Стив Пери
Мъже в черно (26)

25.

Джей стоеше в павилиона за вестници и разглеждаше заглавията на таблоидите. Лятото свършваше, за съвсем кратко време той беше научил от Зед цял куп неща и положението му изглеждаше по-розово. Поне нямаше повече бръмбари, арквилианците и балтианците си бяха взели галактиката и се бяха върнали вкъщи. Поне светът не зависеше от следващия му ход. Във всеки случай не днес.

А сега той извършваше малко разследване:

Играч от „Метс“ твърди:

НЛО МЕ НАКАРА ДА ПРОПУСНА ТОПКАТА!

В друг вестник пишеше:

В ДЕТРОЙТ Е ПРОИЗВЕДЕН АВТОМОБИЛ,

КОЙТО ПРЕОДОЛЯВА ГРАВИТАЦИЯТА!!!

Разкрити са тайни изпитания в нюйоркски тунел!

А трети:

ЧОВЕК ИДВА В СЪЗНАНИЕ

СЛЕД ТРИЙСЕТГОДИШНА КОМА!!!

Връща се при някогашната си приятелка!

Джей взе третия вестник. На снимката се виждаше Кей, който се усмихваше на жената, позната на Джей под името Елизабет Рестън. Той протягаше към нея букет със същите цветя като онези, които не беше успял да й поднесе трийсет години преди това.

Джей се ухили. Обичаше щастливия край.

Той взе другите вестници, плати на продавача и се насочи обратно към форда.

На предната дясна седалка седеше Ел — някогашната Лоуръл — много стилна в ушития си по поръчка черен костюм, къса коса и лачени обувки. Тя караше дрехите да изглеждат по-хубави, отколкото той и това, хм, подсказваше нещо.

Джей влезе вътре и й подаде вестниците.

— И за това ли спряхме тук? Хайде де!

— Най-добрите репортери на планетата — отвърна той.

— А-ха. Също както и тази кола е класика, нали така?

— Не ми обиждай колата, тя има скрити таланти. Виждаш ли този бутон тук?

— Да.

— Не трябва никога да го натискаш, освен ако не ти кажа.

Той запали двигателя. И й се усмихна.

— Обади се Зед — каза Ел. — Върховното консулство на Риджънт девет го подслушвало. Иска места на първия ред за мача довечера.

— По дяволите всички — отвърна Джей. — Добре, да идем да поприказваме с Денис Родман, това е неговата проклета планета.

Той превключи на скорост и се отдалечи от тротоара.

— Имам един философски въпрос — каза Ел.

— Питай.

— Колко време можем да продължаваме да правим това? Искам да кажа, без да разкрият тайната?

— Докато работи неврализаторът, предполагам.

— Хайде, Джей. Разбираш какво искам да кажа.

Той кимна. Да, разбираше. Поклати глава.

— Не зная. Двамата с Кей не работихме заедно много дълго и той беше прекалено зает, за да ми обяснява стратегията. Ние просто сме патрулни ченгета. Предполагам, че ще продължаваме да запушваме дупките в бента, докато някой от горните етажи реши, че светът е готов да научи истината: че сред нас наистина има извънземни.

Тя кимна.

— Хей, това е по-добре, отколкото да режеш трупове, нали така?

— Засега да.

Те се усмихнаха един на друг.