Николай Начев
Споделено

(първи поетичен опит)

И аз реших думи в рими да редя.

Моля, извинете, Поете педантичен!

С моите приятели мисли да споделя,

с първи опит поетичен.

 

Направи си шега със мен съдбата —

изтеглих жребий с нулата значим.

Видите ли? — аз да се родя на земята и

да изживея този миг неповторим.

 

Макар и колкото размерите на атом, на

Синята планета в организма, дишам,

работя, умирам, когато си върти

Всемирът вечно механизма.

 

Тялото, казват, е мимолетна обвивка на

Генома човешки най-себичен, оцелял

във времето в съдбовна битка. И

тайните от Безкрая все надничат.

 

Защо съм на този свят роден?

Въпрос нелек, банален и риторичен.

Само в истина една съм убеден — за

други хора пулсът е ритмичен.

23.01.2009 г.