Иван Вазов
Пак из тебе хода…

        Пак из тебе хода,

о, природо свята,

пак дишам свобода,

гледам небесата.

 

        Пак любя, пак мога

да чувствувам чисто,

да съзирам бога

във всякое листо.

 

        В мен млъква борбата

и човешкий ропот,

внимава душата

в чудния ти шопот;

 

        в небето, в горите

животът се смее,

славей гласовити

из клоните пее,

 

        и вадата бъбли

и шумата шушне,

и облакът пъпли

в бездните въздушни.

 

        И всичко безбрежно,

и всичките твари

здрависват ме нежно,

кат познайник стари.

 

Юли 1883