Анатолий Днепров
Уравненията на Максвел (6)

5

Свестих се на някакво легло и дълго не се решавах да отворя очи. Наоколо се чуваха човешки гласове. Те разгорещено спореха за нещо. Това беше научен спор, чието съдържание известно време не стигаше до съзнанието ми. Едва след като в главата ми се попроясни, аз започнах да вниквам в смисъла на чутото.

— Трябва да ти кажа, че твоят Николс не е подходящ пример. Ако искаш да знаеш, кодирането на възбудата е много индивидуално. Онова, което възбужда волевите центрове на един, у друг може да възбужда съвсем различни неща. Например електровъзбуждането, което доставя на Николс наслада, ме прави глух. Когато ми въздействуват с него, изпитвам чувството, че в ушите ми са пъхнали две тръби и по тях набиват в главата ми рева на самолетни мотори.

— И въпреки това в ритъма на дейността на групите неврони в главния мозък на много хора има общи черти. Фактически нашият учител използува тъкмо това.

— Може да го използува, но не е постигнал кой знае какво — произнесе някой уморено. — Засега работата не е напреднала по-далеч от математическия анализ.

— Това е въпрос на време. В дадения случай косвените опити имат по-голямо значение от преките. Никой не ще посмее да вкара в мозъка ти електрод и да гледа какви импулси се движат там, защото така ще повреди мозъка, а следователно и самите импулси. Друго нещо е генераторът, където импулсно-кодовата модулация може да се изменя в широки рамки. Това позволява да се правят опити, без да се нарушава целостта на мозъка.

— Как да ти кажа — произнесе пак измореният глас. — Случаят с Горин и Войд те опровергава. Първият умря, десет секунди след като го сложиха в честотно-модулирано поле, където през половин секунда се предаваха десет интензитетни импулса с честота седемстотин херца. Вторият така ревеше от болки, че се наложи да изключат генератора веднага. Вие, приятели, забравяте едно основно положение на неврокибернетиката: в мрежите на невроните, които съществуват в човешкия организъм, се реализират огромно количество бримки. Движещите се по тях импулси се характеризират със специфична честота и код. Достатъчно е да се влезе в резонанс с честотата на тези циркулации и контурът може да се възбуди до невероятно състояние. Ако мога да се изразя така, докторът работи пипнешката. И фактът, че сме още живи, е чиста случайност.

В този момент отворих очи. Лежех на един креват в помещение, което приличаше на голяма болнична стая, с легла покрай стените. Насред стаята имаше голяма дървена маса, отрупана с остатъци от храна, празни консервени кутии, угарки и парчета хартия. Всичко това беше осветено от мътна електрическа светлина. Надигнах се на лакти и се огледах. Разговорът веднага секна.

— Къде се намирам? — прошепнах аз, прекарвайки поглед по лицата на втренчените в мен хора.

Чух как някой зад мен прошепна: „Новият се свести“.

— Къде се намирам? — повторих аз, обръщайки се към всички едновременно.

— Нима не знаете? — попита ме младежът, който седеше по долни дрехи на леглото отдясно. — Това е фирмата на Крафтщуд, нашия творец и учител.

— Творец и учител ли? — попитах аз прегракнало и потрих натежалото си чело. — Какъв учител може да бъде той, когато е военен престъпник?

— Престъплението е относително понятие. Всичко зависи от целта, заради която се извършва действието. Ако целта е благородна, всяко действие е добро — изрече на един дъх съседът ми отдясно.

Поразен от този вулгарен макиавелизъм, аз го погледнах с любопитство.

— Къде сте усвоили тая премъдрост, а, младежо? — попитах го аз, докато се настанявах срещу него.

— Господин Крафтщуд е наш творец и учител — изведнъж започнаха да повтарят един през друг всички присъствуващи в стаята.

„Значи наистина съм попаднал в «Приюта на мъдреците»“ — помислих си аз с тъга.

— Да, момчета, зле сте, щом говорите така — казах аз, оглеждайки всички наоколо.

— Хващам се на бас, че математиката на новия се намира в честотната ивица между деветдесет и деветдесет и пет херца! — възкликна един дебел младеж и стана от леглото си.

— А болка ще чувствува при честота не повече от сто и четиридесет херца равномерно ускорен импулсен код! — възкликна друг.

— А може да бъде приспан с кодови сигнали от по осем импулса в секунда с интервал две секунди между сигналите.

— Сигурен съм, че новият ще изпитва глад при импулсна възбуда с честота сто и три херца и с логаритмично нарастване на интензивността на импулсите!

Беше се случило най-лошото, което можех да си представя. Това бяха луди. Но ме учудваше, че всички те говореха за едно и също нещо: за някакви кодове и импулси, като ги свързваха с моите усещания. Те ме заобиколиха. Гледаха ме право в очите и крещяха някакви цифри, споменаваха за модулации и интензивности, предсказваха как ще се държа „под генератора“, „между стените“ и каква мощност ще консумирам.

Понеже знаех от литературата, че с лудите трябва да се говори, колкото може по-примирително, реших да не влизам в спорове с тях, а да се държа така, сякаш между нас няма разлика. Затова запитах, колкото може по-меко, съседа си, който седеше на леглото отдясно. Той ми изглеждаше по-нормален от всички останали.

— Кажете, моля, за какво разговарят всички тук? В тези работи аз съм абсолютен профан. Някакви кодове, импулси, неврони, възбуди…

Стаята се разтресе от смях. Обитателите й се кикотеха до колики, ходеха напред-назад, прегръщаха се и се превиваха почти до пода. Смехът продължи дори когато аз станах възмутен и се наканих да ги нахокам.

— Контур четиринадесети. Честота осемдесет и пет херца! Гневна възбуда! — извика някой и смехът стана непоносим.

Тогава аз седнах на леглото си и ги зачаках да се успокоят.

Пръв дойде на себе си съседът ми отдясно. Той седна до мен и ме погледна право в очите.

— Значи ти наистина не знаеш нищо?

— Честна дума, нищо не знам. И не разбирам нищичко от това, което говорите.

— Честна дума?

— Честна дума.

— Добре. Вярваме ти, макар че това е много рядък случай. Дейнис, стани и разкажи на новия защо сме тук.

— Да, Дейнис, стани и му разкажи. Нека и той стане щастлив като нас.

— Щастлив ли? — зачудих се аз. — Та нима вие сте щастливи?

— Разбира се, разбира се! — викнаха всички. — Та ние сме опознали своето „аз“. Най-висшата наслада за човека се състои в това, да опознае себе си.

— Че преди това не познавахте ли себе си? — зачудих се аз.

— Разбира се, не. Хората не познават себе си. Познават себе си само онези, които са запознати с неврокибернетиката.

— Слава на нашия учител! — извика някой.

— Слава на нашия учител! — повториха автоматически всички.

Към мен се приближи оня, когото наричаха Дейнис. Той седна на леглото срещу мен и ме попита с глух, уморен глас:

— Какво е образованието ти?

— Аз съм професор по физика.

— Познаваш ли невропсихологията?

— Никак.

— Кибернетиката?

— Мъгляво.

— Неврокибернетиката и общата теория на биологичното регулиране?

— Нямам представа.

В стаята ахнаха от учудване.

— Зле е — изръмжа глухо Дейнис. — Няма да разбере.

— Но вие разказвайте! Аз ще се помъча да разбера.

— Той ще разбере след първите двайсет сеанса на генератора! — възкликна някой.

— Аз разбрах след пет! — извика друг.

— Още по-добре ще е да постои два пъти между стените.

— Все едно, Дейнис, разказвайте — настоявах аз. Започваше да ме дострашава.

— И така, разбираш ли ти какво представлява животът?

Аз дълго мълчах и гледах Дейнис.

— Животът е много сложно природно явление — произнесох аз най-сетне.

Някой се изкиска високо, после се разсмя още един. След тях и други. Всички обитатели на стаята ме гледаха така, сякаш бях казал неприлична глупост. Само Дейнис поклати глава с укор.

— Зле си. Ти ще трябва да научиш много неща — каза той.

— Ако съм сгрешил, обясни ми.

— Обясни му, Дейнис, обясни му! — развикаха се от всички страни.

— Добре. Слушай. Животът е непрекъсната циркулация на кодирани електрохимически възбуди по невроните на твоя организъм.

Аз се замислих. Циркулация на възбуди по невроните. Като че ли бях чувал някъде нещо подобно.

— По-нататък, Дейнис, по-нататък.

— Всички усещания, които образуват същността на твоето духовно „аз“, са електрохимически импулси, които се движат от рецепторите към висшите регулатори на главния мозък и след преработване се завръщат към ефекторите.

— Добре. Обяснявай по-нататък.

— Всяко усещане за външния свят се предава по нервните влакна в мозъка. Усещанията се различават помежду си само по формата на своя код и по неговата честота, както и по скоростта, с която се разпространяват. Тези три параметра определят качеството, интензивността и продължителността на усещането. Разбираш ли?

— Да допуснем.

— Следователно животът е движение на кодирана информация по твоите нерви. Нито повече, нито по-малко. Мисленето не е нищо друго, освен циркулация на честотно-модулирана информация по невронните бримки в централните области на нервната система в мозъка.

— Това не ми е ясно — признах си аз.

— Мозъкът се състои приблизително от десет милиарда неврона, които са сходни с електрическите релета. Те се обединяват в групи и пръстени от влакната, наречени аксони. По аксоните възбудите се предават от един неврон до друг, от една група неврони до друга. Мисленето представлява блуждаене на възбуди по невроните.

Уплаших се още повече.

— Той нищо няма да разбере, докато не постои между стените! — развикаха се наоколо.

— Добре, да допуснем, че си прав. Какво произтича от това? — попитах аз Дейнис.

— Това, че животът може да се направи всякакъв. С помощта на импулсни генератори, които възбуждат необходимите кодове в невронните бримки. Това има огромно практическо значение.

— Обясни ми какво — прошепнах аз и почувствувах, че ей сега ще науча нещо, което ще ми разкрие същността на дейността на фирмата Крафтщуд.

— Това може да се обясни най-добре, като се разгледа стимулацията на математическата дейност. Сега в изостаналите страни се създават така наречените електронни сметачно-решаващи машини. Броят на тригерите или релетата, от които се състоят тези машини, не надхвърля пет-десет хиляди. Математическите дялове на човешкия мозък съдържат около милиард такива тригери. Никога и никой не ще може да построи машина с такова количество тригери.

— Е, и какво?

— Значително по-изгодно е за решаването на математически задачи да се използува апаратът, който е създаден от самата природа и се намира ей тук — Дейнис прекара ръка по челото си, — а не да се строят жалки и скъпи машини.

— Но машините работят по-бързо! — възкликнах аз. — Известно е, че невронът може да бъде възбуден не повече от двеста пъти в секунда, а електронният тригер — милиони пъти в секунда. Затова бързодействуващите машини са по-изгодни!

Стаята пак се разтърси от смях. Само Дейнис остана сериозен.

— Не е така. Човек може да накара невроните да се възбуждат, с каквато си поиска бързина, ако приближи до тях възбудител с достатъчно висока честота. Това може да се прави с помощта на електростатичен генератор, работещ на импулсен режим. Ако мозъкът бъде разположен в полето на излъчване на такъв генератор, той може да бъде накаран да работи с всякаква бързина.

— Значи по такъв начин печелела фирмата Крафтщуд! — подскочих аз.

— Той е нашият учител! — ревнаха изведнъж всички. — Повтаряй, новако! Той е учителят!

— Не му пречете да разбере! — скара им се Дейнис. — Ще дойде време, когато той ще разбере, че господин Крафтщуд е наш учител. Той още нищо не знае. Слушай по-нататък. Всяко усещане си има свой код, своя интензивност и своя продължителност. Усещането за щастие — честота петдесет и пет херца в секунда с кодови групи по сто импулса. Усещането за скръб — честота шейсет и два херца с интервали десета от секундата между импулсите. Усещането за веселие — импулси с честота четиридесет и седем херца и нарастваща интензивност. Усещането за тъга — честота двеста и три херца, за болка — сто двайсет и три херца, за любов — четиринайсет херца, поетичното настроение — трийсет и един, чувството за гняв — осемдесет и пет, за умора — седемнайсет, за сънливост — осем, и така нататък. Кодираните импулси с тия честоти се движат по специфичните бримки на невроните и благодарение на това усещаш всичко, което ти споменах. Всички тези усещания могат да се предизвикват с помощта на импулсния генератор, създаден от нашия учител. Той ни отвори очите, за да видим какво представлява животът.

От тези обяснения ми се замая главата. Това беше или безсмислен брътвеж, или нещо, което наистина разтваряше нова страница в живота на човечеството. В оня момент аз още не можех да реша кое е вярно. Главата ми бучеше от упойката, която ми дадоха в кабинета на Крафтщуд. Изведнъж се почувствувах много изморен, отпуснах се на леглото и затворих очи.

— В него доминира честотата седем-осем херца! Той иска да спи! — извика някой.

— Нека поспи. Утре ще започне да вниква в живота. Утре ще го сложат под генератора.

— Не, утре ще вземат неговия спектър. Ще му съставят картон. Може би той ще покаже отклонения от нормата.

Това беше последното, което чух. След това се унесох.