Патрик Ротфус
Музиката на тишината (9)

Всичко според нейното желание

Аури остави Фундамент обратно на тясната му полица и избърса черните си от пепелта сълзи от сладкото му медно лице. Сетне отиде до тенджерката и със задоволство откри, че всичко се е разтопило както трябва. Ухаеше на жега, на огнище, на земя и дъх. Тя се наведе и духна жълтото пламъче, за да го угаси.

А сега при легенчето. Аури изплакна лицето си. Изплакна ръцете и краката си.

Настани се до тенджерката, на топлия каменен под. Беше скоро. Беше близо. Тя се усмихна и дълбоко си пое дъх, като поне през това време почти не се притесняваше колко заплетена е косата й и колко мръсна е станала.

Разбърка течността с тънка пръчка. Пое си дъх, за да се успокои. Взе стъкленицата с вода от пепелта и бавно я наля при останалото. Сместа веднага помътня — бяла, с едва забележим нюанс на розово. Аури се усмихна с най-гордата си усмивка и я разбърка още веднъж, и още веднъж.

Взе кехлибарения малц, жизнен като бодил и нежен като цвят. Наля и него в тенджерката и цялата стая се изпълни с уханието на мускус, мистерии и мечка. Разбърка сместа и във въздуха се разнесе ароматът на селас.

Аури се съсредоточи и разбърка сместа още веднъж. И още веднъж. Остави я да се сгъсти. Спря и сложи настрани тънката пръчка.

Сетне си пое дъх и го изпусна. Отиде да изплакне лицето, ръцете и краката си. Събра нещата си, две по две, и ги върна по местата им. Отнесе стъклениците, лампите и тиганите обратно в Дървото, Порт и Камбаните.

И когато свърши всичко това, тя взе вече изстиналата медна тенджерка и я занесе в Порт. Наклони я настрани и се пресегна в нея, за да извади гладкия, заоблен свод на светлия, ухаещ сапун.

Използва ръба на купата с гравираните листа, за да нареже сапуна. Наряза го на калъпи — всеки с различна големина и различна форма. Всеки за себе си и всички според нейното желание. Това й се струваше палаво и завладяващо, но след като сапунът беше за нея, можеше да си позволи подобна мъничка волност.

От време на време си позволяваше такива неща. Това й помагаше да си спомни, че наистина е свободна.

Докато работеше, Аури забеляза, че сапунът не е чисто бял. Беше в най-бледорозово, с цвета на прясна сметана, в която се е отронила една-единствена капка кръв. Аури вдигна един калъп към лицето си — внимателно, толкова внимателно — и го докосна с език.

И се усмихна на съвършенството му. Беше сапун за целуване. Нежен, но твърд. Тайнствен, но сладък. В цял Темерант нямаше нищо друго като него. Нито под земята, нито под небето.

Аури не можеше да чака и миг повече от това. Тя се затича към легенчето си. Изми си лицето, ръцете и краката. И се разсмя. Разсмя се толкова сладко, силно и продължително, че смехът й отекна като камбана, като арфа, като песен.

Тя отиде в Камбаните. Изкъпа се цялата. Среса косата си. Потанцува и се посмя.

Забърза към къщи. В леглото си легна. Остана сама. Усмихна се и заспа.