Еню Кювлиев
Бекировият бакшиш

Живял някога един мъдър турчин на име Бекир. Веднъж той отишъл на баня. Прислугата на банята за пръв път виждала Бекир, та помислила, че той е от ония редки посетители, които ходят на баня два-три пъти през годината и на излизане не дават бакшиш. Ето защо както слугите го преценили, така му и услужили. Измили го надве-натри, а на излизане не изчеткали дрехите му, както на другите посетители.

Бекир забелязал всичко това, но нищо не казал. А когато на излизане минал край бакърения тас, в който пускали бакшиш на прислугата, хвърлил в него една сребърна меджидия. Слугите видели това и се спуснали да му благодарят, но Бекир се престорил, че ги не забелязва, и си излязъл.

Минала се една седмица, ето ти Бекир пак на баня. Струпали се около него всички прислужници, кланяли му се, наричали го „ефенди“, „бей“, „ага“. А когато започнали да го къпят, къпали го като малко дете. Цели два часа го трили, поливали го с гюлова^[1] вода, кръщавали го „светъл бей“, „милостив ага“, „добър господин“. След това му изчеткали дрехите, лъснали му еминиите^[2], въртели се около него като около султан.

Тръгнал Бекир да си върви. Двама от слугите изтичали напред и застанали пред таса, за да благодарят на Бекир за бакшиша.

А когато той подминал таса, без да хвърли в него бакшиш, те му напомнили:

— А бакшиш, ефенди?

Тогава Бекир се повърнал и плюл в таса.

Слугите се втрещили.

— Нима такъв бакшиш заслужаваме за толкова грижи? — обадил се най-смелият.

А Бекир казал:

— Това е бакшишът за оная услуга, която ми направихте миналия път. Сребърната меджидия, която ви дадох тогава, е за днешната услуга.

Като казал това, Бекир гордо излязъл. А слугите останали около празния тас, без да могат да разберат Бекировата мъдрост.