Рик Янси
Безкрайното море (65)

64.

Не съм виждала Вош от дни. На следващата сутрин това се променя.

— Да чуем — казва той на Клер, която, застанала до господин Бяла престилка, изглежда като някой ученик от средния курс, отведен в кабинета на директора защото е тормозил най-дребното хлапе.

— Отслабнала е четири килограма и е изгубила двайсет процента от мускулната си маса. Приема Диован за високото кръвно налягане, Фенерган за гаденето, Амоксицилин и Стрептомицин, за да потискаме лимфатичната й система, но все още продължава да се бори с високата температура — докладва Клер.

— Продължава да се бори с високата температура?

Клер отмества поглед.

— Положителното е, че черният й дроб и бъбреците все още функционират нормално. В белите й дробове има малко течност, но ние сме…

Вош й махва да замълчи и се приближава до леглото ми. Ярките му очи на птица проблясват.

— Искаш ли да живееш?

— Да — без колебание отговарям аз.

— Защо?

— Не разбирам — по някаква причина този въпрос ме сварва неподготвена.

— Не можеш да ни победиш. Никой не може. Дори и да бяхте седем пъти по седем милиарда, когато всичко започна. Светът е часовник и този часовник отброява последната си секунда — защо би искала да живееш?

— Не искам да спасявам света — казвам му аз. — Просто се надявам, че може да ми се удаде възможността да те убия.

Изражението му не се променя, но очите му проблясват и играят. „Познавам те“ — казват очите му. — „Познавам те.“

— Надежда — прошепва той. — Да.

Кимвам. Той е доволен от мен.

— Надявай се, Марика. Вкопчи се в надеждата си — той се обръща към Клер и господин Бяла престилка. — Спрете й лекарствата.

Лицето на господин Бяла престилка придобива цвета на престилката му. Клер понечва да каже нещо, после извръща поглед. Вош се обръща отново към мен.

— Какъв е отговорът? — пита той. — Не е яростта. Какво е?

— Безразличието.

— Опитай отново.

— Безпристрастието.

— Отново.

— Надеждата, Отчаянието. Омразата. Гневът. Тъгата — треперя, вероятно съм вдигнала температура. — Не знам. Не знам. Не знам.

— Така е по-добре — казва той.