Джейкъб Грей
Роякът се спуска (8)

Осма глава

Момичето изглеждаше извънредно уплашено. Опита се да се изправи, но госпожа Стрикъм се втурна към нея, стисна я за гърлото и я вдигна във въздуха. Лисиците се събраха и ги наобиколиха с ръмжене.

— Спрете! — извика Коу.

— Мамо! — обади се и Лидия.

Лицето на Селина пребледня от страх.

— Има ли причина да не оставя лисиците си да ти прегризат гърлото? — изсъска майката на Лидия.

Коу я хвана за ръката, сграбчи я решително и рече:

— Не. Пуснете я, за да я разпитаме.

Госпожа Стрикъм я задържа още миг, след което я пусна.

Селина се строполи на земята и взе да разтрива гърло.

— Не исках… не знаех… — занарежда тя.

Коу я изгледа с презрение.

— И как попадна в дома ми? — попита той. — Всичко е било измама, нали?

Тя вдигна към него насълзените си очи.

— Исках да ти помогна! — изръмжа той. — А ти ме предаде!

— Ти какво очакваш? Това е дъщерята на мухогласата — обади се Трохата. — Покварена е до мозъка на костите.

— За какво говорите? — пророни Селина. — Мама просто командва полицията.

— Не се прави на малоумна — предупреди я госпожа Стрикъм.

Селина измери Коу с отчаян поглед.

— Мама ми обясни, че в Блекстоун върлувала банда обирджии. Каза, че непрекъснато се местели и било невъзможно да бъдат заловени. Просто исках да помогна.

— Лъже — рече Трохата с насмешка. — Очакваш да повярваме, че си прекарала целия си живот с Майката на мухите, без да разбереш?

— Не знам за какво намеквате — отвърна Селина. — Мама е нормална. Не е от вас. Не може да говори с животни.

— О, стига — тросна се Трохата и изкриви лице.

После махна с ръка и гълъбите му връхлетяха отново върху момичето. Тя взе да рита и да пищи, а птиците я издигнаха във въздуха.

— Пуснете ме! — настояваше. — Защо ми е да лъжа?

Трохата вдигна ръка и гълъбите я понесоха все по-нагоре.

— Какво правиш? — попита Коу притеснено.

Без да отлепя очи от Селина, Трохата надвика писъците й.

— Не познаваш орлогласия, нали? През Мрачното лято застана на страната на Предача. Всички тръпнехме пред него. Птиците му се спускаха изневиделица и отвличаха жертвата си. Специалитетът му беше да пуска враговете си отвисоко. Страховита смърт.

— Тогава просто го направи! — викна му Селина. — След като си си втълпил, че съм такава, не мога да те спра. Но няма да се моля.

Този полудя!, обади се Кряк.

— Троха, не! — нададе глас Коу. — Ами ако говори истината?

— Ще поема този риск — отговори Трохата.

Той пристъпи напред с протегнати ръце, изкривил злостно уста. Гълъбите издигнаха Селина през дупката в покрива и се скриха от очите им. Лидия се опули уплашено.

Коу бързо събра враните си. Мрън, Кряк и Блеска литнаха. Другите по-далечни мъгляви сиви сенки в ума му също се размърдаха. Той обаче осъзна, че няма да успеят да стигнат навреме.

Свирепото изражение на Трохата не беше напуснало лицето му. Внезапно той стисна двата си юмрука, сякаш смачкваше хартия на топка, и спусна ръце до тялото си. Няколко секунди по-късно гълъбите долетяха обратно през дупката. Без Селина. Коу зяпна невярващо, а Лидия простен ужасено.

— Какво стори с нея? — попита госпожа Стрикъм.

Трохата ги изгледа един по един със студени очи.

— Не се тревожете, отнесоха я в камбанарията. Стълбището се срути преди много време. Ще остане там, докато решим какво да я правим.

Лидия въздъхна тежко.

— Просто си блъфирал!

Трохата изтупа ръце.

— Да, да. Заслужавам „Оскар“, нали?

Коу повдигна вежди.

— Какво е „Оскар“?

— Няма значение — рече мъжът. — Въпросът е, че докато не се убедя, че можем да й вярваме, ще остане там.

„Не бих заложил на това“, помисли си Коу при спомена за гъвкавостта на Селина по покривите по-рано.

— Мислиш ли, че Майката на мухите би сключила сделка? — попита той. — Дъщеря й в замяна на дивогласите?

— Не вярвам нито на нея, нито на дъщеря й — намеси се госпожа Стрикъм. — Предлагам да опитаме да освободим дивогласите сами.

— С помощта на татко? — намеси се Лидия.

Майка й кимна.

— Пазих тайната двайсет години. Няма да бъде лесно.

Тя въздъхна и набра номера.

 

 

Коу излезе от църквата и вдиша с наслада свежия въздух. Седна на една ръждясала метална пейка и взе да подхвърля парченца бисквита на гълъбите на Трохата.

Глупави птици, а?, обади се Мрън, кацнал зад него.

Надали имат и една мозъчна клетка общо, добави Блеска от подлакътника на пейката.

Това бисквитки ли са?, рече Кряк от рамото му. Не забравяй за гладния ранен герой до теб.

Коу му даде да хапне от шепа. Погледът му все отскачаше към входа на църквата с надеждата Лидия да се появи. Искаше му се отново да й обясни, да я накара да проумее защо не беше споделил истината от самото начало. Защото Феликс Квакер му беше казал да я пази в тайна? Заради думите на майка му в съня му?

Щеше му се изобщо да не беше научавал за камъка. Ако не беше отишъл в къщата онази вечер, нямаше да разбере за него. Сам се беше забъркал във всичко това, а сега бяха пострадали и най-близките му — и всичко, защото той не можеше да забрави миналото.

И защото миналото не оставяше на мира него.

Всички го обвиняваха, но не всичко беше по негова вина. Не беше молил за този живот; да го изоставят, да израсне, тъпчейки се с червеи в гнездото, измръзвайки почти до смърт всяка зима. Не беше молил да бъде продължителят на рода на вранегласите; нито пък пазител на проклетия камък!

Не искаше това бреме. Или честта. Или каквото там се очакваше да бъде това.

Ей, ако мислиш просто да ги направиш на прах… гракна Кряк.

Коу сведе очи и осъзна, че е стиснал юмруци около пакета с бисквити.

— Извинявайте — рече, изправи се рязко и поръси остатъците пред пейката.

Долетяха още гълъби.

Нашата приятелка май иска да се омете, отбеляза Мрън.

Коу погледна нагоре. Селина беше провесила крака от отвора в стената на камбанарията. Беше се вкопчила в ронещата се мазилка.

А аз разправям, че само гълъбите са глупави, подметна Блеска.

— По-добре да я спра — каза Коу.

Пое дълбоко въздух и призова птиците си.

След две минути се носеше във въздуха до Селина, увиснал в ноктите на ято врани.

— Прибирай се вътре — рече той. — Сама ще се убиеш.

— Какво те засяга? — тросна се тя.

Кракът й се подхлъзна, но тя успя да се задържи. Упоритият вятър вееше дрехите й. За момент Коу наистина се запита какво го засяга.

— Ако паднеш, Трохата ще накара мен да чистя останките — подхвърли той.

Селина го изгледа със смръщено чело.

— Това беше шега — разясни й. — Моля те, прибирай се. Искам да поговорим.

Една тухла до крака й се откърти и се затъркаля по покрива. Селина безмълвно се покатери обратно през парапета и влезе в камбанарията. Враните на Коу го пуснаха на козирката и отлетяха шумно. Всички, с изключение на трите му верни птици. Камбаната отдавна беше изчезнала; бяха останали само няколко разръфани парчета въже, които висяха от металната конструкция.

Селина седеше със сведена глава до стената, опряла лакти на колене.

— Добре — поде тя. — Да говорим.

Не й вярвам изобщо, рече Блеска.

Нито пък аз, обади се и Кряк.

Ще се опита да те надхитри, каза Мрън.

„Колко хубаво щеше да бъде Милки да беше тук“, помисли си Коу. На мига щеше да прозре що за птица е Селина Девънпорт. Той махна на останалите с ръка.

— Оставете ни насаме за минутка, може ли?

Трите врани скочиха от камбанарията и се спуснаха към земята.

Селина се изсмя дрезгаво и каза:

— Не можеш да си представиш колко откачено изглежда всичко това. В смисъл… на канала се върти една жена, която говори на патиците. И тя ли е дивогласа?

Коу повдигна рамене.

— Може би. Но може и да е просто луда.

Селина сбърчи лице и за миг му се стори, че ще се разплаче. Но не го направи.

— Имаш пълно основание да ме ненавиждаш — каза тя.

— Вярно.

— Сериозно, на твое място и аз бих искала да хвърля себе си от покрива на църквата.

Той седна срещу нея. Зад стената на камбанарията не се усещаше и повей от вятъра.

— Нека те попитам нещо — започна той. — Наистина ли не знаеше, че майка ти е дивогласа?

Тя се взря право в очите му и отвърна:

— Честен кръст.

Той се вторачи в лицето й в търсене на издайнически белези, на някакъв знак, че може и да лъже. Имаше ли смисъл обаче? Преди го беше излъгала — при това сериозно, — а той не се беше усъмнил и в една частица от думите й. Нямаше как да разбере, дори всичко това да беше просто преструвка… дори тя да продължаваше да блъфира.

Изведнъж го озари идея… Господин Стрикъм не знаеше за собствената си жена, а бяха женени. Дали пък със семейство Девънпорт не беше същото?

— Само че… — продължи Селина колебливо. — Като се замисля, не беше и съвсем обикновена. Не сме особено близки, разбираш ли? Отношенията ни не са като тези на моите приятели с техните. Винаги съм си мечтала да прекарва повече време с мен, но тя работи като луда. В последните няколко години виждам чистачката по-често, отколкото нея.

На Коу му хрумна още нещо. Ако все още продължаваше да работи за майка си, дали знаеше за камъка? Ето защо подбра следващите си думи внимателно.

— Имаш ли представа какво иска майка ти? — попита.

Тя поклати глава.

— Каза единствено, че си опасен и че се нуждае от помощ, понеже в полицията са в задънена улица. Моята задача беше да се сприятеля с теб. Изпрати ме в дома ти преди няколко седмици и нареди да докладвам, ако се появиш. Интересуваше се къде живееш напоследък. — Тя въздъхна. — Искрено исках да й помогна. Тя обаче не ми се довери за нищо друго.

— Тоест ти самата си го предложила?

Бузите на Селина почервеняха.

— Беше преди да се срещнем с теб. Не знаех, че си такъв. Осъзнах, че не си престъпник, щом те видях. Боже, та ти не искаше да откраднеш дори едно пакетче бисквити! В крайна сметка дори не й докладвах. Реших да науча повече за теб. Не знам как ни откриха онези ужасни хора на лодката, не знам и откъде е разбрала, че ще бъдем в зоопарка.

Коу се замисли над думите й и ги сравни със собствените си спомени. Беше ли възможно тя да е просто пионка в играта на майка си?

— Явно мухите й са те наблюдавали — рече той. — Наблюдавали са и нас. Хората в зоопарка са невинни. Видя сама — повечето са деца и старци.

— Знам — отговори Селина. — Но нямах представа, че ще се появи полицията. — В очите й проблесна предишната предизвикателност. — Самите вие ме заведохте там, нали помниш? Жената с лисиците не би ме пуснала, дори и да исках…

Гласът на Трохата ги прекъсна.

— Само гледай да не чуе, че й казваш така — рече той.

Силуетът му изникна на фона на небето над тях, носен от гълъбите.

— Хайде, ако ще влизаме с взлом в Блекстоунския затвор, трябва да направим план.

— Ами аз? — попита Селина.

— Ти идваш с нас, моето момиче — каза той с мрачна усмивка.