Фриц Лейбър
Среща със Злото в Ланхмар (1)

Пред читателя е първата преведена на български език новела от цикъла за Фафърд и Сивия Мишелов на Фриц Лейбър. Първият епизод от този цикъл е намерил път до страниците на списанията през 1940 година, а последният (засега) е написан през 1988-а. Общият брой на произведенията, в които се разказва за фантастичните приключения на двамата другари, е 36! Новелата „Среща със злото в Ланхмар“ (получила най-престижните награди за фантастика „Хюго“ и „Небюла“ през 1970 година) логически е третата в поредицата, а в двата предшествуващи я разказа става дума за пътя на двамата смелчаци до Ланхмар — града, след който те ще предизвикват опасностите вече само заедно.

Ето как съдбата ги събира в Ланхмар.

Фафърд е роден далече на север в Северната провинция и принадлежи на Снежния клан. Съвсем неотдавна той се е завърнал от пиратски поход с кораб, чийто капитан е Хрингорл. Той научава, че Великс е довел нова танцьорка на име Влана, която ще демонстрира пред публика изтънчените забавления на цивилизацията, защото е доведена от Ланхмар. Фафърд има приятелка — Мейра, очакваща дете от него, и те планират най-сетне да се оженят, защото Фафърд има основания да очаква благословията на майка си Мор — сурова магьосница, която може да предизвиква със заклинанията си различни магии, свързани с лед, сняг, лавини и т.н. Фафърд е пленен от Влана, макар тя да е по-възрастна от него, защото чрез нея усеща притегателната сила на далечната цивилизация. Влана му разказва за живота си в Ланхмар и му признава, че танцуването й е било само прикритие за извършване на кражби. За нещастие всемогъщата Гилдия на крадците не признава свободното практикуване на тази „професия“ и малката групичка крадци получава жесток урок — партньорите на Влана са убити. Тя трябва да избяга, за да се скрие, и предложението на Великс, който по това време се намира в Ланхмар, да я отведе на север, идва точно навреме. Намеренията на Великс обаче са съвсем други — той всъщност изпълнява поръчката на Хрингорл да му доведе поредната робиня. Фафърд случайно дочува това и решава да спаси Влана. Въпреки магиите на майка си, която иска да го задържи, той повежда Влана през затрупаните в снегове планини. Група преследвачи и Фафърд избива всички, с изключение на жестокия им предводител — Хрингорл, който пада поразен от ножа, хвърлен от ръката на Влана. Те продължават бягството си, за да стигнат накрая в Ланхмар, където го очакват много по-силни емоции.

Мишката по това време е чирак при магьосника Главас Ро. Едва завърнал се от една експедиция, за да изпълни задачата, поставена му от Главас Ро, той установява, че къщата, в която двамата живеят, е опожарена, а неговият учител — убит. Мишката знае, че това може да бъде дело само на жестокия Джанарл, съперник на Главас Ро. Джанарл е господар на тези земи и е цяло нещастие, че Мишката е влюбен в Ивриан — неговата дъщеря. Властелинът знае за взаимната им симпатия и не може да понася ученика на своя заклет враг. Самата Ивриан е потисната от омразата на баща си към нея, омраза, която особено се е засилила след смъртта на майка й при нещастен случай. Може би баща й не може да се примири, че съдбата го е оставила с дъщеря вместо син? Но Ивриан има основания да се съмнява, че смъртта на майка й е така невинна, а от друга страна, някои намеци на баща й я карат да мисли, че може би неин баща е магьосникът Главас Ро, който е имал нещо общо с майка й в годините, преди да се усамоти и отдаде на магията. Както и да е, Мишката дава обет пред овъглените кости на учителя си, че ще отмъсти за него, а заедно с това ще освободи и Ивриан от бащата злодей. Това може да стане обаче само с използуването на черна магия, за която Мишката има бледа представа. Той съобщава на Ивриан, че на седмия ден баща й ще умре. И наистина, на седмия ден Джанарл е повален на легло, гърчейки се в адски болки. Джанарл изпраща група слуги със задача бързо да му доведат неговия мъчител. Групата открива Мишката в една пещера, при когото е дошла Ивриан, която го моли да остави всичко това, настоявайки двамата да избягат. Край младия магьосник преследвачите откриват глинена кукла с набодени в нея игли. Те отвеждат двамата влюбени при агонизиращия Джанарл, като вземат със себе си и куклата. Джанарл заповядва иглите внимателно да бъдат извадени и болките му наистина изчезват. По негова заповед Мишката е хвърлен в килия за изтезания, но в последния момент той успява скрито да помоли Ивриан да дойде в килията с неговия враг, облечена в дрехи на починалата си майка, и да наблюдава неговите мъчения като се държи за ръката на баща си. Недоумяващата Ивриан се подчинява и чрез нея Мишката успява да отвори канал на омразата към душата на Джанарл и да го порази по ужасяващ начин. За Ивриан не е проблем да го освободи и те тръгват също за Ланхмар, където съдбата е решила да се срещнат с Фафърд и неговата любима. Помъдрелият в това изпитание младеж решава да смени прозвището си на Сивия Мишелов.