Жан Расин
Александър Велики (6)

Първа сцена

 

АЛЕКСАНДЪР

Нима ви плаши Пор, щом вече е сразен?

1270 Аз го надвих и пак съмнявате се в мен.

Щом мойта заповед от всички се прилага,

как пленникът от мен могъл би да избяга?

Я поплачете си за тоз храбрец злочест.

 

КЛЕОФИЛА

Аз мисля, че цар Пор е най-опасен днес.

1275 Макар куражът му навред да се признава,

нещастието му ме двойно притеснява.

Дордето водеше войската си на бой,

със подвизите си не плашеше.

Но Пор в момента е цар победен, несретен

1280 и може като ваш другар да бъде счетен.

 

АЛЕКСАНДЪР

Не е достоен за тоз ранг, а за позор.

До днес спечели си омразата ми Пор:

аз му предложих мир, с известно съжаление,

ала отказа той и моето презрение

1285 с това заслужи… За бедите от войната,

аз ще му отмъстя, че в него е вината.

Ще го накажа, тъй като безброй щети

сам предизвика и не ги предотврати.

Нали зарад това го мразите и вие?

 

КЛЕОФИЛА

1290 Не, аз не мразя го, царю. Защо да крия?

Ако долавях как печалният му глас

на мен говори за несретата си, аз

бих казала, че той бе пръв между царете,

че би най-верният пазач на градовете,

1295 че искаше да се до слава добере

в бой срещу вас или достойно да умре;

че смелостта му се със вашата равнеше,

че името му все след вашето летеше.

Аз защитавам го с хвалебствени слова,

1300 ала на моя брат ще навреди това,

защото дните му, царю, са преброени,

щом Пор е още жив. Но смърт грози и мене,

че не успее ли цар Пор във любовта,

как бих избягнала тогава гибелта?

1305 Сърцето ви, царю, се готви напоследък

да жъне в тежък бой победа след победа.

Но стане ли тъй, че ви само Ганг дели,

гнева му кой и със какво ще намали?

Далеч от вас, сама ще страдам мъченишки…

1310 Ако пък заглуши той моите въздишки,

сърцето си тогаз как утешила бих,

а победителят, комуто го дарих,

къде ще е?

 

АЛЕКСАНДЪР

                        Таксил каквото ще да казва,

сърцето ви ей таз десница ще предпазва

1315 по-зорко от онез, които покорих

а със земите им ви щедро надарих.

След сетния триумф пак тука ще станувам,

та над душата ви за слава да царувам,

да бъда цял живот щастлив под вашта власт,

1320 съдбата на света да поверя на вас.

Аз за малоите^[1] същински идол станах

и те ме чакат на брега на океана

да ми окажат чест като на несломим

владетел и герой, като на ваш любим.

 

КЛЕОФИЛА

1325 Та друго има ли за вас освен войната?

Ще търсите ли враг, царю, извън земята?

За победител как ще бъдете приет

в един безлюден край, скован от вечен лед?

При климат свръхсуров как бихте бой повели,

1330 щом ниви и гори са вече опустели,

щом Господ ги е все във тъмнина държал,

щом на Небето дух е този край предал?

Дали съдбата ви, коварна, завистлива,

нарочно не прикри една мечта красива

1335 и просто чака тук да бъдете зарит

забравен, в гроб студен, със бурени покрит.

Ще повлечете ли злощастната си свита,

от вас подсилвана, от враговете бита?

Та бойният ви флот, частично оцелял,

1340 със външния си вид у всеки буди жал!

По стоновете вас тозчас ще ви познаят.

 

АЛЕКСАНДЪР

Ще тръгнат те след мен, не ще се колебаят:

бездейно в стана днес сърцата им туптят,

и шепнешката те си раните броят,

1345 но скоро тез мъже, във битки обиграни,

ще влязат в бой с врага, без страх от нови рани.

А пък разсеем ли тъгата на Таксил,

Пор бляновете му не би осуетил.

Госпожо, казах ви и пак ще го повторя…

 

КЛЕОФИЛА

1350 Царицата!…

Втора сцена

 

 

АЛЕКСАНДЪР

                        Е, да. Не бих могъл да споря.

Но Пор е жив. Спасен от боговете бе.

 

АКСИАНА

Уви, ще ме лиши жестокото небе

от него! Как ще се насетне утешавам?

И аз го искам жив, но вече се съмнявам.

1355 Търчи, за сетен път за да се види с мен,

да ми помогне във фаталния момент.

Какво би сторил сам срещу войска безбройна.

В началото тя се показа неспокойна,

защото той с отбор бойци с кураж нечут

1360 на победителя в редиците вся смут.

Но ще се изтощи, ще спадне смелостта му,

ще среща взорът му бойци убити само…

И как напредвал би? Аз искам точно там

той да ме види и дух Богу да предам.

1365 Таксил, изменникът, ме тук в затвор остави,

та с неговата кръв жадта си да сподави,

да го погледа той в ръцете на смъртта,

ако все пак за туй му стигне дързостта.

 

АЛЕКСАНДЪР

Госпожо, в отговор на вашата охота

1370 положих грижи аз да му спася живота.

И ще се срещнете.

 

АКСИАНА

                                Нима не го съсече

ръката ви, нима сред нас ще бъде вече?

От Александър ли тоз дар получих аз?

Той други чудеса ще сторили за нас?

1375 Нали закле се, че щом е врагът сразен,

с приятели отвред ще бъде обкръжен.

Не бе ли Пор цар на приятелска държава?

Нали и двамата се борехте за слава?

Той искаше да си изпробва смелостта,

1380 а вие — да не го пресрещне гибелта.

 

АЛЕКСАНДЪР

С ненавистта си той гнева ми възпалява

и победител по-брутален заслужава.

Надменен днес не е, но горд си е все пак,

а аз не бих желал да бъда негов враг.

1385 И неприязънта, и ранга ще забравя,

Таксил на разпрата свидетел ще направя,

та той съдбата му при нужда да реши,

но трябва да му се доверие внуши.

 

АКСИАНА

Туй значи ли, че за подслон Таксил ще питам

1390 и че на него за пощада ще разчитам?

Та Пор да търси ли защитник тъй лукав?

Смърт готви му тоз ваш пропит с омраза гняв.

Загрижеността ви какво му обещава?

Една добра душа се лесно съблазнява.

1395 Стаило своя яд, сърцето ми открито

се възхищаваше на качества, които

не притежавахте. Царю, бъдете пръв

по варварство и си залейте пътя с кръв.

Сред толкоз врагове, открити през войните,

1400 убийте този, що бе нужно да спасите.

 

АЛЕКСАНДЪР

Опитвате се Пор да отървете днес,

и не приемате дължимата ви чест;

мислете, че ми е от ревност добротата,

ала умре ли Пор, у вас ще е вината.

1405 Бих с него споделил това… Ах, ей го там.

Ще може да реши съдбата си той сам.

Трета сцена

 

АЛЕКСАНДЪР

Пор, ето до какво доведе гордостта ви.

Та кой голям успех ръката ви прослави?

Надменността ви е сломена, но държа

1410 да се пред своето достойнство издължа.

Какво ще ви спаси? Все пак ще ви повторя

това, което ми отказвахте наскоро.

Царицата не се, за жалост, отзова

на волята ми, но за вас е риск това.

1415 Да иде в гроб ведно със вас тя би приела,

ако преди това е името ви взела.

За таз ненужна чест кой толкоз би платил?

Живейте! Но защо злочест да е Таксил?

 

ПОР

Таксил ли?

 

АЛЕКСАНДЪР

                        Да.

 

ПОР

                                Аз ти грижливостта признавам,

1420 респектът му към теб високо оценявам,

триумф изтръгна той, но от ръцете ти,

ти взе сестра му, но му за честта плати,

а той предаде ме на тебе… Е, как смяташ

да му се издължиш, царю, за добрината?

1425 Та той умря във бой, царю, и ти спести

тез неприятности. Иди го навести.

 

АЛЕКСАНДЪР

Умря?

 

КЛЕОФИЛА

Какво дочух?

 

ХЕФЕСТИОН

                        Царю, това е вярно.

Той се предаде на съдбата си коварна.

Пор не отстъпи му — той беше победен,

1430 но със врага си бой да води бе решен.

Ранените, макар останали без сила,

му служеха като най-сигурна закрила.

Той се усещаше като във крепост там

и с цяла армия би се сражавал сам.

1435 За своите най-здрав щит беше му ръката

и сееше той смърт и ужас по земята.

Щадях, виждах, че е доста изтощен

и че животът му зависеше от мен.

В тоз миг се появи Таксил и викна: „Спрете

1440 и пленника злочест за мене оставете!

Пор, знай, че краят на живота ти решен е,

щом не отстъпиш днес царицата на мене.“

Пор чул заканата зловеща и тогаз

потърсил го с очи и със спокоен глас

1445 му рекъл, вдигайки ръка, покрита с рани:

„Нима предателят Таксил на мен се кани?

Изменнико клет на царица изтерзана,

ти би могъл да ми отнемеш Аксиана

и бих се примирил, подлецо, със това,

1450 ако лишиш ме и моята глава.

Ела!“ И двамата монарси мигновено

се хвърлили един въз друг ожесточено.

Уви, не смогнахме гнева им да смирим.

Пор през тълпата се промъкна невредим

1455 и смъртоносно Пор прониза във сърцето.

След туй, доволен, той отиде там, където

бе Александър.

 

КЛЕОФИЛА

                Ах! Враждата ви срази

в тоз случай мен, царю, и цял живот сълзи

ще лея. Моят брат подкрепа съпричастна

1460 очакваше от вас, а не таз смърт ужасна.

Във гроба как ще ви той чувства добрините?

Предчувствам, не ще за него отмъстите…

Ще страдате ли, че убиецът в екстаз

ще тържествува пред сестра му и пред вас?

 

АКСИАНА

1465 Царю, вникнете в таз покъртваща тирада

на Клеофила — тя за брат си с право страда.

За жалост не успя да бъде той спасен,

но поначало Пор на бой не бе решен.

Таксил не искаше пред Пор да се изложи

1470 и на гнева му се самичък той подложи.

Какво ли търсеше във този кървав спор,

от Александър как би отървал той Пор?

Нима се впусна в бой с отчаян напън жалък

с цар, с който беше се Победата венчала?

1475 Защо от тоз претекст добър да ви лиши?

Какво ви трябва днес? Таксил във гроб лежи.

Ако убиецът му заслужава мъст,

в туй престъпление аз също имам пръст.

Да, Пор, не мога аз частично да обичам.

1480 И Александър, и Таксил не го отричат.

Ако не вярвате, със радост в този час,

умирайки, ще го призная и пред вас.

 

ПОР, на Александър.

Аз вярвам, че с тоз акт доволство ти доставих,

царю. Бях победен, но виж какво направих.

1485 Безсилен бил съм, но все пак от мен се бой,

щом отмъщение постигнах в тежък бой.

Царе, заспали във вериги, ще събудя

и нови врагове с плам боен ще учудя.

Дори кипящата в мен кръв да охладиш,

1490 останалия свят ти сам ще победиш.

Не чакай моето сърце да те признае

за победител. То отплата не желае.

За славата ми хич недей се тревожи,

а за победата най-вече се грижи.

 

АЛЕКСАНДЪР

1495 Пор, горд си и такъв до гроб ще си останеш,

до сетния си дъх все тъй ще ми се каниш.

Със гръмко име си и то звучи така,

че всеяло би страх във цялата войска.

Добре, но как към теб да се държа, кажи ми.

 

ПОР

1500 Със маниери, на достоен цар дължими.

 

АЛЕКСАНДЪР

Съгласен съм така да бъде, ала знай,

че аз ще доведа победата докрай.

Чрез мен и ти ще си осъществиш мечтата.

Царувай! Аз ще ти възстановя царствата.

1505 Но чуй и моята приятелска присъда —

и Аксиана с теб навсякъде ще бъде,

ще сте обвързани чрез царския си ранг

и вашта власт ще се зачита чак до Ганг.

Та ето каква мъст, госпожо, им се пада.

1510 Постъпката ми ви навярно изненада,

но тъй ви любя, тъй съчувствам ви в тозчас,

че хиляди бойци избил бих зарад вас.

Нима е редно за обида да се счита

смъртта на някой враг, останал без защита?

1515 Та Пор ликувал би: надвил ми дързостта,

победно и без жал той легнал би в пръстта.

А вие ще сте на делата ми свидетел,

та в дар да ви предам аз свойта добродетел.

Да властва Пор — нали му трон оставям аз.

1520 И нека хората се водят все по вас,

същинска царственост тоз ранг би породил

във вас и би ви се народът възхитил.

И ще усетите такова озарение,

че по Таксил скръбта ще иде във забвение.

 

АКСИАНА

1525 Госпожо, властвайте. И аз от тоз герой

съм възхитена. Ах, как ви обича той!

Обичайте го! Пор от всички по земята

е тачен ще ви ощастливи душата.

 

ПОР

Царю, тревогите на този свят познах

1530 и от триумфа ви аз очарован бях,

но задължен не бях във тоз световен смут

да смятам, че не съм и аз така прочут.

Но днес за най-велик владетел ви признавам,

че с добродетели спечелихте си слава.

1535 Командвайте света по собствен строг закон

и аз ще подкрепя могъщия ви трон,

за да наложите законност повсеместно.

Все вас ще съм, макар че няма да е лесно,

 

КЛЕОФИЛА

Какво очаквате от тъжния копнеж

1540 на моето сърце? Не е тоз мой брътвеж

срещу честта ви. Щом на Пор се пак трон дава,

туй значи, че така го иска вашта слава.

Не съм припряна. По-добре да си мълча!

Злочестините ми не ще ми спрат плача.

 

АЛЕКСАНДЪР

1545 Госпожо, нека за приятеля поплачем,

но и да проявим куража си юначен!

Ще бъде гробът му със монумент огромен —

за дружбата ни и за вашта мъка спомен.