През нощта на 18 октомври 1647 г. по площада на Пале Роял минаваше колата със слугите в ливреи на орлеанския дом. Тя отиваше към дворцовите врати, когато изведнъж из нея се раздаде женски глас:

— По-полека, по-полека, да не стъпчете някого, гледайте, тук лежи някой — и една младичка, хубава глава се показа из прозореца на колата.

Кочияшът спря конете, а един от слугите, със свещ в ръка, взе да се оглежда наоколо и като видя спящото момче, бутна го с крак.

— Ставай от пътя!

Момчето се събуди и скочи разтреперано от студ.

Особата, която седеше в колата, беше херцогиня Монпансие, Ана Мария Луиза Орлеанска. Жалкият изглед на детето я трогна.

— Кой си и какво правиш тук? — попита тя, като гледаше момчето и се чудеше на нежното му лице, което тъй малко подхождаше на грубите му дрехи.

— Аз спях.

— Мигар нямаш къща, та спиш по улиците?

— За нещастие, не.

— Де са родителите ти и кои са те?

— Баща ми и майка ми умряха; аз съм италианец и дойдох тук от Флоренция с херцог Гиз.

— А защо те е оставил на улицата?

— Не е той причината; херцогът и не знае за това, мене ме изпъди неговият готвач, че съм играл с тенджерите му.

— Как си играл с тенджерите? — попита херцогинята засмяна.

— Свирих с тях.

— Свирил си с тенджерите!

— Да, и музиката излизаше отлична! Какво да правя, като нямаше на какво друго да свиря? Аз ги избирах по големина, нареждах ги и ги удрях с пръчица.

— Но обясни ми, моля те, защо те доведе херцог Гиз от Флоренция?

— То е дълга история, а аз тъй съм отпаднал… че едва говоря.

— Ти си може би гладен?

— Много; цял ден нищо не съм ял.

— Заведете туй момче в двореца — заповяда херцогинята, — нахранете го, стоплете го и приспете, а утре ми го доведете с чисти и нови дрехи.

Но на другия ден се наченаха преговорите с испанския двор за брака на Филипа IV, крал испански, неотдавна овдовял, за херцогиня Монпансие и намереното момче бе забравено.

Но като се настани веднъж в двореца, Люли се водеше вече там и беше назначен за готвач.

Към следващата част или към съдържанието

VI. Тенджеритѣ

Презъ нощьта на 18 октомври 1647 по площадьта на Пале Роялъ минаваше колата съ слугитѣ въ ливреи на орлеанския домъ. Тя отиваше къмъ дворцовитѣ врата, когато изведнажъ изъ нея се раздаде женски гласъ:

— По-полека, по-полека, да не претъпчете нѣкого, гледайте тукъ лежи нѣкой, — и една младичка, хубава глава се показа изъ прозореца на колата.

Кочиашътъ спрѣ конетѣ, а единъ отъ слугитѣ, съ свѣщь въ рѫка, взе да се огледва наоколо и, като видѣ спящето момче, бутна го съ кракъ.

— Ставай отъ пѫтя!

Момчето се събуди и скочи разтреперано отъ студъ.

Особата, която седѣше въ колата, бѣше херцогиня Монпансие, Ана Мария-Луиза Орлеанска. Жалкиятъ изгледъ на детето я трогна.

— Кой си и какво правишъ тукъ? — попита тя, като гледаше момчето и се чудѣше на нѣжното му лице, което тъй малко приличаше на грубитѣ му дрехи.

— Азъ спѣхъ.

— Мигаръ нѣмашъ кѫща, та спишъ по улицитѣ?

— За нещастие, не.

— Де сѫ родителитѣ ти и кои сѫ тѣ?

— Баща ми и майка ми измрѣха; азъ съмъ италиянецъ и дойдохъ тукъ отъ Флоренция съ херцогъ Гиза.

— А защо те е оставилъ на улицата?

— Не е той причината; херцогътъ и не знае за това, мене ме изпъди неговиятъ готвачъ, че съмъ игралъ съ тенджеритѣ му.

— Какъ си игралъ съ тенджеритѣ? — попита херцогинята засмѣна.

— Свирихъ съ тѣхъ.

— Свирилъ си съ тенджеритѣ!

— Да, и музиката излизаше отлична! Какво да правя, като нѣмаше на какво друго да свиря? Азъ ги избирахъ по голѣмина, нареждахъ ги и ги удряхъ съ прѫчица.

— Но обясни ми, моля те, защо те доведе херцогъ Гизъ отъ Флоренция?

— То е дълга история, а азъ тъй съмъ отпадналъ… че едва говоря.

— Ти си, може би, гладенъ?

— Много; цѣлъ день нищо не съмъ ялъ.

— Заведете туй момче въ двореца, — заповѣда херцогинята, — нахранете го, стоплете го и приспете, а утре ми го доведете съ чисти и нови дрехи.

Но на другия день се наченаха преговоритѣ съ испанския дворъ за брака на Филипа IV, краль испански, неотдавна овдовѣлъ, за херцогиня Монпансие, и намѣреното момче биде забравено.

Но, като се настани веднажъ въ двореца, Люли се мислѣше вече тамъ и бѣше назначенъ готвачъ.

Към следващата част или към съдържанието

М. Николски Жан Батист Люли (6) М. Николски Жанъ Батистъ Люли (6)

Метаданни

Данни

Жан Батист Люли. Бенджамин Франклин

Информация

История

Сваляне / Връзки

Метаданни

Данни

Жанъ Батистъ Люли. Вениаминъ Франклинъ

Информация

История

Сваляне / Връзки

VI. Тенджерите

VI. Тенджеритѣ

М. Николски
Жан Батист Люли (6)

М. Николски
Жанъ Батистъ Люли (6)