Илия Петров Енчев
Необруленото историческо предназначение на българския дух (13) (Нов начин за социално управление в защита на държавния суверенитет, идентичност, самоопределение и народно единство)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
1 (× 2 гласа)

Информация

Корекция и форматиране
Epsilon (2023)

Издание:

Автор: Илия Петров Енчев

Заглавие: Необруленото историческо предназначение на българския дух

Издание: първо

Издател: Симолини

Град на издателя: София

Година на издаване: 2022

Тип: монография

Националност: българска

Редактор: Андриана Светлинова Спасова

Коректор: Андриана Светлинова Спасова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/17925

История

  1. — Добавяне

Част II
Поуките от ИСТОРИЯТА и Моралното възраждане

„БЪЛГАРИЯ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ДЪРЖАВА, БЕЗ ПЪЛЕН СУВЕРЕНИТЕТ“

„Родолюбие и идентичност“ в този, сиреч, „€вро-съюз“

„Колко свята и неприкосновена е нашата свобода, разбираме едва тогава, когато осъзнаем, че никой не може да ни попречи да я отстояваме.“

И. Иванов

Все още се бръщолеви, че българите „влязохме в €вропа“

Какъв срам и позор, че даже българи пишат и говорят така.

Известно е, че в Славянския дух на Руснака се е вместил духът на Бога, затова те са непобедим човешки род, страж на Мира на Планетата.

А акад. Димитрий Лихачов нарече България „Родината на целия човешки дух“.

„И чужди завоеватели не можаха да победят тази държава на духа, защото в защита на българския народ в плътен строй стояха българският език, писменост и култура!“

„Българската държава на човешкия Дух се простира от Балтийско море до Тихия океан и от Северния ледовит океан до Индийския“. … Вие сте най-древната от съществуващите днес културни нации и то не само в Европа, но и в света.

Миналото погълна античността, древния Рим, Гърция и т.н. но България остана като жива отломка от древната европейска култура, най-древната… отломка.

И затова трябва да я съхраним, та днешна България да не бъде само последна отломка от миналото, но и първата от бъдещето — първата култура, която ще прекрачи в третото хилядолетие и ще понесе човешка култура към бъдещето…

Много неща са отминали, древният Рим и древна Гърция, Византия, но България е тук — късче от най-древната култура между всички европейски страни.

Затова — пазете я!

За да бъде българската култура не само късче от старината, но и първата частица на бъдещето. Духовното богатство на България, създавано с векове, трябва да пребъде. Такова е историческото предназначение на България и аз вярвам в него.

Дмитрий Сергеевич Лихачов

Българите сме единствен род в Европа, успял да запази етническото си име, и название на страната си, повече от 80 века, непроменени до момента.

Оксфордският професор Норман Дейвис пише в своя забележителен труд:

„История на Европа“, че „Българите стоят в ядрото на европейската цивилизация“, факт, който и френският президент Ф. Митеран ни го припомни!

Ние, Българите, сме €вропейци от преди 8000 г. много преди €вропа да се „роди“.

Не друг, а ние — Българите, сме кръстили не само балканският полуостров, но и доста местности и градове в €вропа, много преди, името €вропа да възникне!

Т.е. ние — Българите сме старейшините на €вропейската цивилизация, останали същите, и вчера и днес и завинаги!

Да, западна €вропа ни въвлече глобално в двойния си раболепен стандарт, ограбвайки суверенитета, и на всичките марионетни членки!

Как почувствахме това?

Ами, повечето цени се вдигнаха многократно.

А качеството на стоките по-лошо, и ГМО — модифицирани.

С насмешка сънародникът ни Пламен Пенчев пише:

Мен лично ми харесва €вропа (особено €врепейките), липсват ми и не се чувствам не-€вропеец, защото, драги ми читателю, пресичам само на зелено, но (като се оглеждам като Рамбо в джунглата!).

Не хвърлям боклук по улиците, не се блъскам на опашките, не пререждам, не… (и така нататък — колкото неща се сетите… не!).

€, аз съм си типичен българин, разбира се: ям шкембе чорба (подлютена до N-та степен!), пия ракия (но със салати, които са полезни!), пуша (и ги отказвам всеки месец!). И… (и така нататък — колкото неща се сетите!). Затова нека да ни е честито членството в €вропата, пък останалото… само ние можем да го оправим![1]

А мен като автор на този труд и най-вече като истински българин ме боли сърцето от факта, че сред глобалните промени не само ние българите, но и цялото човечество живее с откраднат или изгубен „идеологически, национален и културен суверенитет“, т.е. без свобода!

€вропа е без свобода и с потъпкан суверенитет заради насилствено налаганите Брюксел-тоталитарни санкции, ултиматуми, рестрикции и разпоредби за промяна даже в конституциите на държавите-членки. Като насилствено наложената парична единица застави Англия — наречена вече БритДауния, да откаже членството си.

И останалата част на света е без свобода, с откраднат суверенитет заради безконтролно развихрилите се англосаксонски, НАТО-петрол геноцидни интервенции, държащи в страх от войни, цялата планета.

Какво имам предвид?

По време на турското робство се жертвахме за „Чиста и свята Република“!

През царско време, се клехме в царя!

По времето на „Тоталитаризма“ градяхме „социализъм“ в НРБ!

А какво градим, за кого работим и живеем българите сега в €вро-конгломерата?

За кого се жертваме сега с откраднато родолюбие и без-референд НАТО-ризирано членство в €вро-конгломерата с колониалисти? Защото, както вече казах в началото, „Българите сме род, сред малкото себеподобни на планетата, който по традиция работи не само за себе си и знае защо живее“!

Знаем предназначението си!

„СВОБОДАТА какво значи?“

Като природно надарена черта в характера на българите е и фактът, че първи в сравнение с други себеподобни нам народи разбрахме какво е истинската свобода. И това е:

Личният, правилен избор на решения е истинска свобода за българите!

Т.е. необремененият стремеж към разумно търсене на правилните решения, а не свобода на неразумни действията. Защото ако човек не притежава разум и морал, колкото и разслободени да са действията му, резултатите ще са винаги плачевни!

Като потомци на Дякона, Ботева и Вапцарова за нас българите свободата означава пълен суверенитет и конституционна гаранция на идентичност!

Т. е. абсолютна независимост от властта на друга държава!

Свобода е в самоуправлението и в мирните, равнопартньорски, международни взаимоотношения, без налагане на чжди-тиквени ценности!

Свободата е правна самостоятелност на Държавата с висша отговорност и първичен аспект на международното право!

Свободата за българите е необходимото изключителното върховенство на народа, конституционно гарантирал независимостта си от властта на друга държава!

Обаче в началото на 2007 г. като €вропейска държава България бе примесена с останалите членки на „псевдосъюза“, въвличайки всичките проблеми на остарялото с 20 век вътре-държавно управление и социално устройство.

Как тогава може да говорим за „свобода с гарантиран суверенитет, от властта на друга държава“, когато липсва закон в Конституцията, който да гарантира Държавния „суверенитет“ и ни защити от раболепните международни договори, потъпкващи националната ни идентичност, със смяна на всяко ново правителство?

България зае място сред старата €вропейска общност, с претенции за международно равноправие, свобода, истински демократизъм и мечта за нова, по-висша форма на мирни, суверенни и равноправни, международни отношения.

Но, моралът и съзнанието ни все още не са дозрели за истинските демократични промени, защото не осъзнаваме факта, че:

Н€ може и няма да има свобода, истинска демокрация и истински равноправен съюз в условия на санкции, р€стрикции, ултиматуми и заплахи, сред държави-членки с потъпкан и откраднат суверенитет!

Борихме се срещу идеологическия тоталитаризъм, а попаднахме в западния капиталистически, Брюксел-тоталитаризъм.

„ДЪРЖАВАТА какво значи?“

ДЪРЖАВАТА не значи правителството, а НАРОДЪТ в нея!

Какъвто е народът, такава ще е и Държавата!

А правителството е само един временен „резултат“ от РАБОТАТА на Народа.

От това следва изводът, че щом една „работа“ не е свършена, както се полага, то и „резултатът“ от нея няма да е добър!

Бележки

[1] Материал от брой 4 на списание „Коснос“ — www.kosnos.com