Клифърд Саймък
Децата на нашите деца (5)

5.

Армията беше в затруднение.

Лейтенант Андрю Шелби се обади на майор Марсел Бърнс и докладва.

— Сър, не мога да задържа тези хора заедно. Отвличат ги.

— За какво говориш, по дяволите? Кой ги отвлича?

— Ами, всъщност не че точно ги отвличат. Но ги отвеждат разни хора. Тук има една голяма къща и вътре е пълно с тях. Трябва да са повече от двайсет. Разговарях със собственика. Вижте сега, казвам му, трябва да задържа тези хора заедно. Не мога да ги оставя да се пръснат. Трябва да ги натоваря и да ги отведа на място, където ще получат подслон и храна. Лейтенант, казва човекът, не се безпокойте за тези, които са тук. Ако проблемът ви е само в подслона и храната, няма защо да се тревожите. Те са мои гости и имат храна и подслон. И той не беше единствен. Това беше само в една от къщите. Същото е и в другите, по цялата улица. В целия квартал. Нещо повече. Хората пристигат от километри, за да ги приберат и да се погрижат за тях. Пръснали са се из целия район и аз не съм в състояние да направя нищо.

— Продължават ли да излизат през онази вратата или там, каквото е?

— Да, сър, продължават. Изобщо не са преставали. Прилича на парад. Просто непрекъснато се изливат. Опитвам се да ги задържам заедно, сър, но те се пръскат и хората от квартала ги водят по къщите си. Не мога да следя кой къде отива.

— Успя ли да транспортираш част от тях?

— Да, сър. Правя всичко възможно.

— Що за хора са те?

— Просто обикновени хора, сър. Доколкото мога да видя. Не се различават от нас, освен, че имат странен акцент. И са облечени особено. Едни носят роби. Някои са по кожени бричове. Други… о, по дяволите, облечени са във всевъзможни дрехи. Все едно, че са на маскарад. Но са любезни и ни оказват съдействие. Не ни причиняват неприятности. Просто са прекалено много. Повече, отколкото съм в състояние да транспортирам. Пръскат се, но вината не е тяхна, а на хората, които ги канят в домовете си. Държат се приятелски и адски мило, но просто са прекалено много.

— Добре, продължавай — въздъхна майорът. — Направи каквото можеш.