Еню Кювлиев
Мъдрият кадия (Арабска приказка)

Преди да тръгне за далечен път, багдадският търговец Бекир предаде на един свой приятел златар кесия с хиляда жълтици и го помоли да ги пази, докато се върне.

След една година търговецът се върна и поиска от златаря кесията с жълтиците. Златарят обаче отрече да е получил от него пари и дори го наруга. Търговецът отиде да се оплаче от измамника на кадията и да потърси правда.

— Ти си много по-почтен, отколкото съобразителен — каза му кадията. — Как си могъл да повярваш така сляпо на един човек? Трудно ще бъде да накараме тоя нехранимайко да ти върне парите, които си му поверил без свидетел и без никакъв документ. Все пак ще се опитам да ти помогна, доколкото ми е възможно. Иди отново при златаря и опитай с добри думи да го накараш да ти върне парите, но не му казвай, че си бил при мене, и ела утре по същото време.

Търговецът постъпи, както го посъветва кадията, но вместо кесията с жълтиците, получи само ругатни и заплашвания. Докато те все още се разправяха, дойде чаушинът на кадията и покани златаря да тръгне с него. Златарят го последва, загрижен.

Кадията прие златаря много любезно, въведе го в своята най-хубава стая и го почерпи със сладкиши. По време на разговора кадията на няколко пъти му каза, че е чувал да се говори за него в Багдад като за най-добър занаятчия и като за най-почтен човек, който заслужава пълно доверие.

— Помолих те да дойдеш при мене — каза накрая кадията, — за да ти поверя една голяма тайна. Аз имам голямо съкровище, за което никой не знае. Бих искал да го скрия на сигурно място, понеже човек не знае какво може да се случи. Утре вечер ще изпратя при тебе моя най-верен роб, който ще пренесе съкровището и ще ти го предаде. Когато ми стане нужда, аз ще ти се обадя.

След тия думи златарят се сбогува с кадията и беше много радостен, понеже вярваше, че кадията е спечелил това богатство по нечестен начин и той сега го държи в ръцете си.

На другия ден търговецът пак дойде при кадията и му съобщи, че златарят и сега отказва да му върне жълтиците.

— Иди отново при него — каза кадията — и ако и сега не иска да ти върне парите, заплаши го, че ще се оплачеш на мене. Аз мисля, че тоя път ще ти ги върне.

Търговецът отиде отново при златаря и когато тоя чу, че става дума за кадията и за оплакване, веднага промени тона:

— Разбира се, че ще ти върна парите. Как можа да се усъмниш в това? Аз исках само да се пошегувам с теб.

Златарят не искаше да загуби доверието на кадията, от когото смяташе да получи голямо богатство.

Щом си получи парите, търговецът побърза да отиде при кадията, за да му благодари.

Между това златарят очакваше робът на кадията да му донесе обещаното съкровище. Денят мина, стъмни се, а от роба — нито следа. И щом се съмна, златарят веднага се запъти към кадията.

— Аз дойдох, пресветли кадийо, само да се осведомя защо твоят роб не дойде снощи — каза той.

— Затова — отговори кадията, — защото чух от един човек, че ти си много лаком за чуждо богатство и не си искал да върнеш една сума, която ти е била поверена. Ако чуя още веднъж такова нещо за теб — додаде старият кадия сърдито, — ще те накажа най-жестоко.

Златарят се поклони дълбоко и се отдалечи, без да каже нито дума.