Бистра Петрова
Път към успеха (5)

Марая и Матю пристигнаха в дома на родителите й, които ги посрещнаха с целувки и прегръдки. Тя се отдели от прегръдките на близките си и каза:

— Мамо, тате, какво правите, нямаше ни само седмица! Толкова много ли сме ви липсвали!

— Да. Липсвахте ни! Скоро ще станете родители и ще ни разбирате по-добре! Не можете да си представите как се безпокоим! Особено сега, когато си бременна и си по-уязвима! Трябва много да се пазиш, а ти не се спираш на едно място. Все си в движение. Дойдохте си от екскурзията и веднага започваш работа. Можеше да си останеш вкъщи някой ден.

— Тревожите се излишно. Мога да се грижа и сама за себе си, а и Матю не дава и прашинка да падне над мен. Внимаваше да се храня редовно и да си почивам достатъчно. Едвам го навих в една от вечерите да излезем по-късно, за да разгледаме нощен Дубай. Тогава преживяхме незабравими моменти. Красиво осветените сгради и улици на града, както и фонтаните са невероятно красиви! Разглеждахме и се възхищавахме на феноменалните творения на архитектите! Има толкова много за разглеждане, но е невъзможно за краткото време да се успее!

— Радваме се, че пътуването ви премина благоприятно, и като гледаме грейналите ви лица, сте останали много доволни.

— Така е, изживяването е неописуемо. Сякаш човек се пренася в друго измерение. Там властват мечтите и действията на хората. За тях няма невъзможни неща. Да превърнеш пустинята за кратко време в един от най-развитите икономически центрове в света! Това е чудо! Има толкова много за разказване, че вечерта няма да стигне!

— За нас най-важно е, че сте тук. Баща ти ходи всеки ден в модната къща, но там всичко си вървеше нормално. Екипът ти е много добър. Можеш да разчиташ изцяло на тях.

— Знам и съм спокойна, защото им имам пълно доверие. А къде е брат ми? Когато днес се чухме по телефона, ми каза, че ще се прибере навреме, за да се видим.

— Щом ти е казал така, значи ще се прибере, но може и да се позабави — и отвърна баща й.

— Какво става, има ли нещо, което не знаем?

— Нали знаете, че в края на април организираме тържество във връзка годишнина на фирмата. Тази година решихме да поканим всички търговски клиенти. Изпратихме поканите по имейл адресите по-рано, за да могат хората да имат време да ни информират за решението си. Ще дойдат ли и по колко човека от фирма да очакваме, за да знаем в крайна сметка колко куверта да предвидим. Има и няколко малки фирми, с които работим, и тъй като поръчките им са малки, нямаме адресите им. Тези фирми са с малки магазини в два софийски квартала и брат ти реши да занесе поканите лично. Собственичка на един от магазините се оказало младо двадесет и една годишно момиче. Има фирма от няколко месеца и е наела магазин в кв. „Младост“. Зарежда основно наша стока, но работи и с български производители на играчки. Когато Дани се срещнал с нея, за да й остави поканата, много се впечатлил от подредбата на магазина и от вниманието, с което се отнасяла към клиентите. Наложило му се да изчака, защото имало няколко клиенти, и присъствал на една случка. Майка избирала с детето си подарък за рожден ден на друго дете. Подаръкът бил скромен, но явно жената нямала възможности. Детето, на около шест години, поискало нещо и за себе си. Майката му обяснила, че не може да си позволи други покупки. Сияна, така се казва собственичката на магазина и в същото време тя самата е продавачка, въпреки че обслужвала друг клиент, чула разговора между майката и детето. Когато дошъл техният ред, тя маркирала покупката, а после заедно с нея дала на детето играта „Не се сърди, човече“. Обърнала специално внимание на детето. Пожелала му да играе с приятели и много да се забавлява, но да не се сърди, когато го победят, и да помни, че това е само игра. Майката се притеснила и казала, че не може в момента да му купи играта. Тогава Сияна се усмихнала още по-сърдечно и отвърнала, че тя е подарък за момчето. После добавила, че прави подарък на всеки петнадесети клиент и те са късметлии. Майката благодарила, а детското лице грейнало от щастие. След като си тръгнал и последният клиент, Дани се представил и се запознали. Разбрал, че всъщност няма правило за подаръци. Тя често подарявала играчки, защото искала да зарадва децата, чиито родители не могат да си го позволят. Самата тя живеела само с майка си и по-малкия си брат и средствата все не са им достигали. От опит знаела какво е за едно дете, макар и съвсем малък жест на внимание. Тогава Дани й поднесъл поканата и обяснил, че трябва да се обади, за да потвърди колко човека ще присъстват. Тя му благодарила за поканата, но отказала да дойде. Казала му, че работи сама и само понякога майка й я замества. Обяснила му също, че не може да отиде с майка си, защото не могат да оставят брат й вечер сам вкъщи. Тогава брат ти я поканил като своя дама, а тя му отказала, с извинението, че не се познават толкова и не е удобно да отиде с него на парти. Знаеш брат си колко е упорит понякога. Заинатил се и я поканил още същата вечер да отидат в близката пицария и да си поговорят. Тъй като било време да затваря, приела — един вид като извинение, че не може да ни уважи и да дойде на партито. Всичко това се случило седмица преди сватбата ви. Ние разбрахме преди няколко дена. От този ден Дани се вижда с момичето почти всеки ден. Повече подробности можеш да научиш от него.

— Значи малкото ми братче има приятелка! Какво стана? Уж ние щяхме да разказваме, а то се оказа, че вие имате интересна история за разказване! Нямам търпение да го видя и да ме запознае подробно, защото усещам, че тук има любов!

Дани влезе и веднага отиде да прегърне и целуне сестра си, а после и Матю.

— Здрасти, малко закъснях, но вие ще ме разберете. Предполагам, че мама се е разприказвала и сте наясно, че бях на среща. Когато казах на Сияна, че ме чакате да се прибера, тя побърза да си намери работа и да ме отпрати по-рано. Е, казвайте, как мина пътуването?

— Пътуването бе незабравимо! Донесли сме много снимки и видеофилм, но истината е, че всичко трябва да се види на живо! Затова ви препоръчваме да посетите това приказно красиво място! В момента обаче съм развълнувана и любопитна какво се случва с теб?

Матю потупа приятелски Дани и каза загадъчно:

— Познаваш сестра си и знаеш колко се вълнува от романтични истории! Няма да те остави на мира, докато не й разкажеш всичко с подробности.

— Предполагам, че мама ви е разказала как се запознахме. Може да се каже, любов от пръв поглед. Като че ли ми се случи това, което се случи с вас преди месеци. Тогава ви се подигравах, но сега знам как се чувствате.

Тогава Матю извика:

— Сега се сещам. На сватбата, когато се пазареше за сестра си и ти казах, че тя е безценна и единственото, което мога да й дам, е любов, ти ми отговори, че ме разбираш. Тогава не разбрах защо ми го каза, а всъщност си бил влюбен.

— Защо не ни запозна с момичето и не я доведе на сватбата? — попита сестра му.

— Защото се познавахме само от седмица и е много притеснителна. Въпреки че вече ме познава, излизаме и се чувстваме добре заедно, още не съм я убедил да дойде на партито. Казва, че ще се чувства неудобно сред другите бизнесмени, защото била съвсем обикновена, а и фирмата й била малка и други подобни приказки. Всъщност тя е много предприемчива и организирана. Получила е шанс и го използвала по най-добрия начин. Миналата година за рождения си ден си купила лотариен билет. От него спечелила петдесет хиляди лева. С тази парична сума направила фирма, наела помещение и започнала да работи. След като магазинът потръгнал, се записала на задочно обучение в УНСС „Маркетинг и мениджмънт“. Майка й е детска учителка, а баща й ги изоставил заради любовна връзка и дори издръжка не плащал.

Така че на Сияна й се е наложило да работи през ваканциите, докато била ученичка, а след това работила като продавач-консултант в хранителен магазин. Сега казва, че й е по-лесно, работи за себе си и помага на семейството си. Брат й е на единадесет години и тя се грижи много за него. В същото време, когато види малко дете да плаче в магазина, веднага намира начин да го успокои и развесели. Заредила е играчки, които са по-ниско качество заради цената. С тях прави подаръци на деца, чиито родители нямат възможности и пазаруват само за подарък или нещо необходимо. Сигурен съм, че когато я видите, много ще ви допадне. Освен това досега ви говорех само за вътрешната й красота, а за мен е красива и външно, но нищо друго не мога да ви кажа.

— Вече съвсем ме заинтригува, много искам да се запознаем!

— Още е рано, трябва й повече време, за да ме опознае и да ми се довери.

— Измисли нещо, за да ни срещнеш — продължи да настоява Марая и се обърна към родителите си: — Мамо, тате, как може да не сте се запознали досега, нали момичето е ваша клиентка.

— Ами ние, момичето ни, не се бъркаме във връзките на децата си. Ако си спомняш, с Матю се запознахме на ревюто, а после го доведе вкъщи. Дани винаги може да доведе момичето и да ни запознае и сме сигурни, че щом са готови да го направят, ще стане, това е.

— Имай търпение, сестричке! Тя не е от типа момичета, с които съм излизал досега. Засега с нея се опознаваме взаимно и сме само в приятелски отношения. Ако зависи от мен, бих ви запознал веднага, но й трябва време да проумее, че имам сериозни намерения към нея. Общителна е и говори много, но няма опит с мъжете, а и според мен е по-предпазлива заради постъпката на баща си. Все още не съм спечелил напълно доверието й. Единственото, което знам със сигурност, е как се чувствам аз, когато съм с нея. Досега не бях се замислял за сериозна връзка, но откакто я познавам, все по-често мисля за това. Има нещо специално в нея, което ме привлича, въпреки че изобщо не си прави труда да ме впечатлява. С нея се срещаме само на кафе или пица. Срещите ни са по-скоро като на ученици, но ще й дам времето и вниманието, от които се нуждае, за да ме възприеме като мъж със сериозни намерения.

— Като те слушам как говориш, явно те е запленила, но заинтригува и нас, а няма как и журналистът в мен да не се обади. Твоето момиче може да стане героиня в поредицата ми „Път към успеха“. От чутото разбирам, че е обикновено момиче, използвало шанса си да се реализира в живота. Успяла е, защото е проявила смелост и самоувереност в себе си. Знае какво иска, и когато е получила шанс, го е използвала по най-добрия начин. Може да е притеснителна и скромна, но е достатъчно силна, за да се справи с нелекия си живот. Работи и се грижи за семейството си, но не изоставя мечтите си. Иска да продължи обучението си, и го прави въпреки трудностите. Това показва характер и амбиция. Определено искам да се запозная с нея — въодушевено каза Матю.

— Ще трябва да почакаш, защото съм сигурен, че лесно няма да се съгласи да направи живота си обществено достояние. Известните личности са свикнали с популярността, за тях е добре, когато ги представят в един положителен проект като твоя. За обикновените хора това е голяма стъпка, а като имам представа, че тя се притеснява от едно парти, какво остава да пишат статия за нея. Ще направя всичко възможно да се запознаете преди годишнината на фирмата, за да е спокойна, че е сред познати, и да не се притеснява, когато ме придружава като моя дама.

Марая и Матю се прибраха развълнувани от дома на родителите си. Тя бе в еуфория от това, че вижда малкото си братче влюбено. Още по-вълнуващо бе, че момичето не е някой модел или известна личност. Дани вършеше перфектно работата си на заместник изпълнителен директор във фирмата на баща си. В личния си живот обаче се бе прославил като плейбоя в семейството, въпреки че всичко беше само привидно. Обичаше да се забавлява и да се наслаждава на живота с пълни шепи. Не се притесняваше от известността и спокойно приемаше всички истории, повечето неверни, които се пишеха по негов адрес.

— Скъпи, можеш ли да повярваш! Брат ми се е влюбил! Не мога да повярвам, той винаги е гледал практично на живота. Излизаше и се забавляваше с приятелите си. Много красиви момичета, от които повечето манекенки, излизаха с него, но никога не съм го виждала да се впечатлява или прехласва по тях. Със сигурност е харесвал приятелките си, но не и дотолкова, че да се влюби. Сега го виждам като чувствителен и влюбен мъж, който се страхува да не загуби момичето, което обича, а дори нямат сериозна връзка.

— Вие, жените, имате способността да правите чудеса с нас, мъжете. Ти забрави ли, че аз се влюбих в теб от пръв поглед. После, когато се виждахме във връзка със статията, чувствата ми ставаха все по-силни, а дори не бях те докосвал и нямах представа за чувствата ти спрямо мен.

— Да. Така е, но брат ми е различен от теб. Ти си по-улегнал и сериозен. Далеч съм от мисълта, че не са те харесвали жените и ти не си им обръщал внимание. Напротив, дори сега се заглеждат по теб и флиртуват, въпреки че ти не им даваш повод да го правят. Той обича да е обграден от женско внимание, а сега разбирам, че просто се е забавлявал.

— Всички мъже сме еднакви, поддаваме се на влиянието на жените. Харесва ни да има красиви жени около нас. Друг е въпросът какви са предпочитанията на мъжа. Не всички имат моя късмет да срещнат подходящата, а има и значение какво търси мъжът в една жена.

Марая го прегърна, а след това го целуна със страст и еротично го замилва по тялото, като прошепна с нежен глас:

— Какво търси моят мъж у една жена?

Матю се подаде на чувствата си. Възбуден от ласките й, я притисна към себе си и й върна целувката и с още по-голяма страст. Когато се отдели от нея за малко, за да си поеме въздух, каза:

— Всичко, което искам да притежава една жена, го има моята съпруга.

— Така ли и как разбра? — продължи да го милва нежно тя.

— В мига, в който я погледнах в очите, бях загубен, а когато я чух да говори с нежния си мелодичен глас, бях напълно сразен. Ти си най-красивата жена, която съм срещал някога, но аз съм впечатлен много повече от душевната ти красота. Ти си уникална и неповторима. Много добре разбирам брат ти. Хората може да го смятат за плейбой, но когато мъжът срещне жената на живота си, разбира, че трябва да направи всичко възможно, за да я запази за себе си. Той е открил нещо специално в момичето, което е срещнал. Бил е впечатлен и затова отделя цялото си свободно време на нея. Опитва се да я опознае, да разбере защо се чувства така с нея, въпреки че според мен той вече знае какво иска, и ще направи всичко, за да го получи. Брат ти е влюбен и от приказките му се разбира, че е щастлив от това, което чувства.

— Обичам те, скъпи мой.

— И аз те обичам, скъпа моя, повече от всичко на света. Казвайки това, Матю взе на ръце Марая и я занесе в спалнята. Сложи я внимателно на леглото и след като се освободи от пречещите им дрехи, й показа цялата си любов.

 

 

Същата вечер Кремена гостува за първи път в дома на Наско. Той се бе погрижил вечерята да изглежда перфектно. Беше се постарал доста, за да я впечатли, като приготви едно от любимите й ястия. Знаеше, че не е любителска на месо, въпреки и да не бе вегетарианка, затова освен шопската салата и пържолите с пържени картофи специално за нея направи броколи с топено сирене на фурна. От Марая разбра, че тя обожава това ястие. За десерт й купи баклава и приготви фреш от портокал. Когато Кремена видя колко се е постарал, искрено благодари за вниманието. Двамата седнаха да вечерят и първоначално водеха разговор за общи теми. За работа, хобита, предпочитания към филми, книги и изкуство. За тях бе нормално да се интересуват от интелектуални въпроси, защото работеха в медийната сфера. По-късно вечерта, когато се отпуснаха напълно и след като бяха сами, желанието и привличането между тях се засили. Темата на разговора им се смени и се насочи към това, как се чувстват и какво изпитват от близостта си. Неусетно започнаха да се целуват. Първоначално внимателно и опознаващо, но целувката прерасна в дива и страстна. И преди се бяха целували, но плахо и набързо. Осъзнаха, че искат повече, и стремглаво се хвърлиха във вулкана, кипящ от чувства и емоции. Любиха се диво и необуздано, всеки искаше да вземе от другия повече и да даде от себе си всичко. Едвам успяха да се съблекат между целувките и ласките, които си разменяха. Любиха се на дивана, нямаха време да стигат до спалнята. Наско обсипваше Кремена с целувки и в същото време ръцете му шареха навсякъде по тялото й. Когато намери обекта на желанието си, я накара да полудее от страст, галейки я и впивайки пръсти. След като и двамата вече не издържаха на нажежената среда, се сляха в едно и оставиха вулкана да изригне с пълна мощ. Отпуснаха се потни и изтощени на дивана и чак сега усетиха, че не е много удобен. Той я извъртя над себе си, за да се чувства по-добре, и я притисна към гърдите си, казвайки задъхано:

— Не знам за теб, но това, което изживях току-що, ми се случва за първи път. Дори не съм знаел, че мога да изпитам такава страст. Толкова експлозивна и зашеметяваща. Ти си невероятна. Твоята страст и всеотдайност ме покориха. Нямам сили дъх да си поема, но съм щастлив, че ме дари с това преживяване.

— Аз се чувствам по същия начин. Не съм предполагала, че има толкова бушуващ огън в мен. Ти го откри и го накара да изригне с цялата си мощ. И сега всичко става още по-сложно, отколкото е. Сега вече съм убедена, че чувствата ми към теб са по-силни, отколкото предполагах. Ние сме възрастни хора и бях решила, че след като има привличане между нас, е по-добре да задоволим желанието си един към друг. Така мислех, че ще мога да си тръгна удовлетворена, че съм изживяла момента. А сега мисля, че този момент няма да ми е достатъчен. Какво ще правя сега — каза Кремена и сгуши глава до врата му.

— Дори не си и помисляй, че ще позволя да си тръгнеш от мен. Само че за начало мисля да си вземем душ и да се преместим на по-удобно място, в спалнята. Сега сме само ти и аз. Нищо друго не съществува и няма значение. Остави се чувствата да те водят, и помни, че моите чувства към теб са по-силни. Познаваш ме като разбивач на женски сърца, но не съм подвел или излъгал нито едно момиче. Не съм бил влюбен досега, оставял съм се на желанието да ме води. Знам, че още изпитваш съмнения, но ще ти докажа, че ти си единствената, от която се интересувам. Между нас не съществува само сексуално привличане. Може би така успяхме да разберем колко са силни чувствата ни. Но аз те харесвам както физически, така и чисто човешки.

Наско помогна на Кремена да стане и след като си взеха душ, се отдадоха на чувствата си на по-удобно място, на широкото легло в спалната. Любовната им игра бе отново страстна и всепоглъщаща. И двамата забравиха за света отвън и за това, какво предстои да се случи. Просто се любеха с огън и жар, докато силите им съвсем свършиха и изтощени заспаха. През нощта отново потърсиха близостта си и като че ли не можеха да се наситят един на друг. На сутринта се събудиха с усмивка и двамата бяха доволни от случващото се. Докато закусваха, все още подвластни на отминалата нощ, се разбраха да дадат шанс на любовта си въпреки многото километри, които ги деляха между София и Барселона. Сега се наслаждаваха на времето, което бе като подарък за тях.

Наско трябваше да отиде до списанието, но не бързаше, тъй като излизаше в отпуск и възнамеряваше да прекара цялото си свободно време с любимата жена. Докато той бе в списанието, тя се прибра до дома си, за да се преоблече и да си приготви багаж за вилата, защото двамата бяха решили да тръгнат още на следващия ден и да прекарат малко време сами. Тя се приготви и предупреди родителите си, че ще е с приятели до края на седмицата.

Когато Матю видя отнесения вид на приятеля си, разбра, че положението между него и Кремена е сериозно и се е случило нещо повече от добро приятелско отношение. Замълча и реши да не казва нищо, а само се усмихна доволно. Наско предаде на редактора последния си материал и си пусна молбата за отпуск. Матю се ангажира да се справи с неговите задължения, докато е в отпуск. Двамата от години се заместваха и нямаха никакви проблеми. Когато някой от тях отсъстваше, другият се заемаше с рубриката му и така си бяха изградили система. Работеха в такъв синхрон и единомислие, че читателите не можеха да различат коя статия на кого от двамата е. Те може би бяха единствените приятели и колеги в общността на журналистите, които си партнираха и се разбираха толкова добре. Двамата се уточниха за почивните дни и Наско си тръгна от офиса на списанието.

Мина покрай дома на Кремена, която го очакваше, и след като качи багажа в багажника, потеглиха към неговия апартамент. Щом влязоха, отново се хвърлиха в прегръдките си. Толкова много се желаеха, сякаш не са били заедно до преди няколко часа. Щастливи от близостта си, вплели тела, се любуваха на чудото, което им си случваше. Когато позаситиха любовния си глад, прегърнати си говореха нежно. Сега бяха по-спокойни и опознавайки се интимно, имаха желание да споделят и най-съкровените си мисли и чувства. Както си лежаха и Наско галеше Кремена по гърба, стеснително каза:

— Ще ти призная нещо. Откакто се запознахме, не съм бил с жена. Знам, че е глупаво, и аз самият не знам защо, но от три месеца само мисля за теб. При запознанството ни и двамата проявихме характер. Не знам защо, може би като защитна реакция решихме да се държим резервирано и нападателно. Това обаче не ми попречи да се влюбя в теб. Нямах изгледи за никакъв шанс, особено като се има предвид, че не живееш в България, и въпреки това нямах желание да излизам с друга жена. В началото се ядосвах на теб, после на себе си и накрая проумях, че те обичам. Да. Обичам те, Кремена, и никога не съм изричал тези думи преди.

— И аз те обичам, Наско. Много време и аз се борих с тази любов, защото, въпреки че ме привличаше, виждах колко спокойно флиртуваш с други момичета, а не искам мъжът до мен да е Дон Жуан. Дори споделих чувствата си с Марая, а когато изслуша притесненията ми, те защити. Предполагам, че след като си приятел със съпруга й, е имала възможността да те опознае по-добре от мен и да ти има доверие. Освен това ти винаги спореше с мен и аз трябваше да се защитавам. И като гледам къде се намирам, изобщо не знам какво съм си въобразявала. Как можах да си помисля, че ще се защитя от теб. Това е невъзможно. Човек може ли да избяга от любовта си.

— Не. И няма нужда да бягаш от любовта си, защото е напълно споделена и искрена. Обичам те и съм сигурен в чувствата си. Ще направя всичко възможно, за да съхраня тази любов.

На следващия ден двамата напазаруваха и по обяд вече бяха във вилата на Панчарево. Той запали камината, а тя разпредели продуктите в хладилника и шкафа. След това я разведе да разгледа самата вила. Тя бе на два етажа. Първият етаж се състоеше от кухня, голяма стая като дневна и хол, в която имаше голяма трапезна маса със столове наоколо и кът с холен ъгъл с малка масичка. На дългата страна на стаята бе разположена секция с телевизор и уредба. На този етаж имаше и една спалня, обзаведена с ъглови легла, и библиотечна секция с много книги. До стаята беше банята с тоалетната. На втория етаж бяха разположени две големи спални с обща баня и тоалетна. Спалните бяха еднакво обзаведени само в различен цвят. Едната спалня в бледозелено с легло спалня, двойка гардероб и скрин с малък телевизор върху него, а другата спалня бе в бледооранжево. До тавана на къщата се изкачваше по вити стъпала, които водеха до малка таванска стаичка със скосени тавани и осветена от един кръгъл прозорец. Тази стаичка приличаше на кабинет — с бюро, стол и нисък шкаф, пълен със стари книги, вестници и списания от много години. Тук Кремена видя заглавия на отдавна неиздавани вече списания и вестници. След като разгледаха вилата, слязоха в кухнята и си приготвиха обяд. Настаниха се удобно и хранейки се, тя сподели:

— Отдавна не съм се чувствала толкова добре и не съм била толкова щастлива. Унесена в работа, не съм си давала сметка, че се нуждая и от моменти на спокойствие и любов от близък до сърцето ми човек. Благодаря ти, че ми помогна да си припомня какво всъщност е ценното в живота, и че го споделяш с мен.

— Скъпа моя, и аз не обръщах внимание на това, преди да те срещна. Работех и се забавлявах, и си мислех, че това е всичко, от което се нуждая, но се оказа, че съм грешил. Гледах отношенията между приятелите ни. Слушах Матю с каква любов и нежност говори за Марая, и ми беше непонятно. Чудех му се как може да се увлече толкова по една жена, че тя да стане най-важното нещо в живота му. Но сега започнах да го разбирам и си давам сметка, че любовта прави чудеса.

Двамата влюбени се опознаваха и се любуваха на близостта и новите чувства, които се зараждаха в душите им.

Следобед навън стана по-топло и Наско опъна хамака в двора на вилата. На чист свеж въздух полюля Кремена, а после се излегна до нея и отпуснати се наслаждаваха на природата, гледайки как плуват облаците в небесната шир. После се спуснаха по пряк път до езерото и се разходиха край него. Гледаха как патиците плуваха по двойки — мъжка и женска, и си мислеха, че дори и животните имат нужда от партньор. Държаха се за ръце и се наслаждаваха на природата и близостта си. Когато се прибраха във вилата, Кремена приготви вечеря и докато вечеряха, слушаха приятна музика. Камината гореше и създаваше допълнителен комфорт на обстановката и романтичните чувствата, които ги вълнуваха. След като си легнаха, се отдадоха на тези чувства и изживяха поредния си вълнуващ любовен момент.

 

 

Когато Марая и Матю пристигнаха при приятелите си, ги очакваше приятна топлина и уютна обстановка. Тя бе възхитена от вилата, красивата гледка към езерото и всичко наоколо. Мъжете прибраха багажа от колата, а Кремена сподели:

— С Наско решихме да си дадем шанс и ще се оставим на времето да покаже какво ще се случи с нашата любов.

— Това е чудесно, знаех, че ще се разберете, радвам се за вас.

Тъй като бе време за следобедно кафе, приятелите се настаниха на ъгловия диван. Кремена им сервира кафе, сок и сладки. Марая въпросително се обърна към двамата приятели:

— Защо досега не сте ми казвали за това прекрасно място? Тук е невероятно красиво и спокойно!

— Не е ставало на въпрос — отвърна Матю.

След него продължи приятелят му:

— Когото двамата се запознахте, толкова бяхте погълнати един от друг, че нямахте време за приятели. По-късно, когато Матю ни запозна и започнахте да се събирате с приятелите си, времето беше студено. Повечето пъти ходехме на заведение и не е ставало дума да си правим сбирки от този вид. А и тук започваме да идваме пролетно време, когато е достатъчно топло, за да излизаме навън и да си правим барбекю. Преди, както ви казахме, често идвахме тук. Матю не можеше да си ходи редовно при родителите си. Затова пък имаше възможност да намери спокойна домашна обстановка в компанията на моите родители и те също много го харесват. Така че, освен купоните, които сме си правили, идвахме и да релаксираме от шума на града.

— Мястото е невероятно, моите близки също имат вила в Горна баня. Голяма част от времето си баба и дядовците ми изкарват там. Преди често им ходех на гости. Но тук ми харесва повече заради прекрасната гледка и чистия въздух — каза Марая.

Кремена също потвърди, че мястото и вилата й харесват много. После подсети приятелката си, че има да разказва за пътешествието им в Дубай. Марая си изпи кафето и предложи да използват слънчевия следобед за разходка край езерото, а след вечеря ще имат време за разкази. Всички се съгласиха с предложението й, облякоха се и излязоха сред природата. Разходиха се до минералната баня и басейна, в който въпреки студеното време имаше хора. Водата бе лековита и гореща. Постояха и се полюбуваха на езерото, но не го обиколиха цялото, защото пътят бе много, а за бъдещата майка щеше да е доста изморително. Матю я убеди, че няма смисъл да се натоварва толкова:

— Спокойно може да стоиш навън, когато се приберем във вилата. От там можеш да се любуваш, колкото си поискаш, на гледката и природата, но люлеейки се на люлката или хамака в двора на вилата.

 

 

Докато двете приятелки си говореха седнали една до друга на градинската люлка, мъжете запалиха барбекюто и приготвиха месото за вечерята. Щом стана хладно, всички се прибраха вътре, а жените се заеха със салатите. Когато всичко бе приготвено, подредиха трапезната маса и повикаха мъжете на вечеря, щом довършеха играта си на табла. Те естествено веднага оставиха играта и се присъединиха към момичетата. Пуснаха си приятна музика и вечеряха в приятна домашна обстановка. След като приключиха с вечерята, Марая извади лаптопа. Всички се настаниха удобно край нея на холовия ъгъл, за да виждат добре. Тогава тя започна да показва снимки и видеомоменти от пътешествието им в Дубай. Описваше и обясняваше толкова ентусиазирано и изразително, че слушателите с нагледния материал сякаш преживяха всичко на живо. Накрая завърши разказа си с думите:

— Всичко, което преживяхме, е толкова прекрасно и незабравимо, именно защото сме го видели и почувствали с любимия човек до себе си.

— Толкова добре пресъздаваш видяното. Ако не беше следвала мечтата си да станеш дизайнер, можеше да бъдеш перфектна водеща или репортерка в телевизията! Винаги си разказвала много артистично всичко, което си преживяла — каза Кремена, след като всички с интерес изслушаха Марая.

— Напълно си права. Докато слушах, въпреки че не съм ходил в Дубай, имах чувството, че съм там и виждам, и преживявам всичко наяве. Както каза Марая, с присъствието ти до мен всичко ми изглеждаше прекрасно — се произнеси Наско и прегърна Кремена пред приятелите си без притеснение.

Матю също прегърна съпругата си и от името на двамата каза:

— Радваме се, че се разбирате и сте решили да си дадете шанс. Красива двойка сте и като наши най-добри приятели искрено ви желаем да сте щастливи. Миналия ден, когато видях Наско в офиса, разбрах, че има промяна в отношенията ви. Сега, когато ви виждам толкова усмихнати и доволни, ми става ясно, че сте щастливи заедно.

— Ти, приятелю, откога стана такъв специалист в любовните отношения — го подкачи Наско.

— Няма как да съм съпруг на Марая и да съм свързан със семейството й, без да се науча на най-истинското чувство на живота, а именно любовта между хората! Крайно време беше да срещнеш подходяща жена, която да те направи щастлив.

— Изумително! — възкликна Марая. — Моят съпруг е станал романтик и познавач по сърдечни отношения!

— Няма как да бъда друг, след като живея с теб, любов моя.

— Започна се! — каза Наско, обръщайки се към любимата си. — Ако не ги прекъснем, няма да спрат да флиртуват! Макар и да са женени и да очакват дете, се държат като току-що влюбила се двойка младежи!

— Вместо да се учудвате на любовта ни, бъдете като нас. Обичайте се силно и истински.

— Възхищаваме се на любовта ви! Искрено се надявам съдбата да е благосклонна към нас — каза с вълнение Наско, притискайки Кремена в прегръдка.

— Това, което трябва да се случи, ще се случи. Така че отпуснете душите и открийте сърцата си. Радвайте се на всичко, което ви предлага животът. Насладете се на момента, който имате, и всичко ще се подреди.

Трите дена, които изкараха на вилата, бяха изпълнени с много смях, забавления и отдих. Въпреки че бе краят на март, времето бе слънчево и топло. Повечето време през деня стояха на двора, играха на карти и си разказваха интересни случки от живота. Разходиха се и до водопада и искрено се любуваха на красотата от свободно падащата вода. В неделя вечерта не им се тръгваше. Марая и Матю поканиха приятелите си на гости през седмицата, а двете жени на следващия ден планираха да прекарат следобеда на шопинг тур по магазините.

 

 

След пет дена Кремена си заминаваше за Испания. Наско и тя искаха да се виждат, колкото може повече. Затова той я покани да остане с него в дома му, докато си тръгне, и да са заедно до заминаването й. Колкото повече я опознаваше, толкова повече я обикваше. Сега вече разбираше напълно приятеля си. Как може да иска да бъде с една жена? Да я обича толкова, че да прекарва колкото може повече време с нея. В момента се чувстваше точно така. Кремена бе красива, енергична и интелигентна. С нея можеше да говори за всичко. Двамата се бяха допълнили идеално. Дали защото се обичаха, или се желаеха толкова много, но страстта им бе изпепеляваща. Не можеха да се наситят и като се сетеха, че им предстои раздяла, още повече се вкопчваха един в друг.

Кремена сподели с Марая на вечерята у тях:

— Много обичам Наско и нямам представа как ще си тръгна! Как ще издържа далеч от него?

Тя успокоително й каза:

— Не се тревожи толкова и приеми раздялата като вид изпитание на чувствата ви. Когато сте отдалечени, ще разберете силата на чувствата си. Ако не можете да издържате на раздялата, ще ви се наложи да вземете важно решение за бъдещето си.

Докато двете жени си говореха в кухнята, Наско също сподели страховете си с Матю:

— Приятелю, какво ще правя, когато тя си тръгне? Никога не съм си представял, че ще страдам за жена и че ще ме боли толкова много.

— Разбирам притеснението ти. Не ми се е налагало да се разделям с Марая. Самата мисъл тя да е далеч от мен, ме ужасява. Като се има предвид, че ми липсва през деня, докато сме на работа. Сигурен съм, че и на двамата ще ви е трудно. Не се отчайвай, ако ви е писано да сте заедно, ще намерите решение на проблема.

На Марая и Матю им беше мъчно, че приятелите им страдат, но приемаха, че това е част от живота им, и за момента не можеха да им помогнат.