Еню Кювлиев
Халифът Махади

Арабският халиф Махади много обичал лова. Веднъж, като скитал по лов, той се изгубил в една гора. След дълго лутане съзрял бедна колиба, влязъл вътре и поискал нещо за пиене от намиращия се там арабин.

Арабинът му поднесъл стомна с вино. Халифът пил и попитал:

— Приятелю, знаеш ли кой съм аз?

— Не, господарю — отговорил арабинът.

— Аз съм един от придворните на халифа.

Арабинът се поклонил дълбоко.

Махади пил още от стомната и попитал арабина дали го познава. Учуденият човек му отговорил, че преди малко той му обяснил кой е.

— Не — рекъл Махади, — аз съм първият министър на халифа.

Арабинът пак се поклонил.

След малко Махади пил още вино и потретил въпроса си.

Изумен, бедният арабин му повторил, че той вече му е казал кой е.

— Аз не казах истината — рекъл Махади. — Аз съм самият халиф, пред когото цял свят се кланя.

При тези думи арабинът, вместо да се поклони, взел стомната и я скрил. Халифът много се учудил. Той помислил, че човекът се е уплашил, че той, като халиф, ще го накаже, задето употребява вино^[1], и започнал да го успокоява.

— О, не, не затова — извикал арабинът, — побоях се да не би като пиете още вино, да станете пророка Мохамед, а после — да не би да ме накарате да повярвам, че сте самият Аллах.