Лекси Блейк
Без милост (11)

10.

— По това време сигурно са плъпнали навсякъде — отбеляза Хенри Гарисън, докато шофьорът затваряше вратата на лимузината. — Аз ще те откарам, за да не се стълпят около нас. Нил никак не обича тълпите.

Мрачният шофьор, навярно бивш военен, кимна кратко и заговори с отсечен и чист британски акцент:

— Ни най-малко, сър. Ненавиждам шибаняците. Макар че, разбира се, заради вас мога да се справя с тях.

— По-добре да те опазим от затвора — отвърна Гарисън с някакво подобие на усмивка, сякаш склонността на шофьора му към насилие го забавляваше. — Но ако ни надушат и се наложи да прегазиш нечии крака, разполагам с фонд за спешни случаи, когато се налагат подобни плащания.

— Вие сте най-добрият, сър. — Стъклената преграда между шофьора и купето се вдигна и Ели и Гарисън останаха насаме, докато лимузината потегляше от паркинга пред съдебната зала, където преди малко бе освободена под гаранция от един милион долара от парите на Райли Ланг.

През последните два дни той бе похарчил два милиона долара. Как, по дяволите, се бе докопал нейният адвокат до толкова много пари за толкова кратък срок от време?

— Той за репортерите ли говори? — Миналата нощ бе една от най-дългите в живота й. Тя седеше в килията на ФБР и мислеше колко много снимки й бяха щракнали, докато я местеха от градския във федералния затвор. Журналистите я чакаха и въпреки че не ги допускаха близо до нея, тя бе сигурна, че унижението й бе документирано от телеобективите.

— Разбира се. — Гарисън Усмивката, както Ели реши да го нарича, се втренчи за миг в телефона си и изруга. — Всъщност те чакат пред апартамента ти. Налага се да поговорим за факта, че медиите ще играят голяма роля в твоя процес.

Нейният процес. От думите главата й се замая. Кога щеше да се събуди от този кошмар?

Нуждаеше се от душ. Нуждаеше се от сън. Явно се нуждаеше и от хотел.

— Къде да отида? — Охраната на сградата, в която живееше, не беше от най-надеждната. Наложило се бе да се задоволи с по-ниско качество, за да може да плаща вноските по ипотеката.

— Имам едно предложение, но няма да ти хареса.

— Не ми харесва и това, което се случи с мен през последните двадесет и четири часа.

— Не мисля, че е разумно да се прибираш у вас — обясни Гарисън. — Пресата ще те унищожи. Историята ти е много сочна. Секси адвокат има афера с бъдеща изпълнителна директорка и двамата са се опитали да измамят един възрастен мъж.

— Стивън Касталано е акула. Не е възрастен мъж. Той е този, който ме измами.

— Но не така изглежда историята сега. В момента историята е следната: Ели Стратън е жена, която се е издигнала до върха чрез роднински връзки и спейки с точните мъже. Ти си олицетворение на всичко, което хората мразят у висшата класа, и ако се съгласиш на интервю, журналистите ще те разкъсат.

— Не мисля, че трябва да давам интервю. Смятам, че е по-добре да се покрия и да избягвам общественото внимание. — Последното, което искаше, бе да говори пред медиите.

— Това е най-лошото, което можеш да направиш. Ще те накара да изглеждаш слаба. Просто казвам, че трябва да променим историята. Трябва да изровим всяка прашинка мръсотия за Касталано, за да преобърнем ситуацията. Искам да изглежда така: влиятелен богаташ се опитва да измами и окраде млада влюбена двойка.

Ето, това вече бе нещо разумно. Тя можеше да помогне за унищожаването на Стивън.

— Разполагам с известно количество мръсотия за Касталано. Не мога да го докажа, но… Млада двойка?

Гарисън се облегна назад.

— Да. Ако искаш да преобърнеш историята, имаш нужда от Райли Ланг.

Само като чу името му, в нея се надигна гняв. Може и да искаше да забрави този мъж, да отричаше, че той означава нещо за нея, но гневът бушуваше в нея. Болка. Това всъщност отричаше. Можеше да се обгърне с пелената на гнева, защото така се чувстваше по-добре, ала дълбоко в душата й зееше огромна дупка заради предателството му. Дупка, която не бе сигурна, че някога ще може да се запълни.

— Никога вече не желая да виждам този мъж.

Гарисън въздъхна — звук на дълбоко разочарование.

— Съмнявам се в това. Ти си твърдоглава и не знаеш цялата история. Уверявам те, че Райли Ланг не работи за Стивън Касталано.

— А ти откъде знаеш?

— Защото аз знам цялата история.

— Добре, слушам.

— Преимуществата на отношенията клиент адвокат, скъпа моя. — Той я дари с подобието си на усмивка. — Както ти не желаеш аз да говоря за твоя случай, така със сигурност не мога да обсъждам неговия. Мога и ще ти дам съвет. Поговори с мъжа, който е единствената причина сладкото ти задниче да не седи все още до проститутка с прозвището Сладкия пай, която може да е заклала, а може и да не е, последния си клиент.

— Не желая да имам нищо общо с този мъж. — Нямаше никога вече да му проговори.

— Е, той обаче със сигурност желае. Установил съм, че властните мъже обикновено получават това, което искат. Ти можеш да използваш слабостта му към теб срещу него.

— Не ми харесва начина, по който говориш за използването на хората.

Гарисън поклати глава.

— Той ми каза, че си наивна. Очаквах дъщерята на Филип Ужасния да притежава поне малко здрав разум. Така е устроен светът, скъпа. Ти си имала пари и привилегии. Но се появява някой по-силен и по-лош и ти ги отнема. Имаш два варианта: да плачеш или да се бориш. Ако избереш първото, ми кажи, за да ти намеря някой безполезен и мекушав адвокат, който да ти държи ръката, докато не се озовеш във федералния затвор и не откриеш, че оранжевото е новото черно. При този сценарий наистина ти предлагам да преоткриеш сексуалността си, защото някоя от затворничките много бързо ще те хареса за своя дружка.

В някои моменти наистина изпитваше ненавист към новия си адвокат.

— Казах ти. Ще се боря.

— Тогава използвай всяко оръжие в арсенала си. Райли Ланг е могъщо оръжие. Той има пари и власт и може да ти помогне. Обявете годежа си. Постарайте се да ви видят хванати за ръка. По дяволите, наистина се омъжи за него. Това би бил моят съвет. Омъжи се за него колкото е възможно по-скоро, а след това се изправи пред медиите и им разкажи твоята страна на историята.

Цялата идея я ужаси.

— Никога повече няма да говоря с този мъж, камо ли да се омъжа за него.

— Помисли за това — настоя Гарисън. — Това ще преобърне историята. Но разбира се, ти си клиентът. Аз съм просто един абсурдно скъп адвокат, който знае как да изкара престъпник от затвора и да го върне в играта.

— Аз не съм престъпничка.

— Да, щеше да бъдеш много по-разумна, ако беше.

— Това означава ли, че ми вярваш?

Студените сини очи се завъртяха.

— Както ти казах вчера, твоята вина или невинност са без значение за моята защита. Всъщност колкото и да е изненадващо, стигнах до заключението, че ти вярвам. Ти си точно от типа невинни жертви, които може да се окажат забъркани по средата на подобна гнусотия. Ти дори не знаеш какво наистина се случва, а въпреки това продължаваш да се държиш така, сякаш накрая всичко ще се оправи, защото си невинна. Прокурорът не го е грижа. Той се интересува единствено да си запази работата и да се издигне в йерархията. Твоето дело ще вдигне много шум. Прокурорът ще иска да те осъди на всяка цена. Той е голямото оръжие на Касталано.

Ели не искаше повече да слуша нито една дума, която този мъж изричаше.

— Райли Ланг не е могъщо оръжие. Той е негодник, който очевидно се чувства виновен.

— Използвай това. Той е негодник, който може да е огнева мощ в тази битка.

Не беше честно. Трябваше да има значение, че е невинна. Трябваше да означава нещо. Съдебната система не би трябвало да зависи от пари, власт и големи оръжия. Най-важното би трябвало да е справедливостта.

Може би наистина е била наивна. Ели погледна към улицата и се запита кога ли ще може свободно да крачи по нея. Не можеше да се прибере у дома. Не можеше да отиде на хотел. Не й бе разрешено да напуска града.

Имаше само един изход. През цялата нощ го бе обмисляла. Време беше да се срещне с мъжа, срещу когото баща й бе извършил грях.

— Бих искала да се срещна с един човек, който може да ми помогне.

Гарисън повдигна вежда.

— Добре. Мога да го уредя.

— Надявам се, че ще можеш. Трябва да се срещна с другия клиент на Райли. Трябва да се срещна с Дрю Лолес.

Той можеше да я изхвърли още щом чуе името й.

Или можеше да я изслуша. Може би не подозираше, че баща й и навярно Стивън Касталано бяха убили баща му и майка му, че са го ограбили.

Гарисън я погледна изненадано.

— О, сигурен съм, че мога да го уредя, но първо трябва да те настаня някъде. — Натисна един бутон отстрани на вратата. — Нил, отиваме в жилищната част.

Жилищната част. Там щеше да намери съюзник или нов враг.

Втренчи се през прозореца и се опита да не мисли за Райли.

 

 

Час по-късно Ели съжали, че нямаше възможност да се преоблече. Тя беше в същите дрехи, които носеше в деня, когато я арестуваха.

Беше твърде рисковано да се обади на Лили да й донесе нещо. Сигурно щяха да я видят и най-вероятно да я уволнят от „Страткаст“. Това все още можеше да се случи, но изглежда, Лили бе успяла да запази работата си благодарение на дълъг разговор с Кайл Касталано.

Молеше се Лили да не е стигнала твърде далеч. Не вярваше на сина повече, отколкото на бащата.

Хенри Гарисън я остави пред разкошна сграда с апартаменти точно срещу Сентрал Парк. Обясни, че бил уредил тя да отседне тук, при един негов приятел и че вещите й са горе.

Очевидно приятелят му бе невероятно богат.

Тя погледна портиера и се намръщи. Може би трябваше да си тръгне, да се прибере в апартамента си, а репортерите да вървят по дяволите.

Дори не носеше бельо. Райли й бе взел гащичките в деня, когато я арестуваха. Беше ги зарязала, след като правиха секс на бюрото му.

Осени я мисълта, че тя бе свалила не само дрехите си заради този мъж. Бе свалила задръжките си и му бе дала частица от душата си, която никога нямаше да може да си върне.

— Ели Стратън?

Младата жена вдигна глава и видя на входа едър и привлекателен американец в дънки и тениска, които не можеха да прикрият отлично тренираното му мускулесто тяло. Мъжът бе въплъщение на мъжкия сексапил. Навярно беше над метър и деветдесет, с убийствена фигура.

И знаеше името й.

— Аз съм Ели.

Мъжът пристъпи напред и тя забеляза, че е облечен в каубойски дрехи.

— Здравей, аз съм Кейс Тагарт.

Името раздвижи паметта й.

— От „Маккей-Тагарт“? Това е охранителната фирма, която Райли нае, за да провери проблемите със счетоводството.

Той кимна и й отправи усмивка, от която навярно повечето жени тутакси щяха да се разтопят.

— Да, и ако бяхме избързали с два часа, навярно щяхме да ви спестим хиляди неприятности. Е, може би не чак хиляди, но може би щяхме да ви измъкнем от там, преди да се появят ченгетата и медиите. Ако обичаш, ела с мен. Искам да те махна от улицата, преди някой да те е разпознал.

Тя неохотно го последва в сградата. Гарисън щеше да й се обади, когато уреди срещата с Дрю Лолес. Тя сериозно обмисляше дали да не се отправи директно към офисите на „4Л Софтуер“, но не знаеше къде се намират. Бяха някъде в Горен Манхатън, но без телефона си не можеше да открие адреса. А без пари не можеше да вземе такси.

Дали кредитните й карти все още бяха валидни?

Намираше се в ужасно положение. Не можеше да работи, нямаше достъп до парите си. Ако делото се проточеше, щеше да изгуби апартамента и всичко, което притежаваше, защото нямаше да може да си плаща сметките.

Банкрутът дишаше във врата й и дори тогава щяха да й останат неплатени сметки. Гарисън щеше да я зареже в мига, в който милионът свърши. При неговата тарифа нямаше да отнеме много време. Щяха да й назначат служебен защитник.

Или можеше да сключи споразумение, което беше точно целта на Касталано.

Той искаше тя да се намира в безнадеждна ситуация, за да няма сили и възможности да се бори. Имаше нужда от парите от изкупуването, колкото и малка да е сумата.

— Стаята ти е готова. — Кейс Тагарт я поведе към асансьора.

Ели се поколеба.

— Аз не те познавам.

Той задържа вратата отворена.

— Не. Но аз те познавам. Знам, че не си искала това и не го заслужаваш. Знам, че аз и моята фирма ще направим всичко, което е по силите ни, за да ти помогнем, включително и да те измъкнем от всяка ситуация, в която се чувстваш неудобно. Дори и да се наложи да се противопоставя на желанията на своя шурей.

— Ти си женен за сестрата на Райли.

Той се усмихна и тутакси озари цялата сграда. О, този мъж беше влюбен до уши.

— Мия. Тя е истинска напаст. Мисля, че ще ти хареса.

— Райли горе ли е?

Кейс кимна.

— Да. Ако не желаеш да се качиш, ще те заведа някъде другаде. Ще ти уредя стая в хотел. Ти не можеш да напускаш града, но те уверявам, че ще те настаня там, където никой няма да те открие.

— И защо ще го правиш? — Любезността му я разстройваше. През последните два дни бе получила толкова малко от нея.

— Защото заслужаваш да имаш поне известен контрол, Ели. Ако не желаеш да говориш с него, аз няма да те насилвам. В момента само ти си важна, но има неща, които трябва да знаеш. Неща, които само той може да ти каже.

Тя се взря в асансьора, който щеше да я отведе при бившия й любовник.

— Значи, ти смяташ, че трябва да се кача горе и да се срещна с него.

— Мисля, че трябва да се качиш горе и здравата да го насолиш. Той го заслужава. — Южняшкият акцент на секси мъжагата се засили и той й смигна.

Мия Тагарт беше щастлива жена.

Великолепният каубой беше прав. Защо трябваше да се крие? Тя не бе направила нищо лошо. Райли Ланг трябваше да се разтрепери в скъпарските си патъци само при мисълта отново да я види. Очевидно не трепереше. Опитваше се да я принуди да се срещне с него, сякаш си въобразяваше, че може да й прошепне няколко сладки думички и тя, както винаги, ще се разтопи.

Опитваше се да се преструва, че Райли няма значение за нея, ала не беше вярно. Той я бе предал по най-отвратителния начин. Нима щеше да му се размине? Или може би Ели се нуждаеше от финал? От една последна среща, която може да й донесе поне малко спокойствие?

Можеше да го види отново, да му каже какво изпитва към него. Да му причини поне малко болка.

За да види дали има някакъв начин да се спаси връзката им?

Тя ужасено пропъди мисълта, сякаш беше огнена топка, готвеща се да я изпепели. Не желаеше да има никакви отношения с онзи мерзавец. Независимо дали играеше в отбора на Касталано, или не, тя нямаше да се опитва да спаси връзката им.

Той я беше предал. Това беше завинаги.

Младата жена пристъпи в асансьора. Един последен път. Ели щеше да се изправи пред него и да му покаже, че той не я е пречупил. Че Райли Ланг не означава нищо за нея.

Той й бе обещал помощта си в онзи последен миг. Беше преплел пръсти с нейните и ги бе стиснал, като че ли не искаше да я пусне. Не трябваше ли да злорадства? Да триумфира с победата си?

Не би трябвало да държи ръката й, сякаш тя беше безценна. Това беше най-жестокото от всичко.

— Мисля, че той очаква яко да го подредиш. — Кейс натисна бутона за четвъртия етаж.

— Той наистина ли си мисли, че ще остана тук, с него? — Не можеше. Без значение какви удобства се опитваше да й създаде, защото имаше угризения на съвестта, тя щеше да каже каквото имаше да казва и да си тръгне.

— В случая той наистина се опитва да те защити.

— Той се опитва да защити себе си. Сигурна съм, че ще се опита да ме убеди да подпиша някакъв документ, че няма да го докладвам в адвокатската колегия. — Това имаше смисъл. Той имаше нужда тя да не вдига шум. Явно Касталано не разполагаше със солидно доказателство, че Райли е действал по нейна заповед. Защото не беше. Разбира се, тя не беше откраднала и десетте милиона долара, но това, изглежда, също нямаше значение.

Тагарт се изкиска.

— Сигурен съм, че ще остане много доволен, ако не поискаш да му отнемат адвокатските права. Навярно ще изтъкне солидни доводи против това. Но ти трябва хубаво да помислиш, преди да го пратиш по дяволите. Той прекара цялата нощ и по-голяма част от деня, за да подготвя стаята ти. Донесохме всичките ти книги, компютъра и тоалетните ти принадлежности. Той уреди да доставят бижута и дрехи. Всичко, от което се нуждаеш, за да се почувстваш удобно тук. Можеш да приемеш или не обратно Райли в леглото си. На твое място, аз бих го накарал да се поизпоти за това.

— Никога не би могъл да се изпоти достатъчно, за да се върне там. — Тя нямаше да му го позволи. Никога вече нямаше да се довери на този мъж.

— Виждаш ли, не ми се ще да съм единственият. Мия няма да заложи много пари с мен. Имам нужда от Адам. Адам винаги е готов да се обзаложи на хиляда долара и неизбежно губи баса.

Преди Ели да успее да го попита за какво говори, вратите на асансьора се отвориха и тя влезе в преддверието на това, което Райли Ланг очевидно наричаше неговото „малко жилище“. Да, това също е било опашата лъжа.

Той й бе казал, че апартаментът му е малък, и затова винаги идваше при нея. Това място беше огромно. Очевидно не е искал тя да знае размера на богатството му.

Какво още бе скрил от нея?

Ели закрачи по мраморния под и влезе в помещение, което приличаше на всекидневна. От дясната й страна се откриваше великолепна гледка към Сентрал Парк. Беше заобиколена от високи до тавана прозорци, а кожените мебели навярно струваха цяло състояние.

Цената на апартамент в тази част на града сигурно беше най-малко двадесет милиона долара. Защо, дявол да го вземе, му беше нужна работата като неин адвокат?

Може би наистина бе крайно време да започне да задава правилните въпроси. Райли Ланг не работеше в „Страткаст“ за пари. Очевидно не се нуждаеше от нея като клиент. Тогава за какво му бе нужна тя?

Защо ще работи за Касталано, след като разполагаше с подобно богатство? Гарисън й бе казал, че не знае истинската история. Сега за пръв път Ели му повярва.

— Мисля, че всички са в заседателната зала — рече Тагарт, крачейки до нея. — В момента е нещо като щабквартира. И да, някои семейства имат игрални зали. Семейството ми имаше такива и те не бяха за деца. Но това семейство има щабквартира. Щеше ми се да го знаех, преди да стана негов член.

— Аз не бих променила нищо. — В стаята влезе привлекателна блондинка.

Позната наглед блондинка.

— Познаваме ли се?

Блондинката се усмихна.

— Ели! Толкова се радвам, че си тук. Запознахме се преди няколко седмици.

Сега Ели си спомни.

— В кафенето на Петдесета улица. Райли ли те изпрати? Това беше, преди той да започне да работи за мен. Явно той те е изпратил там.

Мия поклати глава, гъстите й къдрици се стелеха по раменете.

— О, не. Той много ми се разсърди за това. Аз исках да те опозная. Ти беше важна за целия план и всичко останало.

— План? План за какво?

Мия понечи да отвори уста, но едрата длан на съпруга й я закри, преди младата жена да заговори.

— Мисля, че ти трябва да говориш с Райли за това — рече Кейс. — А съпругата ми ще стои настрани. Тя има навика да се замесва в ситуации, в които наистина не би трябвало да си пъха носа. Това е нейно хоби. Принцесо, целият ти език е върху дланта ми. Нямам нищо против, но трябва да знаеш, че в мига, в който ме ухапеш, и аз ще те ухапя.

Мия се прокашля и обви ръце около гърдите му.

Ала това вече нямаше значение, защото Райли влезе в стаята. Беше облечен по-небрежно, отколкото досега го бе виждала, в панталон и закопчана догоре риза с навити до лактите ръкави.

Е, не чак толкова небрежно, отколкото досега. Ели го бе виждала гол. Докато я любеше с израз на върховно удоволствие.

— Ели. — Изрече задъхано името й, прекоси разстоянието помежду им с протегнати ръце, сякаш имаше право да я грабне в обятията си, да я притисне до гърдите си.

Младата жена отлично знаеше какво беше нейното право. Замахна и заби юмрук право в лицето на копелето.

Силно.

Райли се олюля назад и ръката му се стрелна към челюстта. Кейс едва сподави смеха си, а Мия ужасено ахна.

— О, вземам назад всичко, което казах за нея — разнесе се нов глас. — Тя е добре дошла в нашето семейство.

Ели вдигна глава и видя мъжа, който бе дошъл в офиса й с Райли през първия ден, когато се запознаха. Той беше поне пет сантиметра по-висок от Райли, въпреки че на нея повече й харесваше жилестата фигура на бившия й любовник. Анди, както Райли го бе нарекъл, й бе вдъхнал страх с едрото си телосложение. На ръст беше по-близо до Кейс Тагарт, отколкото до Райли.

Райли поклати глава, сякаш да се отърси от болката.

— Не я поднасяй, Дрю. Ели, аз си го заслужих. Ще влезеш ли и ще ми позволиш ли да ти обясня всичко?

Дрю?

— Мислех, че името му е Анди.

Другият мъж, който се извисяваше застрашително над Райли, насочи поглед към нея.

— Името ми е Андрю, макар че приятелите и роднините ме наричат Дрю.

В очите й запариха сълзи, защото тя наистина беше пълна глупачка. Сега вече разбра заобикалящото я богатство.

— Дрю Лолес. Разбира се. Последната карта, която държах в ръка. Той е твой брат, нали?

Райли кимна.

— Мога да обясня.

Тя погледна тримата Лолес. Те бяха останали сираци заради това, което баща й бе сторил.

Затова Хенри Гарисън на практика се смееше, когато я остави пред сградата. Всички знаеха шегата, освен нея.

Последната карта в ръката й бе непотребна. Тя никога не бе имала шанс. Никакъв.

Извърна се, сълзите се стичаха по страните й, когато се отправи към асансьора.

— Ели — повика я Райли.

Почти бе стигнала до асансьора, когато една ръка стисна лакътя й. Извъртя я.

— Ели, бебче, поговори с мен.

Ужасът от последните няколко дни се надигаше като мощна вълна в гърдите й. Не й бе останало нищо. Нищо. Нямаше Андрю Лолес, който щеше да чуе историята й и да й предложи да се съюзят, за да победят мъжа, който навярно бе наранил и двамата.

Може би грешката бе изцяло нейна, задето не бе отишла при него, когато бе разбрала истината. Тя беше проявила алчност, страхуваше се, че той може да й отнеме компанията и да провали всичките планове, които имаше за служителите. Не искаше те да се озоват в капана на отмъщението на един могъщ човек.

Но това все пак се бе случило.

— Ели?

Тя го чу, но вече не й пукаше. Ако се замислеше, тя всъщност винаги е била сама. От мига, в който майка й бе починала. Баща й винаги бе искал син, а се бе сдобил с две дъщери, които в действителност не го интересуваха.

Съпругът й се бе променил. Това правеха хората. Променяха се, с изключение на нея.

Сега щеше да й се наложи да се промени, защото нямаше изход от капана.

Усети ръцете му да се сключват около нея, да я стискат здраво. Когато той я вдигна и я притисна до гърдите си, не й пукаше. Единствено нещастието й имаше значение.

Някъде отдалеч чу някой да вика, да ридае безутешно. Някой виеше от болка, но Ели вече не я бе грижа.

 

 

Когато излезе от спалнята на Ели, Райли имаше чувството, че е остарял с години. Спалнята беше нейна, защото тя беше там. С него.

Господи, какво й бе причинил?

Може би никога нямаше да забрави вика й от болка, съкрушения стон, изпълнен с такова безмерно отчаяние, че той едва не се свлече на колене и не се разрида с нея. Сърцето й бе напълно разбито. Как изобщо някога щеше да заличи нещастието, което й бе сторил?

Трябваше да намери начин и за начало се налагаше да поговори с Дрю. Нуждаеше се Дрю да бъде плътно до него, защото имаше план, който можеше да постави всички тях в опасна ситуация.

— Тя добре ли е? — Хач стоеше на прага с уморено лице.

— Не. Заспа. Изтощи се от плач и заспа. — Беше в прегръдките му, но далечна. Райли усещаше дълбоката пропаст помежду им. Ели му бе позволила да я докосва, да гали косата й, да я люлее, но беше отпусната като парцалена кукла в ръцете му.

Ели се бе затворила в някакво далечно място и Райли не бе сигурен, че ще може да я върне обратно.

Хач се взираше във вратата, която Райли бе затворил.

— Брат ти го преживява много тежко. Знаеш, че той никога не е искал да я нарани.

— Това не е вярно, Хач. Не го беше грижа и аз го знам, защото в началото и аз се чувствах по същия начин. Мислех, че тя е противна, разглезена богаташка, и бях готов да я унижа, защото тя беше дъщеря на Филип Стратън и ние не можехме да му отмъстим. Той умря и тя беше удобна мишена. — Стомахът му се сви в болезнен възел. — Всички влязохме в тази игра, знаейки, че ще я нараним. Казвахме си, че това няма значение. Че тя отново ще се изправи на крака.

— Никой не знаеше какво планира Касталано. Дявол да го вземе, това наистина е по негова вина.

— Не. Ние я забъркахме в тази каша. Дадохме му оръжието, с което той да я прецака. И знаеш ли какво? Тя изобщо не прилича на баща си. Тя е оптимистка. Знаеш ли какво мечтае да направи със „Страткаст“? Иска да направи корпорацията много по-отговорна към служителите си, към обществото. Това е толкова глупаво. Няма да се получи, но тя смята да го направи.

Хач въздъхна.

— Тя не е като Стратън. По дяволите, Райли, тя прилича на баща ти.

Защото баща му е бил мечтател. Баща му е искал да промени света и това му бе струвало живота. Както може би щеше да струва и този на Ели.

Той я бе наблюдавал дълго след като тя заспа. Беше съблякъл блузата и полата й и я бе облякъл в нощницата, която наетата от него професионална консултантка по облекло бе донесла по-рано през деня. Ели не носеше гащички, защото той й ги бе свалил.

Беше я оставил дори без защитата на проклетото бельо. Как ли се е чувствала да седи там и да знае, че ако я заставят да се преоблече в затворнически дрехи, ще е принудена да ги помоли за бельо. Може и да бе глупаво, но Райли се чувстваше адски виновен заради това.

Тя е била сама. Той не е бил там, за да я защити, да я закриля. Беше я зарязал на онова място.

— Не мога да й позволя да си отиде. — Тя щеше да се опита да си тръгне. Райли нито за миг не се съмняваше, че тя ще скочи на крака и ще хукне към вратата веднага щом се събуди.

Възрастният мъж поклати глава.

— Мисля, че тя е пречупена, синко.

Райли не беше съгласен. Нищо не можеше наистина да пречупи Ели. Може би в момента се чувстваше напълно съсипана, но той я познаваше. Знаеше, че тя отново ще се изправи.

— Не. Тя досега е сдържала сълзите си. Не знам защо появата на Дрю й подейства така, но тя се нуждаеше от това. Имаше нужда да излее насъбралото се в душата й, но ти трябва да знаеш, че след като се събуди, тя ще се опита да ме изрита яко в топките, после ще ми покаже среден пръст и ще понечи да си тръгне. Не мога да го позволя. Тя ще бъде сама някъде там, а това ще е най-лошото нещо на света, което може да й се случи.

— Тя има сестра.

— Която е безполезна. Ели се нуждае от мен. Нуждае се от някого, за когото е най-важна на света. — Той закрачи по коридора. Подозираше, че сестра й ще бъде очарована от обрата на събитията. — За съжаление, предчувствам, че ще се наложи да се боря с всички сили, за да я задържа тук.

Райли се бе обадил на Лили, след като Ели заспа, за да й съобщи, че приятелката й е в безопасност. Дори Лили смяташе, че Ели трябва да си тръгне. Тя предложи Ели да отседне при нея, но това едва ли бе най-доброто решение.

Лили вече работеше за младия Касталано. Бяха й съобщили, че може да остане известно време, докато решат съдбата й. Може би щеше да успее да остане в компанията и да се превърне в очите и ушите на Райли.

Нямаше начин да стори това, ако Ели живее в жилището й. Медиите щяха да разберат и лоялността на Лили щеше да бъде поставена под съмнение.

Ели трябваше да остане тук. Ели се нуждаеше от закрилата и парите на семейството му. Тя трябваше да стане Лолес.

Хач го последва.

— Или можеш да й дадеш основание да остане.

Колко далеч можеше да стигне той в желанието да я защити? Този въпрос си задаваше Райли от мига, в който полицаите я отведоха. Той вече беше злодеят. Какво още трябваше да стори, за да осигури безопасността й?

— Вече съм го направил. Тя знае, че плащам на Гарисън.

Надяваше се, че това ще бъде достатъчно, но онзи юмрук, с който го посрещна, свидетелстваше за обратното. Тя се бе извърнала и се бе отправила към вратата.

Райли не можеше да й позволи да излезе през нея.

— Да, освен това знае, че ще продължиш да му плащаш — продължи Хач, когато завиха надолу по коридора.

Дрю беше в заседателната зала. Защо нямаха проклета игрална зала или семеен кът? Не. Те се бяха събрали в заседателната зала, сякаш за тях семейството означаваше бизнес.

И наистина беше. А истинският им бизнес беше отмъщението. Така беше от деня, в който родителите им умряха и те бяха разделени и съсипани.

Дали можеха да бъдат нещо повече?

— Няма да я изнудвам с това — отвърна той, докато влизаха в заседателната зала. — Независимо дали тя ще настоява да си тръгне, аз ще продължа да й помагам. Няма да я оставя без средства.

Дрю вдигна глава от компютъра.

— Хенри Гарисън смята, че това би било грешка.

Райли се втренчи в по-големия си брат.

— Ти си говорил с адвоката на Ели? Говорил си с него за нейния случай? Той ме увери, че няма да го направи, освен ако тя не е съгласна.

След тридесетминутен спор той бе отстъпил само защото Гарисън му бе заявил, че времето им изтича. Тя беше арестувана в четвъртък. Ако в петък сутринта не я преместеха във федералния арест, тя щеше да остане в затвора през целия уикенд. Райли се бе съгласил, защото не можеше да понесе мисълта за това.

Смяташе, че Гарисън остана доволен от решението му. Мъжът беше истински задник, но най-добрият в бизнеса, а за защитата на Ели беше нужен най-добрият.

— Парите умеят да развързват езиците, братко — каза Дрю. — Когато му обясних, че „4Л“ го наема, за да представлява Ели, той с радост ми даде някои съвети.

Слава Богу. Да предложи на Гарисън банковата си сметка, бе едно. Да му предложат „4Л“ като клиент, беше все едно да му отворят портите на рая и да помолят адвоката да влезе и да вземе каквото му сърце и душа пожелае. Дрю го бе уверил, че защитата на Ели е безусловен приоритет за него.

— Сериозно ли говориш?

Дрю се облегна назад.

— Не очаквах да я заболи толкова. Онзи вик и… ами оказа се, че сърцето ми е по-меко, отколкото съм смятал.

Райли отпусна ръка върху рамото на брат си.

— Благодаря ти. Няма да съжаляваш. Тя е добър човек, Дрю. Когато я опознаеш, ще я харесаш.

Не беше трудно човек да обикне Ели. Тя беше компетентна в работата, но наивна, когато се налагаше да участва в игри. Ели беше истинска. Емоциите й се меняха на мига, но дълбоко в нея бяха заложени морални принципи и житейски ценности, които не се променяха. Тя винаги беше внимателна и добра. Винаги лоялна. Винаги се стараеше да постъпва правилно.

Той не можеше да понесе мисълта, че е човекът, който ще я унищожи. Той я обичаше. Тя някак си го правеше цялостен и сега Райли щеше да стори същото за нея.

— Тя има добър десен прав. Това ми хареса — подсмихна се Дрю, но тутакси стана сериозен. — Тя реагира много силно, когато разбра кой съм аз. Гарисън ми каза, че е искала да се срещне с мен. Не с Анди, когото смяташе за твой съдружник и адвокат. Пожелала е да се срещне с Дрю Лолес. Когато влязох, навярно е сглобила парченцата от някакъв пъзел. Какво означава това?

— Не знам — отвърна Хач. — За мен беше очевидно, че тя нямаше представа, че Райли е Лолес.

— Ще я попитам, когато се събуди, но искам тази нощ да се наспи добре. Струпаха й се толкова много неща. — Погледна часовника. Вече минаваше седем. Ели можеше да поспи до сутринта.

Но не и той. Той щеше да я пази.

Вече я бе уверил, че когато се събуди, ще разполага с чантата си и любимите си тоалетни принадлежности. Беше се постарал банята да е отлично заредена. Нямаше да й се наложи да моли за четка за зъби, сапун или грим. Напълнил беше гардероба с дрехи. Ако Ели не ги харесаше, той щеше да ги изхвърли и да я остави да си купи други.

Всичко, което пожелаеше, щеше да бъде нейно, с изключение на вратата, която да я отдалечи от него.

Не беше редно, но Райли не можеше да я остави да си отиде. Не и когато той беше единственият човек, който можеше да се погрижи тя да не отиде в затвора.

След като процесът приключи, ако тя искаше да си замине, той щеше да падне на колене и да я умолява за втори шанс.

— И така, как ще я задържим тук? — попита Хач. — Защото аз мисля, че момичето ще иска да си тръгне. За мен е очевидно, че тя наистина не е очаквала да те види тук.

— Ще заключа стълбището — предложи с усмивка Бран. Той влезе, понесъл няколко кутии с пици. — Няма да може да използва асансьора, защото не знае кода. Освен ако Кейс не й го е дал.

— Не е — отвърна Дрю. — Но би трябвало да знаеш, че нашият зет в рицарски доспехи е предложил да я отведе където тя пожелае. Очевидно не си пада по отвличанията.

— Мия се е омъжила за него, защо ли? — попита Бран, отвори първата кутия и извади парче пица пеперони.

Дрю потръпна.

— Не й задавай този въпрос. Сериозно, ще те осведоми надълго и нашироко колко дълъг и голям е пенисът му.

Хач се намръщи.

— За всичко обвинявам осиновителките й. Според мен една лесбийска двойка не би трябвало да възпита Мия да говори с такава охота за хетеросексуалния си живот. Тя ми разказва за Кейс и колко бил добър със засяването. Моля се на Бог да е имала предвид фермерските му умения.

Райли беше напълно сигурен, че не тях е имала предвид сестра му. Мия имаше много интересни отношения със съпруга си.

Някак си Мия бе излязла от техния зловещ кошмар цяла и невредима, обградена с много обич и грижи, и Райли обожаваше земята, по която стъпваха нейните майки. Онези жени бяха опора за всички тях. Те търпеливо позволяваха на Дрю и Райли да ги посещават и да водят Бран винаги когато имаха възможност.

Той копнееше за това, което Мия имаше. Искаше да намери за себе си единствения човек на тази земя, на когото можеше да разчита. Не би могъл да каже, че жадува да бъде себе си. Защото почти беше сигурен, че не знаеше кой, по дяволите, е той. Ели беше неговият шанс да открие. Обичта към Ели щеше да го определи, да извади наяве същността му. Да го направи по-добър.

— Би трябвало повече да се вслушваме в Мия.

— Аз винаги съм мислел, че тя е слаба, защото не е преживяла това, през което ние сме преминали. Може би си прав — съгласи се Дрю. — Но всички трябва да признаем, че в момента Касталано ни е хванал натясно. Той ни се присмива отнякъде, а ние не можем да позволим това да продължава.

Не, не можеха. Той имаше „Страткаст“, която принадлежеше на Ели. Може би по някое време смятаха, че би трябвало да е тяхна, но сега Райли знаеше чия е компанията. Господи, баща му щеше да обикне Ели. Двамата щяха да бъдат „съдружници в престъплението“ — добри приятели, способни да забъркват каши и да се измъкват от тях, верни на идеите си.

— И така, какъв е планът? Ели не е откраднала парите.

Дрю вдигна ръка.

— Това ми е ясно. Няма да споря с теб. Щом ти казваш, че тя е чиста, ние го приемаме. Следователно трябва да докажем, че Касталано стои зад всичко това, но в същото време трябва да задържим Ели близо до нас. Трябва да намерим начин да контролираме медиите, защото в момента тя не е представена в най-добрата си светлина.

Защото те бяха платили на журналист да я омаскари в онази статия. При все това тя не беше някоя риалити звезда. Тя беше ръководител във високотехнологична компания.

— До утре шумотевицата ще стихне.

— Гледа ли новините? Не мисля, че ще стихне — обади се Хач. — Тя е във всички новини, при това не само в сериозните канали за бизнес и финанси. Медиите я представят като историята на съгрешилото богато момиченце. Касталано е обрисуван като възрастен, болен мъж. Той използва всички средства и заби ножа до кокал. Несъмнено я петнят и настройват общественото мнение и евентуалното бъдещо съдебно жури против нея. Засега нашите имена не се споменават, но в мига, в който тя проговори, всички ще сме прецакани.

— И защо да проговаря? — Ели не обичаше медиите. Не беше от онези шефове, които обичаха да ги възхваляват. Беше по-скоро срамежлива с репортерите.

— Гарисън ще трябва да я накара да го направи — заяви Дрю. — Независимо дали ми се иска, или не. Той смята да води борбата в медиите. Нужно му е да я накара да изглежда невинна, а единственият начин да го стори, е да ни хвърли на вълците. Няма да мине много време, преди да излезе наяве връзката ти с мен и тогава „4Л“ и всички ние ще бъдем на показ.

Райли не бе помислил за това. Толкова отдавна бе сменил името си, за да не го разпознават. И май нямаше голяма полза.

— Касталано вече знае. Защо още не е проговорил?

— Наистина ли мислиш, че той иска онези слухове отново да плъзнат? — намеси се Хач. — Тогава може и да е заблудил ченгетата, но винаги е съществувала хипотезата, че те са откраднали програмата на баща ви. Ако замеси името Лолес, това ще разбуни лошите спомени за него. Предполагам, че тъкмо затова те е изключил от играта. Иначе щеше да се озовеш в килията редом с Ели.

Дрю впери поглед в Райли.

— Има ли начин Ели да знае? Може би в един момент нейният баща й е казал. Възможно ли е тя да има достъп до програмата? Те са изградили целия си бизнес върху работата на татко.

Нямаше начин. Ако Ели имаше представа, че цялата й компания се основава на лъжа, тя нямаше да скрие тази информация.

— Ели смята, че създателят на основната програма е бил един възрастен учен, който е бил добър с нея, когато е била дете. Тя не подозира истината, макар че сега се питам защо тя знаеше кой си ти. Искам да кажа, освен като конкурент. Тя беше наистина много горда, че е успяла да ти отмъкне Дарвиш.

Дрю изръмжа.

— Да, знам как е успяла. Аз му предложих доста повече пари, отколкото трябваше.

— Ели знае как да успокои разсърдения гений. — Неговото момиче много го биваше в умението да накара един мъж да повярва в себе си. Райли бе сигурен, че добрата й душа и вниманието й, а не парите бяха накарали Дарвиш да предпочете нея.

— Навярно без нея той ще напусне.

— Ще го привлека в „4Л“, ако мога. Ние разполагаме с няколко предимства. Успях да опазя в тайна някои от ходовете си. Нито Ели, нито Касталано знаят, че аз съм новият член на борда. Все още не сме извън играта — рече Дрю.

Защото те не само разполагаха с акциите, които бяха купили, но все още имаха и тези на Ели. Оставаше единствено да я убедят да мине на тяхна страна.

— Докато Касталано не задвижи продажбата, ние имаме шанс.

— Освен ако ненавистта на Ели към теб не е по-силна от желанието й за отмъщение — промърмори Бран замислено. — Има ли начин да я убедим да остане тук? Мисля, че ако тя ни опознае, ако разбере истината, навярно ще ни подкрепи.

Райли погледна към по-малкия си брат.

— Мислех, че си привърженик на женската сила и самостоятелност.

— Само когато са добри за нея. Тя проявява упоритост. Ти я обичаш. Ти се грижиш за нея. Това трябва да е по-силно от гнева й. — Бран му се ухили широко. — Аз съм от мъжете, които вярват в приказките с щастлив край. Мия е виновна. Тя ме караше да гледам романтични филми, когато оставах с нея. Свързвам ги с щастието. Затова казвам, че едно малко отвличане е нищо в сравнение с това, което тя ще получи.

Очите на Дрю най-после светнаха.

— На главата й ще се натресат безброй семейни проблеми. Но ние винаги ще бъдем зад нея. Не знам. Мисля, че все пак доста трудно ще я убедим.

— Не и ако съм безмилостен. Не и ако направя така, че да има само един възможен избор. — Него. Това беше гаден ход, но беше единственият, който можеше да направи, ако искаше да има надежда за някакво бъдеще с нея. — Имам план, но е рискован.

— Нищо, което си струва, не е лесно.

Не беше. Райли се наведе и разказа на братята си за плана.