Еню Кювлиев
Маймуна съдия

Един съдия купил една маймуна и я занесъл у дома си. По онова време съдиите гледали делата вкъщи. Маймуната внимателно наблюдавала как съдията съдил. Не минало много, на маймуната се прищяло да върши туй, що правил нейният господар. Като знаела, че не може да съди хора, избягала да раздава правосъдие в гората.

Разгласила маймуната, че е строг и справедлив съдия, та който има нужда от правосъдие, да се обръща към нея.

Един ден при новия съдия се явили вълк и лисица. Тъжбата им била за една открадната кокошка, която не могли да си поделят.

Съдията турил очилата, взел кокошката и я разгледал внимателно. Харесала му. Помислил малко, па казал:

— И двамата сте виновни, защото сте крали. Имам право да ви накажа, но ви прощавам. Отивайте си!

Вълкът се почесал по врата и попитал:

— Ами кокошката?

— Задържам я за съдебни разноски — казала маймуната.

Вълкът и лисицата си отишли.

Из пътя лисицата рекла:

— Е, куме, ще се съдим ли друг път?

— Никога, никога, кумице! — отговорил вълкът.