Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
No Way Home, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2023)

Издание:

Автор: Патриша Макдоналд

Заглавие: Фатално отклонение

Преводач: Иванка Томова

Година на превод: 2000

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Издателска къща „Петър Берон“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2000

Тип: роман (не е указано)

Националност: американска (не е указано)

Редактор: Вера Гьорева

Художник: Димитър Стоянов — Димо

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15458

История

  1. — Добавяне

Глава 21

Бренда Даниълс никога не се беше омъжвала заради пари, но се беше погрижила добре да компенсира душевната болка, причинена от всичките й разводи. В резултат на това на тридесет и четири години притежаваше една от най-луксозните къщи в целия окръг Крес.

Докато завиваше с тихо бръмчащия линкълн по алеята за коли, опасана от двете страни с дървета, тя изпита познатото чувство на задоволство при вида на елегантната си къща, измазана с чисто бяла гипсова мазилка и с колони отпред. Беше прекарала деня в Нашвил на кулинарна изложба в хотел „Оприланд“ и смяташе да се обади на женения китарист, когото познаваше, за да се позабавляват в някое нощно заведение. Но в последната минута размисли и предпочете удобството на дома си.

Знаеше, че много жени в града говорят за нея, че има доста свободно поведение, но беше сигурна, че те всъщност завиждат за къщата и за свободата й. Сигурно щяха да се изненадат, ако разберат колко скучен е нейният любовен живот обикновено. Причината не беше в липса на ухажори. Тя и сега си беше красива както винаги. И стига да пожелаеше, веднага можеше да се премести в едно от онези жилища в Нашвил с басейн и тенискорт в близост до веригите от ресторанти и барове, посещавани от несемейни хора, които бяха осеяли Нашвил също както заведенията в Лас Вегас. Но тя си харесваше къщата с градина, а и истината беше, че изобщо не си търси съпруг.

Понякога мечтаеше за семейство като всички хора, но през повечето време беше скептично настроена. След като сключеше брак, мъжът обикновено охладняваше много и преди жената да се усети, започваше да разхвърля, да прекалява с пиенето и да отказва да я води на ресторант. Тя не можеше да търпи мръсна къща, пепел в пепелника, недопита чаша, която оставя следи по ореховия фурнир на френските й мебели. Обичаше да мисли за себе си, че проявява разбиране, но всъщност много пъти направо се гнусеше от мъжките навици. Мръсни чорапи, натъпкани в обувките, и цигарени опаковки, пъхнати между белите кожени седалки на колата й, я вбесяваха. Обичаше да има ред, а те никога не можеха да разберат това.

Все пак по всичко личеше, че й предстои една самотна вечер и затова много се зарадва, като видя колата на Лили, паркирана в алеята. Вратата на гаража се отваряше автоматично и тя вкара вътре своя линкълн до покритата кола с изписаната фирма „Домашна кухня“. Преди много време беше дала ключ на Лили, затова знаеше, че я чака вътре. Извади пакетите от багажника, радостна, че ще може да покаже какво е купила от кулинарната изложба на човек, който действително може да оцени придобивките.

Бренда отвори вратата и извика „Здравей, Лили“, но отговор не последва в притихналата къща. Остави пакетите на кухненския плот и се огледа. Беше толкова изрядна домакиня, че лесно забелязваше и най-малката следа от нечие присъствие. Една чаша, измита и оставена да изсъхне, плюс капка кафеникава течност на плота означаваха, че Лили е пила чай. Бренда избърса капката с гъба и тръгна из къщата. Едно списание не беше на мястото си при другите върху мраморния плот на малката масичка. Лили сигурно е чела. Прекоси коридора. Една бродирана ленена кърпа за ръце беше използвана и после отново сгъната и преметната в банята. В съседната стая за гости нощната лампа от китайски порцелан светеше. Бренда се намръщи, машинално приглади с ръка леглото и продължи да обикаля къщата. В стаята с телевизора нямаше никой. Телевизорът не беше включен. Като излезе, забеляза, че една от външните лампи в дъното на къщата свети.

Много е студено да се седи на верандата, каза си тя. Но когато отиде до плъзгащата се стъклена врата и надникна през нея, различи една фигура, свила се на бялата пейка от ковано желязо. Бренда отвори вратата и излезе отвън.

— Лили?

Лили вдигна глава и се обърна, а сърцевидното й лице остана в сянката на тъмнината.

— Скъпа, какво правиш тук? — попита Бренда. — Не е лято. Откога седиш тук?

— От няколко часа — отговори Лили. — Бренда, имам нужда от твоята помощ.

Гласът на Лили потрепери и на Бренда това не й хареса. Дори в мрака видя, че тъмните очи на Лили блестят от сълзи.

— Ама, разбира се, само кажи. Какво се е случило, скъпа? Мислех, че си по-добре.

— Искам да остана при теб за малко — каза Лили.

— О-о — възкликна многозначително Бренда. Винаги беше подозирала, че между Лили и Пинк има много повече горчивина, отколкото Лили го показваше пред приятелката си, но доколкото знаеше, сега за първи път Лили оставяше Пинк, макар и за една нощ. — Какво е направил?

— Това е другата ми молба — каза Лили, загледана в потъналия в мрак голям двор. — Не мога да говоря за това. Моля те, не ме питай, защото не мога нищо да ти кажа. Не мога, докато…

— Както желаеш — отвърна Бренда, опитвайки се неуспешно да прикрие, че се е засегнала. Пристъпи напред, седна на един от столовете от ковано желязо и усети с неудоволствие влажния студен метал през дрехите си. — Приготвила съм възглавниците още преди няколко седмици — каза тя. — Ще ти покажа къде ги държа, в случай че искаш пак да седиш навън, докато си тук.

— Бренда, единственото, което мога да ти кажа, е, че животът ми сякаш се разпада. Нямаш представа колко много ми се иска да поговоря с теб.

— Е, щом ми нямаш доверие…

— О, Бренда.

— Права си, не е честно — съгласи се Бренда.

— Ако не искаш да остана, ще отида в мотел.

— Не ставай глупава — каза Бренда. — Остани колкото е нужно.

— Знаех, че мога да разчитам на тебе.

— Ами, вярно е — каза Бренда. — Можеш. И ако искаш да говориш… В края на краищата знаеш всички гадости, които аз съм преживяла с моите съпрузи.

— Не мога — поклати глава Лили.

— Добре, добре — отвърна Бренда и се изправи. — Само че нека да влезем вътре. Тук е студено. Ще хванеш пневмония.

— Нищо ми няма — каза Лили.

— Хайде — подкани я Бренда. — Няма да седиш тук цяла нощ. Освен това искам да ти покажа какво купих от изложбата. Трябва да знаеш, че този хотел „Оприланд“ е толкова огромен, че се загубих в него. Двама души питах как да се оправя.

Лили се изправи и тръгна вдървено след Бренда, която се запъти към приветливата кухня, облицована с вносни керамични плочи, рисувани на ръка.

— Едно питие няма да ми се отрази зле — каза Бренда, като отиде при остъкленото барче и се пресегна да извади бутилка уиски. — Виж какво има в торбите. Там се нещата, които купих от изложбата. — После се обърна и попита: — Ти не искаш ли една глътка?

Когато Лили вдигна поглед от разхитително закупените нови кухненски уреди и понечи да откаже предложеното питие, Бренда видя лицето на приятелката си на силната кухненска светлина. Стовари с трясък бутилката уиски върху плота и се намръщи.

Лили я погледа, объркана за миг, след това притисна ръка към лицето си.

— Какво ти е направил той, дявол да го вземе? — попита настойчиво Бренда.

Лили отстъпи, докато Бренда заобикаляше масата в средата на кухнята, за да види по-отблизо.

— Този мръсник — възкликна Бренда. — Дай да видя.

Лили свали ръка и показа черно-синята подутина около окото и на бузата си.

— Ами нищо чудно, че си избягала от него — каза Бренда, оглеждайки лицето на приятелката си. — Сложи ли му лед?

Лили безмълвно кимна.

— Лили, няма извинение за такова нещо. Знаеш много добре, нали? Изобщо не ме интересува за какво сте се карали.

— Знам — каза тихо Лили.

— Дявол да го вземе — каза Бренда. Взе една чаша, напълни я с лед и наля малко уиски. Добави капка лимонов сок и отпи. — Разведи се с него — продължи тя. — Слушай какво ти казвам, Лили. Почне ли веднъж да се държи така, край няма. Следващият път…

— Следващ път няма да има — каза Лили. Беше седнала на един от столовете с бамбукова облегалка до масата, отправила поглед някъде далеч.

— Само да е посмял. Този мръсник. Никога не съм го харесвала, Лили. Не ме интересува. Един ден може и да съжалявам за тези думи, но не ме интересува. Знам, че е бил добър баща на децата и така нататък, но я си виж лицето. Моравосиньо.

Лили отиде при огледалото зад барчето и леко докосна синината на бузата си. Погледна я безизразно, сякаш не беше на собственото й лице. Внезапно звънецът на входната врата иззвъня и двете жени подскочиха. После се спогледаха.

— Това вероятно е Пинк — каза спокойно Лили. — Можеш ли да го отпратиш да си върви? Не искам нито да го виждам, нито да говоря с него.

Бренда стовари с трясък чашата си върху плота и погледна към вратата с отмъстително пламъче в очите.

— Нещо повече от това ще направя — каза мрачно тя. Отвори вратичката на един старинен дъбов бюфет и мушна вътре ръка. Затърси нещо и след малко извади 38-калибров пистолет Смит енд Уесън.

— Бренда! — извика Лили. — Какво правиш?

— Ще го прогоня — каза тя.

— Зареден ли е?

— И още как — отговори Бренда. — Нямаш представа колко удобно е това нещо за сама жена в една къща.

— Остави го — каза умолително Лили.

— Ще трябва и на теб да ти намерим един — заяви Бренда, без да обръща внимание на молбата й. Тръгна към входната врата, навирила решително брадичка, стиснала пистолета, който изглеждаше като естествено продължение на добре поддържаната й украсена с диаманти ръка.

Чукането по вратата беше преминало в блъскане, а на Бренда този звук й беше добре познат. Побеснелият съпруг. Ей сега ще сложа край на това, помисли си тя. Мина по коридора, запали лампата, която обля в светлина предния двор, и отвори вратата, държейки ниско пистолета. Като видя кой е, насочи оръжието срещу него.

Пинк, който стоеше пред входната врата и подрънкваше нервно ключовете си, видя пистолета и отскочи с вик назад.

Бренда студено го изгледа.

— Тя не иска да се вижда с теб.

— Трябва да говоря с нея — настоя Пинк и хвърли тревожен поглед към пистолета. — Въпросът не търпи отлагане.

— Разкарай се, Пинк.

— Хайде, Бренда. Спри да се целиш в мен. Пусни ме да вляза.

— Защо, да не би да не си я ударил достатъчно силно?

Пинк се намръщи, но в очите му се прокрадна притеснение.

— Това не е твоя работа — каза той. — Хайде, пусни ме сега.

— Да не си посмял, Пинк. Ще стрелям.

Пинк погледна вбесен първо пистолета, после ожесточеното лице на Бренда.

— Сигурно. Сигурно като нищо ще стреляш.

— Броя до три — каза Бренда.

— Всички знаят, че си мъжемразка — заяви Пинк.

— А за теб — че биеш жена си — троснато отвърна Бренда. — Едно…

— Искам да видя жена си — извика Пинк.

— Тръгвай — извика в отговор Бренда и се втурна през вратата след него.

— Лили — продължи да вика Пинк, слизайки по стълбите между двете осветени бели колони. — Лили, излез.

Бренда го последва по стълбите, размахвайки пистолета. Пинк измърмори нещо, което тя не можа да разбере, и се отправи към своя олдсмобил, паркиран в края на голямата поляна.

— Не се връщай — извика Бренда. Изтрополи обратно по стълбите и затръшна входната врата зад гърба си. Обърна се към Лили, застанала тревожно зад един старинен шкаф в коридора, на който стоеше телефонът. — Мисля, че разбра какво му казах.

— Благодаря ти — каза Лили и устните й се извиха в горчива усмивка.

Бренда духна в цевта на пистолета, сякаш бе стреляла с него, и се усмихна лъчезарно на Лили.

— За мен беше удоволствие.

— Трябва да бъдеш по-внимателна с това нещо — каза Лили. — Остави го сега, моля те.

— Мисля, че трябва да го вземеш, ако Пинк реши пак да те бие. Знаеш ли как да го използваш?

— Разбира се, че знам. Но не го искам. Не ме е страх от Пинк.

Бренда изви вежди и спря поглед върху насиненото лице на Лили.

— А може би трябва да те е страх.

— О, Бренда — поклати глава Лили, — това е най-малкият ми проблем.

— Божичко, Лили — възкликна Бренда, — защо не искаш да поговориш с мен?

— Трябва да се опитам да си подредя мислите в главата. Да разбера как така се обърка животът ни. И какво да правя с него.

— Да се надяваме, че това няма да ти отнеме цяла нощ. Имаш нужда от сън.

— Цяла нощ означава само началото — каза Лили.

— Добре, иди си легни — нареди Бренда. — Опитай се да починеш.

— Мисля, че ще го направя — отвърна уморено Лили.

Бренда прехапа устни и погледна ядосано приятелката си, която й изглеждаше слабичка като дете, докато се отдалечаваше по коридора.

— Ако имаш нужда от нещо… — извика тя след нея.

— Ще се оправя — отвърна Лили и се обърна да й махне за лека нощ.

Бренда забарабани с лакираните си нокти по шкафа, докато наблюдаваше как Лили влиза в стаята за гости. После погледна пистолета, който все още държеше в ръка, сякаш в него се криеше решението. И като кимна уверено с глава, се върна в кухнята. Огледа се и видя голямата кожена торба, която Лили използваше за дамска чанта. Провери дали предпазителят е все още свален и боязливо пусна пистолета в торбата. Лили, прекалено доверчива си, помисли Бренда. Започнат ли мъжете веднъж да те разиграват и да те тъпчат, откриват, че това много им харесва. И после винаги искат да го изпробват още веднъж. Тя затвори ципа на торбата, доволна, че тази вечер в къщата няма мъж, който да разхвърля мокри хавлиени кърпи по пода на банята.