Димитър Милов
Чудаци

На Михаил Малеев

По челата с изпъкнали вени —

(благородството всяка посочва),

от красивия жест вдъхновени, те

не знаят да правят отсрочка —

 

обичта си за утре не пазят, но

раздават я честно и прямо.

Те са чужди на гняв и омраза, те

са просто приятелско рамо…

 

В обичта си намират опора, че

опора на други ще бъдат.

Те са просто от бъдното хора, те

са днешната наша присъда.

 

Те в душите си носят кристали и

в природата рядко се срещат, но

едва ли днес биха признали, че

животът ги гледа с насмешка.

 

Те нехаят — не искат да знаят, от

това са те даже засмени и такива

ще бъдат до края — по челата с

изпъкнали вени…