Лекси Блейк
Без милост (18)

17.

Три седмици по-късно

Райли пристъпи в асансьора и избута ръката на брат си. Бран се бе превърнал в истински досадник, винаги стоеше наблизо и го наблюдаваше.

— Добре съм.

— Човече, ти току-що излизаш от болница, където ти направиха няколко операции.

Райли се бе сдобил с няколко сериозни нови белега. Наистина се надяваше една конкретна мацка да харесва корави мъже с белези.

Макар че съпругата му не бе дошла в болницата, за да го вземе. Беше идвала да го посещава, бе държала ръката му, но се отнасяше към него толкова внимателно, че той не бе сигурен дали е израз на любов, или от чувство за вина.

Бран натисна бутона, който щеше да ги отведе в пентхауса. — Ще ми кажеш ли най-сетне дали Ели се е изнесла, или не? — Не погледна към брат си, само се взираше напред.

Бран въздъхна.

— Да. Съжалявам, Райли. Тя се премести преди няколко дни.

Райли кимна, по-скоро на себе си.

— Добре.

Това нямаше значение. Веднага щом можеше, щеше да си опакова багажа и да намери жилище колкото е възможно по-близо до нея. Щеше да започне отново и този път всичко щеше да е както трябва.

— Тя каза да ти предадем, че съжалява, задето не е могла да дойде в болницата. Беше изненадана, че днес те изписват — обясни Бран.

— Знам. Тя ми изпрати есемес. — Тя му бе писала, за да му пожелае щастливо завръщане у дома. Още тогава трябваше да разбере, че Ели няма да го очаква. — Гледах и новините.

— Аха, смятах да стигна и до това.

— Не можете завинаги да ме държите в неведение. — Бран, Дрю и Хач не обелваха и дума за Касталано и случилото се, след като Ели го простреля. Той смътно си спомняше Дрю, надвесен над тялото на Касталано, и се молеше брат му да не е довършил старото копеле. Не че негодникът не го заслужаваше, но Райли не искаше Дрю да си цапа ръцете с кръвта му.

Спомняше си още, че Ели не се бе поколебала нито за миг. Тя бе използвала пистолета, когато той вече нямаше сили. Не избяга, както той я помоли. Остана до него и стреля в онзи кучи син.

Който бе оживял след трите куршума, които бе забила в тялото му, но вчера бе получил инфаркт. Един ден, преди най-после да го разпита полицията. Адвокатът му настояваше клиентът му да сключи споразумение с прокурора за по-леко наказание, признавайки се за виновен, в замяна на пълното разкриване на цялата истина за действията на Касталано и партньорите му.

— Искам да знам имената на всички, които са влизали и излизали от болничната му стая — каза Райли.

— Кейс вече се е заел с това — отвърна Бран. — Разбира се, ти знаеш какво мисли Дрю.

— Предполагам, че същото, което си мисля и аз. Патриша Кейн и четвъртият им съучастник са се добрали до Касталано, преди да успее да проговори. Тя е знаела, че във флашката на Стратън няма нищо уличаващо за нея, след като от полицията изтече информация за съдържанието й.

Имаше обстойни данни за сделките на Касталано с чуждестранни компании и правителства за продажба на технологии. Той бе спечелил милиони. За съжаление, ги бе похарчил.

Лили Гало също бе оставила доказателства. В компютъра й откриха файл, в който тя описваше най-подробно всичко, което бе направила, уличавайки шефа си в престъпления. Файлът трябваше да се изпрати на Ели или в полицията, ако тя не проверява сървъра си на всеки тридесет и шест часа.

Ели беше свободна и от нея бяха свалени всички обвинения. И си бе отишла.

— Знаеш ли, на Ели й се струпа доста работа през последните две седмици — каза Бран, сякаш прочел мислите му.

Пътуването до най-горния етаж на сградата му се стори безкрайно. Щеше да слезе обратно веднага щом можеше. Щеше да отиде до апартамента й и да я покани на среща. Ако му откажеше, утре отново щеше да я помоли.

Нямаше да изгуби съпругата си. За него тя беше най-важният човек на света.

— Знам, че тя трябва да е в „Страткаст“.

— В компанията цареше хаос и имаше купища правни проблеми, с които се налагаше да се справи, а адвокатът й беше в болницата на обезболяващи.

— Аз пак можех да й помогна — възрази Райли.

— Не — поклати глава Бран. — Ти си най-твърдоглавият мъж, когото познавам, а това, че го казвам, означава доста. Преди беше Дрю, но сега ти определено държиш първото място. Приятелят на Гарисън свърши страхотна работа. Акциите бяха прехвърлени на Ели съгласно договора за партньорство, сключен между Касталано и нейния баща. Всичко остава за нея, в случай че той почине и няма наследници. Въпреки факта, че не бе длъжна да го прави, след като Касталано е бил разследван за извършени престъпления по времето на смъртта му, тя написа доста щедър чек на вдовицата му.

— Такава е моята Ели. — Тя не би могла да понесе мисълта, че госпожа Касталано ще остане без средства. Тя беше тиха и не особено привлекателна жена, смачкана от живота и ужасния си съпруг.

— И плати погребението на Лили — додаде Бран тихо.

Райли беше бесен на Лили Гало, ала гневът му бе нищо в сравнение с болката на Ели.

— Жалко, че не бях там, за да държа ръката й.

— Двамата с Дрю се погрижихме за нея.

— Малко съм изненадан, че тя ви е позволила. — Той бе очаквал, че тя ще се отдръпне от всички тях.

Вратите на асансьора се отвориха и Бран ги задържа с ръка.

— Тя беше много мила и доста властна и неотстъпчива за някои неща. Отначало Дрю се вбеси, но Ели изтъкна, че тя е жената в къщата. Той заяви, че проклетата къща е негова. Тогава тя заплаши, че ще вземе и теб, и невероятните си шоколадови курабийки със себе си. Тогава Дрю реши, че повече няма нужда да нарича стаята щабквартира.

— Какво? — слиса се Райли.

Дрю стоеше в коридора с кисела усмивка.

— Тя се опълчи срещу нашата щабквартира. Заяви, че няма да позволи децата й да растат в дом, където има щабквартира. Така че сега моята проклета щабквартира се ремонтира.

Бран вдигна ръка за дай пет.

— Сега ще си имаме истинска стая за игри. Ели е много развълнувана и ентусиазирана да преобразува цялото място.

— Съпругата ти е истински трън в задника ми — оплака се Дрю. — Но тъй като е член на семейството, ще трябва да я търпим. Трябва по-скоро да се възстановиш, защото нейният борд е също голям трън в задника ми. Прехвърлих всичките си акции на теб. Ти ще трябва да се оправяш с факта, че тя е решила да промени света чрез по-добро управление и всякакви подобни тъпотии.

Райли застина и се втренчи в Бран.

— Ти ми каза, че тя се е изнесла.

— Бран, ти си голям гадняр — подхвърли Хач, докато крачеше към асансьора.

Бран се ухили.

— Такъв съм. Хей, аз съм малкият брат, който никога нямаше възможност да тормози големите си братя. Имам много да си наваксвам. Освен това колата ни чака. Набелязал съм за тази вечер няколко страхотни стриптийз клубове.

Дрю завъртя очи, когато Хач се присъедини към Бран.

— Ще сляза долу след минута. И няма да ходим в стриптийз клуб. Отиваме на бейзболен мач.

— О, ще видим какво ще стане след това — ухили се дяволито Бран.

Вратите на асансьора се затвориха и Дрю сложи ръка върху рамото му.

— Добре ли си?

— Чувствам се фантастично, след като съпругата ми е все още тук и те е заставила да направиш ремонт. Знаеш, че можем да се преместим.

Дрю поклати глава.

— Не е нужно. Аз я помолих да останете. Вие двамата ще живеете тук много по-често, отколкото нас, останалите. Смятай това жилище за сватбен подарък. Знам, че накрая всички ще се изнесете, така че ми позволете да прекарам още малко време със семейството си. Дадох ви главния апартамент. Тя омая онзи наивник, строителния предприемач, и го накара да приключи с ремонта за една седмица. Никога не съм виждал майстори да работят толкова бързо. Очевидно аз обичам да живея в пещера. Ели харесва светлината. Мисля, че тя ще бъде много добра за теб, братко.

— За всички вас, ако й позволите. Не си ли мислил и ти да се установиш и да имаш семейство?

Дрю отстъпи назад.

— Недей. Не засягай тази тема. Харесвам Ели, но трябва да знаеш, че няма да се оженя. Няма да имам деца.

— Защо? — Райли знаеше, че ако преди два месеца му бяха задали същия въпрос, и той навярно щеше да отговори като Дрю. Но сега, когато имаше Ели, бъдещето го мамеше като сочен зрял плод, който той нямаше търпение да откъсне. — Можеш да имаш бъдеще, Дрю.

— Само ако забравя миналото, а това никога няма да стане. — Вратите на асансьора отново се отвориха. — Ще преследвам Патриша Кейн до дупка. Ще ви държа настрани от това, но няма да се успокоя, докато не я видя в затвора или мъртва. И ще открия кой ни е предал.

Вратите се затвориха и Райли остана сам. Само дето всъщност не беше сам. И никога вече нямаше да бъде.

Въпреки че сърцето му се свиваше от мъка за брат му, той нямаше търпение да я види. Тя бе светлината на живота му.

Зави надолу по коридора и се отправи към главния апартамент.

Когато пристъпи вътре, видя, че Ели бе преобразила мрачната мъжка пещера на брат му в нещо светло и просторно. Всекидневната на апартамента сега бе боядисана в прекрасен жълт цвят. Беше топло и слънчево. Като неговата Ели.

— Те ми казаха, че ще се прибереш след час. — Ели беше с дънки, които подчертаваха прелестните й извивки, тениска и боси нозе. Очевидно бе заета с последни премествания, за да изглежда всичко перфектно.

За него. Как можеше да й каже, че само присъствието й в стаята я правеше перфектна?

— Братята ми са големи лъжци. Казаха ми, че си се изнесла.

Тя пристъпи пред него и обхвана лицето му в шепи.

— И защо да го правя?

Хрумнаха му поне няколко причини.

— Аз те излъгах. Предадох те.

— Тогава ти беше различен човек. Сега си много по-добър. Нужен ти бе малък „ремонт“, но след като баща ми беше тиранин и убиец, за мен ти действително си крачка напред.

— Кажи го. — Той имаше нужда да го чуе. Обичаше нейните дързост, остроумие и ум, но в този момент копнееше да чуе само три думи от устата й. — Моля те.

— Обичам те, Райли.

Младият мъж се наклони и я целуна.

— И аз те обичам, Ели. И ще прекарам остатъка от живота си, за да ти го доказвам. Като за начало ще започнем с освещаването на тази стая. Мисля, че отдавна не е била свидетелка на някаква дейност.

Защото големият му брат още не бе осъзнал, че в живота има много по-важни неща от отмъщението.

— Стой! — спря го тя. — Забрави ли операциите?

Нямаше начин тя да се измъкне от това, което бе намислил.

Райли отново я целуна и въздъхна от задоволство, когато тя се сгуши до него.

— Ще трябва да бъдеш нежна с мен. В крайна сметка ти си шефът, госпожо изпълнителен директор. Аз съм само един нисш адвокат.

Ели се засмя и се повдигна на пръсти.

— Струва ми се, че ти вече знаеш, че имам нежна ръка. Да видим какво можем да направим.

Той й позволи да го поведе към спалнята. Крайно време беше да бъде заченато новото поколение Лолес.

Това беше план, който Райли бе сигурен, че баща му би одобрил.