Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Обществено достояние)
Превод от
, ???? (Обществено достояние)
Форма
Биография
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
mitashki_mitko (2022)
Допълнителна корекция и редакция
Karel (2022)

Издание:

Автор: М. Николски

Заглавие: Жанъ Батистъ Люли; Вениаминъ Франклинъ

Преводач: Н. Николаевъ

Издател: Книгоиздателство „Сполука“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1929

Тип: Сборник

Печатница: Печатница и книгоиздателство „Изгрѣвъ“ — ул. Владайска № 7 — София

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/16523

История

  1. — Добавяне

Съпоставени текстове

II. Убийството

— Моля ти се, брате, прочети какво е наредил твоят словослагател — каза Франклин, като се обърна към един от влезлите.

Братът на Бенджамин Франклин, Яков Франклин взе коректурния лист и учуден прочете:

„Едно ужасно убийство, извършено снощи, развълнува целия град: Томас Симпълтън, който работеше в продължение на три години в печатницата на Яков Франклин, заклал жена си и петте си деца“.

— Аз!… Аз!… Аз да съм заклал жена си и децата си? — в ужас проговори Томас, като бледнееше от страх.

Тримата се изсмяха високо.

— Но какво значи това? Чия е тая шега? — попита сетне Яков Франклин.

— Аз исках да докажа на Томас колко необходимо е за словослагателя да чете каквото набира — каза момчето, като се смееше весело. — Но опомни се, Томас, ти си тъй бледен, като че наистина си заклал жена си!

— Времето не е избрано, а и с туй шега не бива.

— Но и само от думата ти няма да станеш убиец!

— Тогаз, как съм могъл да напечатам туй?

— Защото не си го прочел.

— Аз не разбирам, Бенджамин, какво удоволствие е за тебе да доказваш, че четенето е необходимо за всеки словослагател — каза бащата, — има ли нещо хубаво в това, ако всички тукашни работници вземат да четат? Какво ще стане тогаз с печатниците?

— Ако всички последваха примера ти — каза по-големият му брат, — отколе биха си изгубили здравето. Представете си, че брат ми седи гладен — продължи той, като се обърна към баща си.

— Какво значи туй? Нали аз ти го дадох, за да му плащаш от деветата му година?

— Но той взема заплатата си и аз узнах, че той гладува, за да си купува книги с парите.

— Не е истина, аз се храня добре; но прочетох в книгите, че най-здравата храна е растителната, затова се и храня само с хляб и с плодове, а с останалите пари наистина си купувам книги.

— Изобщо, аз виждам, че ти се занимаваш с всичко, само не със своята работа.

— Нима съм виновен, че работата ми не е такава, с каквото обичам да се занимавам! Аз би желал да бъда семеен проповедник. Честито време прекарах аз в семинарията!

— Какво да правим! Туй не е по силите ни, ти сам знаеш! — каза бащата. — Но аз намирам, че да бъдеш поддръжка на семейството си не е по-малко почтено, и ако ти се заловеше с моя занаят…

— Да вариш лой, да приготвяш фитила и да лееш свещи може и без особени научни познания.

— Ти се лъжеш, и за това е нужно учението; а защо не са всички свещи еднакво хубави! Но не е там работата; ти се хвърляш на вси страни, едно време например щеше да ставаш моряк; за да те отвлека от това, дадох те да се учиш при ножар.

— Той имаше квартирант, богат с книги, и аз току-речи всичкото си време прекарах в четене за пътешествия, историята на Англия, на Франция и много други. Весел живот беше!

— Най-сетне, за да удовлетворя твоята страст към книгите, аз те направих словослагател, при все че в нашето семейство вече има един; и тъй, аз те турих при брат ти, но теб и тук не ти е по угодата, и тук нищо друго не вършиш, само четеш книги…

— Не, не само чета, а и пиша, дори стихове; попитайте брат ми колко шум вдигнаха те?

— Наистина за тях много говориха — каза Яков.

— Аз не желая да те разочаровам — каза бащата, — но аз четох стиховете ти: те са много лоши. Остави се от туй занятие и запомни, че стиховете не търпят посредственост: те или хубаво трябва да се пишат, или никак да се не пишат. Да пишеш стиховете тъй, както пише прозата вашият таен сътрудник, тогава би била друга работата, с туй би могъл да се примири човек! Наистина той изглежда още много млад, но каква ясност на мислите! Каква даровитост! Е, ти не узна ли досега кой е той? — попита бащата, като се обърна към по-големия си син.

— Не, аз заръчах на Томас да гледа кой пуща тия статии в кутията.

— И аз пазих през всичкото време, два часа не се отместих от кутията, но ме извикаха в дюкяна и аз помолих брат ви да покараули вместо мене, ала той само се прозявал, та когато дойдох, пак намерих в кутията хартия.

— Може ли такова нещо, Бенджамин! Не те ли е срам? — каза бащата.

Момчето се изчерви.

— Мигар да седя до кутията, без да си мръдна нигде окото?

— Моля те, Бенджамин, не упорствувай; ако си видял кой е оставил статията, кажи: аз трябва да го зная и искам да поговоря с него, да му изкажа някои мисли, той прослави толкоз моя вестник.

— Записка от полицейския агент — каза влезлият работник, като подаде на Яков запечатан плик.

Франклин бърже го разпечата и взе да чете:

„Почитаеми господине!

Като направих най-точни справки за неизвестния съчинител, който помества своите статии в последните броеве на вестника ви, аз узнах, че туй лице се намира в дома ви и във вашето заведение, и затова моля да се погрижите да потърсите и за всичко да ми съобщите до двадесет и четири часа.

Нелсън Бюрдет“.