Жан Расин
Александър Велики (4)

Първа сцена

 

АКСИАНА

Защо, госпожо, съм затворена така?

Как мога да следя аз своята войска?

Защо Таксил насам изпърво взор обърна

680 и своя царски стан в затвор за мен превърна?

Така ли спрямо мен показва свойта жар?

Как моят ухажор ми става господар?

За да ми отмъсти зарад студенината,

той не сърцето ми плени, а мен самата.

 

КЛЕОФИЛА

685 Вникнете в грижите на тоз несретен цар,

признал се за пленен от дивния ви чар.

По-благосклонен взор към него отправете

и колко е грижлив към вас ще разберете.

Две мощни армии сега около нас

690 обхванати са от еднаква войнска страст.

За бой решителен подготвят се и двете.

В каква посока ще поемете, кажете?

Как ще избегнете тоз страшен ураган?

Най-сигурен заслон предлага този стан.

695 Тук всичко е в покой.

 

АКСИАНА

                                        Във таз среда спокойна

не бих понесла аз защита недостойна.

Когато моите умиращи войници

се бият редом с Пор за своята царица,

а падащите вик надават съкрушен

700 и с кръв подписват те надеждата си в мен,

за мир говорите, а станът на Таксил

е бъркотията със мним покой прикрил.

Във радостни неща целите да се вглеждам,

но вашите хвалби ми раните развреждат.

 

КЛЕОФИЛА

705 Но моят брат на риск най-милата глава

не би изложил. Как допуснал би това?

Злините знае той.

 

АКСИАНА

                                И за да ме прикрива,

в затвора вкара ме душата му грижлива.

Съперникът му мен би ме ухажвал много,

710 но кроткият Таксил ме пази твърде строго.

 

КЛЕОФИЛА

Щастлив е Пор. Ако ви липсва само час,

туй ще е истинско мъчение за вас.

Знам, че сърцето ви по него тъй трепери,

че и на бойното поле ще го намери.

 

АКСИАНА

715 И нещо повече направила бих аз —

бих го потърсила във гроба му тогаз.

От сан да ме лишат, спокойно бих следила

как Александър с трон подкупва Клеофила.

 

КЛЕОФИЛА

Щом толкоз много се нуждаете от Пор,

720 с цар Александър би дошъл той в този двор.

Дано тоз, който ви със взор грижовен гледа,

да съхрани над вас добитата победа.

 

АКСИАНА

Я дайте устрем нов днес на сърцето си,

та Александър то с венец да украси.

725 Макар че таз любов, госпожо, ви ласкае,

май преждевременно ви гордостта сияе.

Желанието ви далеч напред лети

и смятате, че факт са вашите мечти.

 

КЛЕОФИЛА

Пристига моят брат. От него ще научим

730 коя от двете ни се лъже в този случай.

 

АКСИАНА

Уви, челото му издава, според мен,

че във двубоя Пор е паднал поразен.

Втора сцена

 

ТАКСИЛ

Госпожо, ако Пор не бе от гняв обзет и

ако бе следвал той добрите ми съвети,

735 не щях да съм при вас с таз тъжна новина,

че в лютия двубой го сполетя злина.

 

АКСИАНА

Кого? Пор ли?

 

ТАКСИЛ

                        Уви! Тъй случи се, защото

при тез условия бе неизбежно злото.

Куражът му от мен високо е ценен,

740 за да коря един съперник победен.

Решил бе при двубой безспир да побеждава,

но не обагри с кръв той вражеската слава;

аз често виждах как таз слава колеблива

ту при Александър, ту при цар Пор отива.

745 Но забелязах и как с порив дръзновен

и с гняв кипящ срещу мен беше устремен.

Войската му, в отбой, насам-натам сновеше,

ала и вашата разпръснала се беше.

Не различавайки в тоз миг ни свой, ни враг,

750 пред победителя удари той на бяг,

но след туй, потушил и ярост, и омраза,

поиска помощта, която бе отказал.

 

АКСИАНА

Какво? Отказал я? За твоята страна

да ти се молим ли, царю, на колена?

755 Насила ли да те замъкнем на война, та

да те принудим в бой да си спасиш земята.

Защо да не си го признаем между нас,

че Пор говореше със искрен, с мощен глас?

Но той пред гибел е и аз ще свърша бързо,

760 а клетият народ на теб не вдъхна дързост.

Сестра ти иска на владетел да слугуваш,

а аз, омразната, ни ден да не добрувам.

На победените еднаква плата дай

и вероломно си съперника предай.

765 Злощастният му край и твойто престъпление

извикват в мене пред честта му преклонение.

Бих искала да си издам ненавистта

и любовта, преди да падне тук нощта:

пред тебе спрямо Пор — една любов сърдечна,

770 а спрямо теб пред Пор — една ненавист вечна.

Обичай ме, ако държиш на мене. Сбогом.

 

ТАКСИЛ

Госпожо, вярвайте, на вас държа аз много.

Ни пранги, ни закани не ще ви застрашават,

цар Александър знае царици да дарява.

775 Ще си запазите чрез него своя стан

и трон, за който Пор бленуваше без свян.

Като слепец аз бих се бил срещу ръката,

която би ви го отнела от главата.

 

АКСИАНА

Та като дар от враг ли ще получа аз

780 тоз жезъл, който ми дари един от вас?

Нима на моя трон ще ме постави оня

тиранин, който мен държеше да прогонят?

 

ТАКСИЛ

Но победените царици и царе

след грижите му се почувствали добре.

785 На Дарий с майката като брат и сестра са,

а пък като към син жена му се отнася.

 

АКСИАНА

Но аз не бих могла със дружба да търгувам,

тиран да милвам и по милост да царувам.

Персийка слаба аз не съм, не се лъжи!

790 Цар Александър мен не ще ме задържи.

Не ще аз хваля вред натрапника развратен,

ни на оковите му допира приятен.

С останки бойни той теб нека разкраси,

на нашите царства ти нека цар да си

795 и властвай. Завистлив не е ни Пор, ни аз,

но ти ще бъдеш роб, по-жалък роб от нас.

Цар Александър е тъй влюбен в свойта слава,

но дейността ти му триумфа опетнява

и ти чрез свойта смърт ще му дадеш отчет.

800 Изменниците са неблагодарни вред.

С каквито почести ума ти да замая,

ти на сатрапа Бес^[1] недей забравя края.

Е, сбогом.

Трета сцена

 

КЛЕОФИЛА

Брате мой, туй буйство прекрати!

Чрез Александър най-могъщ ще станеш ти.

805 А този гняв кипящ, каквото тя да стори,

срещу империя не може да се бори.

Та ти сърцето й напълно завладя.

Със победителя нали се ти видя?

Какво ти каза той? Кажи, държа да знам!

 

ТАКСИЛ

810 Да, с Александър се видях. Но този плам

в чертите му като че ли не потвърждава,

уви, геройствата, които си придава.

Спечелил бе двубой, от слава заслепен,

а в погледа му бе триумфът отразен.

815 Но аз не бях дошъл до убедеността,

че толкоз слава му спечели младостта.

Тоз лоб мъжествен със достойнство баладично,

тез огнени очи, таз гордост героична —

със тях се той прочу. По неговия лик

820 достатъчно личи доколко е велик.

Той планове гради със твърдост вездесъща

и с поглед всекиго в свой поданик превръща.

Обаче неведнъж, забравил гордостта,

показваше пред нас той свойта доброта.

825 На нежността му не вреди страстта за бой.

„На своята сестра кажете — рече той —

че победителят ще се яви готов

да я дари и със победа, и с любов.“

Той идва. Друго аз не мисля да добавям

830 и на съдбата ти те господар оставям,

а пък и своята ти поверявам аз.

 

КЛЕОФИЛА

Какво бих сторила сама, без твойта власт?

Ти ще командваш, щом той вслушва се във мене.

 

ТАКСИЛ

Аз значи… Някой май… Той идва без съмнение.

Четвърта сцена

 

АЛЕКСАНДЪР

835 Ефестион, тозчас цар Пор ми намерете.

И победените, и него пощадете.

Пета сцена

 

АЛЕКСАНДЪР, на Таксил

Та от заблуда ли една царица днес

държи на цар Пор на съмнителната чест?

Но царството му е за вас, не се косете!

840 Неблагодарница! Гнева й заглушете!

Сам ще сте господар на две царства големи

и ще предложите три златни диадеми????

 

ТАКСИЛ

Царю, тоз щедър дар не е ли прекален?

 

АЛЕКСАНДЪР

Да помните какво остава ви от мен!

845 Където ви зови сърцето, там вървете

и с палми огъня любовен закичете.

Шеста сцена

 

АЛЕКСАНДЪР

Госпожо, аз ще му помогна в любовта му.

Но от подкрепа се нуждае не той само.

С победни плодове щом него съм дарил,

850 със малко слава аз се също бих сдобил.

Тез скиптри, дето са отнети от вразите,

и тези лаври на бойците по главите,

богатствата, във бой спечелени от мен,

показват, че съм със стремеж неутолен.

855 Нали се врекох, че със боен дух и жар

аз ще се добера до дивния ви чар.

Спомнете си, че във любов ми се кълняхте

и че в душата си ми място обещахте.

Пристигнах. Любовта безспир над мене бди,

860 а пък победата ми вярата втвърди.

С покорство срещат ви. Предайте се честита.

Сама се врекохте. Защо ви е защита?

Нима сърцето ви ще иска да избяга

от победителя? Та то му тъй приляга!

 

КЛЕОФИЛА

865 Не казвам, че това сърце неустрашимо

е само спрямо вас, царю, непобедимо.

Отдавам ви туй, що дължа на доблестта,

която в сто царства налага ви властта.

Ако индийците сте лесно завладели,

870 от вас изпитват страх народи триж по-смели.

А щом речете, сте чрез добрини готов

у най-жестоките да будите любов.

Но блясъкът, царю, победите мечтани

извикват често в мен тревоги оправдани.

875 Дали сърцето ми ще вземете във плен,

за да повехне то само, в приют студен?

Дали душата ви, спечелила победа,

на пламъка във мен безчувствено ще гледа?

От вас, героя смел, любов не чакам аз,

880 защото славата ви мами с по-мил глас.

А щом сърцето ви въздиша, то тогава

копнее свойта власт над мен да упражнява.

 

АЛЕКСАНДЪР

Как зле познавате копнежа съкровен

по вас, пораждащ тез въздишки тежки в мен.

885 Ще си призная, че сред свойта величава

войска почти безспир въздишах аз за слава.

От всичките царе и раси най ценях

онез, които във войните завладях.

Сърцето ми срази със дързост непрестайна

890 персийските царе, страната им омайна.

Срещу стрелите им с омраза заредено,

от хубостта им то не беше съблазнено.

Непобедимо бе, жадуваше за слава

и е щастливо, че безчувствено остава.

895 Но вашите очи тирани са обични

и на сърцето ми въздействат те различно,

а „победител“ не звучи победно в мен

и с удоволствие се смятам победен.

И аз щастлив съм, щом сърцето ви се трогва,

900 щом всички трудности очите ви надмогват.

Съмнявате ли се в победата им днес?

Упреквате ли ме, че за триумф и чест

се боря? Вярвам аз, че вашите уловки

са само за сърца изпитани и ловки.

905 По-нови факти тук ще ви изложа, та

да знаете на мен как действа любовта.

Сега ръката ми на вас е подчинена,

но трябва и на вас да служи, и на мене.

Аз ще отида да прославя във война

910 чрез бойни подвизи дивашки племена

и ще издигнат те олтари там, където

не са зачитали изобщо боговете.

 

КЛЕОФИЛА

Ще вземете, царю, победата във плен,

ала от любовта не ще сте придружен;

915 ще има между нас морета и балкани

и споменът за мен във вас не ще остане.

Щом океанът, от стихии побеснял,

се увери, че сте земята завладял,

че пред нозете ви царе велики падат

920 и че пред вас светът мълчи, трепери, страда,

ще ви премине ли през ум, че в своя двор

за вас тъжи една принцеса с влажен взор

и си припомня тя, че в не един момент

в любов й се е клел непобедим левент?

 

АЛЕКСАНДЪР

925 Не си мислете, че съм с варварско съзнание,

че изоставил бих най-чудното създание.

Аз азиатския престол тъкмя за вас,

но да не кажете, че ви не блазни власт!

 

КЛЕОФИЛА

Известно ви е, че от брат си се влияя.

 

АЛЕКСАНДЪР

930 Ако туй щастие, което му желая,

добие той, ще е на него подчинен

индийският престол и ще крепи и мен.

 

КЛЕОФИЛА

Аз корист в братското приятелство не виждам.

Царю, махнете туй, което ме обижда,

935 и не допускайте съперникът ревнив

от моя роден брат да бъде по-щастлив.

 

АЛЕКСАНДЪР

Съперник доблестен Пор беше, без съмнение,

и с туй спечели си той мойто уважение.

Аз лично го видях как ревностно се би,

940 как се от мен не скри в най-жежките борби.

С очи се търсехме един друг… Гордостта ни

навярно щеше да възпре ненавистта ни,

но множество войска се хвърли между нас

и ударите ни се смесиха тогаз.

Седма сцена

 

АЛЕКСАНДЪР

945 Дали ще върнат тоз безумен цар обратно?

 

ХЕФЕСТИОН

Търсиха го навред, ала безрезултатно.

Дали избягал е, или е в гроб зарит

не знам, но никъде не беше той открит.

Войниците му не подгонили героя,

950 а искали трупа на падналия в боя

на нас да продадат, а после да избягат.

 

АЛЕКСАНДЪР

Оръжието им вземете, но веднага!

Ще трябва да склоним принцесата надменна,

госпожо, та Таксил да може непременно

955 да си погрижи след това за мойта страст.

Ако щастлив е той, щастлив ще съм и аз.