Еню Кювлиев
Остроумният крадец (Индийска приказка)

Един крадец бил хванат и осъден на смърт. Ден преди да бъде изпълнена присъдата той извикал палача си и му казал:

— Аз зная много голяма тайна, но искам да я доверя само на царя. После съм готов да умра.

Известѐн за това, царят заповядал да му доведат осъдения.

— Господарю — казал крадецът, — аз притежавам едно умение, което искам да ви оставя, за да изплатите загубите, които съм нанесъл на поданиците ви досега. Зная начин, по който мога да садя дървета, които раждат плодове от чисто злато. От тях касите на хазната ви скоро ще се напълнят. Ако искате, заповядайте да ме изведат на полето, за да ви покажа как може и вие да правите това.

Царят не искал да пропусне един тъй благоприятен случай. Заповядал да изведат крадеца на полето, където отишъл и той, придружен от първия си министър и от няколко придворни благородници. Тогава крадецът, като застанал тайнствено, започнал да прави необикновени движения с ръцете, обикаляйки около една дупка, изкопана от него, и произнасяйки неразбираеми думи. Най-после извадил от пазвата си един къс злато и заявил, че ще го посее в дупката и че от него ще изникне дървото със златните плодове.

— Но за да изникне това дърво — добавил той, — трябва парчето злато да бъде сложено в земята от ръка, която никога не е била замърсявана от някакво престъпление. И тъй като аз съм — уви! — само един недостоен крадец, то предавам ви, господарю, златото да го посеете вие…

Царят взел къса злато, но се поколебал, опасявайки се да не провали едно начинание, което ще го обогати. Ето защо той се обърнал към крадеца и казал:

— Спомням си, че когато бях юноша, взех от кесията на баща си пари, без той да знае това: моята ръка не е чиста. Ще накарам да свърши тая работа първия министър.

Но първият министър отказал.

— Знам ли аз — казал той — дали нямам някое лошо деяние за упрекване! Аз прибирам данъците. Може би съм бивал изкушаван да си присвоя някоя част от тях. Господарю, не искам да бъда причина, щото това дело да излезе несполучливо. По-добре поверете тази работа на дворцовия управник.

— Не, не, царю! — извикал, на свой ред, управникът. — Помислете си, царю: аз плащам на войската, аз правя всички покупки!

Тогава царят поискал да направи това един от неговите любимци. Но и той отказал.

Крадецът това и чакал. Той знаел, че всеки ще се допита до съвестта си, а пък и никой няма да иска да пропусне случая да забогатее от чудното дърво.

— Ваше величество вижда — казал крадецът, — че ще бъде хубаво за обществото, ако и петимата бъдем обесени, тъй като е невъзможно да се намери между нас поне един честен човек.

Истината била малко сурова. Но все пак царят се оставил да бъде обезоръжен от хитро скроената шега. Той се засмял и опростил крадеца, който обещал да стане честен човек.