Еню Кювлиев
Елхата

Тихо и радостно растяла млада елха на края на гората. Никой не смущавал нейното спокойствие.

Но тя не била доволна, завиждала на всички и винаги си мислела: „Другите дървета са красиви, покрити с широки и хубави листа. Само аз съм нещастна с моите остри игли… Боже, покрий и моите клони с красиви листа!“

Чул Бог молбата на елхата и на сутринта по клоните й вместо игли, имало големи листа.

Но минала оттам коза и изгризала свежите листа от по-ниските клони.

Затъжила елхата. Заболяло я. Замолила се на Господа:

— Господи, облечи ме с листа от чисто злато! Тогава всички ще ми се чудят и ще ми завиждат.

И станало чудо. До сутринта по клоните на елхата израснали нови, чудни листа — всички от чисто злато.

Но минал скъперник, обрал златните листа и ги отнесъл със себе си.

Повече от всякога се наскърбила бедната елха и пак се обърнала към Бога с молба да й даде нови листа — от тънко стъкло.

На утрото листата й били от стъкло. Тя се радвала и гордеела с тях и дълго се вслушвала как вятърът звъни в новата й премяна.

Но налетяла буря с град и разбила на малки късчета стъклените листа. Замислила се елхата и със скръб казала:

— Виждам, Господи, че не е дадено на всички да живеят еднакво. Отначало аз завиждах на другите и не бях доволна от моите тънки игли, но сега и тях нямам и не ми се иска да живея. Изпрати ми, моля те, моите стари листа.

Господ чул молбата й.

Оттогава елхата е останала такава, каквато я виждаме днес…