М. Николски
Бенджамин Франклин (3)

III. Вземат го под стража

У Яков Франклин се бяха събрали няколко души да поговорят за последните статии на вестника, които вдигнаха толкова шум.

— Чудно нещо! — казваха едни. — Но пък нали в последния брой беше тъй рязко писано!

— Какво се интересува правителството за мнението на частен човек? — говореха други.

— Работата е, че сякаш полицията е обърнала особено внимание…

— Но…

— Все пак е чудно!

— Не, най-чудното е — заговори Яков, че авторът на тези статии е в дома ми и аз не го зная!

— Позволете на мен да кажа две думи — помоли Томас, — аз ще ви обясня всичко.

— Мълчи — прошепна му Бенджамин.

— Не, Вие ще ми позволите да кажа; да приемем, че съм глупав, но аз мога да назова автора на тези статии.

— Казвай по-скоро! Казвай кой е? — завикаха отвред.

— Не смея да го посоча, но господарят би могъл, да би желал.

Яков вдигна рамене.

— Видите ли — продължаваше Томас — авторът на тези статии ги пише сам, защото умее да пише, и тъй като казват, че е тук, вкъщи, а тук знаят да пишат само двамата братя Франклиновци, от които единият е много млад, пък и твърде зает с четене, Вие вече разбрахте…

Тук всички се спуснаха към Яков и взеха да го упрекват, че се е крил от всички.

— Аз намерих съчинителя, дайте ми обещания долар — смело каза Томас.

— Чухте ли новината? — попита той.

— Каква новина?

— Щели да арестуват съчинителя!

По-младият Франклин извика от учудване.

— Сиреч, ако още не е, без друго ще го арестуват.

— Ще рече, знаят го? — попита Яков.

— Съветвам те да идеш нейде — каза му някой, — защото ти, като издател на журнала, във всеки случай ще отговаряш. Тебе ще хванат пръв.

— Мигар мислиш, че могат да затворят брат ми? — попита уплашен Франклин.

— Разбира се, ако не се намери виновният.

— Полицейският дойде! — съобщи един от работниците и в същия миг вратата се отвори и конетабълът^[1] влезе.