Илса Бик
Чудовища (95)

94

Щрак-щрак-щрак. Щрак. Щрак. А сега пращене като змия.

„Статично. — Косата по скалпа на Люк се изправи. — Мели има радио и говори с някого кодирано.“

Против всяка частица здрав разум, с която разполагаше, той тръгна надолу по коридора. Щраканията звучаха на неравни интервали. Пулсът думтеше в ушите му. Това беше тъпо. Какво можеше да каже на Том? „Ами, имаше едно такова странно щракане?“ Но ако имаше радио и някой говореше…

Изпод левия му ботуш се чу силен висок писък на износена дъска. Истинско СКРЪЪЪЦ като от филм на ужасите, което смрази мозъка му. Секунда по-късно чу издайническия писък на пружина на легло и…

— Ехо? — тонът беше рязък, звукът се засилваше, докато Мели се придвижваше към вратата на спалнята. — Кой е…

„Махай се, махай се!“ Хвърли се към предния изход, спъна се във верандата в същия момент, в който една врата се удари в стената и Мели извика:

— Кой…

Все още тичайки, той взе предните стъпала по три наведнъж и се хвърли надолу. Какво да прави, какво да прави? „Том, Том, къде си?“ Той щеше да знае. На Том можеше да се довери. Но Люк беше сам и всичко, за което можеше да мисли, беше да бяга. Автоматично се отправи към бараката за инструменти, но си помисли: „Чакай, по-безопасно е сред други хора“. Той се обърна към краварника и заграждението, бързайки през снега. Отпред видя групи деца и огъня. Всички кучета бяха изтичали на половината път към хълма, покрай далечната конюшня, и лаеха с техното общо „джаф-джаф-джаф“. В задната част на ума му, преди нещата да се разпаднат завинаги, се прокрадна една мисъл: „Чакай, какво им стана на всички…“.

Имаше огромна експлозия. Не просто „бум“, а трясък, който беше толкова свиреп, че усети как звукът отскача и се търкаля около и през него. Взривът отекна и отскочи от сградите. Задъхан, със сърце, пърхащо в гърлото му, той се завъртя и погледна на север.

Стълб дим, огромен сиво-черен облак като гъба, се изду и понесе над дърветата. Можеше да чуе как бъбренето на другите деца долу внезапно спря. За секунда дори кучетата замлъкнаха и той забрави за Мели и странните кодирани щракания.

Защото единственото там горе, което си струваше да се взриви, беше църквата.