Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Обществено достояние)
- Превод от неизвестен език
- Н. Николаев, ???? (Обществено достояние)
- Форма
- Биография
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- mitashki_mitko (2022)
- Допълнителна корекция и редакция
- Karel (2022)
Издание:
Автор: М. Николски
Заглавие: Жанъ Батистъ Люли; Вениаминъ Франклинъ
Преводач: Н. Николаевъ
Издател: Книгоиздателство „Сполука“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1929
Тип: Сборник
Печатница: Печатница и книгоиздателство „Изгрѣвъ“ — ул. Владайска № 7 — София
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/16523
История
- — Добавяне
Съпоставени текстове
II. Убийството
— Моля ти се, брате, прочети какво е наредил твоят словослагател — каза Франклин, като се обърна към един от влезлите.
Братът на Бенджамин Франклин, Яков Франклин взе коректурния лист и учуден прочете:
„Едно ужасно убийство, извършено снощи, развълнува целия град: Томас Симпълтън, който работеше в продължение на три години в печатницата на Яков Франклин, заклал жена си и петте си деца“.
— Аз!… Аз!… Аз да съм заклал жена си и децата си? — в ужас проговори Томас, като бледнееше от страх.
Тримата се изсмяха високо.
— Но какво значи това? Чия е тая шега? — попита сетне Яков Франклин.
— Аз исках да докажа на Томас колко необходимо е за словослагателя да чете каквото набира — каза момчето, като се смееше весело. — Но опомни се, Томас, ти си тъй бледен, като че наистина си заклал жена си!
— Времето не е избрано, а и с туй шега не бива.
— Но и само от думата ти няма да станеш убиец!
— Тогаз, как съм могъл да напечатам туй?
— Защото не си го прочел.
— Аз не разбирам, Бенджамин, какво удоволствие е за тебе да доказваш, че четенето е необходимо за всеки словослагател — каза бащата, — има ли нещо хубаво в това, ако всички тукашни работници вземат да четат? Какво ще стане тогаз с печатниците?
— Ако всички последваха примера ти — каза по-големият му брат, — отколе биха си изгубили здравето. Представете си, че брат ми седи гладен — продължи той, като се обърна към баща си.
— Какво значи туй? Нали аз ти го дадох, за да му плащаш от деветата му година?
— Но той взема заплатата си и аз узнах, че той гладува, за да си купува книги с парите.
— Не е истина, аз се храня добре; но прочетох в книгите, че най-здравата храна е растителната, затова се и храня само с хляб и с плодове, а с останалите пари наистина си купувам книги.
— Изобщо, аз виждам, че ти се занимаваш с всичко, само не със своята работа.
— Нима съм виновен, че работата ми не е такава, с каквото обичам да се занимавам! Аз би желал да бъда семеен проповедник. Честито време прекарах аз в семинарията!
— Какво да правим! Туй не е по силите ни, ти сам знаеш! — каза бащата. — Но аз намирам, че да бъдеш поддръжка на семейството си не е по-малко почтено, и ако ти се заловеше с моя занаят…
— Да вариш лой, да приготвяш фитила и да лееш свещи може и без особени научни познания.
— Ти се лъжеш, и за това е нужно учението; а защо не са всички свещи еднакво хубави! Но не е там работата; ти се хвърляш на вси страни, едно време например щеше да ставаш моряк; за да те отвлека от това, дадох те да се учиш при ножар.
— Той имаше квартирант, богат с книги, и аз току-речи всичкото си време прекарах в четене за пътешествия, историята на Англия, на Франция и много други. Весел живот беше!
— Най-сетне, за да удовлетворя твоята страст към книгите, аз те направих словослагател, при все че в нашето семейство вече има един; и тъй, аз те турих при брат ти, но теб и тук не ти е по угодата, и тук нищо друго не вършиш, само четеш книги…
— Не, не само чета, а и пиша, дори стихове; попитайте брат ми колко шум вдигнаха те?
— Наистина за тях много говориха — каза Яков.
— Аз не желая да те разочаровам — каза бащата, — но аз четох стиховете ти: те са много лоши. Остави се от туй занятие и запомни, че стиховете не търпят посредственост: те или хубаво трябва да се пишат, или никак да се не пишат. Да пишеш стиховете тъй, както пише прозата вашият таен сътрудник, тогава би била друга работата, с туй би могъл да се примири човек! Наистина той изглежда още много млад, но каква ясност на мислите! Каква даровитост! Е, ти не узна ли досега кой е той? — попита бащата, като се обърна към по-големия си син.
— Не, аз заръчах на Томас да гледа кой пуща тия статии в кутията.
— И аз пазих през всичкото време, два часа не се отместих от кутията, но ме извикаха в дюкяна и аз помолих брат ви да покараули вместо мене, ала той само се прозявал, та когато дойдох, пак намерих в кутията хартия.
— Може ли такова нещо, Бенджамин! Не те ли е срам? — каза бащата.
Момчето се изчерви.
— Мигар да седя до кутията, без да си мръдна нигде окото?
— Моля те, Бенджамин, не упорствувай; ако си видял кой е оставил статията, кажи: аз трябва да го зная и искам да поговоря с него, да му изкажа някои мисли, той прослави толкоз моя вестник.
— Записка от полицейския агент — каза влезлият работник, като подаде на Яков запечатан плик.
Франклин бърже го разпечата и взе да чете:
„Почитаеми господине!
Като направих най-точни справки за неизвестния съчинител, който помества своите статии в последните броеве на вестника ви, аз узнах, че туй лице се намира в дома ви и във вашето заведение, и затова моля да се погрижите да потърсите и за всичко да ми съобщите до двадесет и четири часа.