Уилям Бърнхарт
Голо правосъдие (51)

50.

Бен и преди бе разпитвал на кръстосан разпит експерти, и при това достатъчно често, за да знае, че всеки опит да атакува достоверността на техните препоръки е безумно занимание. По-добре е да се следват статистическите данни, да се опита да ги изложи пред интелектуалните играчи, за които те са предназначени.

— Доктор Камилиери — започна Бен, — ако правилно съм разбрал вашите показания, вие казахте, че на територията на Тълса има само пет души, чиито кръвни характеристики ще съвпаднат с кръвта, която сте открили край тялото на Карълайн Барет.

— Точно така. Ако говорим от статистическа гледна точка.

— Аха. Ако говорим от статистическа гледна точка. А тези статистически данни се базират върху населението на целия окръг, нали?

— Точно така.

— Тоест средно аритметично от национално естество.

— Правилно.

— Но това не ви казва колко души с такива характеристики живеят в щата Оклахома, нали?

— Не точно, не.

— И сигурно не ви казва точно колко души живеят с такива характеристики на територията на Тълса, нали?

— Ако използваме статистическата карта като указател, аз мога да…

— Докторе, моля ви да отговорите на въпроса. Вашата национална статистика не може да ни каже със сигурност колко души с такива кръвни характеристики живеят на територията на Тълса. Нали?

— Да.

— Може би са пет, а може би и петдесет. Вие не знаете точно.

— Да, не съм взел статистическите данни от преброяването на населението, ако имате това предвид.

— Имам предвид, че вие не знаете, сър. Вие само предполагате.

— В рамките на една широкообхватна ска̀ла стойността на статистическата вероятност ще се окаже точна.

— В рамките на широкообхватна ска̀ла — да, но при една по-малка ска̀ла, в рамките на един-единствен град, статистическите данни може да бъдат и изцяло изкривени, така ли е?

— Е… вероятно е.

— В действителната практика статистическите данни невинаги действат по начина, по който се предполага, че ще действат, нали?

— Ако избраният за изследване отрязък е малък, това е възможно.

— Възможно ли? Всеки, бил някога в Лас Вегас, знае, че статистическите вероятности невинаги са в съответствие с теоретическите изчисления на играещия.

— Работата, сър, е в това, че…

— Работата е в това, че вие казахте на тези съдебни заседатели, че тук, в града, има само петима души, чиято кръв ще съвпадне с открития от вас кръвен образец, но истината е, че вие не знаете колко точно вероятни съвпадения съществуват. Така ли е?

— Бих могъл да осъществя един анализ на вероятността…

— Отговорете на въпроса, сър. Истината е, че вие не знаете колко души в града имат кръв, която ще съвпадне с анализирания от вас образец. Прав ли съм?

Камилиери стисна здраво устни:

— Прав сте.

— Благодаря ви, сър. Високо ценя вашата откровеност. — Бен обърна една страница от бележника си. — Поради това няма основание да се приеме, че убиецът е обитавал територията на Тълса, нали?

Камилиери хвърли поглед към Барет:

— Е…

— Докторе, знаете ли кой е убиецът?

— О, от моя лична гледна точка — не.

— Следователно вие не знаете къде живее убиецът, нали?

— Предполагам, че не знам.

— Значи няма основание да ограничавате вашия кръвен анализ до територията на Тълса. Но вие току-що го направихте като средство за оправдание на наличието на по-малка статистическа база.

— Направих го, защото това изглежда вероятно.

— Вие детектив ли сте, сър?

— Не, разбира се, че не.

— Вашата професия свързана ли е с разкриването на закононарушенията?

— Не.

— Тогава недейте да го правите.

Бен бързо провери реакцията на съдията. Действаше малко по-грубичко дори и от гледна точка на стандартите на един защитник.

— Вие разкрихте ли някакво веществено доказателство, което да навежда на мисълта къде живее убиецът?

— Не.

— Тогава не внушавайте на съдебните заседатели, че сте го направили. Решението да ограничите вашата статистическа база до територията на Тълса е ваше произволно решение. Прав ли съм?

Камилиери, изглежда, се бе примирил с неизбежното:

— Да.

— Благодаря ви. — Бен знаеше, че се е получило възможно най-добре. Време беше да продължи напред. — Открихте ли някакви следи от кръв в дома на Барет, освен онези, за които вече споменахте?

— Открих кръв върху или край всеки труп, както и смесена с петна от отпечатъци в предния коридор.

— Нещо друго?

— О, имаше един малък образец на леглото на мисис Барет, но аз помислих, че той не е от особена важност, защото никое от убийствата не е било извършено там.

— И така, вие сам признахте, че не е възможно да се направи положителна идентификация на даден заподозрян чрез простото сравняване на кръвни образци.

— Да.

— Значи, въпреки цялата ви статистика, вие не можете да кажете със сигурност, че кръвта, открита върху Карълайн Барет, е дошла от нейния съпруг, прав ли съм?

На Камилиери, изглежда, всичко това му дойде премного:

— О, при дадените обстоятелства това е адски правдоподобно!

— Аха. Значи вие, подобно на всеки друг от полицейските служби, започнахте анализа си, като приемахте, че моят клиент е виновен и като търсехте начин да го докажете.

— Не бих поставил въпроса по този начин.

— Всъщност всичко, което можете да твърдите със сигурност, е, че кръвта е дошла от някого друг, а не е на Карълайн Барет, прав ли съм?

Камилиери тежко въздъхна:

— Да, аз казах това.

— Но вие сте отчели обстоятелствата, когато сте правили вашия анализ. Сам го казахте.

— Така е.

— Що се отнася до друго някакво заключение, дори вие трябва да приемете, че съществува елемент на… съмнение.

Сега Бълък скочи на крака:

— Възразявам! Това е неуместно!

Съдия Харт кимна:

— Струва ми се, че ще ви помоля да перифразирате въпроса си, господин защитник. Това не е заключителна пледоария.

— Всичко е наред, Ваша чест.

Семето беше хвърлено, както всъщност можеше да се предполага, че ще стане при този свидетел.

— Докторе, мисля, че вашите точни показания бяха, че взетите от Карълайн Барет и моя клиент кръвни проби се покриват почти напълно.

— Точно така.

— Не абсолютно, но много близко.

Камилиери широко разпери ръце:

— Трябва да бъдем реалисти. Кръвта не е статична. Малки промени могат да се наблюдават във всеки миг, когато тя пулсира във вените. Ако днес взема две проби от вас, едната сега, а другата след половин час, те няма да се покриват абсолютно.

— Вие имахте ли предвид тези… несъвършенства при вашия анализ?

— Какво имате предвид?

— Добре, вие казахте на съдебните заседатели, че кръвта само на петима души в Тълса абсолютно отговаря на кръвта, взета от Карълайн Барет. Колко могат да бъдат непълните съвпадения?

— Това е абсурден въпрос.

— Така ли? Каква е степента на различие между образеца, взет от сцената на престъплението, и образеца, взет от моя довереник?

Камилиери потръпна:

— Около шест процента.

— Шест процента! — възкликна Бен, сякаш това беше огромна цифра, макар и да се бе надявал на нещо повече. — Колко души в Тълса имат кръв, която би могла да съвпадне до шест процента с кръвния образец, взет от вас на мястото на престъплението?

— Не знам.

— Но би трябвало да бъдат повече от петима.

— Е… да.

— Значително повече?

Камилиери отново си пое дъх с нещастен израз на лицето:

— Да. Значително повече.

— Да кажем стотици?

— Аз… предполагам.

— Или хиляди?

— Това… е възможно. Трябва да направя анализ.

— Благодаря ви, докторе. Виждам как потокът на съмненията се разраства пред очите ми.

Бен отгърна нова страница от бележника си. Достатъчно беше поработил върху статистиката. Сега съдебните заседатели сигурно бяха получили известна представа до каква степен тя може да те въведе в заблуждение. Беше време отново да започне да кове основната си теза:

— Докторе, вие казахте, че на местопрестъплението не е имало зрители, когато сте пристигнали там, прав ли съм?

Камилиери се улови за тази възможност да допринесе нещо добро за обвинението:

— Абсолютно сте прав.

— Но вие всъщност не сте пристигнали там преди лейтенант Морели. Така ли е?

— Да… така е.

— И както Морели ни каза, той е прогонил зрителите, когато пристигнал там.

— Аз не знам.

— Значи това е истината за положението, нали? Вие не знаете дали неоторизирани лица не са били на сцената на престъплението преди вас. Така ли е?

— Не знам какво се е случило, преди аз да вляза там, не.

— По същия начин вие не знаете дали веществените доказателства от кръв не са били замърсени — преди да влезете там.

— Не видях нищо, което да го потвърждава.

— Но и не бихте могли, нали? Защото сте пристигнали, след като вредата вече е била нанесена.

— Аз… все още…

— Вие не знаете дали върху някои кръвни веществени доказателства не се е газило, преди да влезете вътре, нали?

— Не.

— Не знаете дали на някого от зрителите не му е потекла кръв върху телата, преди да отидете там.

— Мисля, че това е извънредно неправдоподобно.

— Но фактът е, че вие не знаете.

— Не, аз не знам какво се е случило там преди моето пристигане.

— Значи възможно е кръвните веществени доказателства да са били замърсени преди вашето пристигане.

Бълък се намеси:

— Възразявам! Всичко е възможно. Това няма да помогне на съда.

— Ваша чест — заяви Бен, — показанията на свидетеля се основават върху вероятности. Аз се опитвам да се убедя, че съдебните заседатели разбират всички онези евентуалности, за които той не им е разказал.

Съдия Харт вдигна поглед:

— Мисля, че той улучи, господин обвинител. Допускам въпроса.

Бен отново зададе въпроса си:

— Възможно ли е кръвните веществени доказателства да са били замърсени преди вашето пристигане там?

Камилиери се намуси:

— Аз не мога да разсъждавам върху това.

— Благодаря ви. Нямам повече въпроси.

Бен, щастлив, седна на мястото си. Двама свидетели последователно му бяха свършили добра работа или поне така изглеждаше. Знаеше, че няма да може лесно да се успокои. Да, двама свидетели помогнаха, каза си той, но доколкото знаеше, следващият щеше да бъде цяло нещастие.

И както се оказа — имаше право.