Жан-Франсоа Реняр
Единственият наследник (2) (Комедия в пет действия)

Сцена І

 

ЛИЗЕТА

Добре дошъл, Криспен.

 

КРИСПЕН

                                        Добър ти ден, Лизета.

Днес моят господар от грижи пак обзет е

и ме изпраща тук със цел да разбере

как вуйчо му Жеронт е спал.

 

ЛИЗЕТА

                                                        О, не добре.

 

КРИСПЕН

5 Горкият! С болести, със старческото бреме

се бори тоз добър човек от доста време.

Избягва на смъртта фаталната стрела,

но как би се спасил от докторска игла?

От доктора това болнаво, слабо тяло

10 зависи — то му е обречено изцяло,

че някой инцидент, дори и да е лек,

уви, могъл би да простре Жеронт в ковчег.

Но за наследник щом признае господаря,

ще се със всичките разноски натоваря.

 

ЛИЗЕТА

15 По препоръката на близък аптекар

му дадох току-що един особен цяр.

Уверена съм, че ефектът несъмнен е,

понеже дважди той се строполи край мене.

 

КРИСПЕН

Отпред, отзад с илач си служиш и така

20 цериш го…

 

ЛИЗЕТА

Вярва той на моята ръка.

Във този занаят с наука не боравя,

но от царкиня по-добре ще се оправя.

 

 

КРИСПЕН

Я стига! Дявол взел тоз твой талант, щом ти

се грижиш с мисълта, че той ще ти плати.

 

ЛИЗЕТА

25 Не ми е нищо дал, обаче за награда

говоря му с език, какъвто ми допада.

От пет години аз нецензурни слова

му казвам, без да ме упреква за това.

Такъв пинтия е, какъвто в този свят

30 поне до този ден едва ли е познат.

Със своя остър ум навсякъде успява

той свойта стиснатост безспир да проявява.

А бих добавила, че за лечител свой

наел е аптекар като джудже на бой

35 и слаб като щиглец — той очевидно смята,

че дребният на ръст ще иска малка плата.

 

КРИСПЕН

По-дребните на ръст са с дълга мъжка чест.

 

ЛИЗЕТА

Но господарят ми с великодушен жест

ще възмезди и мен във свойто завещание

40 и затова си го обгрижвам със старание.

 

КРИСПЕН

Подготвя ли го?

 

ЛИЗЕТА

                Да. Надявам се след час

във него да съзря и свойто име аз.

 

КРИСПЕН

Живея си и аз с мечти съвсем понятни:

и мойто име там да блесне с букви златни.

 

ЛИЗЕТА

45 Приятелю мой, чак тъй алчен не бъди!

Как от наследството ще искаш дял и ти?

Наследници сега премного се намират,

защо държиш и ти сред тях да се навираш.

А колко са — не знам кой би могъл да каже.

50 Такъв е броят им, че срам ме хваща даже.

Мъжете са над сто — наскоро ги броих.

 

КРИСПЕН

Ами жените?

 

ЛИЗЕТА

                        О, при тях се уморих.

 

КРИСПЕН

Пък моят господар за лъвски пай бленува.

А след като съм му тъй предано слугувал,

55 очаквам дял и аз от негова страна.

 

ЛИЗЕТА

Ти?

 

КРИСПЕН

Колко мила бе ми първата жена!

Бе родом от Бретан, кокетна, но изрядна,

на господаря ми особено допадна,

хареса го и тя… Навярно оттогаз

60 чрез своята жена сродих с него аз.

А щом като Ераст е вече мой роднина,

на господин Жеронт за племенник ще мина.

 

ЛИЗЕТА

Е, да, щом заедно на слънце хляб сте яли

и щом сте през нощта на месечина спали.

 

КРИСПЕН

65 О, я не си прави шеги! В наш интерес

е завещание той да направи днес,

защото ако там Ераст не бъде включен,

в несрета ще умре като бездомно куче.

Освен това, макар че той във Изабела

70 е влюбен, г.жа Аргант не би приела

мъж без значително наследство за свой зет.

Лизета, на това държи тя най-напред —

по този важен пункт е непоколебима.

А полза и за нас надявам се да има —

75 Ераст ни обеща петстотин ливри рента,

щом бъде само той предвиден в документа,

а тя ще е скъп дар за бъдния ни брак.

Потребно ли ще е да ти изтъквам пак,

че няма нужда днес по случая да спорим,

80 че без отлагане би следвало да сторим

това, което би зависело от нас,

та за наследник пръв да бъде взет Ераст.

 

ЛИЗЕТА

Криспен, ти служиш си със ангелски слова!

 

КРИСПЕН

Старая се. Нима учудва те това?

85 Аз в школото блестях по всички дисциплини,

след туй при прокурор бях писар три години.

С жена му някой път, при важно съвещание,

и аз участвах във закрито заседание.

 

ЛИЗЕТА

Кажи защо тогаз омръзна ти съдът?

 

КРИСПЕН

90 Красива беше тя, а тъй ревнив мъжът,

че бях принуден друг поминък да подиря.

Как може с прокурор човек да се разбира?

Зарад жена си той безспир една година

ме хокаше и аз реших да си замина?

Сцена ІІ

 

КРИСПЕН

95 О, господарю мой!

 

ЕРАСТ

                        Лизета, здрасти, мила!

Бих бил щастлив, ако ти би ме утешила.

Със вуйчо мога ли да имам среща днес?

 

ЛИЗЕТА

Той беше много зле и вчера, и нощес.

Помислих си дори, че ще издъхне скоро

100 и че очите му аз трябва да затворя.

Усилията му смъртта да поотложи

изглежда, че не ще помогнат, не дай, Боже!

 

ЕРАСТ

Ах, Господи! Нима?

 

ЛИЗЕТА

                                За жалост е така.

 

ЕРАСТ

А как надявах се! Уви! Каква тъга

105 ме мъчи в тоз момент — дори ме задушава.

 

КРИСПЕН

И ви потиска!… Аз изпитвал съм такава,

когато моята жена на Стикс водите

бе минала, за да се срещне със душите

на мъртвите. Съвсем естествено скръбта

110 бе предизвикана у мене от смъртта,

но скоро след това усетих как отрада

обзе сърцето ми, престана то да страда.

Туй случвало се е почти на всеки мъж

в подобни случаи. Тъгата неведнъж

115 е влизала в конфликт със радостта. Тъй става,

че в нас надеждата най-сетне надделява.

Кой смъртен и унил, и весел не е бил!

Но кой ли би това със думи изразил?

 

ЕРАСТ

Със вуйчо връзките доволство ми доставят

120 и всичко правил съм със цел да му се нравя.

Каквото да бе той изрекъл или сторил,

аз смятах, че е прав и с него не съм спорил.

 

ЛИЗЕТА

Изглежда, че на зле вървят му днес делата,

защото праща ме във два нотариата.

 

ЕРАСТ

125 Ах, колко съм злочест! Защо във два, кажи?

 

ЛИЗЕТА

Защото старият на свойта чест държи.

 

ЕРАСТ

Ти, скъпа, знаеш как нещата се нареждат.

Кажи ми има ли за мен все пак надежда?

 

ЛИЗЕТА

Разбира се. Как не! Бъдете убеден!

130 Той с госпожа Аргант беседва всеки ден:

ту за женитба те говорят на тих глас,

ту за наследство, но… не знам детайли аз.

В шушукането им начесто се касае

за Изабела — щял на вас да завещае

135 имота си, ако жена ви стане тя.

 

ЕРАСТ

Ах, с колко радост ти изпълваш ми гръдта!

За мен наследството значение днес няма,

самият бог Амур със сила по-голяма

говори ми сега, защото Изабела

140 с чаровността си е мечтите ми заела…

Но и наследството не бих отказал аз.

 

ЛИЗЕТА

Наследство и любов — и двете са за вас

тъй важни. Вуйчо ви ще стори светотатство,

ако даде на сто лентяи туй богатство,

145 и малка част дари на всекиго от тях.

Във този случай би извършил тежък грях.

А с туй наследство вас щастлив би ви направил

а пък и малък дял за нас би той оставил.

Нали си спомняте за вашия обет?

 

ЕРАСТ

150 Да, успокойте се! Ще бъде всичко в ред.

Аз винаги държа на свойто обещание.

 

ЛИЗЕТА

Състави ли Жеронт тъй свойто завещание,

заслугата нали ще се дължи на мен.

Та аз повтарям му по три пъти на ден,

155 че той не би открил в рода си многоброен

наследник по-добър, по-честен, по-достоен,

и то не заради възможната изгода

и личен интерес… Такъв сте по природа.

 

КРИСПЕН

Душата ви така добре познава тя!

160 Ще й платите ли за всеотдайността?

Ах, как красива е! Дано не се протака

въпросът, че държим да сключим скоро брака.

Надявам се, че той ще ме ощастливи.

 

ЛИЗЕТА

По-тихо! Господин Жеронт към нас върви.

165 Ти тук ме задържа предълго, а бе спешно

с нотариусите днес още да се срещна.

Иди и им кажи в готовност да стоят:

Нотариус Гаспар е дето е съдът,

а вдясно е Скрюпюл и лесно се открива.

 

КРИСПЕН

170 Как? Скру̀пул? Името чудесно му отива!

Сцена ІІІ

 

ЖЕРОНТ

Добър ти ден, Ераст, мой племеннико драг.

 

ЕРАСТ

О, вуйчо, радвам се, че сте добре все пак.

Нали ще седнете?

                        Тоз стол е долнопробен.

Фотьойла приближи, че той е по-удобен.

Сцена ІV

 

ЖЕРОНТ

175 Болезнен пристъп аз усетих през нощта

и в същия момент разбрах, че крепостта

при втори пристъп в прах ще рухне безвъзвратно.

 

ЕРАСТ

Нали сте по-добре? Бог в бъдеще обратно

ще действа — вярата у вас ще възроди,

180 над здравето ви той ведно със нас ще бди,

нов начин на живот на вас ще предоставим,

та с болестите ви да можем да се справим.

Ще трябва пургатив за вашия стомах,

хранителен бульон, един целебен прах

185 и никой да не ви от нищичко лишава.

 

ЖЕРОНТ

Добре! Режимът ме съвсем задоволява,

но трябва куп пари на доктор да броим,

а след като ще мра, защо не ги спестим?

Че от медиците човек си най изпаща:

190 хем го бодат с игли, хем в злато им заплаща.

Да минеш и без тях и в миг да се простиш

с живота значи куп пари да съхраниш.

 

ЕРАСТ

Наистина, това е истинско мъчение,

но аз ще заплатя за вашето лечение.

195 Че здравето в тоз свят най-много се цени

и умният не се за здраве цигани.

На всякаква цена ще върнем ваште сили,

макар че сте до днес небрежност проявили.

 

ЖЕРОНТ

Пари на вятъра ще се пилеят, щом

200 не ще е оправдан ремонт на този дом.

И тъкмо затова особено желая

ред в своите неща да сложа най-накрая.

Извикахте ли ми нотариусите?

 

ЛИЗЕТА

Да, господине, тук ще бъдат скоро те.

 

ЖЕРОНТ

205 Понеже бих желал да ви държа в течение,

ще споделя със вас аз свойто намерение.

 

ЕРАСТ

Какво ще бъде то аз горе-долу знам.

 

ЖЕРОНТ

Роднини имам…

 

ЛИЗЕТА

                        Да, родът ви е голям.

 

ЖЕРОНТ

Със ненаситен взор, с небивала охота

210 те мислено, безспир разграбват ми имота,

защото буди той в тях апетити вълчи

и всеки е готов на друг да се опълчи.

 

ЕРАСТ

О, вуйчо, моля ви, не включвайте и мен

във тяхното число.

 

ЖЕРОНТ

                                Не съм предубеден.

 

ЕРАСТ

215 Далеч по-ценно е за мене вашто здраве

от златото. Щастлив не ще ме то направи.

 

ЖЕРОНТ

В това съм сигурен и много бих желал

да видя всеки друг от тях как би беснял.

А моят ход ще е разумен и уместен,

220 ако си избера наследник предан, честен.

 

ЕРАСТ

Бъдете верен на началния си план.

 

ЛИЗЕТА

Дано да видя как чаровният ми блян

се сбъдва, как тълпа наследници ридаят,

как, глътнали език, се чудят и се маят,

225 че липсват в списъка, и как, без капка мощ,

едва дочуват те на подбив „лека нощ“.

Дори от оня свят със радост ще се върна,

та пъклена печал в очите им да зърна.

 

ЖЕРОНТ

Макар да чувствам, че от болки съм скован

230 и че животът ми е вече изживян,

че пясък нажежен засилва ми нефрита,

че ишиасът ми на мен безспир връхлита

и въпреки че все подпирам се с бастон,

понявга спъвам се, вървейки по наклон,

235 повярвайте, че съм, без хич да се шегувам,

по-здрав, отколкото на някои се струва.

 

ЛИЗЕТА

Когато бръснат сте, бих казала, че аз

съм с по-посърнал вид в сравнение със вас.

 

ЖЕРОНТ

Нима?

 

ЛИЗЕТА

        В очите ви блестящ живец пулсира.

 

ЖЕРОНТ (към Ераст)

240 В това момиче все добро съм аз съзирал…

Но ще си сложа ред в делата, че смъртта

могла би в миг да ми осуети целта.

Със госпожа Аргант да си се скоро срещал?

 

ЕРАСТ

Да! В нея всеки път откривам чудно нещо.

 

ЖЕРОНТ

245 А Изабела ти познаваш ли?

 

ЕРАСТ

                                                Отдавна.

Пленителна е тя, блести със мъдрост явна.

 

ЖЕРОНТ

Да, Бог я е с таквиз достойнства надарил,

каквито рядко ти у друга би открил.

 

ЕРАСТ

И по-добро не би могло да се желае!

250 На своя бъдещ мъж тя щастие вещае.

 

ЖЕРОНТ

Ще бъда аз тоз мъж.

 

ЕРАСТ

                                        Нима?

 

ЖЕРОНТ

                                                Защо пък не?

 

ЕРАСТ

Тъй радостно ще е това, за мен поне!

 

ЛИЗЕТА

Ах, богове, дано над нас да се смилите!

С коя нещастница, Жеронт, ще се сгодите!

 

ЖЕРОНТ

255 Със Изабела. Днес. Ако това се случи,

богатството ми тя в наследство ще получи.

 

ЕРАСТ

Доволен съм, че сте с ум остър, прозорлив!

Във случая и аз не бих бил колеблив.

 

ЛИЗЕТА

Как! Вие, старецът сакат, паралитикът,

260 безсилният дъртак, болникът, астматикът,

женитба готвите, та в празничния ден

да скочите от сватбен пир във гроб студен!

 

ЖЕРОНТ

Плещи каквото щеш! Мен хич не ме е еня,

щом мойто здраве ме зове да се оженя.

265 Жена ще взема, та през бъдните ми дни

тя в помощ да ми е при всякакви злини.

Не ща аз алчните наследници, които

пред моите врата ще дебнат упорито,

ще влязат вътре с ключ да търсят своя дял,

270 от дом да ме лишат, преди да съм умрял.

За разлика от тях, съпругата любима

би ме обгрижвала с усърдност несравнима.

От девствената й любов бидейки сит,

ще си умра тогаз спокоен и честит.

 

ЕРАСТ

275 Да, вуйчо ми е прав. Ще бъде най-добре

със скромна, с предана жена да се сбере.

Щом пестелива е, тя с ум, с усмивка блага

сама за целия дом грижи ще полага.

 

ЖЕРОНТ (прегръщайки Ераст)

Какъв младеж! Не съм очаквал този ден

280 той толкова добре да се държи към мен!

 

ЕРАСТ

За мене важно е най-вече вашто благо.

 

ЖЕРОНТ

Знай, че и аз държа на теб да ти е драго

и добрината ми теб няма да подмине.

Сцена V

 

ЖЕРОНТ

Кой идва?

 

ЛАКЕЯТ

Госпожа Аргант е, господине,

285 със свойта дъщеря.

 

ЕРАСТ

                                Да влязат тук, при нас!

Сцена VІ

 

 

ЖЕРОНТ

Перуката ми дай!

 

ЛИЗЕТА

                                Момент. След малко аз

ще ви я донеса.

 

ЖЕРОНТ

                                Не говори пред тях

за клизмата ми, ни за моя свит стомах.

 

ЛИЗЕТА

У тях са тъй добре развити сетивата,

290 че няма как да не усетят миризмата.

Сцена VІІ

 

Г-ЖА АРГАНТ

Със лоши новини таз сутрин нас ни свари

и мъка тягостна гърдите ни попари.

Научихме, че зле сте спали през нощта.

 

ЖЕРОНТ

Наследниците ми раздухват тез неща.

295 Аз чувствам се тъй здрав сега, а те изгарят

от адски интерес в ковчег да ме заварят.

 

ЕРАСТ

Та вуйчо ми на вид изглежда тъй добре,

като младеж почти…

 

ЛИЗЕТА (настрани)

                                Но скоро ще умре.

 

ЖЕРОНТ

Навярно щях да съм на теглила обречен,

300 но две добри очи ме възродиха вече.

 

Г-ЖА АРГАНТ

Чуй, щерко, аз реших да стане твой съпруг

в най-кратък срок мъжът, когото виждаш тук.

 

ЖЕРОНТ

Госпожице, със вас ще бъда тъй благат!

По-нужна сте ми днес от всеки Хипократ.

305 За моята душа ще сте мехлем вълшебен,

за всяка болка по-полезен, по-целебен.

За мене би била женитбата ми с вас

най-сигурният лек — в туй сигурен съм аз.

 

ИЗАБЕЛА

Но, господине, как така на мен попада

310 тоз избор ваш? Това ме много изненада!

 

Г-ЖА АРГАНТ

Ще ти достави, щом приемеш го за мъж,

изгода тъй добра, че някак изведнъж

болежките му ти напълно ще забравиш.

 

ИЗАБЕЛА

О, майко, моят дълг към вас ще ме застави

315 да сключа брак, но той да не очаква много

от мен. Не ще ми е по силите, ей Богу.

Аз зная своята цена като човек!

За болестите му как аз ще стана в лек?

Той сам се лъже, щом тъй лесно заключава,

320 че цяла болница във мен се помещава.

Та моите очи не ще осигурят

целебен резултат — те болки не церят.

 

ЕРАСТ

Аз зная по-добре как действат й очите.

 

ЖЕРОНТ

Такваз любовна страст те палят ми в гърдите,

325 че девет месеца ще минат и тогаз

роднините безспир ще спорят все за нас,

а сигурно ще ни одумва и градът.

 

ЛИЗЕТА (настрани)

Ах, божичко, какво му е родил умът?

Щом дяволът във вас към брак ви подстрекава,

330 със друга някоя сберете се тогава.

А Изабела е тъй млада и красива,

че явно друг съпруг на нея ще отива —

представителен, млад — под двадесет и пет,

а вие минахте отдавна шестдесет.

335 Та кой говорил би за брак на възрастта ви?

Нотариусът би могъл да ви оправи

наследството, че то ще трябва да е в ред,

да е обмислено прецизно отнапред.

Ще ви замести то и брак, и младоженство,

340 любов, жена, деца и всякакво блаженство.

Аз млъквам.

 

ЖЕРОНТ

                        Браво бе! На туй се браво вика!

Че кой така добре наточи ти езика?

 

ЛИЗЕТА

Разсъдъкът.

 

ЖЕРОНТ, към г-жа Аргант и към Изабела:

                        Не се чудете! Тя лудее

понявга и не си хич мисълта владее.

345 Търпя я, затова че с ред достойнства тя е.

 

ЛИЗЕТА

Той дразни ме, дори когато ме ласкае.

 

ЕРАСТ

Грешите с вашия език тъй заядлив.

Защо не бях и аз тъй здрав, тъй издръжлив!

Той мисли си за брак, а редом с туй желание

350 наследник искал би — и с пълно основание.

Щом щедрата Съдба протяга му ръка,

как да отхвърли тоз късмет току-така?

Свидетел ми е Бог, че аз не бих желал

по-славен, по щастлив и по-достоен дял.

 

ИЗАБЕЛА

355 Та значи вашият съвет е да приема?

 

ЕРАСТ

Тъй най-добре ще е. Не виждам тук дилема.

 

ИЗАБЕЛА

Щом настоявате, то вашият съвет

относно любовта ще бъде възприет.

 

Г-ЖА АРГАНТ

Тя всеки път ми се във всичко подчинява.

 

ЕРАСТ

360 Девойката, дори и да се възмущава,

родителите си е длъжна, ще не ще,

да слуша, щом съпруг избрали са й те.

А вуйчо ми наглед за млад минава даже,

причина няма той от брак да се откаже,

365 а шестдесет и шест години не са праг…

 

ЖЕРОНТ

На толкова ще съм през месец юни чак.

 

ЛИЗЕТА

Апоплектичен шок получи, след това

парализа за миг ръцете му скова,

ала медиците, познаващи го вещо,

370 твърдяха, че след туй съвсем различно нещо

ще сварят: здрав човек — без спазми, без нефрит,

без ишиас и без фатален менингит.

 

ЖЕРОНТ

И не пропусна ни един да ми предскаже,

че мога по-натам деца да имам даже.

 

ЛИЗЕТА

375 Знахарка аз не съм, ни пък прочут медик,

ала в обратното заклевам се в тоз миг.

 

ЖЕРОНТ

Лизета, всеки цяр е с действие различно.

 

ЛИЗЕТА

Да го доказвате — туй би било трагично!

 

ЕРАСТ

Но, вуйчо, вашето лице се промени!

 

ЖЕРОНТ

380 Та как понасят се обиди и сплетни!

Мен спешна работа зове ме в този час,

госпожо, ща не ща, ще се сбогувам с вас.

 

Г-ЖА АРГАНТ

И ние тръгваме, за нас не се грижете!

 

ЖЕРОНТ

Ераст, излез със тях! Госпожи, извинете,

385 че повече със вас не мога да остана.

Сцена VІІІ

 

ЛИЗЕТА

Госпожо, от каква сте сила обладана,

та само с кротък взор, с прост жест и доброта

тъй му раздвижихте ред течности в плътта,

че му подействахте далеч по-сполучливо

390 от разни чайове, с който го наливат

шест седмици. Любов, мощ силна имаш ти!

 

Г-ЖА АРГАНТ

Аз тръгвам.

 

ЖЕРОНТ

                        Идвам с вас. Нали не сте против?

Сцена IX

ЛИЗЕТА, сама.

И аз ще си вървя. Навярно притеснен е

старикът. Той, уви, не би могъл без мене.

395 Личи си, че добре подготвен е тоз брак

и срещата им тук не свърши зле все пак.