Еню Кювлиев
Малка приказка с голяма поука

Живял някога млад индийски раджа. На смъртния си час неговият стар баща му подарил три досущ еднакви статуйки. Този чудесен подарък накарал младия раджа да се замисли. Той събрал своите мъдри съветници да изтълкуват какво означават статуйките. Дълго гадали. Но нито един отговор не можал да задоволи младия раджа. Най-сетне дошъл стар, прегърбен човек. Той разгледал внимателно статуйките и открил, че в ушите на всяка статуйка има малки дупки. Старецът поискал тънък тел и го пъхнал в ухото на първата статуйка. Телът излязъл от устата. След това го извадил и го пъхнал в ухото на втората статуйка. Телът излязъл от другото ухо. А когато опитал да стори същото с третата статуйка — телът не излязъл отникъде.

Старият мъдрец вдигнал бавно глава и казал:

— Господарю, трите статуйки представляват три вида хора. Първите учат лекомислено. Те пущат знанието да влезе през ухото и да излезе през устата. Вторите са още по-глупави. Те пущат знанието да влезе през едното ухо и да излезе от другото. А третите? Третите умно задържат в себе си всичко, което научат.