Патриша Макдоналд
Фатално отклонение (18)

Глава 18

— О, божичко — възкликна Пинк. Погледна виновно шокираното лице на Лили, после навъсено отмести очи. В задушната стая настъпи мъртва тишина. — Не ме гледай така — измърмори той. — Мислех, че си си отишла. Защо, дявол да го вземе, се върна?

Искри пламнаха в стомаха на Лили, изгаряйки я отвътре навън. Тя премигна, сякаш не можеше да види ясно лицето му. Лицето, което познаваше. Което мислеше, че познава.

Пинк се надигна от стола, който се завъртя и се удари в един шкаф за папки. Лили подскочи и извика. Пинк, който пристъпи към вратата, за да я затвори, се обърна към жена си.

— Зарежи хистерията, Лили — въздъхна той. — Просто кажи каквото имаш да казваш.

— Ти търсеше Тайлър — каза бавно тя. Но думите й прозвучаха като въпрос, сякаш все още се надяваше, че може би е сбъркала.

— Точно така — отвърна лаконично Пинк.

— Да го предупредиш — извика Лили. — Да го предупредиш.

— Да — каза Пинк. — Точно така.

Лили застана пред него, заставяйки го да я погледне в очите. И заговори през зъби.

— Недей да ми отговаряш с да или не. Кажи ми какво по дяволите става тук! Веднага!

Пинк се прегърби и стисна облегалката на стола.

— Има основателна причина за това, Лили — каза той.

Лили чувстваше, че въздухът не й стига, но че не може да спести дори една ненужна дума.

— Каква?

Очите на Пинк зашариха по ъглите на стаята.

— Без лъжи, Пинк — извика Лили. — Стига вече лъжи. Познавам този поглед. Гледаш така от седмици, а аз мислех, че си въобразявам.

— Добре — каза той и се намръщи. — Добре. Не може ли да отидем у дома да поговорим? Тук не е удобно.

— Кажи ми сега — настоя тя. — Защо се обади на Тайлър? Той я е убил, нали? Да не си полудял? Защо го търсеше?

Пинк се отпусна уморено на стола и закри с ръце бледото си потно лице. Телефонът на бюрото му иззвъня, той се стресна, после се пресегна и вдигна слушалката. Без да се колебае нито за миг, Лили се наведе над бюрото, издърпа слушалката от ръката му и затвори с трясък телефона. Пинк сякаш понечи да се възпротиви, но тя го изгледа с обезумели очи.

Той поклати глава.

— Лили, не знам как да ти го кажа. Надявах се, че никога няма да го откриеш. — Отпусна тежко треперещите си ръце на бюрото пред себе си. Върховете на пръстите му оставиха тъмни петна върху картона, с който то беше покрито. — Да — каза той. — Вярно е. Правилно си се досетила. Той я е убил.

Нямаше значение, че се е досетила, че се е чудила, размишлявала и накрая проумяла. Думите от устата на Пинк я потресоха, сякаш подобна мисъл никога не бе минавала през главата й. Добра се до един стол и седна.

— Ти си знаел това? — прошепна тя.

— Знаех го през цялото време.

— И не си казал. Мръсник.

— Лили, когато ти кажа… — започна умолително той.

— Мръсник — заплю го тя. — Знаел си и го остави да се измъкне? А сега… сега го търсиш, за да го предупредиш?

Пинк пристъпи напред и застана безпомощно пред нея.

— Лили, чуй ме. Изслушай ме.

Лили облегна глава назад и затвори очи.

— Не — прошепна тя. — Не, не, не.

Пинк се надвеси над нея и я разтърси. Очите й като че ли се отвориха сами, безжизнени и кукленски.

— Собствената ти дъщеря — прошепна Лили, която просто не можеше да повярва. — Мръсен лъжец. За това няма никакво извинение.

— Първо на първо, не е така, както си мислиш — заяви той. — Всъщност не е било убийство. По-скоро би могло да се каже нещастен случай. Двамата са вършели щуротии. Като всички младежи. Пиели са.

— Искаш да кажеш, че Тайлър е пиел.

— Ще стигна и до това.

— Мишел не пие.

— Пиела е. Малко. Мишел не е била безгрешна, трябва да знаеш — премина в отбрана Пинк.

— Не вярвам на ушите си! — скочи Лили от стола си.

— Седни. Опитвам се да ти кажа… — започна Пинк.

— Не мога да дишам. Мисля, че ще повърна — извика тя. — Това момче убива хладнокръвно дъщеря ти, а единственото, което ти казваш, е, че тя е пиела.

— Не усложнявай нещата още повече — отвърна Пинк. — Казах ти. Той е просто едно дете. Не е искал да го направи.

— Следователят каза, че са й били нанесени най-малко три силни удара в основата на черепа. Спомняш ли си това, Пинк?

Пинк заглуши думите й с по-нататъшното си обяснение.

— Били са долу край моста след тържеството. Пийнали са малко уиски. И Тайлър се напил. Знаеш го какъв е. Той си е алкохолик. Бейзболната бухалка е била у него. А Мишел го е закачала. Сигурно просто е флиртувала, но той се е разгорещил и е замахнал по нея.

— Кажи го направо. Убил я е. Смазал й е главата.

— Всичко е станало за миг — възрази Пинк. — Преди изобщо да разберат…

— И ти се съгласи да го прикриваш? — извика Лили. — И Ройс знае всичко това? И ти прие? Да не си полудял, Пинк?

— Трябваше да го направя — изкрещя Пинк.

— Трябвало е да го направиш?

— Било е нещастен случай — каза оправдателно Пинк.

— Не, не — извика Лили, разтривайки несъзнателно ръце, сякаш умираше от студ. — Не.

— Трябваше да го направя — повтори Пинк. Цялото му лице лъщеше, оросено от пот, а челото му се беше набръчкало като от силна болка. — Разбираш ли… Грейсън е бил там.

Лили изгледа втренчено Пинк. Пое въздух, сякаш някой я беше ударил. И успя да изрече една-единствена дума.

— Грейсън?

— И тримата са били долу при Арките — побърза да каже Пинк. — Грейсън също се е бил почерпил. А Тайлър е като мечка. Грейсън изобщо не е успял да го спре.

— Грейсън? — повтори тя. — Нашият Грейсън?

— О, Лили, стига. Спри, за бога. Как само го казваш. Все едно че той е отговорен или кой знае какво. Искам да кажа, че това е алкохол. Знам, че е трагедия, но такива неща се случват с млади хора. С всеки може да се случи.

Пинк спря и погледна тревожно жена си.

— Лили, изглеждаш ужасно — каза той. — Знам, че това е шок за тебе. Затова не исках да ти казвам. — Той протегна ръка, за да се облегне на него. — Ела и седни, скъпа. Виж как се олюляваш, краката не те държат.

Лили отблъсна ръката му. Той беше прав. За миг всичко пред очите й се беше завъртяло, сякаш ако загубеше съзнание, щеше да намери спасение. Но беше твърде ядосана, за да се предаде така.

— Не ме докосвай — изръмжа тя. — Само да си посмял.

— Знаех си — каза Пинк. — Точно от това се страхувах.

— Нека се уверя, че разбирам правилно — каза тя, изговаряйки всяка дума така, сякаш устата й беше парализирана. — Тайлър Ансли е убил дъщеря ми, а през това време Грейсън е стоял и е гледал. И ти решаваш, че няма да ми кажеш, за да ги оставиш да се измъкнат.

Пинк обилно се потеше. Отстрани на ризата му имаше две полукръгли петна от пот.

— Не. Не е така. Ройс и аз… Той ги е намерил там. Не знам. Изглеждаше, че това е най-доброто разрешение. Не само за да могат да се измъкнат. Но какъв смисъл има да се провали животът и на двамата? Това няма да върне Мишел. А и те съжаляваха за случилото се. Нека да ти кажа. Никога не си виждала две момчета в такова положение. Било е просто ужасен, ужасен нещастен случай.

— Да се провали техният живот? — възкликна Лили.

— Лили — каза сериозно Пинк. — Повярвай ми, знам как се чувстваш. Аз исках да ги убия и двамата със собствените си ръце, когато разбрах. Но трябваше да проявим разум. Трябваше да помислим за последиците. Затова не ти казахме. Знаехме, че ще се разстроиш прекалено много и няма да можеш да мислиш трезво. След това на Ройс му хрумна идеята да изпрати Тайлър във военно училище. И честно да ти кажа, тези училища са по-лоши и от затвор. Повярвай ми, онези стари военни там, дето окото не им мигва, могат да оправят това момче…

— Стига, Пинк. Стига — извика гневно тя. — Той е убиец. Той е убил дъщеря ни. А ти го оставяш да се измъкне заради Грейсън. Не се преструвай, че е заради нещо друго. Аз не съм глупачка. Правиш го, за да не може никой да разбере, че Грейсън е оставил собствената си сестра да умре, без да направи нищо. За да не може никой да разбере какъв страхливец е.

Зачервеното лице на Пинк внезапно пребледня и той размаха предупредително пръст на жена си.

— Не говори така за него, Лили. Той и без друго се чувства зле. Не го наричай страхливец.

— Не, не, прав си — извика Лили, вдигайки примирително ръце. — Не бива да накърняваме чувствата му. Не бива, въпреки че Мишел загуби живота си, докато той просто е стоял и е гледал. — Пинк я наблюдаваше с присвити очи, а тя трепереше от гняв и трескаво мислеше. — Добре — продължи Лили. — Ще видим тази работа. — Обърна се и тръгна към вратата. В същия миг Пинк се озова пред нея, препречвайки пътя й. Когато тя се протегна да хване дръжката, той я сграбчи за китката.

— Къде отиваш? — попита той.

Лили го погледна с ожесточение и сълзи в очите.

— Отивам да го намеря — каза тя. — Той трябва да отговаря пред мен. Как можа, Пинк? Ти си лъжец. Всички вие сте лъжци.

— Лили, на никой друг не трябва да казваш.

— Защо? — извика тя. — Защо, Пинк? За да стана и аз лъжец ли?

Лицето на Пинк придоби странен, вцепенен израз, а погледът в очите му стана някак затаен, далечен.

— Знаех си, че ще реагираш така — каза той, стискайки още по-силно ръката й. — Сега обаче ще слушаш какво ти казвам. Стига вече съм ти се извинявал. Грейсън е просто едно младо момче. Целият му живот е пред него. Няма да ти позволя да го провалиш.

Очите на Лили гневно светнаха и тя го отблъсна с китката си, която Пинк още стискаше.

— Той е лъжец, и страхливец и… предател — извика тя. — И не ме интересува кой знае това.

Двамата останаха вкопчени един в друг, гледайки се гневно, само за миг, но на Лили й се стори много по-дълго. Имаше чувството, че костите на китката й се трошат, докато въртеше ръка, за да се отскубне. Видя, че Пинк вдига юмрук, но не повярва на очите си и докато осъзнае какво следва, стана много късно, за да предпази лицето си. Зъбите й изтракаха и устата й се напълни с кръв от силния удар по скулата й. Краката й се подкосиха. Усети, че Пинк я отмества от себе си, после падна и се удари в стената отзад.

Окото й пулсираше и известно време беше толкова зашеметена, че не можеше да помръдне, но след това го видя надвесен над нея и с мъка се изправи на крака.

— Няма да ти позволя! — извика Пинк и в следващия миг гласът му сякаш се скъса. — Съжалявам, Лили, но не мога.

— Е-хо — чу се глас от коридора и някой натисна дръжката на вратата. — Пинк, тук ли си? Рийба е.

Пинк и Лили нито помръднаха, нито проговориха. И двамата чуха как помощничката на Пинк отваря портмонето си и рови в него за ключовете.

— О, боже — каза раздразнено Рийба. — Защо не ги виждам?

Сякаш изпаднал в транс, Пинк се обърна, отиде до вратата и я отключи. Поколеба се малко, после я отвори. И загледа безизразно Рийба.

— Скъпи, бизнесът няма да върви, ако държиш заключена тази врата през седмицата — скара му се тя. — Та това е най-натовареното време. — Като продължаваше да рови за ключовете, Рийба мина край Пинк, натоварена с покупки. Усмихна се прощаващо на Пинк и след това погледът й падна на Лили, която стоеше обърната към стената, притискайки с ръка лицето си. Над пръстите й вече се виждаше жълтеникаво петно, а подутото око бе започнало да се затваря. Усмивката на Рийба се стопи, докато гледаше ту Лили, ту Пинк.

— О, извинявайте — каза тя, сякаш бе виновна за конфликта, на който бе попаднала.

Забърза към бюрото си със сведени очи. Пинк се опита да улови погледа й, готов да предложи някакво шеговито обяснение, но лицето на Рийба остана мрачно, а очите — сведени надолу, докато ръцете й прехвърляха документите на бюрото.

— Ей сега излизам — каза бързо тя. — Трябват ми само документацията на онази къща в Ларкспър и ключовете. Къде са тези ключове? — Телефонът иззвъня и Рийба с облекчение се хвърли към него. — Бърдет и съдружници — изчурулика тя с престорено весел глас. — Един момент, моля. За кого да предам? — Кимна, обърна се към Пинк и протегна към него слушалката. — Младият Тайлър Ансли те търси. Момчето на шерифа.

Пинк погледа машинално Лили, но веднага извърна лице, като видя тежкото обвинение в очите й.

— Сега ще му се обадя — каза той. Пое слушалката, закрил с ръка микрофона, докато Рийба набързо събираше нещата си от бюрото.

Тя мина покрай Лили, отправяйки й бегла, смутена усмивка, и каза:

— Аз ще затворя вратата.

— Благодаря, Рийба — отвърна Пинк, докато тя затваряше вратата зад себе си. Обърна се с гръб към жена си и заговори. — Здравей, Тайлър — каза той. — Точно така. Аз бях.

Лили си помисли да изтръгне телефона от стената. Но какъв смисъл имаше това? Пинк щеше да намери друг телефон. Пулсиращата болка на лицето й беше доказателство за решимостта му да постъпи точно така.

— Да — продължаваше той. — Има един човек, който си пъха тук носа. Всъщност това е бившият съпруг на жена ми, който смята, че ти си виновен. Сега е тръгнал към тебе, ще се опита да те накара да говориш, затова си отваряй очите, защото целта му е да те спипа. — Пинк се заслуша за малко и на лицето му се изписа раздразнение. — Казвам ти да си държиш устата затворена. Всъщност най-добре ще бъде, ако той изобщо не те намери, защото изпуснеш ли се да кажеш нещо, никой не знае какво може да направи. Той иска да се лее кръв. — Пинк отново замълча за миг, после шумно прекъсна момчето. — Не, не, слушай какво ти казвам. Говоря ти за твое добро. Този човек те търси. Какво? Джордан Хил. Току-що е тръгнал, значи ще стигне след пет или шест часа. Не знам. Ти прецени. Кажеш ли му истината, хич не ме интересува дали ще те спука от бой, но ние решихме да потулим тази работа, затова е най-добре да правиш точно това. Хайде.

Пинк затвори шумно телефона. Обърна се към Лили с предизвикателен поглед в очите, но видя само как вратата се затваря зад нея. Тя си беше отишла. Раменете на Пинк увиснаха, усети тежест, сякаш гюле бе притиснало гърдите му. Искаше да заплаче, но вместо това се пресегна към телефона и набра един номер. Много късно беше за сълзи. Грейсън и Ройс трябваше да знаят. Първо Грейсън. От този разговор се страхуваше най-много. Беше обещал да опази сина си, а беше оплескал работата. Не се знаеше как ще постъпи Лили, докато е в това състояние. Трябваше да се опитат да я вразумят, преди да е станало прекалено късно.