Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1940 (Пълни авторски права)
- Форма
- Приказка
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- moosehead (2022)
Издание:
Автор: Еню Кювлиев
Заглавие: Приказки и легенди
Издание: първо
Издател: Издателска къща „Хермес“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 2009
Тип: сборник
Националност: българска
Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково
Отговорен редактор: Венера Атанасова
Художник на илюстрациите: Борис Николов Стоилов
Коректор: Ева Егинлиян
ISBN: 978-954-26-0761-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13891
История
- — Добавяне
Когато Дядо Господ изпъстрил перцата на птичките, махнал с ръка на едно ангелче:
— Ей, Фъркатичко!
Ангелчето дотърчало и се поклонило.
— Вземи, та измий сега блюдцата и ги нареди на лавицата!
Фъркатичко се поклонило и подхвръкнало към блюдцата. Но Дядо Господ го спрял:
— Чакай! Защо да става зян боята по блюдцата? Я повикай пеперудките! Ще изпъстря и тях.
Ангелчето плеснало с крилца и отлетяло. И ето след малко заприиждали пеперудките. На тумбички се спущали, покланяли се и кацали по ръцете, раменете и главата на Дядо Господ. А той ги милвал и се усмихвал.
Скоро довтасало и ангелчето. Поклонило се.
— Фъркатичко — рекъл Дядо Господ, — я вземи, та изпъстри ти пеперудките! Уморих се с птиците, та не ми се ще.
Фъркатичко се поклонило и приседнало до блюдцата. Пеперудките подхвръквали и се струпали в скута му.
Уморен, Дядо Господ скоро задрямал.
Но най-малката пеперудка подхвръкнала и кацнала на носа му. Той се стреснал и отворил очи. Пеперудката се поклонила, извинила се, задето го разбудила, и се оплакала, че другите пеперудки измачкали крилцата й.
Поусмихнал се Дядо Господ, опънал смачканите крилца и те се изправили. После рекъл:
— Почакай да подремна. Тебе ще изпъстря аз.
А когато станал, взел едно лястовиче перце, пресегнал дваж-триж към блюдцата и погалил с него крилцата на пеперудката. Те станали толкова хубави, че когато другите пеперудки и Фъркатичко я видели, смаяли се. А Дядо Господ й рекъл:
— Ти си от нощните пеперудки, нали? Тогава помни: ти хвърчиш нощем. Пази да не опърлиш нейде крилцата си!
— Няма! — усмихнала се пеперудката и хвръкнала.
Всички се радвали на хубавата пеперудка. Наричали я Малката нощна царица. Звездите й се усмихвали, а месецът, когато я видял за пръв път, й смигнал, а после й кимнал. Смигнала му и пеперудката и литнала към него. Но когато го наближила и видяла колко е огнен, спомнила си думите на Дядо Господ.
„Той ме вика, за да опърли крилцата ми — рекла си тя. — Сигурно го е яд, че няма такива крилца“.
И се върнала.
* * *
Хвърчала много години, доволна и честита, Малката нощна царица.
Една вечер — през пролетта било — на пеперудката станало студено, та се отбила да се погрее на един овчарски огън.
„Няма да се доближавам — думала си тя. — Само ей тъй, отдалеко“.
И кацнала на една глогина край огъня. Харно й станало от топличкото, та скоро задрямала. Но на лошо била тази дрямка. Един от овчарите разръчкал с гега огъня. Отхвръкнала искра и — джиж! — върху крилцето на пеперудката. Тя изпищяла и паднала от глогината.
Заплакала, замолила Дядо Господ да закърпи крилцето й. Дошло Фъркатичко и я отнесло. Дядо Господ закърпил крилцето й, напомнил й да се пази и я пуснал.
* * *
Веднъж пеперудката минала покрай един манастир. Видяла да блещука светлинка в един прозорец и надникнала. Гледа — един белобрад старец с паче перо пише нещо пред лоена свещ.
— Колко хубав дядо! — учудила се пеперудката. — И колко прилича на Дядо Господ! Какво ли пише? Пък може да не пише, а да пъстри някоя моя сестра.
Подхвръкнала, кацнала на ухото на стареца и надникнала. Старецът дигнал ръка да се почеше. Уплашила се пеперудката и подхвръквала над свещта, за да избяга. Но свещта изпращяла и близнала едното й крилце. Тя простенала и — туп! — паднала върху книгата на стареца.
Погледнал, пожалил добрият старец за хубавото крилце, взел я нежничко и я пуснал от прозореца.
Под прозореца имало черница, та тя паднала на един черничев лист.
Заплакала пеперудката. Замолила пак Дядо Господ да закърпи крилцето й. Два дни плакала и се оглеждала отде ще довтаса Фъркатичко. А на третия ден дошъл сам Дядо Господ.
— Задето не ме послуша и не се пази — рекъл й той, — ти ще станеш свилена буба. Ще предеш най-тънките нишки, от които всички земни царици ще тъкат своите премени. А когато допредеш прело̀то[1] си, ще станеш пак пеперудка, но не със свилена, а с кълчищена премяна.
Така и станало. Малката нощна царица се превърнала в свилена бубичка. А когато пораснала и изпрела тънкото си прело, тя отново станала пеперуда: голяма, грозна сива пеперуда с тежка кълчищена премяна.