Марин Тачков
Да бъде! (3) (Възможна и необходима пиеса)

Първо действие

1. Лекция

ДВАМАТА ПРЕПОДАВАТЕЛИ: (почти едновременно) Добре дошли, уважаеми колеги! Аз ще ви преподавам по чашкология (питиезнание). Трябва да ви кажа, че моята, т.е. нашата наука е една от най-важните и без нея е немислимо да станете специалисти, още по-малко — да влезете в царството научно.

ПРОФ. АНГЕЛОВ: Колеги, аз се казвам професор Ангелов. Моля в тази папка да запишете имената си, факултетните си номера и да се подпишете.

 

Подава папката на един от студентите…

 

ПРОФ. КРЪСТЕВ: Колеги, казвам се професор Кръстев. Аз няма да правя проверки, но съм длъжен да ви предупредя, че на изпита ще ви искам неща, които може да чуете само от моите уста. Така че — който има уши, трябва да слуша. И да записва словото научно, за да расте знанието, за да се увеличава питието духовно. Нали?

ПРОФ. АНГЕЛОВ: Колеги, вие знаете, че обучението е двустранен процес. Какво ще рече това на практика? Ще рече — аз да ви говоря, а вие да ме слушате и записвате, додето се научите да говорите на изпита това, което сега слушате…

ПРОФ. КРЪСТЕВ: Да вземем, например, един от най-важните проблеми, за които често питам на изпита. Дали питието е създадено заради чашата, или наопаки — чашата е създадена за питието? Сложен въпрос, нали? За да му отговорим, трябва да имаме познания и за други науки като история, философия, трябва да владеем диалектиката, логиката…

ПРОФ. АНГЕЛОВ: Ето, колеги, тази чаша. Какво има в нея? Нищо особено — просто вода. Да излеем водата и да изследваме внимателно чашата — нейната форма и структура. Колко е красива чашата! Но нека надникнем по-навътре — да видим частиците, от които е изградена, и как те са разположени и свързани. Основният метод е лупиният. Вземаме лупата, наблюдаваме задълбочено и анализираме. Друг, по-модерен, метод е счупеният. Счупваме чашата и изследваме градивните й стъкълца. По-нататък можем да я строшим напълно и да стигнем до най-малкия й градивен елемент, който се нарича чаша-нема…

ПРОФ. КРЪСТЕВ: Ще се съгласите обаче, че е много важно какво съдържа чашата (бутилката) — дали вода, дали боза, дали вино… Нашата задача е именно такава — да изследваме питието, неговото качество. Как? Естествено не като го изпием, защото в такъв случай какво ще анализираме? Можем само да близнем от питието, за да усетим вкуса му. После ни очаква трудна работа — да узнаем кога и как е създадено въпросното питие, от кой плод, как е стигнал до майстора на питието, как майсторът го е преработил, какви елементи в крайна сметка изграждат питието, кои са първостепенни и кои — второстепенни, как си взаимодействуват и т.н. Всичко това е много трудно, понякога се налага да си служим и с метода на догадките. За целите на анализа можем да разложим елементите на питието и да ги свържем по друг начин — така, че да се получи почти първоначалният плод…

ПРОФ. АНГЕЛОВ: Уморихте ли се?… Така-а… (приближава се към студентите, с усмихнато-възторжена физиономия). Това не го записвайте… Учението, колеги, е труд каторжен, но и сладък труд. Студентът и ден, и нощ трябва да стои над чашата (имам предвид празната чаша), да я изследва задълбочено, да я разлага на стъкълца, да я прекроява… Запомнете: чаша от чаша се ражда!

 

Връща се на мястото си.

 

ПРОФ. КРЪСТЕВ: Дълъг е пътят, който изминава даден плод, докато се роди, а после — докато прерасне в течност, в питие. Но — забележете — дваж по-дълъг и труден е пътят, който изминава човешкият мозък, за да стигне до питието. Затова човешкият мозък трябва силно да страда, да се тормози. За да спасите мозъците си, те трябва много да страдат — да обичат питието, но да не се подлагат на съблазънта, на изкушението. Само с такъв възвишен мозък ще можете да влезете в царството небесно — в царството научно. Защото „Мозъкът е всичко. Мозъкът е бог“. А втората формула е: „Богът е всичко. Богът е мозък!“…

ПРОФ. АНГЕЛОВ: Така-а… Колко стана часът?

ПАВЛИНА: Двадесет без десет.

ПРОФ. АНГЕЛОВ: Ами да приключваме за днес. За останалото ще се подготвите самостоятелно от учебника…

ПРОФ. КРЪСТЕВ: Какво се разшавахте? Завърши ли часът?

ПАВЕЛ: Завърши.

ПРОФ. КРЪСТЕВ: Ами… другия път ще продължим…

 

Излизат.

Шестте студенти стават. Ръкуват се, запознават се (възможност да изрекат имената си).

Чуват се откъслечни реплики от разговора им, например: „Ами добре“, „Проблеми няма — теренът е наш“, „… четири-пет бутилки“, „… стигат“, „Значи — в осем“, „… късно“, „Времето е наше“, „Хайде, чао“, „Чао“…

На сцената постепенно притъмнява.

Звучи бърза музика. Шестте студенти носят на масата алкохолни и безалкохолни напитки, мезета — приготвят се за пиршество.

2. Вечер. После — нощ.

Проф. Ангелов и проф. Кръстев сядат на бюрата си и включват нощните си лампи. Първият слага храна в чашата си и яде (с вилица). Вторият рязко отпива от бутилката.

ИС седи на мястото си.

Студентите сядат край масата.

 

ЛУКАН: Хайде сега да ядем и да пием!

ИВАН: „И като ядем и пием — да се веселим“.

ВСИЧКИ: Наздраве!… Да бъде!…

 

И т.н.

 

ЛУКАН: Днес, тъкмо се прибирам от лекции, чувам — някой чука на вратата. Отварям — няма никой. След малко пак чука някой. Отварям — никой…

ПАВЛИНА: Че кой ще е тоя?

ПАВЕЛ: Някой извънземен?

ЛУКАН: Животът! Животът ме зове. Казва ми да хвърлям книжата и да отивам при него. И ето ме тук…

ИВАН: Значи — при нас е животът.

МАРИЯ: … Нека поканим оня колега при нас. (Поглежда към ИС.) Много е самотен той…

ИВАН: „Той има белег на челото си и сяда винаги на края…“

МАГДАЛЕНА: Да, прекалено е затворен и стеснителен. И все мълчи и мисли.

ПАВЛИНА: За какво ли пък толкова мисли?

ИВАН: Нали все някой трябва да мълчи и да мисли и заради нас… Но да го повикаме…

ЛУКАН: Хей, брат, ела да пием по едно питие!

 

ИС стои неподвижен.

 

ПАВЕЛ: (клати глава) Ни говор, ни картина.

ПАВЛИНА: То бива скромност, ама…

ПАВЕЛ: Гледай ти каква гордост…

ПАВЛИНА: И какво презрение към бедните нас. То бива волност, ама…

ПАВЕЛ: Чуваш ли, бе…

МАРИЯ: Стига, недей… Да го оставим…

ЛУКАН: Да не го изкушаваме, нали?

МАГДАЛЕНА: Той е прекалено задълбочен в себе си…

ИВАН: „Той спи сега и с бога на съня навярно се сражава…“

МАРИЯ: „… или стои пред дупката, която неговите сълзи издълбаха.“

ИВАН: … Гъливър попада в една страна, където повечето хора са толкова задълбочени в разни науки, че учените там се съпровождат от „плескачи“, които ги пляскат по ушите или по устните, когато трябва да слушат или да отговарят. Тези учени, например, се опитват от изпражненията да получат първоначалните, изядените продукти…

ЛУКАН: Ха-ха… Слава богу, нашите учени не са чак толкова задълбочени…

ПАВЕЛ: … Стига с тия цитати! Кажете най-после нещо свое!

ПАВЛИНА: Ами да…

ЛУКАН: Може простичко да е, но да е свое.

ИВАН: „Суета на суетите — всичко е суета… Каквото е било, ще бъде пак… Няма нищо ново под слънцето.“

ОТКЛОНЕНИЕ:

ИВАН: Нищо свое не можем да кажем — всичко е вече изречено, помислено, написано. Ние сме подобия, сенки на чужд глас, на чуждо слово, на чужда мисъл. Ние само повтаряме словото на Твореца — за да го усвоим…

ЛУКАН: Е, не можем ли нещичко да поизменим, да го кажем по-различно?

ИВАН: Да, но и това влиза в промисъла на Създателя, на Отца…

МАГДАЛЕНА: Важно е не само казаното, но и начинът, по който се казва — гласът, мимиките, жестовете…

ИВАН: … които обаче са съобразени, зависими от даденото слово.

ПАВЕЛ: … Съществуват безброй думи и още повече съчетания между тях…

ИВАН: Но ти казваш това така, а не в обратен ред…

ПАВЕЛ: Все пак аз мога да избирам, аз съм напълно свободен…

ИВАН: Така ли? Но кой си ти?…

ПАВЕЛ: Аз съм… аз. А ти кой си?

ИВАН: Аз съм… словото, което казвам…

МАРИЯ: … Винаги съществува нова дума.

ИВАН: Да, по „последните въпроси“.

МАРИЯ: … и ние чакаме Оня, който ще я изрече.

ИВАН: … Христос е казал: да обичаме Бога и ближния като себе си. Или вие сте йеховисти и очаквате друг спасител?

МАРИЯ: … Всяко време се нуждае от своя Спасител. И той отново се ражда… Днес е крайно време да се роди. Иначе — край… Защо да живеем, ако не вярваме? Има ли смисъл без вяра? А съвсем да не вярваш — е страшно, свръхегоистично. Това значи да мислиш, че светът ще свърши с твоята смърт…

МАГДАЛЕНА: … да мразиш децата и дори да им желаеш смъртта.

ИВАН: Хубаво го казахте. И аз бих го казал почти така… Значи, да се надяваме на Оня, който ще дойде да ни спаси…

МАРИЯ: Да вярваме в него!

ИВАН: В нас е Оня, който може да ни спаси… А може би е някой друг?

МАГДАЛЕНА: Аз чух, че Той вече се е родил… И знаете ли къде? В България!

МАРИЯ: Да, Той е сред нас, не вярвате ли?

ОТКЛОНЕНИЯ:

ИВАН: Да-а… Време е нашата бедна родина най-после да си каже думата пред света. Ние сме възприемчив към чуждото народ, допускаме чуждото да се влее в нас, дори да ни завладее — толкова го обичаме. Но! Ние незабележимо усвояваме чуждото и то става наше. Получава се синтез от най-висше естество. Следователно — достойни сме да поведем човечеството. Остава само да намерим Месията и да го последваме…

ЛУКАН: Нашият народ толкова време вече спи непробуден сън…

ИВАН: „Не сме народ, не сме народ, а мърша…“

ПАВЕЛ: Спи и дори похърква.

ПАВЛИНА: Юнашки сън!

ЛУКАН: Но щом се събуди, ще е отпочинал и бодър, със свежа сила.

Възможност за лирическо отстъпление:

По време на последните реплики Мария върви бавно към средата на сцената. Притъмнява. Тъжна лирична музика.

 

МАРИЯ: Майчице Българийо, докога ще страдаш, докога ще стенеш? Докога — тия родилни мъки? Няма ли кой да изкупи страданията ти, няма ли кой да изтрие сълзите ти — няма ли кой да поеме всичките ти болки? И ти, народе, разпънат на кръст — кога ще възкръснеш за нов живот?

ИВАН: Щом няма един светец, когото да поведат към Голгота — разпъват целия народ.

 

Мария застава срещу ИС и го гледа вторачено.

 

МАРИЯ: Ти ли си Този, който ще ни спаси?… Само ти си. Мълчиш — значи говориш с Бога. И слушаш словото божие, за да ни го откриеш…

 

Просветва. Проф. Ангелов и проф. Кръстев са надали слух и гледат към тях вцепенени. Мария се връща на мястото си. Мълчи. Другите студенти говорят, каквото си искат…

Възможност за съвещание на научно равнище:

ПРОФ. КРЪСТЕВ: (към проф. Ангелов) Кой ли пък ще е тоя (сочи към ИС)?

ПРОФ. АНГЕЛОВ: Това е сигурно Идеалният студент. Винаги стои най-отпред и поглъща всяка моя дума…

ПРОФ. КРЪСТЕВ: Да, но нали чу, че става въпрос за някакво спасение?

ПРОФ. АНГЕЛОВ: Какво спасение? В науката всеки се спасява сам и сам си е бог. Моите трудове са моето спасение. И възкресение.

ПРОФ. КРЪСТЕВ: Да, обаче в по-старите писания пише, ще скоро ще се роди новият човек, човекът на новото общество — хармоничната личност… Така проповядват учените-пророци…

ОТКЛОНЕНИЕ:

ИВАН: … Кой? Антихриста ли, който се представи за Христос и възвести, че идва царството небесно на земята?

 

ПРОФ. АНГЕЛОВ: Да, ние нали тях следваме. А по-новите пророци говорят за многостранно развита личност…

ОТКЛОНЕНИЕ:

ИВАН: … Много странно.

 

ПРОФ. КРЪСТЕВ: … а в перспектива — и всестранно развита личност.

ОТКЛОНЕНИЕ:

ИВАН: … И все пак странно.

ВЪЗМОЖНОСТ ЗА НАУЧЕН ЕКСПЕРИМЕНТ:

ПРОФ. КРЪСТЕВ: Разбираш ли сега мисълта ми? Ако този студент е именно Идеалният, ако той е първата хармонична личност, то тогава ние със сигурност сме спасени. Защото нали ние практически сме неговите творци. И той е създаден по наш образ и подобие.

ОТКЛОНЕНИЕ:

ЛУКАН: … И сътвори Преподавателя студента по свой образ и подобие…

ПРОФ. КРЪСТЕВ: И освен това никой ученик не е по-горен от учителя си…

ПРОФ. АНГЕЛОВ: И той ли ще ни даде пропуск за царството научно?

ПРОФ. КРЪСТЕВ: Става въпрос за нещо повече — за царството на бъдещата хармония, където, разбира се, науката ще царува. И освен това не той ще ни даде пропуск, а ние — на него.

ПРОФ. АНГЕЛОВ: Как?

ПРОФ. КРЪСТЕВ: Много просто — като го разпънем на кръст… Иначе как хората ще повярват, за кого ще плачат и на кого ще се кланят? Всъщност вече няма да става въпрос за вяра, а за наука — хората трябва да научат, че е Той, техният Спасител, а науката, т.е. ние — техният бог.

ПРОФ. АНГЕЛОВ: Хм, да, добре измислено…

ПРОФ. КРЪСТЕВ: Можем да разпънем и други студенти — за да се открои Той.

ПРОФ. АНГЕЛОВ: Ако трябва — и всички студенти ще разпънем. За да се научат, да ни познаят…

ОТКЛОНЕНИЕ:

ЛУКАН: Начало на премъдростта е страхът от Преподавателя…

 

ПРОФ. КРЪСТЕВ: Но ето какво е най-важното — ние ще сме практическите създатели и владетели на бъдещото хармонично общество. Той ще умре, за да останем ние. Неговото учение ще бъде наше — и ще го превърнем в дело. С магически научни слова ще отприщим потока на материалните блага, хората ще станат равни, ще имат всичко, ще са щастливи, безгрижни. Цялата отговорност ще поемем ние, техните бащи и благодетели. Ще се прекланят пред нашия авторитет, пред науката, тя ще възхищава и плаши непосветените деца с постоянните си тайни и чудеса…

ОТКЛОНЕНИЕ:

ИВАН: … Да, разбира се — Великият инквизитор.

 

ПРОФ. АНГЕЛОВ: Добре, достатъчно. Нека първо да се убедим, че това е точно той…

ПРОФ. КРЪСТЕВ: Пък и да не е точно той — какво? Важно е, че идеята се е родила!

 

Проф. Ангелов се приближава крадешком към ИС, проф. Кръстев — след него. Първият застава до ИС откъм страната на своето бюро, вторият — откъм другата страна.

 

ПРОФ. АНГЕЛОВ: Хей, питам те — отговаряй: ти ли си Оногова, когото очакваме, или не си ти? Чуваш ли? Отговаряй!… А-а, на изпита тоя номер няма да мине. С мълчание и с гордост изпит не се взема. (Към проф. Кръстев.) Той да не е ням, бе? Или да не е нещо мръднал?

ПРОФ. КРЪСТЕВ: Не се безпокой, ще проговори. Само имай търпение. Всичко ще бъде точно изчислено.

ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ОПИТНО ПОЗНАНИЕ:

ПРОФ. АНГЕЛОВ: Я да видим все пак как се развива мозъкът му. (Насочва лупа към слепоочието на ИС.) Да-а, откъм моята страна мозъкът му е набъбнал. Има резултат, значи, от моите лекции.

 

Проф. Кръстев насочва очилата си към другото слепоочие на ИС.

 

ПРОФ. КРЪСТЕВ: Да, добре е… Хайде! Очаква ни още много работа по дооформянето на идеята, по точните изчисления. Тук ще е нужна и твоята помощ.

 

Тръгват бавно към бюрата си.

ПОЛИТИКО-ИДЕОЛОГИЧЕСКО ОТКЛОНЕНИЕ:

ПРОФ. АНГЕЛОВ: Трябва да се подготвим за новия курс!

ПРОФ. КРЪСТЕВ: Който е пак напред.

ПРОФ. АНГЕЛОВ: (ръкомаха) Винаги напред! Със знамето на прогреса и в името на народа!

ПРОФ. КРЪСТЕВ: Който е след нас.

ПРОФ. АНГЕЛОВ: Вятърът е благоприятен!

ПРОФ. КРЪСТЕВ: Априлски свеж, макар че иде есен.

ПРОФ. АНГЕЛОВ: И духа зад нас.

ПРОФ. КРЪСТЕВ: Но да се скрием сега на завет.

ПРОФ. АНГЕЛОВ: Безветрието успокоява, съсредоточава духа.

ЛУКАН: … Не човек, а комунист!

ПРОФ. АНГЕЛОВ: … Не — социалист!

АПОЛИТИЧНО ОТКЛОНЕНИЕ:

Притъмнява. Чува се фучене на вятър. Звън от прозорец, който се отваря. Върху масата на студентите или до нея пада плик от писмо. Иван го взема в ръка. Вятърът стихва. Става по-светло.

 

МАГДАЛЕНА: Какво е това писмо?

ИВАН: (изважда три листа от плика) Това е писмо… от Стария учител.

МАГДАЛЕНА: Любимият учител?

МАРИЯ: Нашият Духовен родител…

ПАВЕЛ: Кой стар учител?

ПАВЛИНА: Учили са ме много стари учители…

ЛУКАН: Не го ли знаете? Този стар пияница… Жив ли е още или от оня свят се обажда?

МАГДАЛЕНА: И какво пише?

ЛУКАН: Да, какво пише?

ИВАН: (чете) „… Не знаем ние родилните мъки и само смътно си спомняме първите детски години… И може би в мигове на върховно пиянство, на творчески екстаз или на вдъхновена любов се доближаваме до началото… Каквото не мислим и не знаем — чувствуваме го, усещаме го… Така и аз, мили приятели, се стремях първо да ви вдъхна чувство и нравственост, после да ви уча. Но най-вече учех себе си… Мълчаливо слушах и записвах казваното… Аз ви дадох от това, което имахте…

С любов благославям жаждата ви за добро, красота и духовност, носени във времето от великите творци и учители на човечеството! Жаждата, която ни събра на пътя житейски, при извора на изкуството!…

Нека да ви води стремежът към цялостност, към хармония на плът, чувство и дух! Не разпъвайте душата, защото тя е средата и равновесието, тя е връзката между небето и земята…

Не презирайте бедните духом и не ги осъждайте! Защото те са в нас. А ние сме виновни и за тях… Стремете се да познаете себе си и света!… Прекланяйте се само пред Духа на светлината!…

… Но по-добре — избавете се от избавлението!

… Ето, скоро ще напусна житейския пир и ще замълча… Небето също не говори, но годишните времена поемат своя път…

Някой от вас ще ме предаде, друг ще се отрече от мен, трети ще ме забрави — нека…

Творете вдъхновено на сцената житейска това, което ви е дадено!

… Аз напускам живота, мои ученици и приятели, за да остана с вас и във вас. До края на света!…“ (Спира да чете.) Това е. По-нататък има още няколко реда, но са нечетливи…

ЛУКАН: „Останалото е мълчание“, така ли?

 

Иван поклаща глава неопределено.

 

МАГДАЛЕНА: Това писмо изглежда старо…

ИВАН: Старо… като света.

ПАВЕЛ: А може и по-старо от света да излезе?

ЛУКАН: Ти, Павле, се опитваш да остроумничиш? Чудесно! Старият би се зарадвал на шегата ти. Той обичаше така да се шегува…

ПАВЛИНА: Добре де, нали сега имаме нови преподаватели — тях да гледаме, от тях да се учим…

ПАВЕЛ: Или вие искате да си останем на старото ниво?

ИВАН: Ние още не сме го достигнали. Старостта е последното ниво.

ПАВЕЛ: Старостта, безпаметството и малоумието — това ли е върховното ниво?

ПАВЛИНА: Абсурд!

МАГДАЛЕНА: … Безпаметството и малоумието се срещат във всяка възраст…

ИВАН: И нерядко — у някои претенциозни младежи.

ЛУКАН: Слава богу, аз не съм от тях.

ИВАН: Да, ти не си претенциозен. А аз не знам…

ПАВЕЛ: Добре де, стига с тая претенциозност!

ПАВЛИНА: Всеки претендира за нещо. И с право.

ИВАН: Аз просто исках… да си спомним Стария учител… Да не се отклоняваме от словото му…

ЛУКАН: И да пием за него!

МАГДАЛЕНА: Да не го забравяме! Да останем верни на любимия…

ПАВЕЛ: Измислица е тоя ваш учител, но…

ОТКЛОНЕНИЕ:

ЛУКАН: А може пък и ние да сме плод на въображението му…

МАРИЯ: Да го възкресим в душите си!

ПАВЛИНА: Да не би да е Великден, та да казваме „Христос възкресе“?

МАРИЯ: „Во истина възкресе“!

 

Чукат се и отпиват мълчаливо от чашите си…

 

ПАВЕЛ: … Но да сменим темата.

ЛУКАН: За чаши и питиета ли да си говорим? Или за науката, образованието и нашите преподаватели…

ИВАН: Не е ли ясно?… Това наукоподобие…

МАГДАЛЕНА: Без право на избор…

ИВАН: Някой друг вместо мен знае какво трябва да изучаваме…

ЛУКАН: Всичко е точно изчислено, планирано, програмирано…

РЕТРОСПЕКТИВНО ОТКЛОНЕНИЕ:

ПРОФ. АНГЕЛОВ: (чете от лист) „Образователното дело ще продължи да се развива с бурни темпове. Пред следващите пет години 99 процента от населението ще бъде образовано. Средният брой студенти на глава от населението ще достигне 0,5… По този начин рязко ще се извиси духовният, най-вече научният ръст на нацията…“

МАГДАЛЕНА: … Но има и добри преподаватели, които не налагат тотално своето…

ПАВЛИНА: И не ни измъчват на изпита.

ИВАН: Да, има ги… Тези, които първо са хора и личности, а после — преподаватели и учени. Тези, които познават себе си…

ПАВЕЛ: А какво ще рече това: да познаваш себе си?

ИВАН: Да познаеш себе си, значи… да познаеш, доколкото може, света, живота, човека; да различиш своя образ сред многообразието и да се влееш в общото, в единното. Значи… да се видиш и в другите, в очите на другите…

ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ПРАКТИЧЕСКО ПОЗНАНИЕ НА СЕБЕ СИ:

ПРОФ. АНГЕЛОВ: (към проф. Кръстев) Знаеш ли колко е ценно и приятно да се видиш в другото? (Взема огледалото в ръце.) Ето, гледаш към другите (гледа към публиката) и виждаш себе си (гледа се в огледалото)… Другите, но — себе си… (Повтаря предишното действие.) Ето, виж се и ти! Познай себе си!

ПРОФ. КРЪСТЕВ: (взема огледалото, вижда се и се познава) Да, аз съм. Няма грешка…

ВЪЗМОЖНОСТ:

ИВАН: … Бихме могли да създадем Организация за спасение на свободния студентски дух… И да се борим за демократични промени, да се борим срещу тоталността, идеологизацията, догматизма и прочие!

ЛУКАН: Чудесна идея! Съгласен съм.

ПАВЛИНА: Не е лошо някои дисциплини да отпаднат, обаче…

ПАВЕЛ: (към Иван) А ти ли ще бъдеш ръководител на организацията?

ИВАН: Не… Най-достойният и най-честният трябва да ни поведе — нашият мълчалив колега (посочва към ИС).

ЛУКАН: Да, той не е компрометиран…

МАГДАЛЕНА: Трябва настойчиво да се обърнем към него… Всъщност… знаете ли името му?

ПАВЕЛ: Кой да ти каже?

ЛУКАН: Би трябвало да е Христо, но не съм сигурен… Може и да няма име…

РАЗЛИЧНИ ОТКЛОНЕНИЯ:

ПАВЕЛ: И какво ще стори той с безумното си мълчание?

ПАВЛИНА: И с тази неподвижност на статуя…

ЛУКАН: … като паметник и свидетелство за Застоя…

МАГДАЛЕНА: … срещу Застоя.

ИВАН: Той може за три дни да разруши тоя университет и да съгради нов.

ЛУКАН: Сега събира сили?

МАГДАЛЕНА: … и вяра.

ЛУКАН: Чака знак от Създателя, от Отца…

ИВАН: Той и Отец — едно са.

ПАВЕЛ: Добре де, кой е тоя „Отец“?

ИВАН: Създателят наш, творецът духовен… Ние сме в Отца и той е в нас — за да бъдем в единство…

ПАВЕЛ: Но аз не познавам, нито признавам някакъв „творец“, „отец“ и прочие…

ЛУКАН: А как? Ти сам ли си се създал?

ПАВЕЛ: … А ако има подобен, аз се обявявам и въставам срещу него, както и срещу всяка мистика, метафизика, духотворчество и отцетворчество. Тържествено заявявам, че няма да се съобразявам с тях, че ще представлявам само себе си, ще говоря от свое име (никой не може да ми отнеме или обърка името: то е Павел) и ще върша това, което искам и което отговаря на моята свободна човешка воля, на установеното от разума и доказаното от науката…

ЛУКАН: (тихо, към Иван) Ето че се роди първият съвършено свободен човек!

ИВАН: (тихо) Не човек, а герой.

МАГДАЛЕНА: (тихо) Още един паднал ангел…

ПАВЕЛ: … И ще преследвам всяко отклонение от Нормалното, всяко посегателство срещу регламентираното и обявеното за свещено. За да бъда верен на себе си (на името си) — сега, тук и завинаги…

ИВАН: (тихо) Не му липсва самоувереност…

МАГДАЛЕНА: (тихо) Липсва му само едно: вяра, надежда, любов.

ПАВЛИНА: (към Павел) И аз се присъединявам към тебе.

ЛУКАН: Чудесно! А ние към кого да се присъединим?

ИВАН: Към себе си… и към другите (ние сме едно).

МАГДАЛЕНА: А Организацията?

ИВАН: Ще трябва да се допитаме до повече хора — дали са съгласни с идеята…

 

Лукан може да извърши допитване до публиката.

 

ПРОФ. АНГЕЛОВ: (към проф. Кръстев) … Аз не мога да разбера какво искат тия студенти…

ПРОФ. КРЪСТЕВ: Кои? Повечето искат да си живеят животеца и да вземат диплома…

ПРОФ. АНГЕЛОВ: Тия — дето се бунтуват срещу системата…

ПРОФ. КРЪСТЕВ: Но те са малцинство. Едва се забелязват с просто око… Ние нямаме друг избор, освен да сме ориентирани най-вече към масата…

ПРОФ. АНГЕЛОВ: Към тълпата…

ПРОФ. КРЪСТЕВ: Да, тя е фундаментът, на който градим…

ПРОФ. АНГЕЛОВ: А личностите?

ПРОФ. КРЪСТЕВ: Преди всичко ние сме личностите. Нали? Ние сме най-свободни, независими, верни на себе си и на науката — идеал, към който всеки истински студент трябва да се стреми…

ПРОФ. АНГЕЛОВ: Да… А Идеалният студент?…

ВЪЗМОЖНОСТ ЗА НАУЧНО ТЪЛКУВАНЕ:

ПРОФ. КРЪСТЕВ: Той е изразител, нещо като символ на масата, на тълпата… Защото другото име на тълпата е крясък. А крясъкът е неразбираем, не казва нищо и е равнозначен на противоположното: мълчание. А пък стихийното и безсмислено стълпотворение е равнозначно на неподвижност… Освен това: търпение и послушание…

ПРОФ. АНГЕЛОВ: Къде е тогава идеалното в този студент?

ПРОФ. КРЪСТЕВ: В това, че посочените качества у него са в чист вид, без примеси. Така той е особено възприемчив, способен да усвои новите, прогресивните идеи…

ПРОФ. АНГЕЛОВ: Да се отдаде изцяло на разума и науката…

РЕВОЛЮЦИОННО ОТКЛОНЕНИЕ:

Леко притъмнява. Чува се фученето на зараждаща се буря (виелица). Шестимата студенти обсъждат нещо, оживено жестикулират… Фученето се усилва, бюрата на преподавателите се разклащат, чува се звън на стъкла. От едното бюро и от масата на студентите хвръква по един лист. Лукан си поставя изкуствена брада и мустаци и излиза пред публиката, като взема от пода двата листа.

 

ЛУКАН: (чете от листите, „съпровождан“ от непостоянно по сила фучене) „Манифест… Студентът е принуден… да възпроизвежда… знание… свръх собственото му… знание… Това е принадено… знание… което изцяло се присвоява… от преподавателя… Често знанията на студента са мизерно оценявани, а резултатите от неговия труд — хищнически заграбвани… Върху неговия гръб преподавателят… трупа капитали и се обогатява… Следователно студентът… е най-жестоко и безчовечно експлоатиран… Изходът е само един: класовото… осъзнаване на студента… като най-близка цел… неизбежно ще доведе до неговото освобождаване… от университета… като средство за потискане… и същевременно до освобождаването на цялото общество от експлоатация, потисничество… и партизански борби… Университетът… ще бъде завладян… и разрушен… И студентът ще бъде… гробокопач… на преподавателя… Студентската… революция на Изток ще стане сигнал… за студентска… революция на Запад… Студенти… от всички… специалности… съединявайте се!…“

 

Силен пристъп на фучене. Брадата пада от лицето на Лукан, листите хвръкват от ръцете му… Лукан се връща на мястото си. Фученето стихва…

Музика, танци…

Проф. Ангелов и проф. Кръстев може да напуснат сцената с протест срещу шума и хаоса, със закана…

Веселието стихва. Тъмнина.

На сцената остава само ИС — на постоянното си място.

Глас на щурче.