Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
moosehead (2022)

Издание:

Автор: Еню Кювлиев

Заглавие: Приказки и легенди

Издание: първо

Издател: Издателска къща „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2009

Тип: сборник

Националност: българска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Отговорен редактор: Венера Атанасова

Художник на илюстрациите: Борис Николов Стоилов

Коректор: Ева Егинлиян

ISBN: 978-954-26-0761-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13891

История

  1. — Добавяне

Живял някога в Япония някой си шегаджия Ий Пей. Той бил много умен, та мнозина го дирили за съвет.

Веднъж при него дошъл един голям богаташ и скъперник.

— Ще полудея — казал той на Ий Пей, — ако не ми помогнеш.

— В какво се състои работата? — попитал Ий Пей.

— Имам непоносими съседи — казал с въздишка скъперникът. — От лявата страна — казанджия, а от дясната — ковач. От зори до мрак чукат. Главата ми ще пръснат. А за ушите ми — не питай! Моля те, намери начин да ги накараш да се преселят.

— Това не е тежка работа — казал Ий Пей, — но трябва да развържеш кесията.

Скъперникът въздъхнал дълбоко.

— Ех, ако е потребно — казал той, — и това ще направя.

— Потребно е, потребно е — рекъл Ий Пей. — Защото само с добра награда ще мога да ги накарам да се преместят.

— А колко ще трябва? — попитал със страх скъперникът.

— По десет жълтици за всеки и десет на мене за съвета и труда.

Скъперникът се замислил. Много му се видели тридесет жълтици. Но като си спомнил за чукането, развързал си кесията и дал на Ий Пей жълтиците.

— Почакай малко тук — казал Ий Пей и отърчал при ковача и казанджията.

След няколко минути той се върнал запъхтян и съобщил на скъперника:

— Имал си късмет. Съгласиха се да се преместят още днес.

И не минало половин час, чираците на казанджията и на ковача започнали да изнасят наковални, чукове, мехове, разни гвоздеи, бакъри и бакърчета, а майсторите им следели да не забравят нещо.

Скъперникът много се зарадвал. След малко той минал уж случайно край тях и казал:

— Охо, съседи, значи устояхте на думата си — премествате се? Това много ме радва. Чудя се само как успяхте така скоро да си намерите работилници… Къде се премествате?

Ковачът се усмихнал лукаво.

— Изпълняваме вашето нареждане, господарю — казал той. — По съвета на Ий Пей се сменихме с казанджията: той се премества в моя дюкян, а аз — в неговия. Така че отсега нататък аз няма да ви бъда десен съсед и с чука си не ще тревожа дясното ви ухо, а казанджията няма да дразни повече лявото ви ухо. А ако един ден и това ви дотегне, кажете на Ий Пей. Той ще съумее да ни накара да си сменим работилниците.

Край