Марин Тачков
Ламята и Златното дете (9) (приказна пиеса в стихове за деца)

Осма сцена

РАЗКАЗВАЧ 1

        Нека полетим над зло и страх!

РАЗКАЗВАЧ 2

        Да се пазим от отровен прах…

РАЗКАЗВАЧ 3

        От злодеи, от свирепи мутри…

ОСТРОУМКА

        И от червеите във компютри…

БАБАТА

        И от пропастта на бедността —

СМЕЛЧАГАТА

        Страшна като хищната Ламя…

ЩЪРКЕЛИ

        А децата волно да растат,

        да летят по слънчевия път!

ЗАЙКО

        Да не бъдем злобни, подли, груби —

        който зъл е, разума си губи…

ЛИСА

        Да живеем във страна богата!

        Да е с нас надеждата крилата…

ЯБЪЛКА

        Нека ражда нашата земя

        светли, смели и добри деца!

КАЙСИЙКА

        Нужно е децата да опазим

        от отрови, болести заразни!…

ДРЯНКА

        Знайте, обичта и добротата

        по̀ са ценни от пари, от злато…

ЗЛАТНОТО ДЕТЕ

        Нека бдят над нас вълшебни птици —

        щъркели, соколи и орлици…

        И цветя, животни и дръвчета

        оживяват нашата планета!…

ХОР

        Нека сме с пречистени сърца!

        И животът да е като песента!…

Добри да бъдем

Деца със слънчеви лица сме ние.

И обич във сърцата ни се крие.

Цветя сме във вълшебната градина.

Без нас навярно тук ще е пустиня…

                Закрилят ни учителки — принцеси,

                живеем с тях и пеем светли песни.

                И учим се, рисуваме, играем,

                лудуваме, танцуваме, мечтаем.

Очите ни блестят като звездици.

Душите ни са волни — чудни птици.

И носим на крилете си надежда

— със обич този свят да ни посреща…

(Припев) Какъв ще е животът на земята

                без слънцето, надеждата, децата?…

                Деца добри, със слънцето да тръгнем!

                Приятели добри, добри да бъдем!