Вече се развиделяваше. Люли, както вървеше след колата, видя, че отдолу под нея беше привързан кош. Колата се спря. Люли загледа в коша и за свое учудване видя, че вътре едно куче бе заспало. В първата минута му дойде на ум да изхвърли кучето и да легне на негово място, но после му дожаля за животното.

— Не можем ли се събра двама? — помисли той, като влизаше в коша и гледаше да се събере и той в него. Кучето, като че го разбра и като лижеше весело новия спътник, отстъпи му мястото си, а само̀ се сгуши в дъното на коша.

Колата отново тръгна.

— Не е ли чудно — мислеше Люли, — че аз гледах да видя херцога, да му върна златната монета, а вместо това той ме взе за просяк и ми хвърли милостиня! Аз няма да оставя туй така и ще гледам да се обясня. Не искам херцогът, като стигне в Париж, да мисли лошо за мене! И наистина какво ще помислят, когато той каже: „Погрешно съм дал златна монета на малкия Люли, дето свири на цигулка във Флоренция, и какъв никаквец — той не само не ми върна монетата, ами ме гони из пътя за милостиня!“ Не, аз няма да допусна това! Какво би казал баща ми, ако знаеше докъде е стигнал синът му?

Посред тия размисли Люли заспа и се събуди, когато се бе разсъмнало.

Колата стоеше на едно място; конете ги нямаше; като погледна наоколо, той разбра, че празната кола стои на двора.

— Сега работата е свършена — реши той, — няма какво да се боя вече; ще ида и ще се обясня с херцога. — И като скочи от коша, Люли влезе в къщата, дето така също забележи смущение и глъчка, както преди. Посред слугите той позна онзи същия, който не искаше да го пусне при херцога, преди да тръгне той от Флоренция.

Към следващата част или към съдържанието

IV. Кошътъ съ кучето

Вече се развидѣляваше. Люли, като вървѣше следъ колата, видѣ, че отдолу подъ нея бѣше привързанъ кошъ. Колата се спрѣ. Люли загледа въ коша и, за свое очудване, видѣ, че вѫтре едно куче бѣ заспало. Въ първата минута му дойде на умъ да изхвърли кучето и да легне на негово мѣсто, но после му дожалѣ за животното.

— Не можемъ ли се събра двама? — помисли той, като влазяше въ коша и гледаше да се събере и той въ него. Кучето, като че го разбра и, като лижеше весело новия спѫтникъ, отстѫпи му мѣстото си, а само̀ се сгуши въ дъното на коша.

Колата отново тръгна.

— Не е ли чудно, — мислѣше Люли, — че азъ гледахъ да видя херцога, да му върна златната монета, а, вмѣсто това, той ме взема за просякъ и ми хвърли милостиня! Азъ нѣма да оставя туй така и ще гледамъ да се обясня. Не искамъ азъ, щото херцогътъ, като стигне въ Парижъ, да мисли лошо за мене! И, наистина, какво ще помислятъ, когато той каже: „Погрѣшно съмъ далъ златна монета на малкия Люли, дето свири на цигулка въ Флоренция, и какъвъ никаквикъ! — той не само не ми върна монетата, ами ме гони изъ пѫтя за милостиня“. Не, азъ нѣма да допусна това! Що би казалъ баща ми да знаеше, до какво е достигналъ синъ му?

Посрѣдъ тия размисли, Люли заспа и се събуди, когато бѣ се разсъмнало.

Колата стоеше на едно мѣсто; конетѣ нѣмаше; като погледна наоколо, той разбра, че праздната кола стои на двора.

— Сега работата е свършена, — реши той, — нѣма какво да се боя вече; ще ида и ще се обясня съ херцога. — И, като скочи отъ коша, Люли влѣзе въ кѫщата, дето така сѫщо забележи смущение и глъчка, както и попреди. Посрѣдъ слугитѣ той позна онзи сѫщия, който не щѣше да го пусне при херцога, преди да тръгне той отъ Флоренция.

Към следващата част или към съдържанието

М. Николски Жан Батист Люли (4) М. Николски Жанъ Батистъ Люли (4)

Метаданни

Данни

Жан Батист Люли. Бенджамин Франклин

Информация

История

Сваляне / Връзки

Метаданни

Данни

Жанъ Батистъ Люли. Вениаминъ Франклинъ

Информация

История

Сваляне / Връзки

IV. Кошът с кучето

IV. Кошътъ съ кучето

М. Николски
Жан Батист Люли (4)

М. Николски
Жанъ Батистъ Люли (4)