Еню Кювлиев
Маймуна и крокодил

В неизбродимите гори край реката Ганг живял царят на маймуните — снажен, важен и много умен цар. В реката Ганг пък живеели крокодил и крокодилка. Един ден крокодилката рекла:

— Много ми харесва маймунският цар. Чудесен е. Чини ми се, че ако изям сърцето му, ще ми мине тази тежка болка в корема, дето я влача от години.

— Но, мила моя — рекъл крокодилът, — не забравяй: ние живеем в реката, а той — в гората. Как ще го уловим?

— Лови го, както знаеш! Но знай: ако не ми дадеш да изям сърцето му, ще умра.

Крокодилът обичал много крокодилката си, та повярвал на думите й и занареждал:

— Да, да! Успокой се! Ще го уловим. Вече ми дойде наум как. Само не бързай да умираш.

Веднъж крокодилът издебнал царя на маймуните, когато слязъл при Ганг да пие вода, и му рекъл:

— О, светли царю на маймуните! Защо ти всякога стоиш само на този бряг на реката и се храниш с тези кисели плодове, когато на другия бряг се раждат толкова много и така сладки плодове? Нима не би искал да опиташ и тях?

— О, могъщи царю на крокодилите, широк и дълъг е Ганг. Как ще го премина?

Тогава крокодилът още по-любезно казал:

— Стига да искаш, аз ей сега ще те пренеса.

Царят на маймуните се съгласил, а крокодилът се примъкнал близо до брега и казал:

— Хайде, скачай на гърба ми!

Щом крокодилът почувствал маймуната на широкия си гръб, бързо се понесъл навътре. А когато стигнал средата на реката, изведнъж се гмурнал дълбоко и маймуната започнала да потъва.

— О, приятелю мой, защо ме оставяш да потъна! — развикала се маймуната.

А крокодилът се засмял и рекъл:

— Че аз затова те взех. На моята жена се прищяло да изяде твоето царско сърце. Ако не бях те подмамил, щеше да ми отиде младата крокодилка.

Тогава царят на маймуните казал:

— Благодаря ти, че ми каза това. Напусто щеше да се радва крокодилката ти. Нима не знаеш, че ние, маймуните, понеже скачаме, не носим сърцата със себе си. Ако са с нас, биха се изпопукали от скачането.

— Ами къде ги държите? — попитал крокодилът.

Маймуната се засмяла и рекла:

— Ей ги там къде висят на свещеното дърво адумбара, което и най-силният вятър не може да пречупи.

— Ако ми подариш сърцето си — казал крокодилът, — няма да те погубя.

— С удоволствие. Само ме пренеси отвъд. Ето го там моето сърце. Най-голямото, дето виси на върха на дървото.

Крокодилът бързо метнал на гърба си царя на маймуните, отнесъл го на брега и казал:

— Хайде, драги мой, тичай да донесеш сърцето си, та да не умре крокодилката ми!

Царят на маймуните се изсмял в лицето на опуления крокодил и казал:

— Можеш да умреш и ти заедно с нея, като си толкова глупав и повярва, че ние закачаме сърцата си по дърветата. Със здраве! И нека Бог да ти дава повече ум.

После се обърнал и потънал в гората.