Еню Кювлиев
Мъдрият просяк

Живееха някога в Багдад седем просяка: Хасан, Омар, Ахмед, Белиб, Селим, Юсуф и Халеф. То беше по онова време, когато царуваха халифите. Просяците живееха далече от града, в стари, схлупени колиби. И всеки ден трябваше да изминават много път, за да отидат в града и да просят по улиците.

Така живееха те много години. От ден на ден брадите им ставаха все по-дълги и по-бели, а сънят им — по-кратък. По цели нощи стояха те пред колибите, гледаха звездното небе и очакваха зората.

Една нощ на небето се появи чудна звезда, откъсна се, полетя от единия край на небесния свод към другия и остави след себе си дълга огнена диря. Падна тя някъде и угасна, ала просяците останаха да гледат натам с лица, светнали от сиянието на звездата и от задоволството, че са доживели да видят такова чудо. Защото думаше се по онова време и вярваше се, че когато се откъсне звезда, кой каквото пожелае — сбъдва се.

И дълго седяха просяците, мълчаливи и неподвижни, озарени от великата надежда.

Пръв Хасан се реши да продума.

— Пожела ли всеки от вас онова, което най-много иска да има? — попита ги той.

Всички кимнаха, а Халеф рече:

— Пожелах парите на Юсеин!

— А аз — властта и силата на халифа! — каза Юсуф.

— Аз пък пожелах да бъдат мои всички камили на Багдад — додаде Селим, а Белиб прошепна:

— Пожелах най-големия багдадски палат!

— А аз пожелах да бъда най-големият търговец, с много кервани и роби — похвали се Ахмед.

— Моето желание е да притежавам всички везирови драгоценни камъни! — въздъхна Омар.

Само Хасан мълчеше. А когато го попитаха какво е пожелал, той се усмихна и рече:

— Пожелах да бъда само аз просяк из цял Багдад.

— Ей че си глупак! — викнаха всички.

— Глупаци сте вие! — отвърна Хасан. — Защото ако вашето желание се изпълни, ще ви налегнат грижите на халифите, търговците и на везирите. Всеки ден, всеки час ще треперите пред страха да не ви отнеме някой богатствата. А аз… аз ще бъда един-единствен просяк в Багдад, а Багдад дава годишно двадесет хиляди лири на просяците. Всичко това ще получа аз и ще живея везирски, без мъки и грижи.

Шестимата просяка се спогледаха. Никой нищо не рече, но от тази нощ те започнаха да наричат Хасан Мъдрия Хасан.