Милан С. Димитриевич
Поглед от древността

В тихите, звездни нощи търся твоя

поглед. Непозната.

 

Твоите очи, две древни нощи,

които в погледа ти са намерили разсъмване

горяха със сутрешните тишини, докато

изворът, от който си пила се напояваше от

младостта ти избуяла.

 

Звездите бледнееха по немирната вода,

обвити в розовите воали на древната зора,

която зазоряваше и на нас,

деца на децата, които роди.

 

Изчезвайки,

блещукането на твоя поглед, дето се разсипа

със светлина по тях, заробиха, о, непозната.

И глътка време от твоите устни с фини

капки изтръгнаха неповратимо.

 

Твоят образ пътува към далечни тишини.

Звезда на звездата с искра го подава.

В тихите, звездни нощи

търся твоя поглед, непозната,

който от древността благослов ми дава.