Еню Кювлиев
Лунният лъч (Японска приказка)

Живял някога в Япония мъдрецът Ву Пен. Името и славата му се носили надалеко. Идвали при него хора от далечни страни. Между многото при него дошъл един младеж, който бил лошо облечен и прегладнял.

— Какво искаш, сине? — попитал го мъдрецът.

— Дошъл съм — казал младежът — да ми помогнеш. До вчера бях богат, облечен в свила и скъпоценности. Без носилка не съм излизал дори на балкона, за да се освежа. Но днес гладувам и ходя одърпан като последния бедняк в града. Кажи — това справедливо ли е? Туй, което съдбата прави с мене, е противно на закона за Вечната красота, който е основа на всички мъдрости. Вярно е, че моето наследство беше огромно, но крив ли съм аз, че виното е така пивко, комарджийството — така примамливо, а пиршеството — така приятно?

— А с какво мога да ти помогна? — попитал го мъдрецът.

— Искам да ми помогнеш с твоята мъдрост да стана пак така богат.

— Потърси за това адвокат, синко. Той ще ти даде по-добър съвет.

— Зная аз какво е адвокат и какво мъдрец — казал обидено младежът. — Адвокатът е човек, който се занимава с правосъдни спорове, а мъдрецът е онзи, който от прост метал прави злато, поучава света и когато пожелае, става невидим.

Ву Пен се засмял и рекъл:

— Ти си сгрешил. Сигурно търсиш магьосника Ху Ху. Подири го в града! Ще го познаеш по това, че на дясното му рамо стои кукумявка, а на лявото — черен котарак.

— А с какво се занимаваш ти? — попитал в недоумение младежът.

Вместо да отговори, Ву Пен се поусмихнал и тайнствено казал:

— Ако запазиш в тайна това, което ще ти кажа, на следната нощ ще станеш богат, какъвто си бил някога. Иди накрай града. Там ще намериш черешовата долина, през която протича реката Небесно огледало. Всяка вечер иззад планината изплува луната, осветява реката и се къпе във водите й. Издебни сгоден момент и когато луната се прибира, хвани се за един неин лъч и той ще те отнесе на нея. Тя е цялата от сапфир. Отчупи си колкото искаш, върни се на другата нощ по същия път, продай сапфира и ще станеш богат и пребогат.

Отишъл младежът още същия ден и намерил реката и долината. И понеже било много далече от града, решил да спи на полето. Легнал. Тежък на сън, той се събудил късно. Само един лунен лъч бил останал и се люлеел на върха на една праскова. Като луд се спуснал младежът, но тъкмо да го хване, лъчът се покачил на върха на една череша. Спуснал се младежът към нея, без да изпуска от очи лъча, но в тъмнината се блъснал в стъблото на едно дърво и паднал на земята.

Когато се свестил, вместо месеца, на небето изгрявало слънцето. Какво да прави? Тръгнал за града. Но по пътя решил да се отбие и да налови малко риба. Провървяло му. За половин час хванал десетина риби. Занесъл ги в града, продал ги и за парите купил храна.

Надвечер отишъл пак на полето, твърдо решен да изпълни съвета на мъдреца. Легнал да чака. И за да не би пак да го обори сън, вързал под шията си едно бодливо клонче. Щом задремел и главата му клюмнела, тръните го убождали.

„По-добре ще бъде да сваля този трън — казал си той. — Ще поспя час-два като човек и преди зори ще се събудя“.

Отвързал тръна и заспал.

Пробудило го и този път слънцето.

Цял месец ходил младежът на реката и все пропущал прибирането на месеца. Но и всякога ловял риба, продавал я, част от парите похарчвал за храна, а останалите спестявал.

След един месец той почувствал джобовете си пълни и тежки. Тогава чак разбрал всичко. Лунния лъч мъдрецът измислил само за да го накара да става рано, да не лентяйства и да работи. Това радостно съзнание изменило съвсем младежа. Той се преселил край реката, ловил риба от сутрин до вечер и я продавал в града. И станал отново богат, какъвто бил някога.