Нико Стоянов
Пропаст-междина

Живее на света една жена,

от нежност и безжалост изтъкана.

От мен до нея — пропаст-междина —

реки, гори, морета и балкани.

 

Ако пък и шегите настрана, голяма работа —

да стана рано и без да питам

за билет, цена — като изгубен оня рейс

да хвана.

 

Нали съм бил в оназ далечина през

всякакви забрани — без покана и в здрачната

над Янтра тишина ловил сам топъл шепот с

хладни длани.

 

Разбрах тогава истина една — от мен до нея —

пропаст-междина.