Еню Кювлиев
Присъдата на лъва

Веднъж лисицата и кучето отишли да се поклонят на лъва. Там заварили овцете да разказват пред царя на животните за своето нещастие и за кръвожадността на вълците. Те описвали всичко с такива трогателни думи, че кучето забравило, че се намира пред цар, и започнало силно да негодува против вълците.

— Чакай, приятелю! — обадила се лисицата. — Какво си се развикал? Ти забравяш, че се намираш пред царя на животните, който едничък има право да съди.

— Остави го да се възмущава — казал лъвът. — Това негодувание му прави чест. И запомнете моята повеля: отсега нататък кучето ще бъде закрилник на смирените овце. А ти, Лисо, се махни от очите ми! Защото който може равнодушно да слуша злодеянията, той сам е злодей или е готов да стане такъв.