Еню Кювлиев
Последно желание

В старите книги е записана тази приказка и е от онова време, когато Цариград бил столица на гърците. Тогава римският Цезар изпратил до гърците свой пратеник с важна заръка.

Пратеникът бил посрещнат по царски. В негова чест устроили угощение. Но по онуй време в гръцкия двор се пазел един стар обичай. Никой не бивало да обръща на другата страна парчето месо или рибата, която му се поднася. Обичаят важал еднакво за гърци и чужденци и който го престъпвал — наказанието било смърт.

Римският пратеник не знаел за този обичай и когато му поднесли вкусно приготвена риба, щом я поел, обърнал я на другата страна.

Веднага скочили двама придворни, приближили се до царя и му казали:

— Господарю, нито на един от господарите, които са царували преди теб, не е нанасяна такава обида! Този чужденец погази дворцовия обичай и заслужава смърт.

Много неприятно станало на царя, че трябва да накаже пратеника. И за да намали страха у римския пратеник, побързал да му каже, че е готов да изпълни последното му желание.

Пратеникът се замислил и рекъл:

— Царска дума назад се не връща и аз съм уверен, че ще бъде изпълнено последното ми желание.

— Само не смейте да молите за живота си, защото това ви желание не мога да изпълня! — казал строго царят.

А пратеникът рекъл:

— Зная, че аз трябва да умра, и моето последно желание е: който ме е видял, че съм обърнал рибата, да бъде ослепен!

Това желание объркало царя. Той казал:

— Кълна се, че аз не съм видял, а повярвах на двамата придворни.

И царицата побързала да се закълне, че не е видяла, а след нея се изредили и заклели всички придворни. Заклели се дори и онези, които обадили пратеника.

Така пратеникът надхитрил придворните и самия цар.