Каролайн Линдън
Скандален залог (2)

Глава втора

— Голяма навалица, не намирате ли?

Дари госпожа Уайлд с най-завладяващата си усмивка; онази непринудена, естествена и дружелюбна усмивка, заради която жените от всякаква възраст и от всички обществени слоеве го харесваха.

Чула глас зад себе си, тя се извърна.

В очите й се появиха весели пламъчета.

— Така ли смятате?

— Почти никого не познавам тук тази вечер. — Съзнателно сниши глас, но не се наведе към нея; при скъсяване на разстоянието жените заставаха нащрек. Понижеше ли неволно глас, те се приближаваха към него, което го устройваше далеч повече. — Дори ме обзема лек страх, признавам.

— Вас?! — Едната й златиста вежда се стрелна нагоре. — Не ви личи лесно да се плашите.

Дъглас се ухили. Знаеше, че е едър. Това допадаше на жените, когато го опознаят.

— О, грешите. Ужасявам се само при вида на елегантния парад, ширнал се пред очите ми.

Тя сви прелестните си устни. Наведе съвсем мъничко глава към него. Тъмните й очи блестяха.

— Не ви вярвам.

— Говоря истината — увери я той. — Сърцето ми бие лудо, коленете ми се подкосяват. Вижте как трепери ръката ми. — Хвана нейната и стегна мускули, за да предизвика леко потреперване на мускулите си, после ги отпусна. — О, допирът ви има възстановяващи способности, както забелязвам.

Тя не отдръпна ръката си от неговата, а появилата се върху лицето й усмивка стана по-широка.

— Не е ласкателно да кажете на една жена, че допирът й действа успокояващо на сърцето и тялото на един мъж. Тя обикновено се надява да е обратното.

При тези думи сърцето му подскочи. Тя се оказа флиртаджийка; чудесно. Той обожаваше флиртовете. Дъглас прокара палец по опакото на дланта й.

— Само приглуши обзелия ме ужас, мила. Вие, предполагам, сте в състояние да предизвикате съвсем различен тип потреперване. — Вдигна ръката й и съвсем леко прокара устни по кокалчетата й. — Редно е да ни запознаят.

— Опасявам се, че в този тих ъгъл няма кой да го стори.

Очите й видимо потъмняха, когато той прокара пръст по дланта й.

— Тогава ще рискувам да съм натрапчиво невъзпитан и сам ще се представя. — Наведе се над ръката й, без да откъсва очи от лицето й. — Дъглас Бенет на вашите услуги.

— Да, знам.

— Знаете? — Усмихна се доволно. — Значи се запознахме…

— Господин Дъглас Бенет — повтори тя вече с леден тон. — Син и наследник на сър Джордж Бенет, баронет. Много прилична титла и още по-прилично състояние. Непоправим гуляйджия, играч на комар, побойник и понякога — мошеник. Майка ви иска да се задомите. А вие въобще не сте склонен да й угодите. Задиряте сервитьорките по кръчмите и оперетните балерини, за предпочитане да са французойки. Сестра ви се омъжи за приятеля ви от детинство лорд Бърк, за ваше голямо неудовлетворение, макар да не е ясно дали жалите повече сестра си, или за някогашната ви дружка. — Тя наклони глава и се усмихна, а той успя само да я зяпне с безизразно лице, по което постепенно се изписаха първо шок, после значително недоволство. — Какво пропуснах? А, да, обичате да се обзалагате. Какъв облог ви доведе при мен в момента? Да не сте заложили, че ще ме вкарате в леглото си? — Тя изтегли ръката си от разхлабената му хватка. — Ако е така, губите. Дано не сте заложили голяма сума.

— Просто исках да изпитам удоволствието да потанцуваме — отвърна той суховато, прикривайки обзелото го раздразнение.

Тя прихна. Боже, колко привлекателно се смееше; гърлено и нежно — всеки мъж би търсил начин да я развеселява, за да чува отново тези приятни звуци.

— Съмнявам се — промълви тя. — Но най-вероятно сте свикнали и да губите. — Направи почтителен реверанс и му даде възможност още веднъж да зърне красивата й гръд. — Довиждане, сър.

Обърна се и се отдалечи бавно и с достойнство.

Той продължи да стои в ъгъла, разтърсван от неочаквано желание и накърнена гордост. Спенс сложи ръка на рамото му.

— Не извади късмет, а? — подхвърли той развеселен. — Тя е студена. — Ухили се и тупна Дъглас по рамото. — Пет лири отлетяха ей така.

Дъглас му хвърли мрачен поглед.

— Не уточни кога — тросна се той.

Спенс, все още самодоволно ухилен, вдигна вежди като удивен картоиграч мошеник. Обикновено придобиваше този вид, когато се готвеше да вземе нечии пари. Общо взето Дъглас печелеше от Спенс колкото и губеше, но тази вечер му идеше да фрасне приятеля си. Спенс нарочно го предизвика да постигне нещо невъзможно, като го изпрати да бъде унизен и отхвърлен. А сега си искаше петте паунда.

— В какъв смисъл? — учуди се Спенс.

— Не уточни кога — повтори Дъглас, натъртвайки всяка дума. — Отказа ми тази вечер, но има и утре вечер, и вдругиден, и по-вдругиден.

За миг приятелят му свъси вежди, преди да отдръпне ръка от рамото му.

— Прав си. Не се разбрахме. Давам ти… две седмици. Достатъчно време да проявиш чара си и да се намърдаш между краката на хубавата вдовица.

— Обзаложихме се за танц, а не за любене.

— Е, аз пък останах с погрешното впечатление, че се обзалагаме за тази вечер. — Очите на Спенс блестяха. — И двамата трябва да направим компромис. — Дъглас не отвърна и той продължи: — Не те е страх, нали? Не си се размекнал като Бърк, надявам се. Тази жена те отхвърли пред очите на цялото общество, човече. Огледай се. — Направи широк жест с ръка. — Не смяташ ли, че поне половината от хората наоколо са се досетили защо я приближи? А сега отбелязват как тя си тръгва сама, а ти стоиш тук с вид на човек, когото са лишили от топките му.

Против волята си Дъглас проследи как Маделин Уайлд крачи към вратите на балната зала. Боже, наистина беше голяма красавица. Искаше да танцува с нея, а и да я вкара в леглото си, макар да не бе — както самата тя отбеляза направо — от типа жени, с които обикновено се захваща. Тя беше… нещо друго.

Тя спря на площадката на стълбището пред залата сякаш е дочула мислите му. Хвърли поглед през рамо и очите им се срещнаха. За миг той отново изпита неудържимо привличане; устните й се извиха в крайчетата, като че ли се досеща. Сведе брадичка и се усмихна сдържано, но пленително, сякаш споделят обща тайна, или го предизвиква той да разгадае нейната. С видимо самообладание тя издаде устни леко напред, все едно пращаше въздушна целувка, и ги докосна с пръст.

Той рязко си пое дъх, а тя се извърна и продължи по пътя си; полите на смарагдовата й рокля се люлееха съблазнително след нея.

— Защо точно тя?

— А защо не?

Дъглас стисна зъби.

— Набелязал си я, преди да се появя. Видях те да я гледаш, Спенс. Бивша любовница ли ти е? Да не би да се надяваш чрез мен да получиш възмездие или отмъщение, като поканя дамата на танц?

— Дъщерята на куртизанката ли? — Устните на другия мъж се разтегнаха в усмивка. — Не ми е бивша любовница. Моите стандарти са по-високи.

Не съвсем, помисли си Дъглас. Спенс обичаше омъжени жени: от една страна, те не бяха заплаха за свободата му, а от друга — проявяваха склонност да пазят връзките си в тайна. Подобен подход едва ли можеше да се нарече изискан. Но пък Дъглас не знаеше, че тя е дъщеря на куртизанка. Отбеляза си наум да научи повече по въпроса.

— Стори ми се достатъчно почтена — подхвърли той.

— На теб — подчерта Спенс снизходително. — В сравнение с кръчмарска сервитьорка с напукани пети — нищо чудно. Но за нас, останалите… — Щракна с пръсти, за да привлече вниманието на близкия прислужник и взе чаша вино от подноса. — Наистина е време да рафинираш малко вкуса си, Бенет.

Дъглас не отвърна нищо. Наистина си падаше по момичетата от кръчмите. И защо не? Бяха дружелюбни и земни; не проявяваха излишно кокетство или деликатност; хем с готовност експериментираха в леглото, хем в замяна изискваха много по-малко от него — и финансово, и емоционално — отколкото другите жени.

— Защо точно тя? — попита повторно той. — Само заради спорта ли? Или предусещаше удоволствието как ще ме отхвърлят?

Спенс не му отговори веднага. Гледаше съсредоточено и пресметливо.

— Колко са ти пълни джобовете в момента? — попита той най-накрая.

— Прилично — отвърна Дъглас.

В продължение на месец наглежда ремонта в едно от извънградските имения на баща си и това се отрази доста добре на кесията му. От друга страна, оставаха още няколко седмици до края на тримесечието, когато щеше да получи цялостната си издръжка. Малко допълнително пари никога не му бяха излишни.

Спенс понижи глас.

— Подозирам, че прекрасната госпожа Уайлд е нещо повече, от което изглежда. Ако съм прав, има две хиляди паунда, готови да бъдат дадени.

Веждите на Дъглас се стрелнаха във въздуха.

— Тя, какво, да не би да е шпионин?!

— Нещо подобно — промърмори Спенс. — Не си ли чувал за един боклук наречен „50 начина да съгрешиш“?

— Не.

— Набави си брой. Говоря ти за памфлет с доста… интригуващо съдържание. — На лицето му се появи лукава усмивка. — Ще ти е забавен, не се съмнявам.

Усмивката на приятеля му го накара да застане нащрек. Макар и не най-проницателен, Дъглас не беше глупав, а и прекалено добре познаваше Спенс.

— Щом настояваш — отвърна предпазливо той. — Но това не отговаря на въпроса ми защо искаш с чар да си пробия път до благоразположението на госпожа Уайлд.

— Самоличността на авторката не е известна. Мен ако питаш, ще се досетиш защо, след като прочетеш писанията. Накърнила е гордостта на не един и двама мъже със скандалното си перо. Предлага се парична награда за разкриването на името й. Госпожа Уайлд е доста вероятен претендент. — Сви рамене. — Успееш ли да я изобличиш, ще разделя наградата с теб.

Дъглас скръсти ръце, присви очи и се вторачи в Спенс.

— Очакваш да прелъстя жената, да спечеля доверието й достатъчно, та да ме допусне в будоара си, където да потърся някакви доказателства, че тя пише тези памфлети? И очакваш да получиш половината пари? Няма да стане, Спенс. Не.

Очите на приятеля му проблеснаха заканително.

— Добре. Все едно нищо не съм споменавал. Забрави го.

Дъглас сви рамене.

— Трудно ми е. Кой предлага наградата?

Спенс се поколеба.

— Ако човекът е толкова решен да разкрие авторката, едва ли се крие — не се предаваше Дъглас.

— Лорд Честъртън — промърмори неохотно Спенс. — Според него прекалено ясно го е описала в една от историите си и е бесен.

— Описала го е? Не споменава ли името му?

Спенс прояви видимо нетърпение.

— Не. Тя използва измислени имена.

— Тогава той как се е разпознал?

Приятелят му отново се усмихна насмешливо.

— Намери си брой и виж дали сам няма да разбереш.

Дъглас се запита що за история е подтикнала лорд Честъртън да предприема подобни действия. Ставаше въпрос за порядъчен и крайно възпитан мъж. Явяваше се далечен родственик на Краля и беше по-скован от дърво. А сега е обявил публично парична награда за главата на тази жена? Какво ли толкова е написала госпожа Уайлд — ако тя действително е авторката — за него? Две хиляди паунда представляваха едно малко състояние и неминуемо щяха да привлекат значително внимание.

Също така превръщаха цялата история в още по-интересно състезание.

— Три към едно — обяви той след кратък размисъл.

— Моля?

— Разделяме наградата три към едно, ако приемаш облога. — Погледна Спенс. — За теб, естествено, е четвъртинката.

— Две към три — парира другият веднага.

— Тогава се захващай сам.

Спенс тихо изруга под нос, но накрая подаде ръка.

— Съгласен съм.

Дъглас пое десницата, вече предчувствайки следващата си среща със стройната вдовица.

— Обзаложихме се!