Пол Каланити
И дъхът стана въздух (4)

Благодарности

Благодарности на Дориан Карчмар, агента на Пол в „Уилям Морис Индевър“, чиято гореща подкрепа вдъхна на Пол увереността, че може да напише книга, която да бъде важна за хората. И на Анди Уорд, редактора на Пол в „Рандъм Хаус“ — заради решителността, мъдростта и редакторския му талант Пол гореше от нетърпение да работи с него, а чувството му за хумор и състрадателността му го превърнаха в един от най-добрите му приятели. Когато Пол помоли семейството — това буквално стана предсмъртното му желание — да се погрижим книгата да бъде издадена след смъртта му, можех да му го обещая, че ще го направим, защото вярвах безрезервно на Дориан и Анди. По това време текстът бе просто файл на компютъра на Пол, но благодарение на техния талант и отдаденост, съм убедена, че съпругът ми почина, знаейки, че думите му ще стигнат до света и че чрез тях нашата дъщеря ще го опознае.

Благодаря и на Ейбрахам Вергийс за предговора, който написа — убедена съм, че той щеше да трогне Пол. (Единственото ми възражение е относно това, което д-р Вергийс описва като „брада на пророк“ — тя всъщност бе брада тип „нямам време да я обръсна сега“!).

Благодаря и на Емили Рап за готовността й да сподели времето си, когато бях обзета от скръб, и да ме напътства, докато пишех този епилог, да ми покаже — както правеше и Пол — какво означава да си писател и защо писателите пишат.

Благодаря на всички, които подкрепиха семейството ни, включително и читателите на тази книга.

И накрая, благодаря на всички хора, лекари и учени, работещи неуморно за повишаването на осведомеността относно раковите заболявания и проучвания, хората, чиято цел е да превърнат дори късните стадии на рака на белите дробове в лечимо заболяване.