Рудолф Щайнер
Ключова дума лъжа (7)

Човешкият вътрешен живот срещу духовното прозрение

Човекът има, изгубвайки себе си във външния свят, собствено възприятие, отдръпвайки се от външния свят, вътрешен живот. Тези същества, които принадлежат към следващата по-висока категория — обикновено ги наричаме същества от така наречената трета йерархия — имат [духовно] прозрение вместо възприятие и те се изживяват в прозрение. Вместо вътрешния живот те имат преживяване на по-висши духовни светове, тоест вместо вътрешния живот имат духовно изпълнение [под формата на себе-реализация]. Това е най-съществената разлика между човека и съществата от следващата по-висока категория…

В един, бих искал да кажа, краен случай от живота, можем да посочим разликата между човешките същества и тези същества от следващата по-висока категория. Крайният случай е, че човекът е в състояние да има вътрешни преживявания, които са погрешни с това, което възприема външно. И ако вътрешните преживявания на човека не съвпадат с възприятието на външния свят, ние имаме най-краен случай — лъжа. И за да се разберем, можем да изразим една особеност, възможна за човешките същества, като кажем: Човешките същества са в състояние да възприемат нещо в себе си, а също и да изразяват представи, различни от съответствието на възприятията им. С това свое свойство човек може да противоречи на външния свят чрез лъжата.

Лъжата не може да се само-разкрие

Възможността за лъжа не съществува при съществата от третата йерархия, когато поддържат своята природа.

Защото какво би се случило, ако едно същество от третата йерархия би искало да излъже? Тогава то ще трябва да преживее нещо вътре, което ще прехвърли във външния свят по различен начин, отколкото то го преживява. Но тогава това същество от следващата по-висока категория вече няма да може да възприеме откровение [прозрение]. Защото всичко, което тези същества преживяват в себе си, е откровение [прозрение], което веднага преминава във външния свят. Тези същества трябва да живеят в царството, империята [нем. Reich] на абсолютната истина, ако изобщо искат да изпитат себе си.

Нека приемем, че тези същества биха излъгали. Тоест имат нещо вътре в себе си, което биха приложили в своите откровения по такъв начин, че да не съвпада с откровенията. Тогава те не биха могли да го възприемат, защото те възприемат само своята вътрешна природа. Под въздействието на лъжата те незабавно ще бъдат вцепенени, незабавно ще бъдат въведени в състояние на съзнание, което би било здрач, понижаване на тяхното обикновено съзнание, което може да живее само в проявата на откровението на тяхната вътрешност. Значи, ние имаме над нас клас от същества, които трябва да живеят според собствената си природа в царството на абсолютната истина и правдивост, ако не искат да отричат тази природа.

И все пак, има същества от третата йерархия, които отричат своята природа

Това, което ви описах сега, отричането на природата на съществата от третата йерархия, приемането на различно естество, това наистина се е случило. Случило се с течение на времето. В хода на лекциите ще видим защо е трябвало да се случи, но преди всичко искаме да насочим вниманието ви към факта, че се е случило. Че всъщност измежду съществата от третата йерархия е имало такива, които са получили силни влечения в техните лични страсти, и вътрешни преживявания, да получат вътрешни преживявания, които не е било нужно да бъдат изведени във външния свят. Тоест получили са желанието да отрекат своята собствена природа. Какво означава това за тези същества? В резултат на това се е случило нещо, което тези други същества, които поддържали своята природа в третата йерархия, не могат да имат: съществата от третата йерархия не могат да имат вътрешна независимост като човешкото същество. Ако искат да изживеят нещо в себе си, те трябва незабавно да го изпълнят чрез духовния свят, който стои над тях. Това беше влечението на определен брой същества от тази трета йерархия да развият нещо вътре в себе си, което да не срещнат веднага във външния свят като възприятие, тоест като откровение на собственото си същество [както по-горе е разяснено равнопоставено с лъжа]. Това наложи да отричат собствената си природа, да приемат друга природа. За да могат да развият собствен живот, вътрешна независимост, редица същества от третата йерархия трябваше да се откажат или отрекат своята природа. Те трябваше да работят в себе си, така да се каже, така че определени вътрешни преживявания да не се разкрият пред външния свят.

Без лъжи не може да има свобода и собствен живот

Какви бяха причините, които биха могли да подтикнат тези същества да развият такова желание в себе си?… Това, което накара редица от тях да отрекат своята природа, беше чувството за сила, чувството за независимост, чувството за свобода. След определено време стремежът обхвана редица същества от третата йерархия, стремежът не само да бъдат зависими от съществата от по-високите йерархии, но и да развият свой собствен живот в себе си. С това бе направено извънредно много за цялата еволюция от планетарната система, към която първоначално принадлежим. Тъй като тези същества, които можем да наречем бунтовници от третата йерархия, не са направили нищо по-маловажно от това, че са подготвили собствената независимост на човека, възможността човекът сега да развие независим живот за себе си, и не да се проявява [разкрива] непосредствено навън, но да може независимо от външното Откровение да води вътрешен живот…

Виждате ли? Въпросът е да разбирате, че духовете на третата йерархия, които са достигнали този подтик, са направили това, което са го направили, не за да лъжат, а за да развият свой собствен живот. Но с това развитие на собствен живот, те трябваше да приемат последствията да станат духове на неистината, духове на отричане на собствените си същности. С други думи, духове на лъжата. Точно както когато някой трябва да направи, да речем, пътуване пеша, което продължава в дъждовен ден, той трябва да приеме, че трябва да издържи на дъжда и да се намокри. Докато всъщност е нямал намерение да се мокри, прави точно както те са го направили. Тяхната постъпка отговаря на намерението им да развият вътрешен живот, вътрешна [себе-]активност. А следствието и последователността от това беше, че те също се превърнаха в духове на неистината.

В астралния свят нашите мисли стават съществени

Астралният свят не съдържа обаче само огледалните образи на физическия свят; а именно същества, които човек никога не може да опознае на физическия план [свят]. Нашият дух е слязъл във физическото ниво и, така да се каже, се е облякъл в плът. В астралния план се намират и същества, които никога не са се обличали в плът. Те се въртят между нашите физически форми, само че обикновеният човек не ги възприема. Заради това те не са измислица, не са приказка. Всеки, който съзнателно преживява астралния свят, го възприема.

Нека си представим ефекта на една мисъл. Мисълта е, примерно първоначално в душата: Този човек е един лош човек. Тази мисъл се оформя в астралния свят. Всяка мисъл, която произлиза от вас, възприема там форма. Мислите са реалности на астралния план. Всяка мисъл, която влагаме в света, приема астрална материя, точно както детето приема физическа материя в утробата на майката. Така че, когато имаме мисъл, тя се увива в астрална материя и се сгъстява до определени форми. Има същества, за които мислите на хората са добре дошла възможност да се въплъщават, да създадат астрално тяло. Тези същества имат ламтеж [алчност] да се материализират астрално. Този важен факт сочи нашите отговорности спрямо живота.

Неистината действа живото-разрушаващо

В окултизма се казва: на физически план лъжата е лъжа, но на астрален план е убийство. Отнася се така: ако кажеш нещо, генерираш съответна мисъл-форма. А и фактът, за който се разказва, излъчва и мисловна форма. Ако вашата мисловна форма сега съответства на другата, ако тя отговаря на нея, тогава двете форми се стичат заедно на астралния план и се укрепват взаимно. С това вие закрепвате живота на това същество. Но в случай на лъжа, мисловната форма, произтичаща от вашето твърдение, не е съгласна с мисловната форма, произтичаща от самата материя. Формите се срутват и се унищожават взаимно. Ето как неистината, лъжата, има живото-унищожаващ и убиващ ефект върху другите. Да се говори за морал в окултен смисъл не означава само да се проповядва, а да се установява чрез факти на висшите светове. Шопенхауер с право казва: проповядването на морала е лесно, обосноваването на морала е трудно.

Всяка лъжа е убийство в астралния свят^[1]

Колко лекомислено казват хората: Ах, това е само мисъл, чувство, остава в душата; Не ми е позволено да ударя шамар, но лоша мисъл не вреди на никого. Няма по-невярна поговорка от следната: Мислите са безмитни.^[2] Защото всяка мисъл, всяко чувство е реалност и ако смятам, че някой е лош човек или не го обичам, това е за тези, които могат да погледнат в астрала, като стрела, като мълния, която се движи като топка за пушка срещу астралното тяло на другия и го уврежда. Всяко чувство, всяка мисъл е същност, форма в астралния свят и за тези, които имат прозрение в този свят, често е много по-лошо да видят, когато някой има лоши мисли за своите събратя, отколкото когато мисли, че физически наранява. Ако тази истина стане известна, това означава установяване на морал, а не проповядване. Когато се казва истината за човек, се формира мисловна форма, която виждащият може да разпознае по форма и цвят и която укрепва живота на ближния. Мисълта, която съдържа истина, отива при съществото, към което се отнася, насърчава го и го оживява. Така че, когато мисля истина за ближния си, аз укрепвам живота му; Ако кажа лъжа за него, тогава изливам върху него враждебна сила, която има разрушителен, дори убиващ ефект. Следователно всяка лъжа е убийство. Всяка истина формира елемент, насърчаващ живота, всяка лъжа е възпрепятстващ живота елемент. Всеки, който знае това, ще бъде по-внимателен спрямо истината и лъжите, отколкото някой, който само проповядва, че да се казва истината винаги, е добре.