Илия Петров Енчев
Необруленото историческо предназначение на българския дух (10) (Нов начин за социално управление в защита на държавния суверенитет, идентичност, самоопределение и народно единство)

Как да организираме в себе си:

— разума, мислите, логиката, целите, далновидните постъпки

— и как да осъзнаем грешките си с цел

— повдигане, човешката морална стойност на отношения?

Беше тиха ранна утрин малко преди 6 ч. сутринта, в началото на октомври 2007 г.

Събуди ме лек подземен трус, който е често явление в тази част от сезона в г. Токио.

Поглеждайки през прозореца на работния си кабинет, забелязах леко порозовелия връх на красивата планина Фуджи-сан, от току-що започналия изгрев. Все още бледосинята мъгла на тихото рано утро, придаваше някакво тайнствено, неясно очертание на хребета на далечния хълм на планината и на сградите в по-близък план.

Загугукаха гургулици и топлият им мек глас подсказа, че светът се пробуждаше отново.

По разстланото бледосиньо небе, осеяно с прозрачни облаци, прелиташе ято птици.

Забръмча самолет (нападателном, а не отбранително оръжие), който ми породи мисли за войни, смут и разруха.

(Живеех в близост до най-голямата военна база — „Йокота“ в Азия)

Мигновено изчезнаха топлото чувство и контурите на планината Фуджи заедно с ятото отлитащи птици. Престанах да виждам силуета на сградите и Фуджи-сан зад тях.

Войни и смут от човешката история и изчезнали цивилизации обзеха мислите ми.

Шумът от самолета постепенно утихна и си въобразих края и на нашата цивилизация.

Не е ли започнал той?

Голямата катастрофа от самовзривите и колапсът на трите сгради в търговския център на Ню Йорк, на 11 септ. 2001 г. с над 3,000 убити, а престъпниците все още са на свобода!

Смъртта на невинните хора с последвалите необосновано престъпни OTAN-интервенции в Афганистан, Ирак, Либия, Сирия, Югославия, Северна Африка и къде ли не?…

И заедно с това, невъзможността на Човека да намери причините и да накаже виновника.

Войни, теракти, смърт, непрестанно досега и докога?

Коя е причината и кой е отговорен за всичко това?

Какво ни кара да сме толкова озверени един срещу друг и то с оръжие в ръце?

Природата също се бунтува:

Свръх горещи лета, зими без сняг, циклони, смерчове, тайфуни и земетресения с невиждана сила, бедствени наводнения и свлачища, потоп.

Не проумявах, току-що събудил се.

Сипах си кафе, както всяка сутрин, но не усещах вкуса му.

Наближаваше шест сутринта и по телевизионните новини се заговори за предстоящите местни избори.

Забелязах за миг в огледалото, докато се бръснех, отражението си като лице на враждебно-настроен, мрачен мъж.

ТВ новините бръмчаха за поредна валутна девалвация, но нищо как да се избегне тя и нищо за причините.

Нищо за вината и моралните устои на финансово движещата сила.

Така изведнъж нещо в мен се събуди.

Пробуди се истината, че човек не може да търси отговорност към никого, щом сам той, т.е. ние хората, сме напълно безотговорни към себе си.

Някакъв неясен шепот ми подсказа, че може нещо да се направи, за радост на всички, за по-добър живот.

Така се зароди и основната тема, планът на този труд.

Темата е не преразказване и доказване на Човешката история, камо ли историята на българите — като старейшини на живота на планетата.

Няма да се задълбочавам и около истините на съвремието ни сега като:

Защо палестинецът не може да се върне у дома си?

Защо на откраднатото му жизнено пространство се строят „кибуци“ от цион-агресора?

Защо задокеанската неканена OTAN-коалиция не напуска Сирия?

Защо законите са безсилни да защитят основното право на суверенитет и самоопределение за честната част на човечеството?

Как да защитим правото си на честност и правото си на Родолюбие?

Как да забраним раболепните закони и договори?

Допивайки кафето си, осъзнах, че това е съвременното ни предназначение като българи, да търсим и намираме най-правилния изход и решения, на социалните проблеми!

Тези мисли ми отвориха прозореца, чрез който се почувствах брат на човека извън раболепието, или може би като човек извън закона с „жълта жилетка“^[1]!

Тези ми мисли и шепот като ехо в утринта, оформиха основните точки, но без формулировка на този труд!

Така целта на темата се изясни в главата ми, но предстоеше по-трудното, формулировката.

Защото предаването на информация може да е по различен технически начин, но по-важното е начинът на формулировката й.

В момента живеем сред лъжи и фейк-информация, движещи се с огромна скорост, а правдата тъне в застой и забвение!

Представих си за миг как ще изглеждат един ден столиците ни — обезлюдели и трагично опустошени сиви равнини.

Предизборна ТВ реклама на новия демократ Ясуо Фукуда, (福田 康夫) зашумя от сутринта: „Аз ще направя вашия живот още по-интересен“, с последвала я реклама на суши.

Стачка в Ню Йорк против войната в Ирак носеше плакат с образа на „Чичо Сам“ и надпис: „Искам вашия нефт“.

Без да вниквам в ТВ рекламите, споменът ми, сливайки далечни събития с настоящите представи, избистриха начините на подход, към непроницаемото бъдеще на живота, определяйки духа на моя малък, вътрешен мир в този октомврийски ден.

Малкият вътрешен свят се пробуди в мен, тъй както и у всеки друг без граници и време в пространството на Големия — Външен Свят.

Някои философи съпоставиха тези два свята като:

Микро Космоса — това е човекът, това сме ние хората, това е незнанието ни, духът и стремежа на чувствата в нас, определящи действията и отношенията ни с живата материя.

Макро Космоса — това са видимите контури на материалния, външния свят, които, преобразени и пречупени чрез съзнанието ни, ги приемаме.

За много от нас контурите на Макро Космоса са неясни и непонятни. Виждаме външния широк свят като една непозната за нас карта. Той е все още в съзнанието ни като един атлас със смътни, но раздвижени контури.

При това темпо животът изисква, даже и с такава неясна карта в ръце, да вземем правилна посока на движение, т.е. правилно решение.

Нуждата от точност и пресметнато действие ни притискат, а способността за безпогрешност в решението и далновидността на мислите ни са колебливи и неясни.

Налага се своевременен и точен отговор на въпроси като:

„Защо болният е на умиране?“.

„Медицината точна наука ли е?“

„Какво значи точна наука?“

„Лекарствата лекуват ли?“

Защото ни липсва време, за едно обстойно изследване и изучаване на външния свят.

Умението на човек да открива и предвижда, най-правилните начини на действията си се нарича: РАЗУМ / МИСЪЛ.

А способността му за намиране най-правилни решения — ДАЛНОВИДНОСТ.

Но дали всичко е точно и най-добре обмислено, за да действаме правилно, разумно и далновидно, никой не знае?!

Доколко тази мисъл е у всички нас, да бъда по-далновиден/а, да взема по-правилното решение, тя ще е и главният фактор на по-точните ни действия, а оттам и най-точното възприятие, образа на Външния Свят — Макро Космоса.

Всяка една човешка мисъл, е едно усилие да открием или предвидим действията си като факт, който оформя контурите на „картата“ ни от атласа, наречен — ЖИВОТ.

Така, както на времето бе казал известният френски учен, математик, физик и философ:

„За да действаме добре, трябва да се научим да разсъждаваме /мислим/ добре!“

Един от многото въпроси, който си задавам сега, е този:

Съществува ли методично правило, което посочва или може да ни научи, как да си контролираме мислите, така че да намерим най-точния и правилен отговор за баланс и начина в отношенията между хората?

Какво значи — да разсъждаваме / мислим / добре?

Това е, съвкупен комплекс от способности да създадем в нашата малка вътрешна представа за света, един точен образ на огромния външен свят — Макро Космоса.

Т.е. способността да разберем и осъзнаем причините; как, защо и къде се намираме, и защо живеем, като неслучайно събитие!

Ако стимулите, които движат „Микро Космоса“ съвпаднат, с тези, определящи живота на „Макро Космоса“, то чак тогава бихме могли да кажем, че действията ни се приближават до общите ни хармонични нужди, желания, и стремеж в живота.

Като, не само основна частица, но и най-главната, Микро Космоса е единствения най-важен, градивен елемент, движещ „Макро Космоса“.

Всичко е така свързано, като една перфектна машина, където „Микро Космоса“ е нейният мотор, или душата на всичко живо в „Макро Космоса“.

В живата природа, баланса между градящите и движещите я елементи, е постигнат на ниво, балансирано.

Но, сред човешката природа, на отношения, тези фактори са възпрепятствани да бъдат в баланс, поради доста причинни.

Кои са тези съставни фактори, движещи човешката „Микро Космос“ природа?

ЛОГИКАТА е силата на Разума

Знанието, инстинктите, навиците и пресметнатите действия са тези фактори, които ръководят Микро Космоса, живота на всеки един жив организъм на нашата планета.

Те определят и неговия субективно най-правилен начин на мислене.

Точният сбор от навременно, ДАЛНОВИДНО взети правилни решения и действия, определят силата на разума — ЛОГИКАТА.

Да вземем пример с котка, скочила върху маса пълна с чинии, чаши и прибори, така че нито един от тези предмети тя не докосва.

Това е доказателство за едно много точно, пресметнато действие, вследствие на много точен сбор от решения, (въображение, разстояние, местоположение, мускулна сила, дух, решителност), и всичко това пресметнато точно по време на скока — (действието).

ДУХЪТ е стимулът на Действието / Постъпката.

Още един, малко по-различен пример с човека:

Наблюдавал съм как влюбени се сдобряват след семейна свада.

Няма правило или установено обяснение, което да показва как се укротява гневът, но ето ги вече двамата прегърнати.

Допирът на тяло до тяло като действие е може би най-силният фактор за сдобряването в сравнение с това, ако двамата са решили да се сдобрят чрез дълги и безсмислени словоизлияния.

Духът стимул на действието ги е накарал към това, безмълвно, но по-резултатно решение.

Нуждата от действие предхожда словесното обяснение, където действието е взето точно вследствие на стимула за проверка на далновидността и правилното решение.

Особености в начина на мислене. Обособени са два начина в мислене:

— Материалният начин и Актуалният начин.

Единият, за който вече споменах, е материалният „допир“.

„Материалният начин на мислене“

Това е изграденият образен сбор от действени решения, които правят и изискват работата и на котката, и на акробата, и на пилота да е безпогрешна. Но този, така да кажем, „Материален“ способ се ограничава само в рамките на това, което се докосва или, което се чувства физически.

Скоростта и точната ориентация на движението в случая, определят ритъма и бързината в логичните действия на мисълта.

Другият начин на мислене е, така да се каже, „Актуалният (изразен словесно) начин на мислене“.

Когато стане дума за власт и се даде заповед за „атака“ от пълководец или „мобилизация“, от който и да е Държавен глава чрез (мисли изразени словесно), човек без да чувства, че е подвластен на една магическа (словесно изразена сила на мисълта), се втурва в изпълнение, независимо от това дали заповедта е правилно, или неправилно взето решение.

„Думите“ или в случая „словесно изразеното мислене“ са най-лесното, но и най-рисковано, защото времето между престъплението, извършено от погрешна заповед или нареждане до наказанието, е твърде дълго и в повечето случаи, плачевният резултат е невъзвратим.

Спомних си и една фраза от Вилхелм Готфрид, който навремето бе казал:

„Изкушение е да се вземе купата слама, за зърно от урожая“.

Или да мислим, че сме решили всичко правилно само с изречените умишлено изопачени думи.

С думи можем да изразим всичко, но не и да решим правилно всички проблеми в живота и социалните отношения.

Така също Napoleon III (1808–1873) каза на времето: „Трябва да се съблюдават принципите на националностите“.

Една фраза сама по себе си не много ясна, но действително станала причина за упадъка на Модерна Европа по негово време.

И още един пример:

Икономист, задълбочил се в решаване на Финансово-Капитални проблеми, казва:

„Да се увеличи заплатата на работника, значи да се увеличи покупателната способност на населението, а оттам и край на Кризата в държавата“, пренебрегвайки субективните морални устои на отделната личност и на обществото като цяло!

Тези примери показват, че подборът от необмислени думи е само един образ на мисълта, който влияе по различен начин на резултата от действията ни, предизвикали и предизвикващи безпорядък сред нас в Обществото.

Защо?

Защото има субективни фактори, оказали и оказващи съпротива на правилните ни, точни и далновидни мисли, решения и постъпки.

Факторите, знание и морал, са движещи „Микро Космоса“, но са и този малък, но много важен кръг от понятия в съзнанието ни, който пречи все още да приемем природните ни разлики и облагородим социалните си отношения.

Кое, Какво и Как трябва?

Простотата на фразата от думи трябва да изразява достоверно сложността на вътрешното ни лабилно духовно състояние.

Между Думите и действителното ни духовно състояние за нагласа към точното възприемане на „Макро Космоса“ и правилните ни координирани решения на действие, не трябва да има никакви отклонения.

Факторите, оформящи здравия човешки разум:

— Правилно разбиране.

— Приемственост.

— Далновидност.

— Правилно решение.

— Логичното и своевременно действие вървят неразривно заедно, оформяйки Здравия Човешки разум.

Те са и основните елементи, изграждащи човешкия морал.

Какво е „Конституция“?

Приемането и узаконяването на най-правилните решения за действие и постъпки, водещи Човека към: Развитие, Благосъстояние, Мир и Прогрес в обществото, се казва „Конституция“.

Духът на българина, борещ се да намери най-правилното приложение на своите решения, създаде първата Конституция на България — Търновската / 16 април 187_9.

От основата на традициите на българските интелектуалци за това време, повечето от които получили западноевропейско образование, Търновската конституция успя да закрепи властта, гарантирайки свободата на печата и давайки правото на сдружения в земеделието и промишлеността.

Въпреки че България беше с Монархическа власт, прогресивното в Търновската конституция бе това, че тя първа утвърди, макар и като плахо начало, принципите на демокрацията, но не истинска, гарантиращи само неприкосновеността на личността и личната собственост_, частна_ неприкосновеност на западния монопол и частни предприятия.

Като затвърди основите на западно капиталистическите обществени отношения.

Многократно суспендирана, Търновската конституция докрета с малки изменения до 1947 г. а в периода от 19 май 1934 г. до 1944 г. бе напълно пренебрегнато-суспендирана.

Държавата в този период се ръководи чрез наредби, закони и постановления, а на 4 декември 1947 г. VІ Велико народно събрание създава Новата конституция на Народна Република България, действаща до 1971 г. (Така наречената Димитровска Конституция).

От 1971 г. до 1991 г. действаше Живковата Конституция.

По нейно време бе спуснато ново постановление, чисто българска идея, без външно влияние, под названието:

(„Единен план за Обществено-Икономическото Развитие на НРБ“)

Това бе първата в света истинска Българска перестройка на социалните отношения в Държавата! Чрез даденото право на работническа субвенция.

Единият план за Обществено-Икономическо развитие на НРБ или, както народа го нарече „Единна Държавна Стопанска сметка“ като решение, спуснато от Партията и въведено в България за периода на седмата петилетка (1976–1980), въпреки че не се узакони конституционно, стана първата прогресивна, макар и неосъзната от народа, стъпка към най-ценното за човека: Правото на работническата, Демократична свобода.

(За да съм по-точен в станалите събития от този род, ще допълня, че за първи път постановление от такъв род бе публикувано в 1968 г. Именно с цел подобряване само на Икономическото положение в България).

Т.е. държавната правна система, която до този момент бе единственият контролен орган, даде пълна свобода на работническата класа за разпределение на средствата за и от производство, като с това постановление разреши на всички печеливши държавни предприятия да открият собствена банкова сметка — „влог“.

Или просто казано, България първа в света даде пълното право на Работника сам да контролира, ползва и разпределя печалбите от производството — (труда си)!

Какво бе всъщност тази „Единна Държавностопанска Банкова сметка“ и каква е тази Демократична свобода по пътя към истинската демокрация?

Как бе разбран този нов демократичен подход от народа и как бе видонагласен по български?

Това постановление застави, откриването на „Собствен Банков влогов фонд“ за всички най-важни ключови и печеливши отрасли, от промишлеността и селското стопанство, чрез който влогов фонд, вече сами производствените предприятия и колективи да разполагат и разпределят средствата от и за производството.

Основните (ключови) Промишлени и Селскостопански отрасли на Народното стопанство в България бяха губещо перо в икономиката на страната по това време. Където Централизираното партийно ръководство не намираше друг изход за стабилизиране на икономическия упадък, подсилен и от не съвсем сериозното стопанско отношение на трудовите колективи, заети в него.

Именно, за да се задържи и подобри този процес, „Единната Държавна Стопанска Сметка“ дойде за България като добър механизъм в решението за излизане от кризата, без вземане на кредити.

Такъв революционно нов, уникален подход на икономическо развитие и подем чрез нови социални отношения за излизане от криза в социалистическото общество бе и остана недоразбран от народа абсурд до момента.

Положителното в това решение включваше две основни неща:

Първо — не се пристъпи към търсене и вземане на нови, външни заеми, които щяха още повече да влошат икономическото положение на народа.

Второ — важно е това, че се даде за първи път в Социалистическа страна Правото на работника да разполага със собствените си средства от производството.

Важно условие, без което Истинската демокрация не може да съществува, заради което я няма и сега!

За второто условие — Демокрацията обаче, тогава не се спомена и не се писа никъде, но то остана макар и неосъзнат факт.

Монопартийността и затворената тоталитарно партийна, избирателна система не наблягаше много на гласност в областта на социалната демокрация тогава, но се почувства известен напредък и спокойствие в икономиката и производството.

Нивото на живот сред честния труженик осезателно се подобри.

Няма да се впускам в статистическа подробност по закона, но ще допълня, че не може да се намери точна статистика за реалния коефициент на безработицата и инфлацията по това време и не могат да се изтъкнат и важните фактори, балансиращи икономиката, за този период. Но положителните факти, са история вече.

С неголемите финансови увеличения след (ПОСТАНОВЛЕНИЕ №50 на МС от 10.11.1979) заплатите нараснаха, макар и малко, но видимо, нарасна и процентът на покупателната способност. Почувства се свобода на действие в търговската сфера.

Но трябва честно да кажа, че поради ниския обществен морал и отговорност към общодържавната собственост този Демократичен процес не бе осъзнат правилно и своевременно, не се възприеха и внедриха конституционно допълнителни закони, гарантиращи равноправие в пропорционалното разпределение на печалбите от труда на народа и трудовите колективи.

Приемайки постановлението с плахо пренебрежение като ново поредно решение на партията, много ключови сфери в Държавния сектор на промишленото производство с отварянето на Собствен Банков Влогов фонд пристъпваха с незнание и скептичност към този нов вид свобода в ръководството и самоуправлението на Държавните производствени средства в Социалистическа страна.

Съзнанието и мирогледът на народа не беше подготвено!

Съответните колективни ръководства от ключовите промишлени отрасли, още повече Селскостопанските ръководства в страната, нямаха почти никакъв опит в такъв НОВ Демократичен вид, Финансов самоконтрол на Държавно стопанско производство.

Не беше предварително спуснат както тогава, така и при Горбачовската перестройка, единен конструктивен план за действие.

Не бяха проведени никакви „менаджер-разяснителни“ мероприятия за действие сред работническия кадър и прочее.

Именно заради това, не беше прозряна и осъзната действителната и положителна страна на промяната като първи шанс и първа стъпка към Истинската Свобода и Демокрация.

„Единната Държавна Стопанска Сметка“ остана не само като първата истинска демократична промяна в света, с цел да подобри жизненото състояние на народа, но бе и началото на „Българската планова перестройка“ много преди анархо-Горбачёвската, започнала с най-важното:

Даде право и пълна свобода на най-нисшия кадър — Работника, за контрол над собствените средства от труда в производството.

Макар че моралното и културно равнище за самоконтрол на Работника да бе на много ниско ниво, всички трудови колективи участваха на откритите финансовоотчетни събрания, коментиращи икономическото състояние на предприятията, заедно разпределяха премии и средства.

Още едно важно условие за истинската демокрация, умишлено пренебрегвано и сега.

За далновидност в действията и отношенията на Работническия кадър тогава не можеше да става и дума.

Защо? Защото бяхме социални „инвалиди“, не работихме съвестно, а пари получавахме, план преизпълнен или не, но премии очаквахме. Не знаехме как да се самомениджира производството, върху чийто контрол имаше права единствено ръководният тоталитарно-държавен апарат.

Всички за всичко разчитаха на някой от горе от Държавата, роптаейки и нехаейки обаче кой в същност и какво е „държавата“?!

На всички душите ни плачеха, но живеехме с мечти.

Мечти за повече средства, за повече колективна любов и разбирателство, за повече свобода, която не разбирахме какво е, а когато ни се даде, я превърнахме в слободия.

Не е ли така и сега?

Как може да постигнем, макар и част от тези наши мечти?

Никой не осъзнаваше и не разбира досега.

Всеки разчиташе и разчита на Държавата (тези от горе), упреквайки къде тихомълком, къде и гласно държавното тоталитарно, вече котерийно ръководство, което сами избираме.

Саботирайки и тогава изборите с болнични разписки.

 

 

Защо не се осъзнава или не искаме да осъзнаем, че:

Държавата не значи правителството, а народът в нея.

Какъвто е народът, такава ще е и Държавата.

А правителството е само един мандатен — „резултат от работата“ на народа.

От това следва, че, щом една „работа“ не е свършена, както се полага, то „резултатът“ няма да е добър!

Или казано по-просто:

Щом не знаем кого и как да изберем, саботирайки изборите си, нямаме право да сме придирчиви и да съдим други след изборно, а единствено себе си.

Поради нелегализираност, липсата на строг финансов контрол и липса на разяснителни мероприятия сред работническата класа „Единната Стопанска Сметка“, която нарекох символично „Български синдром / перестройка“, се създадоха условия за финансови машинации и спекулации, предимно от страна на Ръководния тоталитарно партиен кадър, така че това стана причина за отрицателното отношение и индиферентност на обществото към нея като цяло.

Трите субективни фактора:

— Незнание.

— Липсата на опит.

— Лошото морално, безстопанствено отношение, станаха пречка за недоброто начало и реализация на този, първи в света демократичен, макар и все още незавършен процес, на „Българската перестройка“.

Скептичното отношение на обществото към подобни правителствени решения, се засили още повече в периода на глобалните промени от 1991 г. повлекли и България.

Условията за правилното прилагане и доразвитие на „Единната Държавна Стопанска Сметка“, въпреки членството ни в €вро-конгломерата с колониалисти (Англия) и OTAN-марионетщина, са най-благоприятни именно сега.

Защото светът е на прага на новите промени.

Т.е. еднополярната химера, замислена от запада, се сломи в Украйна и човечеството не знае какъв път да поеме. Смениха се радикално центровете на международната търговия, от Европа и Северна Америка в Азия и Южна Америка.

Но за да довършим правилно този процес като пример и за света, ние Българите трябва да направим някои социално радикални промени у нас.

Така ще завършим истинската Балканска перестройка и ще поведем света по правилния, исторически Мирен път.

За какви промени у нас става дума?

Ще дам пример с някои отрицателни явления.

В момента даже и €вро-конгломерата, в който ни въвлякоха безреферентно, си затваря очите пред липсата на „транспарантност“ при финансовите операции на счетоводния кадър, при разпределение на печалбите от труда, на работническия кадър.

А това е едно от най-важните условия, за да има истинска Демокрация!

Почти всички колективи, както държавни, така и частни, заети в ключовите промишлени производства, и селскостопанска дейност, както тогава, така и до ден-днешен, забраниха и забраняват категорично на своя счетоводен кадър (транспарантност) във финансовите операции или изтичане на каквато и да било информация, за реалното финансово състояние, от дейностите на колектива или предприятието.

Транспарантност или (Open Book Management system) е приет в много развиващи се частни фирми по света.

Но на много места в България се правеха и правят все още фиктивни и неверни финансово информационни стъкмистики по стария тоталитарен, държавно капиталистически начин. Отчитайки „резултати“ от безрезултатна активност.

С изключение на много кратък срок по време на „Държавната стопанска сметка“ нямаше тогава, няма и сега, транспарантност на реалното финансово и бюджетно състояние на цялата държавна икономика, както и на държавно ръководния апарат.

Създадоха се условия за двойно и тройни счетоводни манипулации, които, заблуждавайки бюджетната хазна, създават и поддържат икономическите кризи, като ни правеха тогава, правят и сега да сме счетоводно, привидно чисти пред Държавните инспекции, но не и морални, отчетно възвишени и финансово отговорни личности.

Заради пропуски в закона и липсата на строг финансов контрол и отчетност, партийната привилегирована върхушка наречена („червената буржоазия“), се наложи като арбитър в разпределението на печалбите от труда на работника, ставайки фактор, който в по късния период на процеса доведе до още по-дълбокото класово разслоение сред народа.

Също така липсата и на установен финансов контрол за този нов процес, създаде условия на засилване партийната тоталитарност, която чрез манипулации с членството, се наложиха монополно в разпределянето на всички финансови средства.

Впоследствие, напълно игнорирайки участието на работника и всички без партийци в този процес.

Конституционно нелегализирано, Демократичното право на Работника да вземе равноправно участие в пропорционалното разпределение на печалбите от труда му, беше и е игнорирано досега!

Така се зароди още по-голяма индиферентност и пренебрежение на народа към партийните, тоталитарно привилегировани кадри, ставайки главна причина за задълбочаване на класовото разслоение!

По това време се зароди и котерийността в Държавния сектор, ставайки главна причина за корупцията сред висшия имунитетен кадрови персонал на България, съществуващ до сега.

Макар тези причинни да са в ущърб на неосъзнатия Демократичен процес, започнал в България неслучайно, в периода на седмата Петилетка през 1976–1980 г. той бе едно наистина демократично, прогресивно решение, продиктувано от прогресивния български разум, а не наложило ни отвън, от СИВ или СССР тогава.

Но за жалост, както и Горбачовската псевдоперестройка, така и българската, много по-стара не бяха предшествани със строги Конституционни закони и план, за финансов контрол при изпълнението им.

Така и двете реформи останаха като недообмислен и прибързано наложен ентусиазъм, незавършени досега.

Не знаейки как се ръководи и управлява самостоятелно съответен вид ключов сектор в Промишлеността и Селското стопанство, след оттеглянето на Държавата, както го нарече народът, темпото на живота и нуждите му ни принудиха да вегетираме, търпейки несгодите, гледайки жалостно напред.

Всички упреквахме и упрекваме правителство и Държавата, без да разбирахме и разбираме какво е Държавата, какво е участието на Народа в нея?

А това бяхме, сме и ще бъдем, докато съществуваме, всички ние живеещи на едно място, народът с едно име — българи.

Народ, имащ една история, говорещ един език, имащ една култура, писменост, бит и обичаи и грешки.

При нас, българите в случая, защитата на идентичността играе много важна роля, защото сме много етнически народ.

Защото, за разлика от много други народи единствено за нас българите думите:

Родина, знаме, хляб, свобода — (суверенитет) и Човек, са съществителни думи.

Нямахме свобода и демокрация, отнети от Държавния капитализъм (тоталитаризма), сред който съществувахме.

Не е имало и няма свобода и истинска демокрация и сега в частния еврокапитализъм, след Горбачовската БАНКстерски-анархична дем(ек)ократска перестройка.

Липсваха ни знание, опит и здрав човешки разум за самоконтрол и отговорност пред собствената съвест за правилното прилагане и осъществяване на:

„Единната Държавна Стопанска Сметка“.

Т.е. този Български демократичен, макар и неосъзнат, но даден ни шанс, за който критиката се изказа много реакционно.

От негативните резултати се видяха лошият подход, системната злоупотреба и обща безотговорност на голяма част от Държавната, тоталитарна, котерийна администрация, но нищо не се спомена за малкия и положителен демократичен шанс, на този неосъзнат от народа демократичен процес.

Този първи шанс към Демокрацията, който ни бе даден, чрез контрол на печалбите от труда макар и неосъзнат, беше и стана реалност за България.

Този процес не е спрян, а бе отложен и ми се иска сега ние българите да го завършим в името на Мира на планетата, в името на човешкото щастие и бъдещето на следващите поколения.

Сега е нашият шанс, да се осъзнаем и се възродим.

Погрешно е, който би помислил, че хваля партията или централизираното, тоталитарно ръководство.

Не!

Но ми се иска да припомня някои данни и факти от:

Действителната първата демократичната свобода в €вропа, започната от България, още в периода 1976–1980 г. много преди сегашната „Горби-перестройка“.

В същия период с ПОСТАНОВЛЕНИЕ №50 на МС от 10.11.1979 г.:

Образованието ни остана безплатно.

Медицинските ни услуги останаха безплатни.

Лекари от поликлиниките посещаваха болните по домовете им безплатно.

Медицинското ни обслужване бе на световно ниво!

Нямаше задържане на неизплатени заплати на труд, като сега!

Нямаше групирана престъпност, като сега!

Нямаше просяци, бездомници и безработни, както сега!

 

 

Каква бе и в какво превърнахме Родината на Дякона, Ботева и Вапцарова?!

Народна Република България от 1944 г. до 1989 г. само цифри и факти! Животът от 1944 г. до 1989 г. който загубихме и това, което „спечелихме“ от 1989 г. до днес.

За периода 1979–1988 г. САЩ увеличава БВП на глава от населението със 182%, Япония с 275%, Германия със 158%, Франция със 157%, а България увеличава БВП на глава от населението с 234%!

Това ще рече, че по време дори и в годините на Горби-перестрой-анархията България никога не е била в рецесия, камо ли фалирала, както лъже западната пропаганда сега.

По брутен вътрешен продукт на глава от населението през 1988 г. България е заемала 25-то място в света. През 2013 г. България заема 78-мо място в света, по брутен вътрешен продукт на глава от населението по данни на международния валутен фонд (IWF).

Преди анархичната Горби-перестройка България е произвеждала 40% от всички компютри, продавани по линия на „съвета за икономическа взаимопомощ“.

В момента (2018) България е с най-ниския номинален брутен вътрешен продукт в €вро-конгломерата, най-висока квота на мизерия — 21,8% по данни на Международния Валутен Фонд и €вростат и най-много извънбрачни раждания в Европа.

Данните са взети от Националния статистически институт. Те са официални и общодостъпни. Така че всеки гражданин може да отиде и да си направи справка.

Статистика в България по индустриални и селскостопански отрасли за периоди преди 10 ноември 1989 г. и миналата 2017 г. като краен резултат от изследването е потресаваща!

Ето и фактите:

ПРОИЗВОДСТВО:

Първа група показатели: Какво е произвеждала България през 1988 г. Това е последната нормална година, преди да дойде така наречената псевдодемокрация. Сравнявам 1988 г. с 2017 г. и ето какъв е резултатът по отрасли:

Металообработващи машини:

През 1988 г. сме произвели 17440 броя. За сравнение през цялата 2017 г. сме произвели едва 1930 броя.

Електрокари: През 1988 г. — 47400 бр. През 2017 г. — 180 бр.

Мотокари: През 1988 г. — 35100 бр. През 2017 г. — 210 бр.

Домашни хладилници: През 1988 г. — 111000 бр. През 2017 г. — 0 бр.

Цветни телевизори: През 1988 г. — 124300 бр. През 2017 г. — 0 бр.

Памучни платове: През 1988 г. — 362 млн.кв.м. През 2017 г. — 8 млн.кв.м.

Вълнени платове: През 1988 г. — 45 млн.кв.м. През 2017 г. — 2,4 млн.кв.м.

Месо: През 1988 г. — 565600 тона. През 2017 г. — 150000 тона. Тоест — 4 пъти по-малко.

Мляко: През 1988 г. — 2,5 млн.литра. През 2017 г. — 70 хил.литра. Тук спадът е потресаващ — 34 пъти по-малко количество!

Зеленчукови консерви: През 1988 г. — 344000 тона. През 2014 г. — 67 000 тона.

ИЗНОС:

Електронни калкулатори: През 1988 г. — 46700 бр. Сега 2017 г. — 0 бр.

Електрокари: През 1988 г. — 44700 бр. През 2017 г. — 0 бр.

Телефонни апарати: През 1988 г. — 630000 бр. През 2017 г. — 0 бр.

Радиотелефони: През 1988 г. — 121000 бр. През 2017 г. — 0 бр.

Пресни плодове: През 1988 г. — 139000 тона. През 2017 г. — 4, 000 тона.

Домати: През 1988 г. — 78900 тона. През 2017 г. — 1100 тона.

КОНСУМАЦИЯ:

Прясно мляко — литри на човек за 1 година:

През 1988 г. сме консумирали 195 литра мляко на година. През 2017 г. — 20 литра.

Месо: През 1988 г. — 175 кг. През 2017 г. — 32 кг.

Яйца: През 1988 г. — 363 бр. През 2017 г. — 43 бр.

Плодове: През 1988 г. — 409 кг. През 2017 г. — 50 кг.

Захар: През 1988 г. — 235 кг. През 2017 г. — 17 кг.

Тези данни са жестоки показатели за това как живеят хората и какви са били потребностите. Разрушителната политика на котерийците, които управляваха държавата от 89-та година е само една от причините днес България да е страна от Третия свят.

Идеалът на „дем(€к)ократичните“ ни политици след 10-ти ноември беше да се съкращават и разрушават заводите и предприятията като символ на комунизма. Дори комисиите, специално създадени за ликвидацията на ТКЗС-тата, бяха наречени официално с безумното име „Ликвидационни“. Това име е потресаващо.

Промишленост:

В тези години от 1944 г. до 1989 г. се изграждат крупни производствени мощности в областта на машиностроенето, хранително-вкусовата, леката и строителна промишленост. Създава се нова материално-техническа база и се развиват отрасли, непознати за България до Втората световна война — нефтопреработваща промишленост, химия, фармацевтика, електроника. На тази база се изменят характерът и структурата на населението. Докато през 1939 г. в промишлеността работят около 105000 души, то през 1989 година техният брой е вече 1434525 души.

Селско стопанство:

Едва ли някой може да отрече, че през този период е изградено съвременно, модерно селско стопанство.

ТКЗС-тата обединяват разпокъсаните около 20 милиона частни нивички, обработвани по примитивен начин. Построяват се над 2,000 язовира, напоява се над 12 млн. декара земя (около 25 на сто от обработваемата площ), повишават се средногодишните добиви около 3 пъти.

За съжаление една от престъпните грешки след 10 ноември 1989 година е т.нар. връщане на земята в „реални граници“, което довежда до ново раздробяване и неефективен начин на производство. Вероятно ще бъде необходим не по-малко от четвърт до половин век, за да се достигне нивото на 1989 година.

Здравеопазване:

Не могат също да бъдат подценявани постиженията в медицинското обслужване!

Достатъчно е да се отбележи, че според статистическите данни преди Втората световна война средната продължителност на живота е около 52 години, а през 1989 г. тя е 71 години. Няма да посочвам увеличението на броя на работещите лекари и средния медицински персонал, както и изградената огромна мрежа от болници, поликлиники, санаториуми и други здравни заведения.

Образование и наука:

Ликвидирана е неграмотността, младежите получават висока професионална подготовка. И днес България се слави с кадри с изключително високи качества и научна подготовка, получени през този период.

Жилищен фонд:

Всяка година се строяха около 70000 жилища.

Безработица:

Това е съвсем непознато явление през периода 1944–1989 г.

Жизнен стандарт:

Ако индексът на реалните доходи на човек от населението през 1950 г. е сто единици, то през 1989 г. той е 5 пъти по-висок.

Обществен продукт и национален доход.

От данни на статистиката е известно, че общественият продукт през 1989 г. се увеличава над 25 пъти в сравнение с 1939 г. националният доход — над 15 пъти. Съществено изменено е и мястото на отделните отрасли в създаването на обществения продукт и на националния доход. С предимство нарастват производственият обществен продукт и националният доход в промишлените отрасли. Оценявайки разходите, трябва да се направи изводът, че всичко това е постигнато благодарение на пълната мобилизация и относително (без външни заеми), правилното използване на финансовите ресурси на страната.

Енергетика:

До средата на 20-и век бяхме последни в Европа по енергийни мощности.

От 1945 г. до 1990 г. нараснаха 120 пъти! Стигнахме Белгия и Австрия. Изпреварихме Дания, Португалия и Гърция.

Енергийната ни стратегия, проектите и инженерната реализация се изпълняваха от забележителния научен център „Енергопроект“. Създаден през 1948 г. той обедини творческите сили на няколко поколения специалисти и стигахме върховете на световната енергетика.

— АЕЦ „Козлодуй“.

Проектирана и строена съвместно от руски и наши специалисти, с мощността си 3,760 MW осигури 45% от електропроизводството на страната! Тя е една от големите атомни електроцентрали в света!

— ПАВЕЦ „Чаира“.

По мощност /861 MW/ и по проектно решение /турбопомпената зала е на 360 метра под земята, в каверна с размерите на зала 1 на НДК/ няма европейски аналог!

Каскада „Белмекен-Сестримо“.

С трите електроцентрали / първата, от които е ПАВЕЦ — Белмекен / с обща мощност 735 MW е международна рядкост, нямаща аналог по света:

ПАВЕЦ — Белмекен.

ПАВЕЦ — Чаира.

ПАВЕЦ — Орфей.

Заемат първо място между действащите ВЕЦ и ПАВЕЦ по света!

Новата концепция е да се използват вятърни турбини или слънчева енергия, поглъщайки големите колебанията на мощността от тези енергоизточници.

Това прави ПАВЕЦ особено важни при изграждането на новата мрежа от възобновяеми енергийни източници.

— Каскада „Арда“ — с обема на трите й язовира, 1,15 млрд куб.м, е една от най-големите в Западна и Средна Европа!

— Източномаришкият енергиен комплекс.

Горивната му база са лигнитни въглища с най-ниска калоричност — 1400 ккал/кг. По екологични изисквания две от централите са с железобетонни комини по 325 метра — най-високите в Европа!

Сега абсурдът на капиталистическата непланова икономика е следният:

Най-големият трън в очите на всички е проектът на XXI век — АЕЦ „Белене“ започнат преди 1989 и спрян след избухването на дем(€к)окрацията. Изграждането на 2,000-мегаватова ядрена мощност обедини цялото антиядрено лоби не само у нас, а и в чужбина.

— Производството на водни турбини и генератори.

До 1950 г. у нас са изработвани водни турбини с мощност до 10 KW. През 1954 г. произведохме турбина и генератор с мощност 700 KW.

В 1960 г/ изнесохме в Китай 30 турбогенераторни комплекта за ВЕЦ. Към 1980 г/ вече работеха 30 ВЕЦ-а с 80 български турбогенератори с обща мощност 840 MW.

Венец на турбостроенето ни са трите агрегата за ПАВЕЦ „ЧАИРА“, всеки с мощност 215 MW по чертежи на „Тошиба“, Япония.

— Нашите енергетици проучваха, проектираха и строиха енергийни обекти за сложни геоложки, земетръсни и други условия в Ливан, Йордания, Кувейт, Сирия, Ирак, Алжир, Либия, Румъния, Чехословакия, Испания.

— Благодарение на енергийната ни стратегия през целия период 1950–1990 г. България беше сред европейските страни с най-редки и кратки сътресения в енергоснабдяването!

Няколко поколения българи изнесоха на гърба си строителството на енергийния отрасъл, който към 1989 зае 18% от националните промишлени фондове.

След 1990 управленческата ни прислуга — чуждопоклонници и чужди сили, упорито подготвиха взривяването на енергетиката ни:

— Разрушиха мозъчния й център „Енергопроект“. Старателно организираха Меглена-Пръмовото престъпление — закриване на АЕЦ „Козлодуй“.

— Спря строителството на АЕЦ „Белене“.

— Разпродадоха практически на безценица държавната електроразпределителна система.

— Ликвидираха енерго-машиностроенето.

Днес дори 100-киловатова водна турбина трябва да се внася от чужбина!

Чужди фирми, които трябва да се учат от нашите енерго строители, получават поръчки за строителство на енергийни обекти у нас.

Каскадата „Горна Арда“, 4 пъти по-малка от каскадата „Арда“, която е българско инженерно решение и изпълнение, се възлага на чужденци, непостроили нито един енергиен обект!

Това е грозно унижение и гавра с нашия индустриален интелект и инженерен гений!

МЕТАЛУРГИЯТА:

До 1950 г. България няма металургия.

Към 1989 г. вече произвеждахме 3 милиона и 300 хиляди т. стомана и бяхме 27-ата металургична страна в Света.

„Стомана“ — Перник

Мощни колективи от специалисти при металургичните комбинати в Перник, Кремиковци, Бургас, Пловдив, Пирдоп даваха живот на техните и на свои нови технологии и продукти:

— Корабна ламарина. От 1970 г. българското корабостроене работеше изцяло с местни метали.

— Бронестомани. От 1972 г. металургията ни осигуряваше нуждите на танкостроенето с наши стомани.

— Студеноогънати олекотени профили.

— Валцовани стомани за транспорта и мините.

— Студеновалцована ламарина, в т.ч. с метални и пластмасови покрития.

— Щранговани профили за кари и асансьори.

— Радиални профили и тръби, вкл. за цеви на стрелково оръжие и стволове на оръдия.

— Центробежно ляти тръби, вкл. неръждаеми, по технология и оборудване на инж. Емил Петков.

— Непрекъсната разливка на стомани.

— Електрошоково претоплени стомани в сътрудничество с института „ПАТОН“ в Киев.

— Прахова металургия и металокерамика, развивана десетилетия от колектива на проф. Радослав Тодоров.

— Вакуумно леене на качествени отливки.

— Патентът на инж. Александър Вълчев за специална обмазка на електродите на електродъговите пещи, увеличаваща живота им с 30%, бе закупен от много фирми, в т.ч. от Канада и Великобритания (с Бр€кзит-ното колониално прозвище — „Мало-БритАнглия“).

— Изработихме от наша микролегирана с азот стомана 10Г2САФ за металните конструкции на сибирските заводи в зоната на вечния мраз. С тях участвахме в междудържавната интеграция за газ от Русия.

— Получихме за тази стомана международен сертификат за производство на газопроводни тръби. Заваряването й успешно бе решено от д-р инж. Марин Белоев и от чл.-кор. проф. Любомир Калев.

— Леенето с газово противоналягане по метода „Акад. Балевски — проф. Димов“ е едно от забележителните открития в световното металолеене през изтеклия 20 век! По този метод:

— Произвеждахме сложни и дебелостенни отливки за военнопромишления комплекс.

— Член-кор. проф. Янко Арсов създаде високо-яки отливки от азотирани стомани, в т.ч. и корабни винтове. Вече имаме стомани със съдържание на азот до 3%, което е невероятен успех! В тях скъпият никел се заменя с най-срещания газ в земната атмосфера.

С наши леярски машини и технологии работят най-големите световни производители на алуминиеви джанти. Над 600 машини за леене с противоналягане леят 50% от кокилните алуминиеви отливки в света!

Всичко изброено вече е унищожено!

Че това се прави по чужда поръчка, се вижда от следния пример: на наша територия са положени 70 хил.т. газопроводни тръби. От тях 50 хил.т. са от българска стомана, произведени от Завода за спиралошевни тръби в град Септември. Другите 20 хил.т. са вносни правошевни тръби. Всички досегашни 13 аварии по технически причини са при вносните тръби! Няма нито една авария с наша тръба! Въпреки това заводът ни бе разрушен под претекст, че бил с остаряла технология. А в Турция сега се строи нов завод точно по тази технология!

Българската химия:

През 1945 г. беше в зародиш. Внасяхме дори сода каустик и син камък!

Към 1989 г. отрасълът вече произвеждаше годишно:

— 2,5 млн.т. минерални торове,

— 1 милион тона калцинирана сода,

— 400 хил.т. пластмаси,

— 1,8 милиона броя автомобилни гуми,

— 20 хил.т. химикали за растителна защита,

— Преработваше 12 млн.т. суров нефт,

— Имаше 11% от националните промишлени основни фондове,

— Даваше 8,5% от националната промишлена продукция,

— Осигуряваше 20% от постъпленията от западна валута,

— Поддържаше 100,000 работни места.

„Химпроект“ водеше инвестиционното развитие на отрасъла. Двадесет научноизследователски институти, много катедри във ВУЗ, БАН и развойни бази с 1500 научни дейци осигуряваха научната дейност. Те поддържаха тесни връзки със световния научен и делови свят.

Химпроект Варна.

— Българският карбамид имаше неограничени пазари!

— Заемахме 4-то място в света по производство на калцинирана сода!

— Държахме 17-а позиция в света по производство на пластмаси!

— В изкуствените текстилни влакна изпреварвахме Франция, Италия, Белгия, Испания, Канада!

— Произвеждахме или таблетирахме от български и вносни /под 50%/ субстанции, всички масови лекарствени средства!

— Първи от източноевропейските страни организирахме производство на спринцовки за еднократна употреба!

— Закупихме лицензи и марки за съвременна козметика!

— Огромният износ в Русия ни направи първи в света по производство на пасти за зъби със световноизвестната марка „Поморин“!

Всичко това вече е ликвидирано!

Машиностроенето:

Най-ярко показва растежът на индустриалния ни интелект и възход!

В 1945 г. в България имаше десетина предприятия и 50 работилници с общо 4,000 работещи и не повече от 200 инженери.

В 1989 г. в отрасъла работеха 730 завода, 430 хиляди работещи и 35,000 инженери. 5,000 научни дейци създаваха нови технологии и машини в 30 научноизследователски института.

С 5% от националните основни фондове машиностроенето осигуряваше 20% от обществения продукт и 55% от износа на България. Това бяха плодове на индустриалния ни интелект.

Първата конструкторска организация „Машпроект“ заработи още в 1949 г. От нея излязоха проекти за преси, компресори, помпи, вентилатори, водни турбини, парни котли, дизелови двигатели, повдигателни кранове, минни машини.

Последваха — Централен научноизследователски институт по машиностроене, Институт за проектиране на машиностроителни заводи „Машелектропроект“, отраслови институти и развойни бази. Този научен комплекс изгради отрасъла.

Транспортното машиностроене. Първият български електрокар се появи в 1951 г. След 3 десетилетия изнасяхме годишно 83 хиляди електро- и мотокари.

Три бяха световните фирми в тази област: „Балканкар“ — България, „Кларк“ — САЩ и „Тойота“ — Япония!

Тук не можем да не отдадем почит на култовата реплика на сините шамани, която ще остане като ярък бисер:

Че „японците купували нашите мотокари заради чугуна и оловото“.

Изглежда е имало голям глад за чугун и оловото по света, а в България се е намирало някакво извънредно голямо находище, защото нашите мотокари се купуваха на 5 континента и то с десетки хиляди — включително и от най-развитите „дем(€к)окрации“.

Корабостроенето:

От Освобождението до 1945 г. е произвело 86 плавателни съда с обща товароподемност 15,500 тона. Най-големият кораб е бил с товароподемност 800 тона.

От 1945 г. до 1990 г. са произведени 1450 плавателни съда с обща товароподемност 5 милиона тона. От износ на кораби спечелихме $ 2 млрд / 5 пъти повече от инвестициите за отрасъла/.

Корабостроителният завод във Варна, проектиран и построен от наши специалисти, е един от най-съвременните в Европа.

Цикълът до готов кораб беше 3–4 месеца!

Той произведе танкера „Хан Аспарух“ с товароподемност 100 хиляди тона.

С помощта на ООН /ПРООН/ във Варна бе построена хидродинамична лаборатория, даваща възможност да се изпитват корабни модели и корабни винтове за сложни комбинирани ситуации.

Научноизследователският и проектно-конструкторският институт по корабостроене във Варна първи в социалистическите страни въведе автоматизирано проектиране на кораби с електронноизчислителна техника.

Русенския кораб „Белокаменка“ — 340000 брт /бруторегистър тона/.

Историци, моля, не забравяйте да вмъкнете в учебниците по история и тези български гении-умове!

Корабостроенето бе създадено от блестящи специалисти. Ветераните инж. Саул Кючуков и инж. Стайко Стайков обучиха хиляди корабостроители. Инж. Петко Даракчиев и проф. Валериан Минков проектираха доковите камери при сложна геология. Инж. Матров и инж. Мураданларска са автори на сложните производствени технологии.

Отрасълът бе ръководен от талантливи стопански дейци: инж. Георги Георгиев, Панчо Петков, инж. Дочо Дочев, инж. Тодор Ганчев, инж. Иван Лазаров, инж. Слави Георгиев, инж. Злати Златев, инж. Петър Богданов, Тремол Иванов и много други.

След 1990 г. се случи невероятното — корабостроителната индустрия бе доведена до фалит! Перлата на европейското корабостроене — КЗ, Варна бе продаден за 1$!

Металообработващите машини:

Бяха основно направление на отрасъла. Започнало през 30-те години в 5–6 малки работилници, към 1980 г. имаше 40 завода, произвеждащи 18 хиляди стругове, фрези, бормашини, агрегатни машини, обработващи центри, автоматични технологични линии, манипулатори и роботи. 90% от тях се експортираха в десетки страни от Близкия изток до Западна Европа.

Научноизследователският институт и заводските му конструкторски бюра имаха огромен опит в създаването на нова техника. Развитието му е дело на: инж. Щилян Петров, проф. Асен Вълев, д-р инж. Мойнов, д-р инж. Ярослав Генов, д-р инж. Илия Харампиев, д-р инж. Пенко Сомлев, инж. Божил Вучков.

Всичко това днес е унищожено и забравено от престъпниците, десиденти, капиталистите и неофашистките главари в българия, изгубили се в прехода.

Всичко това бе откраднато от българския народ.

Беше ограбен съзидателния труд на милиони хора в условията на Социализма.

Ето в момента и външният „борч“, на България.

Моля, четете и разказвайте, за да знае българина истинската си история!

Помнете и разказвайте историята си!

В настоящия момент (2022) България е с напълно унищожени:

Държавно банково дело, промишленост, селско-мелиоратовно стопанство, търговия, транспорт, суверенна поземлена държавна собственост, природни ресурси, военна мощ и прочее, превърната (с извинение за точните изрази) в NATO-ризирана €вро-марионетка, влачеща се като пачавра на задокеанските коран-пикльовски, петрол-геноциди!

Умишлено погубваща и историята си!

От 1989 г. до 2018 г. €вро-масон юдеи унищожиха над 95% от всички производствени мощности в България, а населението ни е най-бързо изчезващото в света /почти 25% редуцирано/. Пример, даден в доклад на ООН, като прецедент в човешката история.

— Капиталът унищожи цялата икономика на България, създавана от нашите родители и техния труд.

— Капиталът ни принуди да живеем на ръба на оцеляването с най-ниския стандарт на живот в Европа и на едно от последните места в света.

— Капиталът роди около 100-на милионера, въобразяващи си, че управляват планетата чрез самоспонсорирали се чуждопоклонни котерийци, еврокрадци на суверенитета, които изгониха над 3 милиона българи на гурбет в чужбина, а останалите в БГ обрекоха на 420 лв. агония и нищета.

— Капиталът превърна живота на Българина в стока, където нямаш ли пари — умираш на улицата.

— Капиталът унищожи историята ни, заменяйки факта от 5-стотното ни Турско иго, с думата „съжителство“, унищожи образованието ни, унищожи здравеопазването ни, унищожи промишлеността и индустрията ни. Унищожиха живота на поколения милиони българи.

— Капиталът и чуждопоклонните му западно парламентарни котерийци в БГ превърна България в безреферентен просяк на подаяния от чужденци, длъжник с над 40 милиарда външен дълг.

— Капиталът превърна България от държава, която бе на 27 място в света по икономическо развитие през 1988 г, а сега България е напълно унищожена.

— Капиталът и чуждопоклонните му западно парламентарни котерийци в БГ превърнаха България в безреферентно НАТО-ризирана коран-пикльо пачавра, без армия, юрнала се из азиатските петролни залежища зад опашката на американските петрол-геноциди, стреляща по чужденци, бюджетните средства на народа, не се знай защо!

— Капиталът прекъсна връзката между нас и братска Россия и ни насажда лъжи и манипулации за фашистките престъпници от САЩ, Англия и западна Европа.

— Капиталът превърна живота на милиони българи в робство, където човек е щастлив, ако може да се нахрани през деня.

— Капиталът роди безработицата, която преди 1/4 век беше непознато явление за България!

— Капиталът и чуждопоклонните му западно парламентарни котерийци в БГ насилствено насаждат думата €вро-съюз, когато истинското название е €вро-Конгломерат / Сбирщина /!

(Защо Конгломерат-Сбирщина, подробно е обяснено по-долу).

Затова, докато има капитал и класово разделение между хората, ще има и БОРБА!

Всеки човек има право на живот, свобода и право на суверенитет за развитие, наравно с останалите.

Борбата ще я има дотогава, докато работническата класа и пролетариата победят!

Но борба не с досегашните полит-поборнически, кръвопролитни средства, а „борба“ по нов, морално възвисил Човека, български приемствен начин, подробно обяснен в този труд!

България бе първата страна в света, където избухва антифашистко въстание.

А в момента €вро-васално поддържаме киевския неонацизъм!

Защо?

€врогейският парламент съобщи, че на 25 октомври 2018 г. е приета резолюция с 355 гласа „за“ срещу 90 „против“ и 39 „въздържал се“, в която €вродепутатите осъждат отсъствието на сериозни действия срещу неофашистките и неонацистките, зародили се течения, които са причина за разрастването на ксенофобия в €вро-конгломерата.

Казвам €вро-конгломерат, защото ме е срам като българин-член да го назова „съюз“!

В тази резолюция се изразява €вро-безпокойството от нарастващите форми на фашизма, расизма и ксенофобията, като раболепно призова €вро-марионетките си, единствено към толерантно внимание, а не пълна забрана на неофашистките и неонацистките, порочни явления.

По този начин остана да съществува най-отявленият неонацизъм в: Литва, Латвия, Естония, Украйна и Полша, бръщолевейки думите демократичен съюз?

По този начин, €вро-конгломерата, че и ние българите, сме заставени да не признаваме ново освободилите се от Неонацизма републики: Крым, Нагорны Карабах, Северна и Южна Осетии, Донецк, Луганск и Сръбско Косово. Защо и докога?

Най-новата българска Конституция

От. 1991 г. действа най-новата българска Конституция, приета на VІІ-то Велико народно събрание, с която се узакониха принципите на новото Социално устройство в изискванията на Новите международни отношения, но за жалост все още без пълна Конституционна гаранция за Истинска демократична свобода и суверенитет. Защото кражбата на суверенитет е не само кражба на свободата, но и кражба на идентичността и родолюбието от човека.

Какво искам да кажа с примера от Конституциите?

Че с нито една от създадените Конституции на България, не се узакони и няма все още гарантирани, пълен суверенитет, свобода и истинска демокрация в Държавата!

За да разберем какво е Свободата, а не слободия, за да разберем какво е Демокрацията, а не навика към думата, произнасяна подсъзнателно и неразбрано, ще погледна повторно, но под друг ъгъл средата, в която живее и нашето човешко значение в нея.

Т.е. малък поглед в „микро“ и „МАКРО“ космоса на живота.

„Микро Космоса“ като важна основа на новите международни отношения в „Макро Космос“

Логиката /както казах е, силата на здравия човешки РАЗУМ!/

Начинът и изкуството да строим мислите си и тенденцията на излагането им, определят стойностите на мисълта или логиката ни.

Законите на човешкото мислене, както ги нарече Аристотел, това са правилата на логическата мисъл, останали за всички времена.

Тези правила, по които местим фрази и слова, определят границите на двата микро- и Макро свята.

Логиката не измисля нищо. Тя само констатира факта от закономерността, че:

А е А или В е В, 2х2=4, черното е черно, а не бяло и прочее.

Опасността от логиката е в това, че, този, който е съумял да разбере силата й от придобитата мощ, тръгва с нея самоуверен към риска от неизвестното.

Така например Платон, затворил се в тесния микросвят на своя размисъл, без да зачете сетивния мир и усет на живата материя, се впуска в пространството на чистия предразсъдък безрезултатно.

Тук ми се иска да кажа, че едно голямо множество от идейно-политически и религиозни реформатори в историята на човека са се движили, а и сега се движат в пустото пространство на чистия предразсъдък.

Защо?

Защото липсват стимулът и начинът за проверка на правилността на предразсъдъка или на идеята.

Логиката доказа истината на философските противоречия.

Логиката доказа необходимостта от Демокрацията и едновременно нейната несъвместимост в сегашните условия и Социален начин на живот, с частната (капиталистическа) собственост.

Логиката доказа и факта, че чрез играта със словото човек може да докаже правдата, но и да скрие лъжата, когато борави умишлено с неясни словесни определения. Както това правят тенденциозно, доста правителства и ръководни кадри по света.

Логиката доказа и своята тъждественост, че необмислените думи, ползвани умишлено от някои Държавни глави, изопачавайки поведението и действието на Държавата, това значи да търсиш мястото си в „Макро Космоса“/света безрезултатно.

Логиката доказа и този път чрез €вро-Конгломерацията че, необмислените постъпки, взети прибързано и без закон регламентирано, или разсъждаване на „лош език“, е все едно да измерваш разстояние или количество с повреден уред / „лъжлив кантар“.

Защото не само Европеецът, а Човечеството като цяло, е многоетнично, различно вярващо, различно говорещо, с различен бит, култура, обичаи, обноски, ценности и стремежи. Които разлики глобалистите се мъчат да уеднаквят, но безрезултатно.

Тези природно дадени ни разлики никога не могат да бъдат еднокалъпно, уеднаквени.

Или ако се постигне някакъв резултат, то той ще е жалък и ще е за сметка на насилствено откраднатите Човешки фактори: родолюбие, свобода, идентичност и суверенитет.

Ако Човечеството не разбере нуждата и не приеме закона „Толерантна Приемственост“, утвърден Конституционно от всички, то не само в €вро-конгломерата, но и по света социалните проблеми ще стават още по-тежки.

А те са:

Разликата в стандарта на живот в градове и села..

Езици.

Сляпа безприемственост сред идеологически, религиозни и етнос мас-увлечения.

Допуснатата намеса на личните, аматьорски мас увлечения.

(политика, религия и етнос), като основа в държавните дела.

Троичната конфронтация сред политика, религия и етнос, де консолидиращи обществото.

Липсата на транспарантен контрол и разпределение на приходите, допринесли до огромната пропаст на класово различие.

Огромните исторически разлики в бит, култура, обичаи и традиции.

Неприкосновеност на държавната, жизнено необходима, териториална, недвижима собственост и лични имоти.

Високите икономически различия вследствие колониализма, съществуващ и днес (пр. Бритдауния като най-голям колониалист на планетата в момента).

И много други.

Слагам представката „толерантност“ пред думата „приемственост“, защото закона „приемственост“ не трябва да забрани съществуването на трите увлечения_-(идеологии, религии и етнос)_, а единствено забрана намесата им в общите социални отношения в държавата.

Логиката, съчетана със съвестта, определя основата на най-правилните форми в отношенията между хората.

 

 

Какво значи закон от обществена гледна точка?

Общоприетата и подредена форма на най-правилните, справедливи отношения в Обществото се нарича „закон“.

Естествен закон — това е и научният метод за обяснението на природните явления.

Това е формулата, която доказва повторимостта на дадени природни явления.

Социален закон — като обществен фактор това е общоприета норма на поведение на човека в обществото с цел благоденствие на народа, мир в отношенията и прогрес в държавата.

А съвкупността от най-правилните нормативни закони на обществото (както обясних по-горе), се казва конституция!

„Конституция“ — това значи правилникът на отношенията с най-правилните логични решения за действие, постъпки и поведение в обществото, водещи към развитие, благосъстояние, мир и прогрес на народ и държава.

„Конституция“, това значи преди всичко Моралът и Съвестта на Държавата.

Природните законите и научните методи обаче не биха ни обяснили всички социални проблеми и явления в отношенията ни.

Няма закон в психологията, който да се приложи в живота на човешкото общество така ефективно, че да очакваме резултат, какъвто имаме във физиката или в химията.

Методите, законите и технологиите, които позволиха да направим машината и компютъра, за да се улесни човешкият труд, не могат да направят хората социално по-сигурни и по-щастливи.

Защо?

Защото липсват методика и нови социални форми на подход и нов по-възвишен начин, основан на приемственост в човешките отношения.

От липсата на толерантна приемственост в отношенията страда не само €вро-Конгломерата, но и всички държави в света.

От липсата на толерантна приемственост в отношенията страда преди всичко микрокосмоса / Човекът.

Опитът изисква повторимост и научно описание, но в психологията това е трудно, а в социологията даже абсурдно.

Например кой държавник би се решил на унищожение на цяла една идеологическа класа, само за да види резултата от живота и работата на друга противоположна такава?

Или кой идеалист-капиталист би се решил заради един пробен контраопит, да възстанови, макар и временно комунизма?

Сега, когато реакцията от чувства на милиони хора в €вропа и света в борбата им за подобряване Социалния живот и стремежът им в търсене на истинските Мир, свобода и демокрация, резултатите от най-противоречивите теории могат да бъдат фалшиво аргументирани.

Така резултатът от опита, наречен перестройка, макар и анархично започнат без план и закони, осъди жестоко държавният капитализъм / ТОТАЛИТАРИЗМЪТ на 20 век.

И за да спаси от пълно разорение обществата, запазвайки Мира, беше принуден да съживи онези стари социални форми, които са присъщи за средновековната, частно капиталистическата общност, заблуждавайки се до момента с химерите за истинската свобода и демокрация.

А истината за резултата без фалшификат на Горбачовската псевдоперестройка е, че този недалновиден, анархичен, жалък опит-гавра върна социалните отношения и живот на хората от социалистическия лагер с цели 70 години назад!

Върна отношенията на БАНКстер-капиталистическия монопол, върна липсата на социална справедливост, върна липсата на социални осигуровки, върна липсата на равноправие в пропорционалното разпределение на печалбите от труда, върна безработицата, върна класовата де консолидация и социално разслоение на обществото с цел „разделяй и владей“.

Създаде се ново нисше класово, без средна класа, капиталистическо общество, с пазар на застояли стоки, захвърляйки безпаричната и бездомна част от хора сред кофите за боклук, с жалката им борба за съществуване.

Много често в историята на човека се е случвало, когато, за да се открие и насилствено докаже псевдосъстоятелността на някаква фикс идея или псевдозакон, се прибягва до умишлена манипулация (хипноза) със съзнанието на хората, насочвайки ги в посока към желаната цел.

Но истинските природни закони не търпят имитации или гаври от такъв род.

Дойде времето, в което трябва да завършим започнатия още в края на 80-те „Български демократичен процес“, като пример за новосоциално отношение на истинската демокрация.

А не да участваме с голи ръце в BANKстерските пресмятания, диференцирайки единствено финансовите състояния на нациите в €вро-конгломерата.

Дойде време да започнем да действаме като математика в решаване котерийно култовите проблеми от организираните идейно-политически, култ-религиозни и етнически, мас-конфликти.

Дойде времето да пренасочим човешките ценности от култа на Bank-капитала, в култа към нормите на Морала.

Дойде времето да узаконим Мирът на планетата не с оръжие, а чрез закона „Толерантна приемственост“, забранил много строго и веднъж завинаги намесата на личните култ-увлечения (полит-идеологии, религии и етнос) в общодържавните социални отношения!

Дойде време да покажем на света какво е истинската перестройка, започната от нас българите много преди Горби-перестрой-анархията.

Настана време да покажем на света пътя, как се постига истински мир и демокрация.

Същността на този план или:

„Българския нов жизнен формат“!

„Единствената спънка в еволюционното развитие и прогрес на съвременния Човек е все още влиянието на личните му полит-идеологични, религиозни и етнически груп-увлечения в държавните отношения както вътре, така и вън-държавни!“

Николай ЖИРОВ — 1970 г.

Сега е време да припомним на света кои сме, от къде сме и защо сме БЪЛГАРИ на този свят, и да въдворим ред в него чрез „Българският нов жизнен формат“!

Ред, но не с оръжие, насилия и терор, а ред чрез нова по-висша, узаконена форма на социални отношения, залегнала на основния принцип на приемственост.

Ред, възвисил морала, разума и човека, забранявайки завинаги противоборствата и пререканията.

Социално нов Конституционен ред, узаконил хармонията, единството и съюза в човешкото общество на Планетата.

Настана българско време, да покажем на света как човечеството трябва да отстоява идентичността си, чрез приемственост между троичните субективни увлечения, без намеса в държавата, без войни и метежи, въдворявайки Мир и ред в него!

Достоевски ни завеща следната велика фраза:

„Да бъдеш истински Човек, значи да станеш брат на всички хора по света.“

А в случая „брат“ значи да има приемственост и разбирателство сред хората!

Важно условие обаче, за да постигнем това, е:

„Узаконеният план за изпълнението, да предшества акта на намерението“.

Защото самото проектиране без „карта-атлас“, в случая за истинска реформа или даже проекто-строеж не значи, че се действа правилно.

Защото и пътят през лабиринтите на жизнения опит без точните контури и елементи на въпросния атлас не могат да ни дадат посоката за правилното изпълнение и постигане на целите.

А те са мир, благоденствие и щастие, а не оръжия, войни и санкции.

Повечето европейски държави като: Англия, Франция, Унгария, Испанска Каталония, Италия, Полша, Дания и др. негодуват от външнополитическите и териториални юрисдикции на САЩ и Брюксел, наложени чрез санкции, рестрикции, ултиматуми и заплахи! Всичко това, рушащо истинската демокрация и жестоко окрало държавния суверенитет на народите!

Затова €C-€U е все още €вро-Конгломерат, а не съюз!

Правилното название на €C / €U

В настоящия момент глобалните промени крадат жестоко държавния суверенитет, идентичност и родолюбие от всички.

Защото логично мислещите, гледайки резултатите и действията на €-конгломерата, най-точно разбраха, че:

След Горбачёвската анархо-перестройка и разпада на източноевропейската Социална система, западният раболепен капитал намери удобен случай да разшири залетия и задушил се с боклуци от залежала стока собствен пазар, като привлече в €-конгломерата псевдофилантропски, нуждаещите се от стока, бивши соцстрани.

Под привидния претекст „шенген / без граници и визи“, пазарът в тез държави бе залят с второ и даже без всякакво качество стоки.

Американският NATO-милитаризъм от своя страна след дългогодишните си дем(ек)ократични експерименти с цел завладяване на петрол-енергйните ресурси, разгроми и унищожи почти всички държави в Близкия изток.

Това доведе до геополитически дисбаланс и демографско-мигрантски-апокалипсис, който нахлу в €вро-конгломерата.

Заради дългогодишните, безрезултатни военни агресии по света, попаднал в криза при набиране на редовен военен персонал, NATO раболепно, за да прикрие военните си престъпления и да разшири омаломощеното си геополитическо влияние и милитаристичен пазар, въвлече марионетно в Коран-опиканите си редове повечето бивши соцстрани.

Много жалко, но е факт, че:

OTAN-марионетното правителство в България е забравило народната поговорка:

„Народ, който не храни собствена армия, ще трябва да храни чужда!“

/Стара Славянска поговорка/

„Европейският конгломерат, който първоначално бе замислен като икономически съюз с политически компонент, постепенно деградира, достигайки нивото на тоталитарен агресивен военен блок. Който по вина на БАНКстерските глобалисти на €С и лидерите на €вро-парламентската корумпирана бюрокрация, потъпка суверенитета и идентичността на всички държави-членки“.

Наложиха се единни закони, една парична единица. Факт, който застави БритДаунците да BREXITнат / от думата Бритиш Екзит, и много други чужди ценности, санкции и разпоредби.

Естествено в стремежа си за запазване суверенитет, граници и идентичност, сред народите в повечето €вро-членки се надигнаха националистични метежи, които засилиха от своя страна и неонацистки, и ксенофобски настроения.

Така властта в Украйна, Латвия, Литва, Естония и Полша бе завзета от неонацистки режими.

Чрез раболепие €вро-глобалистите и задокеанските псевдофилантропи заблуждават света в момента с някакъв непонятен и за тях „демократичен съюз“.

Ето защо:

Правилното название на €C / €U — то е не съюз, а конгломерат.

Авантюристично недообмислен €-конгломерат от концептуален Шенгено-масонски конструктивизъм. Конгломерат — сбирщина от царства, кралства, р€публики, монархии, тео-монархии и даже най-срамното, в чл€нство б€ допуснат най-големият колониалист — БритДауния.

Колониалистът №1 Англия е подложила на изгнание до д€н дн€ш€н цял един Народ без Родина, д€м(ек)ократично!

Става дума за Народа на архипелага Чагос.

За да скрие престъплението си, АНГЛИЯ е дала откраднатия остров на НАТО под наем от 1970 г. а народът е екстрадиран по островите Маврициус, Сайпан Хавай и Окинава.

Подробности ще намерите в документалното филмче: („Stealing a Nation“, A Special Documentary Report by John Pilger.)

Не може да се очаква пълен успех на процеса към една по-висша форма на международни, демократични отношения само чрез икономическа промяна, без да е проведен по-важният етап: Промяна на старото, вътре-държавно, социално устройство и ръководство в държавите-членки.

Ето защо Българите сме за това, да покажем кое и как трябва, без ултиматуми и санкции!

 

 

Какво бе състоянието на България преди членството и в €вро-конгломерата?

В системата на западно парламентарната, одържавена котерийност^[2] не може да става и дума за най-лоялно, най-точно, най-правилно и далновидно решение.

Защото се дава приоритет на многотарят-посредствените решения от мажоритета на групирани котерийци, а не качественото предложение на индивида-талант при вземане на важни, крайни решения в Държавата.

Но за жалост и на двете места все още съществува котерийност заради липса на строг, конституционно приет, закон.

Субсидираната котерийност, в парламента заглушава напълно гласа на таланта заради липсата му на мажоритет.

Затова човечеството живурка, страдайки от пошлостта и посредствеността на парламент-мажоритирания юруш, на нелоялни решения, на тълпа от посредствени котерйци.

Още по-голям ужас идва от факта, че в държави с многопартийно, котерийно управление и разпокъсано на полит-групи общество, каквото е българското, има утвърдена практика предизборно да бъдат генерирани партийни субект-котерйци, които дискредитират с всички познати средства полит-опонентите пред обществеността, саботирайки всяка една прогресивна стъпка на Народа в Държавата.

На много хора нищо не им е известно относно това явление!

Така на пример:

В Родината на ДЯКОНА предизборно започват да никнат като гъби най-различни безпринципни, безплатформени групи, секти и коалиции, образувани къде по собствена инициатива, къде поръчково чрез тайна подкрепа и спонсорство от чужбина, но всички с високи котерийни претенции.

Така през 1994 г. покълна котерийно БББ-то, (българският бизнес б(л)оклук)!

През 1997 г. котерийно възникна изведнъж българска €вро-левица!

През 2001 г. по време на OTAN-самовзривите на пентагона в Ню Йорк с планирана цел, кражба на световния петрол, се появи котерийната монархия — НДСВ-то, предимно от членове-€вреи-ционисти, пръмовци, впоследствие оглавена от €вро-екстрадирания покерджия, цар-президента Симеончо II.

През 2005 г. покълнаха изневиделица ДСБ-то и неонационалистската АТАКА!

През 2009 г. изплуваха от Ш€нг€н-лобистските скандали на €вро-€литаризма, НАТО-ризираните, петрол-геноцидно, €вро-чуждопоклонците.

Г€РБ — (Група за €вро-Робство на България) — тайфа от чуждопоклонни, ултра десни €вро-центристи, а заедно с тях и — РЗС-то.

Едновременно с това зад опашките на всички гореизложени чуждопоклонници се появиха и съвсем неориентирани, но котерийно гладни и жадни в целите си коалиц-шарении (сини, червени, зелени и пенбени), полит-безплатформени и жадни за субсидии, паленца.

Най-добър пример за това е шайката от чуждопоклонни неонацисти на Плевнелиев!

Този чуждопоклонен полуфабрикат с Н€о-нацизма в душата си саботира ненаказан до сега българското участие на парадите по случай победата над фашизма и нацистка Германия в Москва? Както и освобождението на България от фашизма!

Явен пример за това е дейността на ултрадясно-центристката сбирщина, ГЕРБ, (Групата за €вро Робство на България), създадена и поддържана от американските и €вропейските, предимно немски тайни служби на ЦРУ и БНД.

С цел да се доразвали напълно, не само икономически България (след плана РАН-ЪТ: https://www.youtube.com/watch?v=BGpTrDEqQRs) от времето на Луканов, но и затрият напълно политическите и социалните устои на всичко Държавно в управлението.

ЦРУ нарече акцията си Г€РБ в България, R€d Hearring / червената послушница.

Това е акт, който въвежда в заблуждение или отвлича вниманието на народа от съответен важен въпрос!

Акцията Г€РБ (ред хиаринг) на ЦРУ-то и Бундестага с председател Норберт Ламерт в България, е не конструктивен, а деструктивен акт на запада, който подведе народа в глобално заблуждение, ограбвайки родолюбието му и отвличайки вниманието му от съществено важните, държавни въпроси и дела.

Посадиха ни като член в €вро-конгломерата, заедно с колониалиста — Англия.

(Която нарекох Бритдауния, защото никога не е била greate-велика както се е самонарекла, а е вече down-паднала, в очите на колонизираните държави, в момента от нея)

Тази деструктивна и антинародна дейност на Г€РБ (Групата за €вро Робство на България) продължава и досега, като не само настрои обществеността срещу преимуществата на колективно държавната собственост, но и, пропагандирайки €вро-лобистски западнокапиталистически, чужди нам ценности, разпродаде всичко останало, държавно.

През 2015 г. покълнаха котерийно „гюдерийните-осмари“, още една чуждо субсидирана предизборна, полит-гъбка, с цел предизборен саботаж и отвличане вниманието на Народа от по-важните за Държавата проблеми!

Прокламираща идеи около антикожодерството на животни, без да се замислят, че и те като всички български чуждопоклонни полит-шайки чрез религията и етноса-секти и чрез чуждопоклонство крадат родолюбието на Народа, „съдирайки“ настръхналата от полит-безпредел, кожа от гърба му!

За това, €вро-обединението, което раболепно въвлече и България с всичките остарели вътре-държавни форми на социално управление, и всичките присъщи нему стари конфликти не може да се нарече демократичен „съюз“, а само една „€вро-Конгломерация“!

Защо „€вро-конгломерация“, а не съюз?

Защото е „Конгломерация“ от държави-членки с остарели, вътресоциални устройства.

„Конгломерация“.

Понеже никоя от държавите-членки, както и България, не разбрали същността на истинската демокрация, така и не осъзнаха навреме нуждата от запазване на държавната идентичност и различни според етноса ценности, за да се създаде крепък съюз!

Всяка една €вро членка не осъзна необходимостта от вътре-държавна социално устройствена реформа, като първи и по-важен етап за успеха на общия международен процес, преди акта им на влизане в членство. Не беше оформен законно планът с етапите на промяна към новите международни отношения!

Затова €вро-обединението е само една конгломерация, а не съюз.

€вро-конгломератът наблегна само на икономическата интеграция, без да се планира по-важното условие — реформа на отношенията сред силите, които създават икономиката, а именно реформа на вътре-социалната структура, поотделно за всяка една държава, преди приемането й в членство.

„Конгломерация“.

Поради най-важната причина:

Именно факта, че сега в 21 в. €вро-конгломерата е включил в членство и държава колониалист — Англия, не постигнала все още възмездието си за извършените престъпления срещу правата на човека и цели държави, а даже като €вро член претендира за демокрация в международните отношения.

Така този псевдосъюз е превърнат в:

„Конгломерат“ — сбирщина от царства, кралства, р€публики, монархии, т€о-монархии и даже най-срамното в чл€нство с най-големия колониалист на планетата.

(За който споменах по-горе.)

Колониалистът №1 Британия, освен че е окрала колониално над 13 чужди територии по света, е подложила на насилствено изгнание до ден-днешен цял един народ, оставяйки го без Родина, ден(€к)ократично!

Става дума за народа на Островите Чагос.

За да спре престъплението си, Британия, или прякорът им БритДауния дава с таен договор откраднатия остров под наем на НАТО от 1970 г. а народът е узурпиран в изгнание на островите Маврициус, Сайпан, Хавай и Окинава, захвърлени да мизерстват без жизнена територия, досега.

Подробности ще намерите в Документалното филмче:

(„Stealing a Nation“, A Special Documentary Report by John Pilger.) https://watchdocumentaries.com/stealing-a-nation/ (и приложеното ДВД дискче на гърба)

Фактите са неоспорими!

Защо €вро-Конгломератът, който претендира за истинска демокрация, не признава все още само освободилите се от неонацизма републики: Крым, Нагорны Карабах, Северна и Южна Осетии, Донецк, Луганск и Сръбско Косово?

А поддържа Неонацистките режими в Литва, Латвия, Естония, Украйна и Полша, бръщолевейки за демократичен съюз?

Същият този „€вропеец“ в съглашение с другия милитарист „Чичо-САМ“ създават Най-голямата Военна база за унищожение в Света, построена върху „открадната територия“!

Това е базата „Diego Garcia“.

Тази открадната територия е превърната в основен, милитаристичен плацдарм за коран-пикльовски петрол-геноцидни агресии, срещу човечеството.

От тази база агресорите (Англия, САЩ и Канада) сяха смърт на Балканите — Югославия, и от там все още обстрелват незаконно Афганистан, Либия, Сирия, Ливан, Судан, Сомалия и Ирак.

Сега са насочили очи към Иран и Пакистан след неуспеха им в Грузия.

Всичко това за кражба на петрол и енергийни ресурси.

Чагос, народ без Родина, за който нито една прогресивна сила в света (начело с мас-ООН-ците) не се застъпи ефективно, за да принуди и жестоко накаже колонизатора — БритДауния, връщайки Родината и жизнените му права.

Тук възникват въпросите:

Демокрация ли е да се търпи „Кражбата на териториално, жизненото право на цял един Народ“ от Държава член-колониалист в €вро-Конгломерата, разчитаща на забрава за това?

Демокрация ли е, да се знае, търпи и остави цял един Народ без Родина, и да говорим за €вро-демократичен съюз?

Какви са тези нови международни отношения и тази „демокрация“, за които всички €вропейци говорим, претендираме и „градим“ в момента?

Как и по какъв критерий беше проведен изборът за членство в €вро-Конгломерата („съюз“), така и не стана напълно ясно, но щом е допусната такава огромна грешка в подбора, че е включен член КОЛОНИАЛИСТ, пределно ясно е, как отново „Финансовите Бизнес интереси от нов вид“ за пореден път са замесени и са основният движещ фактор на този нов вид позорни, „дем(ек)ократични“ отношения.

В съвременния свят държавите могат да бъдат или суверени, или колонизирани, няма средно положение.

От това се разбира каква е България и какъв е Евроконгломератът!

„Колкото повече глупост правя, толкова по-известен ставам.“

(Джон Кенеди)

British Colonies in the World Now

Англия разполага с 13 колонии

Всички те трябва да бъдат върнати, ако Човечеството иска да живее в Мир.

САЩ разполагат с военни бази в 80 страни.

Всички те трябва да бъдат затворени, ако Човечеството иска да живее в Мир.

Кратко разяснение за същността на НАТО!

Тази северноатлантическа милитаристична организация се основа на 4 април 1949. 6 г. преди създаването на Източноевропейския съюз за мир, подписан във Варшава на 14 май 1955 г.

Персоналният състав на НАТО бе предимно от редовен по-винен личен състав, набиран на издръжка от американския бюджет.

След разпада на Варшавския съюз обаче в края на миналия век, губейки най-големия си опонент — Източноевропейския съюз, НАТО попадна в криза при набиране на нов личен състав. Защото интересът към редовна повинност на младите и (интернет откритата информация за войни и теракти по света), засили негативизъм на народа срещу армията, оръжията, войните и смъртта.

Попадайки в безизходица, НАТО започна да наема личен състав чрез договори — платено.

Така се зароди наемният военен бизнес и шанс за всякаква търговия с оръжия.

А с цел прикриване на военните НАТО-престъпления по света, започнаха офанзива за наемни договори и с чужденци и с привличане на цели държави в членство.

Повечето от попадналите наемници в OTAN-армията в момента, са съдени рецидивисти, мошеници и съмнителни търговци на оръжие и наркотици.

Благодарение на свободно ширналата се интернет информация в много държави по света се върнаха с нова сила, мирните протести против войните и колониализма.

Варшавският договор се разпадна през юни 1991 г. поради подкупената от запада, Горбачёвска анархия, наречена „перестройка“.

Наруши се военният геополитически баланс между доброто и злото в целия свят.

След анархичните промени чрез кражби на държавните собствености, настана криза от недостиг на енергийни ресурси.

С цел кражба на петрол по света, задокеанските OTAN-милитаристи организираха няколко съвсем неуспешни войни в Близкия изток и зад кавказието, завършили с цената на хиляди невинни жертви, смяна на мирни правителства в Ирак, Либия, Сирия, Грузия и Украйна и зараждане на ислямски радикални течения, бунтуващи се срещу всичко немюсюлманско.

Зародиха се и безброй опозиционни течения, един от примитивните начини за запазване на етническата идентичност.

След организираните от Пентагона самовзриви в Ню Йорк на 11/09/2001 г. OTAN-милитаристите, за да скрият раболепно престъпленията си като не единствен, военен престъпник, включиха почти всички източноевропейски страни, че и България в NATO-марионетно членство, стартирайки от Афганистан, глобалната петролна офанзива, под раболепния претекст: анти „ислямски тероризъм“.

Отпочнаха агресивни военни интервенции, но забележете, предимно около големите петролни находища в средна Азия.

Чрез подкупени преврати и директни несанкционирани от ООН военни интервенции, NATO свалят с кръв мирните правителствата в Афганистан, Ирак. Либия, Сирия и Украйна. Грузинският им жалък опит бе париран от съвзелата се вече армия на братска Русия.

Задълбочилият се проблем с подмяна на личния състав и фактът, че NATO се откъсва от държавата като самостоятелна военна организация, им хрумва идеята вместо те лично да воюват за кражба на петрол и ресурси в Близкия изток, да привлекат и ползват местните ултрарадикални ислямски течения, наречени даже „терористични“ срещу неудобните за тях режими.

Така създадоха и, поддържайки ползват до момента, такива съмнителни групи като: „Ал-Кайда — القاعدة“, „Джебхат ан-Нусра — جبهة النصرة لأهل الشام“ в Азия, Бо̀ко хара̀м в Африка.

Защо никоя западна масмедия не пише и не поддържа благочестивите и прогресивни ислямисти — („taqiyya — تقية“, „al-Islām at-taqaddumī — الإسلام التقدمي“) и други?

Прогресивната световна общественост, начело с БЪЛГАРИТЕ, настояваме, €вропа, ако иска да стане „истински демократичен“ и най-вече съюз, е длъжна да стане първата в света, невоенна зона със строга забрана на дрънкане на оръжие и без военни бази!

Морал и право

Моралът, е система от принципи на поведение и отношение в обществото, отнасящи се до понятията „добро“ и „зло“.

Те не бива да се бъркат с понятията правилно и неправилно, хубаво и лошо, приятно и неприятно, които са относителни спрямо субективната гледна точа на човека, докато понятията добро и зло са абсолютни, не зависят от субективната гледната точка, но са тясно свързани с човешката етика.

Понятието „морал“ е съвкупност от възгледи за добро и зло, съвест и чест, похвално и срамно, дълг и справедливост. То е юридическа категория, докато понятията „добро“ и „зло“ са променливи, не юридически понятия.

Моралът, в тесен смисъл, е съвкупност от правила за поведение в обществото.

Моралът, в широк смисъл, включва в себе си и нравствеността.

А „нравственост“ е съвкупност от правила в отношенията, които произтичат от моралните възгледи на субекта или обществото.

На основата на „БЕЗПРИЕМСТВЕНОСТТА“, или „злия принцип“, където моралът липсва напълно, защото не се приема фактът, че себеподобните сме по природа различни и чрез безприемствените отношения, които сме допуснали даже в Парламента чрез обиди, груби и вулгарни словоизлияния, пререкания и поборства, поддържаме откритата „човек срещу човека“ и „група срещу група“, явна дискриминация.

В тези условия човекът никога няма да постигне мир и благоденствие, а камо ли истински демократичен съюз в света.

Поради БЕЗПРИЕМСТВЕНОСТТА сред троичните (Полит-идеологии, Религии и Етнос) увлечения, Човешките отношения са в пълен А-МОРАЛЕН застой!

Правото.

От гледна точка на юриспруденцията е система от социални правила и норми, които потвърждават, забраняват или разрешават — (нормален) вид поведение и взаимоотношения между хората!

Правото, това е съвкупност от справедливост и свобода, залегнали като основа в Истинската демокрация.

Какво е Истинска демокрация е обяснено по-долу, но тук само ще допълня, че остаря терминологията от забъркващи главите ни словосъчетания като:

Либерална демокрация вместо точното название буржоазна или раболепна.

Западна дем(ек)окрация.

Представителна демокрация.

Технологична дем(ек)окрация.

Дем(ек)ократични полит-надстройки.

Дем(ек)ократични полит-самоорганизации.

Дем(ек)ократична олигархия.

Дем(ек)ократична собственост / труд / печалба.

Дем(ек)ократични класи / партии, коктейл-коалиции, култовщина.

Дем(ек)ократични триединни (политика, религия и етнос) лично котерийни цели в хомопазарната / двойно стандартна / дем(ек)ократична икономика и прочее, безсмислена, остаряла фразеология от миналия век.

Какво е Истинска демокрация?

Демократично право и Демократична свобода?

Ще кажа само 4-те най-важни условия за демокрацията:

1 условие — това е Правото на производителя работник!

Конституционното право на производителя работник да бъде активен участник не само в Производството, но и в Пропорционалното разпределение на печалбите от това производство!

Кое счетоводство на фирма или държавна инстанция в света в момента, дава транспарантна информация на работниците /трудещите се/ за истинските придобивки /печалби/ от труда и бизнеса им?

Никоя!

А камо ли да се мисли за равноправно участие на работника в пропорционалното разпределение на печалбите от труда им.

Докато истинската демокрация в 21 в. налага да бъде дадено това право и на работника, както такова бе дадено с постановлението за „Единен план за Обществено-Икономическо развитие на НРБ“, или наречено от народа „Единна Стопанска Сметка“, за периода 1976–1980 г.

2 условие — това е Правото на гаранция за Несъдимост в защита на презумпцията за невинност!

Конституционното юридическо, гаранционно право за не съдимост на честната част от обществото, а не третирана наравно с престъпната и заставяна лично да доказва невинността си, чрез свидетелства за Съдимост.

3 условие — това е Конституционно строго узаконена „толерантна приемственост“ на субективните ни разлики, като най-висше, хуманно същество на планетата.

Диалектиката на живота в 21 в. налагат морално да възвисим социалните си отношения чрез Конституционно узаконена „толерантна приемственост“ в:

Убеждения / идеологии и политика.

Вери / религии.

Произход / етнос.

Това значи Конституционна забрана единствено намесата в Държавния сектор на тези 3 (три): (полит-идеологии, религии и етнос), култ-субективни увлечения, поляризиращи и групирано-деконсолидиращи обществото.

Или по-просто казано, да забраним намесата на личните аматьорски увлечения и интереси, в държавните професионални дела и ръководство.

Става дума и за Конституционна забрана само на вмешателството им в държавния сектор и дела, а не забрана на организациите им!

Нека си останат, но по райони да прокламират и проповядват идеи, вери и произход, макар и култ-групирано, но по домовете като хоби.

За да гарантираме мир и истинска демокрация в света, трябва да забраним намесата на личните човешки увлечения в държавния сектор!

4 условие — това е Конституционно строго узаконена свобода на словото / гласност.

Това не значи слободия да се бръщолевят лъжи и fakes, както престъпно практикуват — фейкотворчество, масмедийният бизнес и власт-марионетните западни пропагандисти.

А законното право на гласност без цензури, за честната, доказана с факти истина.

Като всичко публикувано лъжливо и недоказано, да бъде отговорно пред закона — приемственост.

Коя държава в света е гарантирала Конституционно това?

Никоя!

Тогава няма и Демокрация — никъде!

„Демократичните“, самоназвали се западни, държави, в сравнение с тоталитарните имат едно основно предимство:

Да подхранват химерата у населението, че при смяна на правителството, се сменя и управлението.

„Малкото, които разбират системата, са дотолкова концентрирани върху личната си изгода или са дотолкова зависими от нея, че измежду тях никога няма да има опозиция. Голямата маса от хора обаче умствено не са в състояние да проумеят, че и те си носят бремето, без да се оплакват и без дори да подозрат, че тази система е техен враг.“

Братята Ротшилд до техни американски бизнес партньори, 28.06.1863 г.

Мисъл и цел на действието.

Съзнанието в микрокосмоса на големите умове и хората на действието съдържа много точно, детайлно сформиран образ на Макро Космоса / външния свят, от който се ръководят в действията си.

Един добър държавен глава трябва да носи в себе си всичките нюанси от живота на своя Народ.

За да се придобие този жизнен опит, е необходимо много усърдие, да наблюдава, да мисли, да контактува и се сближи с всички класи и слоеве на народа си, да се вслушва в гласа им, много да чете и учи.

Той трябва да цени, пази и живее с общите битови и културни ценности на народа, без да намесва личните си увлечения и убеждения. Същото се отнася и за култ-религиозните фанатици.

На активния и добър държавен глава, мисълта му се слива с действието така, както мисълта на поета се слива с образите на произведенията му.

(Вижте по-долу Ботев!)

Съзнанието на фанат-политика не може да формира правилен образ, даже на част от външния свят, който да го ръководи правилно в действията му, защото мисълта му е заангажирана предимно с целите и тенденциите на идеологичното му култ-увлечение, политика, която прокламира, а не ценностите и нюансите в живота на народа.

И показвайки сляпо идеологическо противоборство за превес срещу други полит-опоненти, това го разединява / деконсолидира с народа. Тази е и причината за големия процент на партийна индиферентност и недоверие към политиката в държавата.

Затова политикът, както и полит-сбирките не са подходящи в услуга на народа, за решаване на общодържавни проблеми и задачи от многоетнически, общосоциален характер и въобще за държавна дейност.

Култ-идеологът, както и култ-религиозният служител са членове на груп-аматьорски сбирки и секти, където груп-сляпата привързаност и дълбоко фанатичните убеждения и вера, не дават възможност и време за всестранен размисъл по общодържавни теми и проблеми, камо ли на правилни действия за решаването им.

Култ-идеологът политик, както и култ-религиозният служител, са тези членове от обществото, които хипнотизирани от идеологии и изповеди, фанатично дърпат народа към партии и секти, обслужващи единствено субективни интереси, увлечения.

Те никога не са били, не са, и не ще бъдат способни, да решат проблемите от общосоциалния живот на многоетническа държава, каквато е България.

Политиката и Религията са основани на личните, култово групирани увлечения, които държат индивида в строго подчинена хипноза, в услуга единствено на тези култ-интереси.

Кога, как и защо личният култов фактор-увлечение е станал основно формиращ и ръководещ общосоциалните и държавни отношения, едва ли някой най-точно би определил.

Но че този личен култов фактор-увлечение, още повече групиран, е най-голямата спънка и причина за регреса в отношенията на съвременното общество, няма и съмнение.

Ето защо, грешно е да се търси от култ-политика, както и от религиозния фанатик, трезво решение на мисълта, следвано от още по-точни действия, насочени изцяло в служба на обществото и държавата.

Написаното по-горе е само една малка част, която показва, че в центъра на всяко едно събитие в общественото развитие на макрокосмоса, така и това на микрокосмоса, било то с положителен, или отрицателен характер, стоим ние — хората, — човекът, човешкият разум, логиката и трезвата далновидност с най-правилното или грешно взето решение за действие.

Преди да започнем следизборно, да обвиняваме заради несгоди, този или онзи член на държавното ръководство, нека помислим кой, как и колко е отговорен за причината и положението, в което сме попаднали, без да се фокусираме, единствено върху резултата?

С настъпването на 21 в. дойде и времето, което вече ни принуди всеки един от нас да бъде не „сляп“ и „послушен“ изпълнител, на заповеди и разпоредби или съблюдаване на полит-устави и канон свещенописи, а разумно и трезво да обмисля най-правилния начин и подход за действия, при изпълнението им. Така че щастието, мирът и благоденствието в „микро- и макрокосмоса“ да бъдат балансирано постигнати и напълно гарантирани!

Най-правилният начин и подход за действие в момента е правилно осъзнатата нужда и спешното прилагане на „Българския нов жизнен формат“!

Т.е. законно разграничаване на личния интерес от държавните интереси.

Или пълна забрана за намесата на култ-увлеченията ни, както вече споменах (политика, религия и етнос-увлечения), в държавните интереси и дела. А не забрана на съществуването им.

Време е да върнем прокуденото на гурбет в чужбина младо поколение, да му създадем условия за творчество и мисли, не само как и откъде да взема пари, а как да създава и отглежда деца, за сигурност в бъдещето му и щастие в оцеляване на рода му!