Марин Тачков
Ламята и Златното дете (4) (приказна пиеса в стихове за деца)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Корекция и форматиране
Karel (2023)

Издание:

Автор: Марин Тачков

Заглавие: Златното дете

Издание: първо

Издател: Издателство „Мултипринт“ ЕООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2005

Тип: сборник; поезия

Печатница: „Мултипринт“ ЕООД, София

Излязла от печат: януари 2005

Художник: Александър Митев

ISBN: 954-9811-76-X

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/19163

История

  1. — Добавяне

Трета сцена

РАЗКАЗВАЧ 1

        За ламята страшна щом разбрало,

        то приятелите си събрало…

 

ЗЛАТНОТО ДЕТЕ

        Чуйте ме! Стоглавата ламя застрашава нашата земя!

        Изворите бистри вече съхнат…

        Болести пълзят, деца издъхват…

        Сее тя навред отрова страшна…

        И момичета далеч отнася…

        И гори сече или подпалва

        двесторъката ламя стоглава…

 

СМЕЛЧАГАТА

        Трябва здраво да се хванем ние

        и Ламята страшна да убием!

 

ОСТРОУМКА

        Чакай малко, помисли, Смелчага!

        Че това да не е Баба Яга?

 

СМЕЛЧАГАТА

        Трябва да я хванеме за гушата…

 

(Появява се Бабата с бастун в ръка.)

 

БАБАТА

        Да се справим по-напред със сушата!

 

ОСТРОУМКА

        Как да стане туй бе, стара бабо?

 

БАБАТА

        Ще ви кажа как, момиче младо —

        „Пеперуда“ — тъй се казва обичаят.

        Сбират се момичета, играят.

        Пеят, молят Бог от небесата

        дъжд спасителен да им изпрати…

 

(Появяват се момичета и Гергана. Хор изпълнява песента „Пеперуда“.)

 

Пеперуда

Когато Зора се изгубила,

Гергана от сън се събудила…

Самичка под слънцето тръгнала —

с тъга край реката пресъхнала…

 

Земята от суша изгаряла…

Гергана тревиците галела.

Тя росни сълзици заронила

и жално на Бог се замолила:

 

„Аз моля се, Боже — където си, —

с гореща надежда в сърцето си —

да литна като пеперудата,

вълшебна и волна, и хубава!…

 

Че съхне и страда земята ни.

И плачат жени край нивята ни…

В кръвта са се впили комарите…

И жажда жестока изгаря ни…“

 

Вълшебна и волна, и хубава,

Гергана цветята целувала…

От нейните сълзи пречистени

цветя и треви се разлиствали…

 

(Чуват се гръмотевици. Лале, Карамфил, Теменужка, Ябълка, Кайсийка, Дрянка танцуват радостно заедно с Гергана и с момичетата.)

 

ХОР

        Чудо! Чудо! Дъжд се появи

        и земята суха съживи…

 

БАБАТА

        Виждате ли? Трябва да се молим!…

 

СМЕЛЧАГАТА

        Бабо, по-добре е да се борим!…

        Да убием хищната Ламя! —

        От молитви не разбира тя…

 

ОСТРОУМКА

        Хей, да знаете, Смелчагата

        ще срази Ламята със тоягата…

 

(Притъмнява. Фучене. Страховити звуци.)