Еню Кювлиев
Мъдрият старец (Арабска приказка)

Славният халиф^[1] Харун ал Рашид се преоблече един ден като обикновен гражданин и тръгна из околностите на Багдад, за да види как живее народът. Придружаваше го само везирът му Джефер, който също беше преоблечен.

Като излязоха извън града, те видяха старец да копае вада в градината на един градинар. Халифът се спря и попита стареца, който копаеше с голяма мъка:

— Какво правиш, човече?

— Нали виждаш, защо ме питаш? — отговори старецът ядосано.

— А колко изкарваш на ден?

— По четири аспри — отговори старецът.

— Много малко! — викна халифът. — Как живееш с тази надница?

— Много добре. С едната аспра плащам дълг, втората аспра спестявам, с третата купувам хляб, а четвъртата хвърлям във водата.

— Аз разбирам всичките ти думи, старче, но все пак не разбирам какво искаш да кажеш с това.

— Говоря съвсем ясно — каза старецът. — Една аспра давам на майка си — значи плащам дълг; с втората храня сина си — значи спестявам; с третата аспра се храня аз, а с четвъртата храня дъщеря си и значи тая хвърлям във водата, защото дъщеря ми ще се омъжи и ще отиде да работи в чужда къща. Разбра ли сега?

— Разбрах, старче — отговори Харун ал Рашид и додаде: — От днес нататък ти ще работиш в моята градина.

— Кой си ти? — попита старецът.

— Аз съм твоят халиф.

Старецът падна по очи пред халифа и каза:

— Малка е твоята градина, за да побере всички нас, които живеем тъй, халифе мой! Само градината на Аллах е достатъчно голяма, за да можем всички да работим в нея, но все пак благодаря ти.

— Мъдър си ти, старче — каза Харун ал Рашид, — затова всяка сутрин ще повтаряш тия думи на моя везир, за да го накараш да престане да вярва, че моята помощ е безгранична.

Така старецът стана съветник на везира на славния халиф Харун ал Рашид.