Никола Григоров
Зеленото богатство на България (5)

3.2. Екологичен мониторинг

Хармонизиране с европейското законодателство

България е активен участник в международното сътрудничество за приобщаване към европейските екологични норми, в международните екологични конвенции с регионално и глобално значение, в координирането на различни международни програми и проекти. Тя целенасочено работи в посока хармонизиране на Българското и Европейското законодателство^[1]. Резултатите от тези действия са:

• Приетият от Народното събрание Закон за защитените територии, с който се въвеждат нормативите на Европейското законодателство за запазване на природните местообитания на дивата флора и фауна в съответствие с Директиви 92/43/ЕЕС, а със 79/409/EEC — за защита на дивите птици;

• Закон за водите (ДВ, бр. 77/99 г.), отразяващ изискванията на Директивите по водите СОМ/97/49;

• Закон за лечебните растения (ДВ, бр. 29/2000 г), разработен и утвърден на основата на използване на Директиви 92/43/ЕЕС.

Приети и публикувани в ДВ са и редица подзаконови нормативни актове в секторите:

• За оценка въздействието върху околната среда — Наредба №14 на MЗ и МОСВ, която транспонира изисквания на Директива 85/337/ЕЕС и с която са определени изискванията за пределно допустимите концентрации на вредни вещества в атмосферния въздух на населените места (ДВ, бр. 88/1997 г.);

• Качеството на въздуха и Промишлено замърсяване на Директиви 84/360/EEC и 88/609/ЕЕС, относно големите горивни инсталации отразени в:

1. Наредба №2 на МОСВ, МП, МРРБ и МЗ за нормите за допустимите емисии (концентрации на вредни вещества) в отпадъчни газове, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни източници (ДВ, бр. 51 (1998 г.).

2. Наредба №1 на МОСВ за реда и условията за утвърждаване на временни норми за емисии на вредни вещества, изпускани от неподвижни действащи обекти (ДВ, бр. 51/1998 г.).

3. Наредба №3 на МОСВ за реда и условията за утвърждаване на временни норми за емисии на вредни вещества, изпускани от неподвижни действащи обекти, свързани с Националния горивно-енергиен баланс на страната (ДВ, бр. 51/1998 г.).

• За реда по определяне и налагане на санкции при увреждане или замърсяване на околната среда (водните течения и басейните, на атмосферния въздух, при увреждане или замърсяване на земната повърхност, при шумово натоварване и наднормени електромагнитни полета) над допустимите норми (Постановление на МС №324 от 4 февруари 1993 г.).

През 1998 г. е извършено актуализиране на мониторинговите мрежи, които са основна и неделима част от Националната автоматизирана система за екологичен мониторинг. Системата осигурява достатъчност и достоверност на събираната информация, поддържа база от данни за компонентите на природната среда (въздух, вода, почва, ландшафт, флора, фауна), използва съвременни методи за анализи и оценка на данните, както и за краткосрочни и дългосрочни прогнози за състоянието на природната среда.

Изпълнителната агенция по околна среда е институцията, която в качеството си на Национален референтен център за България в Европейската агенция по околна среда, отговаря за прилагане на основните критерии и препоръки за изграждане и функциониране на мониторинговите мрежи.

През 1998 г. България е присъединена към Мрежата за наблюдение и информация на околната среда на Европейския съюз в частта мониторинг на въздуха „Euroairnet“.

Всяка година в Европейската Агенция по околна среда се изпраща информация за емисиите на вредни вещества в атмосферата.

Извършена е също и актуализация на мрежата за мониторинг на повърхностните води, хармонизирани и с критериите на Европейската Агенция. Внедрен е „Експресен метод за биологичен мониторинг на течащите води“, използващ биотичен индекс за интегрална оценка на замърсяването за дълъг период от време чрез анализ на съобществата от дънни микроорганизми.

Изготвени са приложни програми за въвеждане на данни и генериране на отчети за битови отпадъци и контрол на съдържанието на тежки метали и металоиди в почвата. В лабораториите на РИОСВ се използват спектрални и газхроматографски методи за анализ на почвите.

Изпълнителната агенция по околна среда е включена в проекта „Euroairnet“ на ЕАОС, чрез който се извършва осигуряване на програмни и технически средства за изготвяне, поддържане и обмен на информация със страните на Европейския съюз.

Като един от инструментите за реализиране принципите за устойчиво развитие, чрез които се осъществява екологичен управленски контрол, може да се смята извикването на живот на системата от стандарти — фамилия ISO 14 000 (International Standart Organizations), които от 1998 г. са въведени и като български държавни стандарти. Все повече тяхното използване е процес, който големите компании налагат на малките и средни предприятия, с които са в договорни субконтракторни отношения за екологично чисти производства и продукция, независимо от тяхната национална принадлежност.

Придържането към екологосъобразна стопанска политика от страна на предприятията изисква непрекъснато усъвършенстване на техните системи за управление, които в своята работа трябва да отчитат и критичното обществено мнение, що се отнася за здравето, безопасността и качеството на живот на хората.

Отстраняване на различията в нормативната база на националните закони, регулиращи екологосъобразната политика на отделните страни, се извърши с въвеждането в ЕС на Схемата за екологичен управленски контрол (EMAS — Ecological Management and Audit Scheme) като система за екологичен мениджмънт. Екологичният мениджмънт планира, организира и провежда екологосъобразна политика, анализира и показва начините за преодоляване на критичните проблеми.

Чрез въвеждането на ISO 14 000 всяко отделно предприятие има възможност да се ползва от принципите, разработени от Международната организация за стандартизация, да бъде подлагано на външен одит по точно определени критерии, неговата продукция да има пазар във всички страни, признали тези стандарти като международни.

Международният стандарт ISO 14 001 : 1996 е приет без промени и утвърден на 21.08.1996 г. и от CEN (Европейски комитет по стандартизация, като европейски стандарт EN ISO 14 001 : 1996. От 01.06.1998 г. Европейският стандарт има статут и на български държавен стандарт — БДС EN ISO 14 001, в който се определят спецификациите и указанията за приложение при разработването, внедряването и функционирането на системите за управление на околната среда.

Разработени и утвърдени са също и стандарти с указания за одитиране на околната среда:

• БДС EN ISO 14 010. Общи принципи.

• БДС EN ISO 14 011. Процедури за одит. Одитиране на системи за управление на околната среда.

• БДС EN ISO 14 012. Изисквания за квалификация на одиторите по околна среда.

• БДС EN ISO 14 050. Управление на околната среда. Термини и определения.

Целта на международните стандарти за управление на околната среда е да предоставят на организациите елементите на една ефективна управленска система, които, съчетани с други изисквания на управление, могат да ги подпомогнат при реализиране на тяхната икономическа и екологична политика.

Заинтересоваността на самите организации от внедряването на системата за управление на околната среда е да постигнат и докажат добра резултатност спрямо околната среда чрез контролиране въздействието на своите дейности, продукти или услуги. Да използват процеси, практики, материали или продукти, с които се избягва, намалява или контролира замърсяването, което може да се осъществи чрез рециклиране, обработване, промени на процесите, механизми за контрол, ефективно използване на ресурси и замяна на материали. Възможните ползи от предотвратяване на замърсяването може да се изрази в намаляването на неблагоприятните въздействия върху околната среда, подобряване на ефективността и намаляване на разходите.

Този процес се извършва в условията на все по-строго законодателство и икономическа политика на отделните държави за насърчаване на мерките за опазване на околната среда и за устойчиво развитие.

Национална система за мониторинг на състоянието на биологичното разнообразие (НСМСБР)

Биологичното разнообразие на България от местообитания и растителни и животински видове се дължи на силно насечения терен на нашата страна с многобройно образуваните микрорайони с надморска височина от морско равнище до почти 3000 м, както и на преходното й географско разположение между различните типове климат и растителни региони. Територията на Балканския полуостров се оказва природно убежище за множество видове в Европа по време на големите заледявания в праисторическите епохи, което допринася за голямото разнообразие от екосистеми и брой на срещаните видове.

Видовете, които се считат за застрашени на територията на Европа и се срещат в България, могат да бъдат открити най-вече във влажните зони, горите и тревните екосистеми. Тези екосистеми изискват специално внимание, за да се гарантира, че местообитанията на подобни видове ще бъдат запазени. Важна роля в общия процес за съхраняване на това природно богатство има Националната система за мониторинг на състоянието на биологичното разнообразие.

Чрез НСМСБР се проследяват и обобщават промените в дългосрочен план на биологичното разнообразие в страната. След събирането, обработката, съхранението и преноса на количествените данни се извършва анализ и оценка на вътрешните и външните въздействия върху биологичното разнообразие, неговото състояние и мерките, които следва да се предприемат за предотвратяване на загубата му и неговото устойчиво развитие. Системата за мониторинг се явява основен инструмент при вземане на управленски решения на национално ниво.

Основната цел на НСМСБР е осигуряване на информационна основа за прилагане на ефективна национална природозащитна политика, формулирана от законите за опазване на околната среда и за биологичното разнообразие.

Специфичните цели на НСМСБР (58; 60), са:

• Системно наблюдение на елементите на биоразнообразието и процесите, влияещи върху състоянието му, с помощта на научно достоверни и практически приложими методики за събиране и обработка на данни.

• Оценка и анализ на състоянието на биологичното разнообразие и влиянието на различните фактори върху неговите компоненти.

• Изпълнение на поетите задължения на страната към Конвенцията за биологичното разнообразие, Директивата за местообитанията (92/43/ЕИО), Директивата за птиците (2009/147/ЕИО) и други международни спогодби, към които България има ангажименти;

• Предупреждение за процеси и тенденции, водещи до увреждане и изчезване на видове и местообитания;

• Предоставяне на информация за състоянието на биоразнообразието във вид, удобен за ползване от широката общественост.

С обхвата на НСМСБР се определят трите нива на биологична организация, които подлежат на мониторинг — генетично, видово или хабитатно/екосистемно и методиката за наблюдение и оценка на състоянието — за отделен обект или група от обекти.

Количествената оценка при определяне състоянието на видовете/природните местообитания, се извършва в пространствен аспект — местата на наблюдение на национално ниво и по биогеографски региони и времеви аспект — моментна оценка на база стойностите на наблюдаваните параметри за една година или чрез сравнителна оценка на данните за по-дълъг период от време.

Изградената информационна система към НСМСБР включва: Национална база данни (Biomon); Регионална база данни (Biomon RDB) — въвеждане на първични данни; Мобилно приложение (Biomon Mobile) — въвеждане на данни на терен чрез GPS устройство и Интернет приложение с публичен и регистриран достъп.

Създадени са възможности за постъпване на външна информация и изграждане на база данни чрез динамична връзка и Регистър на защитените територии и зони на България и от „Натура 2000“.

Националната база данни се администрира и поддържа в Изпълнителната агенция по околна среда към МОСВ.

Обекти за мониторинг в рамките на НСМСБР

Безгръбначни животни — 156 вида, от които 52 са включени в приложенията на Директивата на местообитанията.

Риби — 65 вида, от които 38 са включени в приложенията на Директивата на местообитанията.

Земноводни и влечуги — 55 вида, от които 44 са включени в приложенията на Директивата на местообитанията.

Птици — 414 вида, от които 312 се докладват по Директивата за птиците.

Бозайници (без прилепи) — 23 вида, от които 20 са включени в приложенията на Директивата за местообитанията.

Прилепи — 33 вида, като всички са включени в приложенията на Директивата за местообитанията.

Гъби — 14 вида.

Мъхове — 13 вида, от които 6 вида и 1 род (Sphagnum spp., включващ 3 вида за България) са включени в приложенията на Директивата на местообитанията.

Висши растения — 199 вида, от които 26 вида и 1 род (Lucopdium, spp., включващ 4 вида за България), са включени в приложенията на Директивата за местообитанията.

Природни местообитания — 93 типа по Директивата на местообитанията и още 22 типа с национална значимост, които не са включени в Директивата по местообитанията (обозначени с кодове по класификацията EUNIS).

Често използвани съкращения

EEC — European Economic Community — Европейска икономическа общност

FSC — Forest Servicing Committee — Съвет за стопанисване на горите

IUCN — International Union for the Conservation of Nature — Международен съюз за защита на природата

UNESCO — United Nations Education Science and Culture Organization — Организация за образование, наука и култура към ООН

CHM — Clearing House Mechanism — Механизъм за обмен на информация (в случая за биоразнообразието)

CITES — Convention on the International Trade with Endangered Species of wild Fauna and Flora) — Конвенция за търговия с редки видове на дивата флора и фауна (Вашингтонска конвенция)

EAP — Environmental Action Plan — План за действие по околна среда

EEA — European Environment Agency — Европейска агенция за околна среда

IUCN — International Union Conservation of Nature — Международен съюз за защита на природата

EMAS — Ecological Management and Audit Scheme — Схема за екологичен управленски контрол

UNDP — United National Development Programme — Програма на ООН за развитие

GEF — Global Enviroment Facility — Световен фонд за околна среда

UNEP — United Nations Environment Programme — Програма на ООН за околна среда

WWF — World Wildlife Fund — Световен фонд за дивата природа

BISE — Board of intermediate and Secundary — Информационна система за биоразнообразието на Европа

TEEB — The Economic of Ecosystems and Biodiversity — Икономика на екосистемите и биоразнообразието

MCPEF — Ministrial Conference on the Protection of Forest in Europe — Министерска конференция за защита на горите в Европа

IPCC — Intergovernmental Panel on Climate Change — Международен комитет за изменение на климата

IBBIS — Improving the Bulgarian Biodiversity International System — Подобряване на информационната система за биологично разнообразие в България

НСРЗ — Национална служба за растителна защита към МЗХК

НСЗП — Национална служба за защита на природата към МОСВ

БАБГ — Българска асоциация на билкарите и гъбарите

ЦЛКПНТМТ — Централна лаборатория за контрол на пестициди, нитрати, тежки метали и торове

ИРЕМК — Институт на розата и етерично маслени култури, гр. Казанлък

БФБ — Българска фондация биоразнообразие